Читателски коментари

Преводите и на двамата имат своите достойнства. Малко трудно, а и тендециозно, би било да се каже „кой е по-добър“.

Достойно продължение на „Градът на мрака“. Главните герои продължават да се развиват. Някои от тях умират, а други които са загинали в първата книга, се връщат. Всички, които са харесали първата книга няма да останат разочаровани и от „Изгнание“. Р. А. Салваторе е свършил чудесна работа!

В началото подходих скептично към това фентъзи, тъй като сюжетът изглеждаше доста неоригинален, но когато започнах да чета разбрах, че съм в много голяма грешка. Това е много добро фентъзи, написано така че читателят бива завладян от историята и не му се иска да се откъсне от нея докато не затвори и последната страница. Образите се развиват с течение на книгата, доста дълбоки са и са добре изградени.

Има само една малка и дразнеща подробност. Според мен малко се прекалява с определения като „зли“, „коварни“, „подли“ и други подобни. Читателят сам трябва да прецени кои от персонажите са лоши и кои добри. Този малък недостатък, обаче, по никакъв начин не разваля удоволствието от четенето. Силно препоръчвам тази и останалите части от трилогията.

добра е

Много добра книга, която стои достойно до останалите части от поредицата. Нападението над Бялата кула е описано по зашеметяващ начин.

За първи път се запознах със сонетите на Шекспир в превод на Свинтила и останах изумен от чудесният превод от който струи нежна музика.

Превода на Валери Петров,след като четох превода на Свинтила,не ми се понрави,няма я нежната музика в римите,звучи някак недодялано,макар да се твърди че превода на Петров е по-правилен.Не зная,но Свинтила е доловил нещо което е убягнало на Валери Петров…..

Гледал съм филма четири или пет пъти…но (поне за мен) филма бледнее пред книгата. Разбира се, не трябва да се забравя, че по книгата е създаден филмовия сценарий, а той трябва да съответства на специфичните изисквания на кинематографията, така че неизбежни са разликите между книгата и филма. Филмът е много разтърсващ, но се оценява напълно едва след прочит на книгата. Най-малкото за това, че ти дава образи. Когато чета книгата прад очите ми надзирателят Пол Еджкоум ВИНАГИ отъждествявам с физиономията на Том Ханкс.

Трябва да призная, че при първия прочит не бях подготвен за блестящия финал на романа(въпреки старанието на автора да ни осветли, както разбрах при повторното четене).

За мен, един от шедьоврите на 20 век!

И колкото и клиширано да звучи:

Благородно завиждам на всеки, който тепърва го разгръща!

Много е добра, но аз като цяло съм фен на цялата поредица, пък и не смятам че джордан е прекалено дразнещ с описанията си. Сандерсън разказва точно и стегнато, но на места дори прекалява със пренебрегването на описанията. Разбира се тук книгата ч прочетох за втори път, първия беше на е-вариант на английски (нямах търпение) особено пък да чакам да излезе на бъргарски с твърди корици както си ги колекционирам :) Общо казано тая книга ТРЯБВА да бъде част от библиотеката на взесе фентъзи фен :)

Робърт Шекли още през 1952 година е прозрял проблемите на консуматорското общество.

поредицата Сигма форс много ми хареса и нямам търпение да излезне следващата му книга , знаели се кога се очаква това да стане и колко време след нейното излизане ще мога да я намеря в моята библутека ?

Страхотна книжка! От петте тя ме грабна от първия ред( всичките са хубави :) )Препоръчвам я на всички!

Здравейте. Относно книгата…. ами останах приятно изненадан. Прочетох я на един дъх и погледнах часовника, станало е 4 сутринта. За всички фенове на фентъзи жанра, това е едно задължително произведение на изкуството.

Не е тинейджърска книжката, а си е детска, Рейвън е новата „Пипи“

P.S. имам син на 5 години който е фен на Хари Потър и Вампирски целувки

Ех, ако беше развил „Децата на Хурин“ по същия начин, както и „Властелинът на пръстените“, щеше да е ненадминато…За мен като замисъл най-силна е тя.

Много е хитър писателя да го направи на няколко части,за да четем и другите.Моля екипа на сайта да сложи още книги игри,защото съм им голям фен.

Това бе книга магия.Това бе нещо истинско.

За първи пат се натъквам на роман на Ф.Форсайт и да ви кажа много ми хареса.

Не ми отне много време да я прочета, само няколко часа.Но тези часа бяха едни от най-добре прекараните.

Смятам да се запозная с всички негови творби.

Предпочитам сонетите на Шекспир в преводите на Свинтила, което съвсем не означава, че не мога при това да изпитвам невероятен пиетет към Валери Петров като всичко — като поет, драматург, есеист и невероятен преводач!

Атина,

Много от коментарите тука ни казват, че не сме добри ученици и не внимаваме в часовете на уроците на Историята. Но раните по душата, нанесени от комунистите, са най-коварните и най-бавно зарастващи. Търпение се иска. И известна доза състрадание. България е имала и ще има хора със силен дух. Нека да вярваме.

Фактът, че думите му бяха покана за убийството му ме кара да мисля, че всичко което е казал е истина. Аз съм била в ранна възраст, когато е убит. Историята на човечеството е пълно с подобни примери. Шансът да пре-прочетем репортажите му само ни напомня за неговата сила и смелост.

Въпросът е, каква е поуката за бъдещите поколения? Можем ли, способни ли сме, да научим нещо от миналото или ще го повтаряме безкрайно? Какво научихме от неговите думи и неговия живот?