Читателски коментари

„Макбет“ е една от най-вълнуващите Шекспирови трагедии, които ме впечатлиха, макар и да съм на 14 години. Това е перфектният образец за трагедия, описваща покварата и духовната деградация на личността. Бях впечатлен от изразните средства, с които Шекспир е отразил пагубната разруха на принципите и ценностите в името на властта и богатството. Една от гениалните му идеи е да постави летящия кървав кинжал като резултат от изпитаните халюцинации и изпитания страх и морален упадък.

Макбет е пиеса за властта и парите, които трансформират доблестния и безстрашен войн в безскрупулен и аморален тип.

Гениалните провокации на Шекспир ме привлякоха да прочета идеалните му пиеси, които и до днес остават най-висок връх в световната класическа драматургия, образци за съвременния театър. Това са произведения, които винаги ще бъдат четени и гледани, а главната причина за небивалия интерес към тях е безпогрешния усет на великия английски драматург, който е вложил майсторство в построяването на централните си образи.

Чети, народе български, и се просвещавай в необятните ширини на класическата литература.

Чел съм книгата няколко пъти и нищо не разбрах. Всъщност, разбрах едно единствено нещо- новелката е не по-добра за четене от упътването на гърба на опаковката на тоалетната хартишка. :- ))

Заради такива думи и с такива герои можем да се гордеем, че сме българи.

Заинтригуваща, дълбока и искрена история.

Това е книга, която мога да кажа, че ме е променила. Надявам се да докосне повече хора, така както докосна мен.

Сега ,може би зависи и от превода ,но вижте как звучи тромаво ,тъпо и плитко.Ето защо трябва да се гордеем с изключително богатата образност ,колорит и дори една необяснима красота на родния ни език -гнусен и обиден при псуване ,красив и мелодичен в поезията -това другите го нямат…да го пазим от заемки и да го обогатяваме с наши си измислици ,ако ще!

Обсебена съм от поредицата на Стефани Маиер ’Здрач’.Рядко ми се е случвало да прочитам някоя книга по няколко пъти и дори съм очудена как успя да ме завладее така.Не е самата любовна история/има много по добри/.Сама за себе си не мога да реша какво толкова ме привлича в тази книга,какво ме кара да се връщам отново и отново към страниците и.

Ще се радвам много ,ако качат в саита и „Академия за вампири“ на Ришел Мийд

Това беше първата поредица на Джуд Деверо, която прочетох. Хареса ми изключително много. Просто и четирите книги си заслужават да се прочетат.

Най- доброто четиво за родители и педагози…и за всички пораснали деца.

нямам,коментар ,добро е

Книгата е страхотна! Майсторски написан съвременен трилър с добре изградени образи и достоверни събития. Има много компютри, наука, вируси, учени и екщън. И с тази книга тандемът Дъглас Престън и Линкълн Чайлд запазва високото ниво, с което сме свикнали да ги свързваме.

В началото започва малко тромаво, но след това става все по-добре и в крайна сметка е един чудесен роман.

Аз я имах като книга, но се изгуби някъде. Не мисля, че това е оригиналният превод. Иначе това си е една страхотна книга!!

Харесва ми и то много повече от филма. Гледах ги книжките в книжарницата и доста се чудех, но сега знам, че ще си ги закупя

Искрено благодаря, че ми предоставихте възможността да се насладя на добро произведение!!!

Още си спомням как прочетох този роман за пръв път — имах нужда да спирам след няколко глави и да чета нещо друго, защото чувствах че се задушавам от потопа емоции, които ме заливаха, сякаш се давех в тях. Ослепително ярка книга — с цветове и чувства, които са мъчително реални. Не забелязах магическото в този реализъм, защото той е потресаващо истински и чувствен и дори безкрайния дъжд не е по-впечатляващ от начина, по който Маркес ни кара да забравим за собствената си реалност. Това е безспорно най-„големият“ му роман …, но аз предпочитам „Любов по време на холера“, който макар и по-овладян и уж по-класически, носи всичките белези на уникалния му стил и при цялата си мрачна красота не е толкова обсебващо реален.

Накратко(тъй като коментарът стана много дълъг): книгата е много лека и приятна за четене, хумористична, неангажираща, и при това без да е лишена от съдържание и размишления; горещо се препоръчва на всички.

