Читателски коментари

Много добро стихотворение, със силен и запомнящ се край. Жалко, че хората днес изпитват панически страх от думата „комунист“ и са готови да отрекат всичко, свързано с нея. Ако читателите успеят да се оттърсят от културната си предубеденост, ще имат възможността да се насладят на едно чудесно произведение, което възхвалява твърдостта на характера и непоколебимостта на убежденията.

Започва доста добре, но с включването на свръхестествените елементи, нещата леко стават глупави. От средата нататък си личи, че Кинг изобщо не е бил наясно каква е крайната цел на всичко това. Финалът е скалъпен набързо, липсва усещане за цялостност. Всъщност силата на книгата е в характерите, отношенията между тях и емоциите които изпитват, в това Кинг а наистина добър, но като почне да пише за свръхестествени неща и нещата му се изплъзват от контрол. Мисля си че най-добрите му романи са тези, в които няма чудовища, като „Различни сезони“. Първата част на тази книга прочетох преди 12–13 години, и чак сега имах възможността да я завърша, но спокойно можеше и да не го правя.

Проблемът за наличието на две тела е поставен още през 1890 г. Пеперудата се намесва с този разказ, а изразът е популяризиран благодарение на Едуард Лоренц. Източник:

http://en.wikipedia.org/wiki/Butterfly_effect#Origin_of_the_concept_and_the_term

Здрач е една прехвалена сага,в която има толкова много вредни послания,че не можете да си представи.Преди и аз припадах по нея,но изтрезнях и осъзнах,че съвсем не е толкова невероятна сага.Напротив,пълна е с глупости.Авторката явно не умее да пише.Ако намирате нейния беден литературен стил,пълен с постоянни описания колко е красив и съвършен Едуард,значи не сте чели достатъчно добра литература.

Много увлекателна книга, както всички от поредицата. Чела съм я над десет пъти. Много се радвам, че ще мога да ги чета и оттук, тъй като в момента не разполагам с томовете си. Хиляди благодарности на човека, качил книгата.

Изобщо не се надявайте на подкрепа за БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК от нашите „народни представители“ в парламента. Достатъчно е веднъж, не повече от 15 минути да послушате идиотските разправии /т.нар. „ДЕБАТИ“/ в залата на Народното събрание за да се убедите че преобладаващата част — не по малко от 95% от депутатите са фактически неграмотни и познанията им по български език не са се развили на ниво по високо от това на един четвъртокласник. За голяма жалост това се отнася в най-голяма степен за тези от тях, които в предпарламентарния си живот са били я юристи, я журналисти ,с една реч хора които си изкарват хляба със СЛОВОТО. Но изглежда всички те или никога не са знаели, или съзнателно са забравили, че „в началото бе СЛОВОТО“ не са само празни думи от една мъдра книга, а основната истина, че ИНТЕЛЕКТА се гради на понятия, които ние — хората възприемаме и осъзнаваме чрез СЛОВОТО /ЛОГОСЪТ, ЗНАНИЕТО, ИНФОРМАЦИЯТА/ а то ни се дава преди всичко от родния ни БЪЛГАРСКИ ЕЗИК.

Много правилно казано!Чела невероятна книга благодарение на неуморния труд на друг човек и на края седнала да прави забележки за правопис! Май на критичката не й е „тамън“ главата

БРАВО СЛАДУРАНИ ,много благодаря за превода който сте направили и 4 книги сам прочела,мнгого се радвам за Вас който сте отделили от времето си за да ни зарадвате нас,вашите читатели.Книгите са релаксиращи поне за мен бяха такива в това наше напрегнато ежедневие.И още ведъж МНОГО ВИ БЛАГОДАРЯ Моника!

психопатска е :) но ….. хесе си е хесе :) аз кнулп чета на хесе сега … Кнулп каза: „Всеки човек си има душа, която не може да се слее с никоя друга. Двама души могат да пристъпят един към друг, да си говорят и да се сближат. Но техните души са като цветя, всяко вкоренено на свое място, и за никое не е възможно да отиде при другото, иначе би трябвало да изтръгне корените си, а тъкмо това му е непосилно. Цветята разпръскват своя аромат и семената си, защото горещо желаят да се съберат; но цветето не може да направи нищо семенцето да попадне на подходящо място, това върши вятърът, а той идва и си отива както и където пожелае.“ от всичко дето съм чел на хесе …. само играта на стъклени перли не можах да изтърпя …. останалото е страхотия …

и аз нямах но вече имам :) тъкмо за бредбъри се чудех дали да попрочета нещо :) макар че тия пеперудените филми …. много станаха но нека има

Доколкото знам, в България досега са излези само 3 книги за Пърси Джаксън. И трите книжки са качени, като третата е все още в „Работно ателие“.

Почнете с „Хобит“ така максимално ще се нарадвате и на „Властелина!“

Книгите са страхотни!!!Има ли някаква възможност да качите и останалте и то скоро (и ако да кога)???Нямам търпение да ги прочета.Предварително Ви благодаря!!!

Това е най-неграмотният превод, на който съм попадала. Четете книгата на английски, защото е прекрасна и ще е жалко, ако я прочетете в този… кхъм, превод.

Много интересна с изключително драматична развръзка и неясен, но оптимистичен край.

Прочетох книгата и не мога да кажа, че ми е напрашила особено впечатление.

Действието се развива в обстановка, напомняща разпада на Турската империя, но без безпомощността на турската власт по онова време. Напротив, доста противоречиво, даже нелепо парадоксално, властниците в случея са умни, способни и като цяло носят белите шапки. Лошите са демонизирани с прояви на шувинизъм, вероломство и дори сексуални извращения, метод, който смятам, ако не за противен, то поне за глупав.

В романа няма нищо дочак толкова добро, че да го запомня с нещо хубаво, нито нещо до там лошо, че да го анатемосам. Все пак не възнамерявам да си губя времето като проследявам лукуменото разтягане на действието в следващите романи. За това решение способства и прочетената кратка анотация за следващата книга, където ще пише за опита да се сложи жичка за контролиране на съзнанието на всеки гражданин, което съвсем ме разкандардиса.

Всеки края е ново начало. Само дето началото може да е много по-лошо от самия край!!! — за мен това е основния извод от романа. :)

Любимата ми фентъзи книга на Бюджолд. Мога да я чета отново и отново без да ми омръзне.

Харесва ми. Темата е стара ,но нова затези които сега се сблъскват е това. Подвластни сме на отдавна наложени правила,които всеки има право да следва или не.Независимо от избора не бива да се съдим едни други а да приемем това което ни дават най-великите емоции и чувства и да бъдем себе си за миг щастие.

Лиско е един от най-сладките детски герои. Приключенията му са прекрасни, забавни и весели. Всичко написано за Лиско е истински шедьовър. Поклон пред Борис Априлов!