Читателски коментари (за „Средното царство “ от Дейвид Уингроув)

Понеже последното, мисля, се отнася до мен :), искам да питам едно-друго.

Като за начало какво трябва да ме привлече да се интересувам от герой, неонацист или нещо от тоя род, а и сексуално извратен, за да не му симпатизирам.

Историята на един млад войник, която евентуално може да влезе в употреба след пет книги, когато може да бъде представена с три страници ретроспекция в съответния том.

Т.е. защо ми е да се занимавам с тонове второстепенни сюжети, които са безкрайно излишни и които е по-добре да се изрежат, но на автора му плащат на килограм хартия, а не на смисленост.

Опитите за представяне на китайската култура ми се струват необедителни, а кичът около местните деспоти — противен, колкото и кичът в самите сюжетни линии. Да не говорим, че поляризацията на героите допълнително ги лишава от живот и индивидуалност.

При цялото това словоблудство дори български издател би се сетил, че не е необходимо да се допринася допълнително за изсичането на тропическите гори.