Читателски коментари

Прочетох книгата,хареса ми,завладяващо четиво!Добре ,че накрая погледнах коментарите,много от които неуместни,но нали на вкус и цвет товарищи нет.Дори и по-рано да ги бях прочела,това нямаше да ми повлияе."Шестото клеймо" и „Шифърът на Леонардо“също ми харесаха,докато „Цифрова крепост“и"Метеоритът"бяха скучни.Благодаря на създателя на Моята библиотуека и богатия избор на автор и заглавия!

Книгата е доста елементарна!

Разтърсващи и запомнящи …Уникални!Обожавам разказите му.

Много ярък спомен имам от филма, макар да съм го гледала на голям екран преди повече от 20 години…Орнела Мути и Антъни Делон…

Стилът на Маркес е уникален!Книгата завладява с майсторски предадена и разказана история, а не със самата история!

Книгите на Линда Хауърд са превъзходни. Винаги ги чета с удоволствие.

Така се зарадвах, като намерих публикувана в интернет „Бяла приказка“. Любимата ми детска книжка е тя, имах я като малък и с голям интерес я четях, беше изрисувана с много хубави картинки и когато я разгръщах, аз се пренасях там високо в планината и сякаш бях час от приказката. Много мило ми стана сега като отново си я прочетох в захлас. И което е по-важното — въздейства ми също толкова силно, както и когато бях дете. Ето това е наистина стойностно и увлекателно детско произведение, което и ние — самотните и тъжни възрастни — е полезно да прочетем и си извадим поуки. С удоволствие ще я чета на децата си, когато имам такива.

Благодаря на Валери Петров за прекрасната „Бяла приказка“ и на авторите на сайта, че я направиха достъпна в интернет!

Съгласен съм. Просто в повечето случаи съм страшно чувствителен към подробностите.

Невероятни!!!

Здравейте, прочетох с интерес критиката, защото чак се изненадах, че има такава. Определено е заслужена, на места книгата е далеч от правдоподобност, но … сякаш Властелинът не е такъв. Или „Хрониките на Амбър“. За мен една книга не е необходимо да е правдоподобна или „истинска“ за да е добра. Гудкайнд има силен и увлекателен стил на писане, малко са авторите, които съм ги чел с такова удоволствие и до един са големи имена в литературата. Не знам дали той е признат от критиката, дали има награди за книгите си и тн, но знам че е описал едни прекрасен свят, пълен с герой и приключения :)

Колкото до коментарите за „злодейте“ — Тъмният Рал нямаше грешка, Пътешественикът до някъде издиша, второстепенните — повечето дори не съм ги запомнил.

Ничи беше много силен образ, харесах как я разви в книгите си. Уви, точно тези книги бяха и най-слабите според мен, а „Колоните“ чак с отвращение я четох, историята на „хората без магии“ ми дойде в повече.

Финалът … добър, лош, благодаря само че го има, за останалото нали имаме „въображение“ — да си измислим, друг, ако искаме — може би по-добър ;), или не … няма чак такова значение.

Много ми хареса книгата! Прочете я и приятелят ми, след което и двамата разбрахме откъде „аджеба“ идват нашите различия! Препоръчваме я и на други двойки!

Чела съм всичко на Шоу преди много години.

Бях много впечатлена от „Богат, беден“, години наред мислех за романа като за любимата ми книга. Бях влюбена в Томас… Толкова истински, толкова земен характер.

Четох книгата на заем и преди 4 години поисках да я препрочета. Не намерих ново издание, но съвсем случайно попаднах на книгата в една антикварна книжарница.

Между страниците й изпадаха листенца от червена роза, надявам се, че за този, който е притежавал книгите преди мен („Богат, беден“ и „Просяк, крадец“), те са означавали толкова много, колкото все още значат за мен.

Мисля че както се поставят предупреждения преди писането на коментари, също така следва да се поставят и някакви условия за качването или превеждането на някое произведение! Не искам да засегна никой, но този текст наистина е предизвикателство за читателя.

Книгата е много добра. Хареса ми. Държи читателя в напрежение от началото до края.

Не лош психо-трилър. Въздейства, макар идеята за мозъците да не е нова.

Единственото, което през време на цялото четене на романа ми бъркаше в нервите и до някъде ми развали удоволствието, беше неправилното използване на „избора на Хопсън“. Истинският „избор“ е да се приеме или кон с случайни достойнства, или нищо. Авторът интерпретира това като две еднакво лоши възможности, при което му придава коренно различен смисъл от вложения от Мр. Хопсън. Не е ключова подробност, но все пак през целия роман се интерпретира погрешно и това е досадно.

Както казаха някои преди мен, стилът на писане не блести нищо.. Не защото Селинджър не умее, а защото историята се разказва от името на 16-годишно момче. Очарователно и някак невинно.

Колкото до смисъла — всеки го намира сам за себе си. Нормално е да ни връща в детството, но наистина не разбирам как някои хора не се трогват поне мъничко.. Всички ние сме минали през този период, всички сме мислили по начина, по който мисли Холдън, но не всички сме били така чувствителни като него. За жалост :)

Базата Петерсън в Колорадо Спрингс е различна от базата Райт Патерсън,която е в Охайо….Става дума за две отделни въздушни бази

Чела съм я поне 5–6 пъти, стоеше си на рафта „Мои избрани книги“ :)

Действително, много е добра!

книгата е страхотна. чете се много бърво и е страшно ъвлекателна