Надълго(моля за извинение ако съм превишил някакви ограничения или създавам трудности с такъв дълъг коментар; книгата просто беше твърде интересна и оригинална и аз не можах да се сдържа да напиша нещо по-подробно):

Без ни най-малко колебание бих могъл да заявя, че „Понеделник започва в събота“ на братя Стругацки не само се явява едно от най-интересните и своеобразни произведения, с които съм имал удоволствието да се запозная, но и в най-голяма степен утвърждава таланта на авторите като фантасти: защото думата „фантастика“(била тя „научна“ или не) очевидно произлиза от понятието „фантазия“; а фантазия, това е именно създаването и оформянето с помощта на въображението на нови и непредсказуеми светове, на очароващи със своята свежест и непознатост реалности и на преплитащи се в неочаквани нюанси образи и идеи. Писането за космически кораби и звездни пространства — това само по себе си не е фантастика, тъй като в него няма нищо оригинално, и никаква, всъщност, фантазия.

А тази книга, този роман — това вече е фантастика в истинския смисъл на думата; и при това се чете удивително леко, защото сюжетът съвсем не е обременяващ, а напротив — лек и дори, така да се каже, малко „хлабав“. Всъщност сюжет почти няма! Но това в никакъв случай не прави книгата по-малко интересна, тъй като това, което я прави такова приятно четиво, съвсем не се намира в някакви преплетени истории или неочаквани обрати на фабулата, а във образите, в живите и колоритни образи, които успяват едновременно и да бъдат забавни, и деликатно да „побутнат“ читателя към някои интересни разсъждения и мисли.

Самият сюжет, накратко, се върти около преживяванията на главния герой като програмист в един твърде необичаен институт, в който научните работници се занимават не с някаква друга дейност, а с изучаването на въпросите, свързани с магията и чародейството. И колкото и глупаво и дори, може би, изтъркано, за съвременния читател да звучи подобен замисъл, достатъчно е да бъдат прочетени само първите няколко глави на романа, за да се убеди човек в несъмненото своеобразие и остроумие, което блика измежду нейните страници.

Личи се, впрочем(макар и това в никакъв случай да не ограничава евентуалната публика на творбата), че произведението е ориентирано най-вече към по-младите читатели, изпълнени със светъл и прохладен, така да се каже, като тихия пролетен вятър оптимизъм, и изгарящи от нетърпение да посветят своя труд на човешкото щастие и на научното дело; и именно във връзка с това аз съм крайно озадачен от етикета „Антиутопия“, който виждам, че е прикачен към книгата. Не всичко, разбира се е идеално — авторите твърде често прибягват до ирония, дори до сарказъм спрямо някои елементи на обществото — но като цяло, книгата излъчва най-вече позитивна енергия, разтваряйки вратите на ума и въображението към една почти идеална и точно по „утопически“ красива действителност — една сбъдваща се реалност на комунистическите идеали и една лъчезарна възхвала на учения, на изследователя, на работника творец. Всичко това ярко блести иззад макар и немалкото несъвършенства, описани в книгата. Всичко това „зарежда“ читателя с енергия, с оптимизъм и надежда.

Но най-интересното и увлекателно нещо в света на тази творба е уникалният начин, по който е измислено, представено и изградено всичко в него. Лекият стил и фантастичните сюжети са изпъстрени с твърде много и твърде хубави мисли и разсъждения, с лековат и при това твърде остроумен и изискан хумор, и — и това може би е най-интересното — с безбройни препратки и алюзии към най-разнообразни мотиви от митологията и фолклора, от историята, суеверията и дори произведенията на други автори: например описаният от Гогол в едноименната повест Вий, историческият равин, назован в книгата с името Бен Бецалел, който според легендата е създал в Прага глиненото чудовище Голем(несъмнено познато на съвременния читател от популярната култура), заетите от средновековната алхимия понятия като „хомункулус“ и „философски камък“ и така нататък, и така нататък… Макар и откъслечни, тези препратки придават голям колорит и един вид фалшив реализъм на творбата, а и дават възможност на читателя да се „задълбае“ в нея, да се заеме със самостоятелно проучване на всички тези мотиви и да се почувствува като че „част“ описваната действителност. В тази връзка от особен интерес е последната част на книгата, озаглавена „Послесловие и коментарии“, в която е даден кратък речник на някои от „термините“, използвани в романа.

Сега ще завърша накратко, тъй като коментарът ми и без това стана прекалено дълъг: „Понеделник започва в събота“ е една изключително оригинална и увлекателна книга, която се чете леко и с удоволствие; висококачествено развлекателно четиво, което горещо бих препоръчал на всички потенциални читатели.

книгата е уникална

Присъединявам се към правените коментари, много се забавлявах, докато четях, къде се усмихвах, къде се смях с глас…

До #33:

Че ти няма да прочетеш поне официално да си признаеш — няма; то е ясно. Ама явно си ги чел, както навремето партийните дейци четоха българското издане на „Библията“, та за това нещо те е яд ми се струва.