Така се зарадвах, като намерих публикувана в интернет „Бяла приказка“. Любимата ми детска книжка е тя, имах я като малък и с голям интерес я четях, беше изрисувана с много хубави картинки и когато я разгръщах, аз се пренасях там високо в планината и сякаш бях час от приказката. Много мило ми стана сега като отново си я прочетох в захлас. И което е по-важното — въздейства ми също толкова силно, както и когато бях дете. Ето това е наистина стойностно и увлекателно детско произведение, което и ние — самотните и тъжни възрастни — е полезно да прочетем и си извадим поуки. С удоволствие ще я чета на децата си, когато имам такива.
Благодаря на Валери Петров за прекрасната „Бяла приказка“ и на авторите на сайта, че я направиха достъпна в интернет!
Това дедско произведение е много смешно за възрастните, заради присъздадения метеролог, като някой скучен човек. Винаги произведенията, в които горски животни ме е правило щастлев и доволен от това, че го чета. Бяла приказка е едно от най-добрите от тях, даже `и на-доброто! Моята оценка за него е шест.
Браво!!! Много е добро!!! Има много интересни случки,песни и тн.Много ми харесва!!!!!!!!!!!!!!!!!:-)
И порастваш, и се връщаш пак към ’’Бялата приказка’’, и се намираш със все същата невинна устичка, извита в усмивка…. и разбрал защо сврачето казва Nevermore, защо онези редове не са за ’дечица или пък малки еленчета’ вдигаш глава: Все същата стая, пак същата вечер, а толкова различни.
Да, Георги, да.
Не допусках че изобщо бих казал нещо за „Бяла приказка“, след предишните коментари, а и след като дългогодишното ми участие в този сайт започна да изглежда като някаква сериозна отговорност, но ето че вашето мнение ме окуражи.
Така се случи че това беше първата книга, която прочетох самостоятелно скоро след като бях научил буквите. Вероятно съвсем новото първо издание през ’78-а; при това в Африка. Снегът беше нещо невиждано и великолепните илюстрации ме привлякоха към тънката книжка голям формат, която мой току-що пристигнал приятел беше донесъл със себе си (заедно с новината за наскоро излезлия филм „Междузвездни войни“).
Четох цял ден и за пръв път в живота ми времето престана да съществува, за пръв път забравих да се храня.
Вероятно още тогава съм усетил това че в тази приказка има нещо повече от това, което разбирам, макар повечето думи да ги знаех. Вероятно още тогава съм изпитал ’меланхолия’, каквото и да значи това — меланхолията процеждаща се между редовете почти като стелеща се мъгла. Блус.
Чудя се понякога, „Бяла приказка“ ли е шедьовърът на Валери Петров или превода на приказките на Киплинг. Най-вероятно е „Бяла приказка“.
Ето заради това:
…Нито звън на шейна,
нито глас на жена,
вредом само една
тишина, тишина.
Сняг вали, сняг вали
над заспали ели…
Не боли, не боли,
преболява, нали?
Останало е в мен като ’тихият пролетен дъжд’ на Лилиев за винаги — от другата страна на екватора и меридиана — дори когато мисля и говоря дни наред на друг език…
Безспорно, електронната читанка е истинско бижу за хора с любов/интерес към литературата. За мен беше абсолютна досада, че известно време сайта ви не можеше да се ползва, но за щастие Acta est fabula. Продължавайте да го подържате и макар трудът ви да е мълчалива ’сериозна отговорност’, той е преди всичко необходимост; както изкуството и красотата са необходимост за колективното човешко съзнание. И ако някога все пак умората и монотонността започнат да надделяват у вас и да ви изпълват със съмнение, онзи мрак античен- „mon doute, amas de nuit ancienne“, си спомнете пак за Валери и неговите думи: ’’Без поезията светът на човеците би останал без звук’’:
не го оставайте без звук!
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.