Сред купищата от вампирски истории, които заливат читателите през последните години, рядко може да се намери нещо качествено. Бях приятно изненадан, когато започнах книгата, да открия, че не е изпълнена с глупости за подробности от ежедневието на тинейджърите. Естествено, твърде оптимистично беше да се надявам, че всякакви факти за рокли, външен вид и пр. ще липсват. Всъщност, първата книга от поредицата се основава на клюки, сплетни и интриги.
Тези неща обаче се компенсират от усещането за структура и минало, които се създават с подробностите за бита, културата и историята на мороите. Идеите са оригинални, въпреки, че има и клишета. Славянската митология е твърде видоизменена и едвам я познах, но за разлика от другите истории за вампири, Мийд поне се съобразява с корените.
Сарказмът, типичен за подобни книги, не е на ниво и това си е недостатък, но не от непростимите.
Авторката и героите се развиват със следващите книги от поредицата и се надявам тенденцията да се запази. Ако Мийд успее да реализира потенциала на „Вампирска академия“, ще една от малкото подобни автори на вампирски романи, които не западат със всяка следваща книга.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.