Читателски коментари

аааа Пиратите на Хайнц Нойкирхен е култуво книжле, което четох преди двайсетина години :))) препоръчвам го на всеки, който има интерес по темата. + Островът на съкровищата на Р.Л.Стивънсън; Наследникът от Калкута на Р.Щилмарк; Черния Корсар,Последната битка на Сандокан, Последните флибустиери на Емилио Салгари; Капитан Блъд, Дневникът на капитан Блъд,Морският ястреб на Рафаело Сабатини :)))) ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ!!!!

Хайнц Нойкирхен има един обемист том който се казва ’Морската мощ в огледалото на историята’ но за съжаление ми изчезна :(

Mарина Сена.

Госпожо вие говорите за Исляма, без да имате знания за това. Вие говорите ръководейки се от вашите страсти. Ако истината следваше страстите Ви , щяха да се разрушат небесата земята и всичко което е междо тях.

Ако обарнете внимание на историческите факти ще забележите че Исляма не е това което си мислите. В исторически план. Когато мюсюлманите превземат г.Самарканд. се формира делегация от жителите на този град и отиват при Халифа на мюсзлманите по това време. Казват му следното.

Нашият град бе превзет от вас , погазвайки принципите на биткта. Вие нени предопредихте че ще ни нападнете.

Тогава водача на мюсюлманите пише писмо на воено началника на ислямската армия в което писмо пише: когато пристигне това писмо при вас, събирата цялата армия, поправята всички поражения и напускате града.

Писмото стига при водача на армията то събира армията поправя пораженията извиняват се на хората че без принципно са влезнали в града и напускат г Самарканд

И цъщо така трябва да спомена че National Geographic правят филм за исляма, озъглавен

Ислямът-империя на вярата. Можете да го гледата в

http://vbox7.com/play:c185da4f

Пропуснал си много от посланията на книгата, а други си взел от себе си. Мисля, че автора дава просто картина на един друг живот, на една друга култура. До някъде обща, защото сме хора, и много по-различна от всичко познато ни, защото хората не са еднакви.

Не мисля, че авторът мрази религиите, той просто разкрива своето виждане, че те не изпълняват своята роля. Прави го без омразата, коят влагаш ти, а с безпристрастието на историка.

Шогун е книга НОМЕР 1 в личната ми класация. Невероятен буквар за живота, както и наръчник такъв.

Хората са много еднакви, независимо от географското си разсположение.

Много добра житейска философия за справяне с долните копеленца, които са мнозинство не само в романите, ами и извън тях. Невероятно е как зад една развлекателна история е вкаран мирогледа на автора, който с право е ненавиждал региите, особенно християнската църква в частност. Аз също така не мога да ги понасям тея червеи, самопровъзгласили се за наместници на Бога на земята. Не смятам че има региозност, която заслужава уважение, каквото и да е било при това, ако някои човек е обявен или самообявен за представител на Големият Шеф (какъвто/каквато и да е Той/Тя). Клавел много елегантно е показал, че пикае на такива откачалки. Жалко, че има наивни хора (очевидно глупави) да им дават жизнената си енергия, живот и най-вече ПАРИ! :-)

Страхотна книга невероятна е просто трябва да се прочете!

А за авторката тя е номер едно страхотно пише всичките си романи!

Историята е добра и преводът го бива!

Представеният тук превод е на втората версия на романа. В първоначалният вариант главният герой загива, поразен от случаен изстрел, малко преди да достигне станция ВДНХ. Тази версия е била публикувана от автора в Интернет, но бъдещите му издатели не са я харесали и са поискали преработка с цел създаване на серия от романи. Глуховски е пренаписал края (от което книгата не е спечелила нищо), а след това и продължето — вече споменатата в коментарите тук „Метро 2034“, която IMHO е крачка назад от първата книга. Благодарение на отворения край се е създало поле за действие и на други автори и в момента „вселената на Метро-2033“ наброява вече 17 „официално одобрени“ и 4 „неканонични“ произведения. Особено при всички е съгласието на автора за публикация на романите им on-line преди излизаето им на хартия, като се публикува целия текст, с изключение на последните 1–2 глави, които се добавят до два-три месеца, след като са започнали продажбите „на живо“. Т.е. — всички романи от серията са налични и достъпни в електронен вид.

За повече сведения — тук — http://ru.wikipedia.org/wiki/Вселенная_Метро_2033

Интересна е, обаче развръзката е малко, всъщност доста, елементарна.

С удоволствие ще прочета продължението. Чакам превода на български, както и много други.

Хубавото е, че няма магия. Лошото — няма интрига, нито пък запомящи се герои (изключение прави поне за мен Каспар Оласко). Злодеят -Лесо Варен, пък е толкова изсмукан от пръстите и клиширан, че да ти стане зле.

Когато започнах да чета тази поредица се надявах малко да доближи „Студенокръвните“ — за съжаление това не стана.

Тази книга е може би най-силното като замисъл произведение на Толкин. Жалко, че не е развита както „Властелинът на пръстените“.

Хайде малко повече оптимизъм…Моxе пък да му е дошло вдъхновението на автора, и да ни изненада приятно..:)

Нежно, точно и пълно с Надежда!!

И аз прегледах книгата. Беше ми много интересна, но доколко точно е правдоподобна, ми е по-трудно да преценя. Но и аз съм с две ръце за сканирането на научнопопулярни книги, както и на научни, учебни и справочни…

Науката се занимава с всичко. За момента най-чистата евтина енергия е от АЕЦ. Енергията от слънцето и вятъра е скъпа. Биогоривата от растения доколкото съм чувала са със съмнителна екологичност. Правени са демонстрации с гориво на водна основа от български химик, но огромните интереси, свързани с петрола, рафинериите и производството на двигатели с вътрешно горене не му дадоха шанс, се предполага. Доколкото ми се струва, че си спомням от новините по телевизията, той почина при неясни обстоятелства. Беше казал, че носи формулата само в главата си. Може би това е било добре дошло за някои… Въпреки всичко се очаква електромобилите да започнат да изместват бензиновите коли. И тъй, електричество засега от АЕЦ. Учените работят върху реактор с термоядрен синтез, но не се очаква масово внедряване през този век. Все пак, кой знае?

И аз като теб.Дори миналата година пак я четох,и отново изпитах желание да посетя Латинска Америка.

Една от любимите ми книги,която четях като дете.Хубава е.

Една от наи-интересните книги

Това е една изключителна книга, която се чете на един дъх.

Бюджолд е майстор на характерите, сцените, диалозите, историята — всичко! С нейните герои се смея и плача както с никои други.

Мисля, че много други писатели-фантасти трябва да взимат уроци от нея.