Читателски коментари (за „Средното царство “ от Дейвид Уингроув)

Прочетох книгата и не мога да кажа, че ми е напрашила особено впечатление.

Действието се развива в обстановка, напомняща разпада на Турската империя, но без безпомощността на турската власт по онова време. Напротив, доста противоречиво, даже нелепо парадоксално, властниците в случея са умни, способни и като цяло носят белите шапки. Лошите са демонизирани с прояви на шувинизъм, вероломство и дори сексуални извращения, метод, който смятам, ако не за противен, то поне за глупав.

В романа няма нищо дочак толкова добро, че да го запомня с нещо хубаво, нито нещо до там лошо, че да го анатемосам. Все пак не възнамерявам да си губя времето като проследявам лукуменото разтягане на действието в следващите романи. За това решение способства и прочетената кратка анотация за следващата книга, където ще пише за опита да се сложи жичка за контролиране на съзнанието на всеки гражданин, което съвсем ме разкандардиса.