Читателски коментари

Целуната от сянката от Ришел Мийд

Deichuna (27 октомври 2010 в 19:58), оценка: 6 от 6

Книгата е прекрасна!!!:)

Акулата Уикс от Джон Стайнбек

Та Мада (27 октомври 2010 в 19:15)

Това не е разказ и не се казва „Акулата Уикс“. Това е Трета глава от книгата „Небесните пасбища“ на Стайнбек. Поне в България винаги е била известна като „Небесните…“ въпреки, че тук преводачът е избрал да ги нарече „Райските“.

Средното царство от Дейвид Уингроув

atomicgun (27 октомври 2010 в 15:20)

gost Това е фентъзи поредица, а не Маркес,така че критиките ти са ми малко пресилено надути. С една дума сбъркал си жанра.

Позитронният човек от Айзък Азимов, Робърт Силвърбърг

batekosta (27 октомври 2010 в 13:42), оценка: 5 от 6

Класика в научната фантастика.

Не пипай тази книга! от Ян ван Хелсинг

gost (27 октомври 2010 в 08:31)

Маряна, прочети „Махалото на Фуко“. Това е книга, която също ще промени погледъа ти към Света.

И за Америка като за Америка от Марко Семов

Мирослава (27 октомври 2010 в 00:01)

Исками се да се смея,но Семов толкова точно ни е описал нас българите,та чак ми се плаче шо за нация сме или май по-точно стадо.Страхотна книга,който има време да я прочете ще си вземе много поуки,а и ще научи много неща за Америка.

Не пипай тази книга! от Ян ван Хелсинг

Мариана Стефанова (26 октомври 2010 в 20:34)

Книгата наистина е уникална,прчетх я почти на един дъх запчваш да гледаш по различно на света и усазнаваш че не си обръщал внимание на много неща и вярвам,че почти всико в книгата е вярно.Много ми се иска да познавам Ян ван Хелсинк.

На изток от Рая от Джон Стайнбек

Веселин Костов (26 октомври 2010 в 20:28)

Най- великата книга, за човешката психология (всеки трети ред е „учебник“на Фроид) и цяло щастие е, че преводачът е г-н Кр. Дянков, защото е успял точно да долови идеята, смисъла и човешката „хигиена“, която явно автора перфектно познава, но да прозвучи така, както той е я написал има невероятна заслуга преводача.

Невероятен роман, апотеоз на психологията.

Пеперудата от Анри Шариер

elysianpeace (26 октомври 2010 в 17:47), оценка: 6 от 6

Не съм и предполагал, че една автобиография, ще се окаже най-вълнуващата приключенска история, която съл чел. „Пеперудата“ е триумф на непреклонния човешки дух, който не търпи окови. А докато той е на почит, паметта ти, Папи, ще е светла.

Академия за вампири от Ришел Мийд

gost (26 октомври 2010 в 12:38)

Сред купищата от вампирски истории, които заливат читателите през последните години, рядко може да се намери нещо качествено. Бях приятно изненадан, когато започнах книгата, да открия, че не е изпълнена с глупости за подробности от ежедневието на тинейджърите. Естествено, твърде оптимистично беше да се надявам, че всякакви факти за рокли, външен вид и пр. ще липсват. Всъщност, първата книга от поредицата се основава на клюки, сплетни и интриги.

Тези неща обаче се компенсират от усещането за структура и минало, които се създават с подробностите за бита, културата и историята на мороите. Идеите са оригинални, въпреки, че има и клишета. Славянската митология е твърде видоизменена и едвам я познах, но за разлика от другите истории за вампири, Мийд поне се съобразява с корените.

Сарказмът, типичен за подобни книги, не е на ниво и това си е недостатък, но не от непростимите.

Авторката и героите се развиват със следващите книги от поредицата и се надявам тенденцията да се запази. Ако Мийд успее да реализира потенциала на „Вампирска академия“, ще една от малкото подобни автори на вампирски романи, които не западат със всяка следваща книга.

Средното царство от Дейвид Уингроув

gost (26 октомври 2010 в 11:39)

Понеже последното, мисля, се отнася до мен :), искам да питам едно-друго.

Като за начало какво трябва да ме привлече да се интересувам от герой, неонацист или нещо от тоя род, а и сексуално извратен, за да не му симпатизирам.

Историята на един млад войник, която евентуално може да влезе в употреба след пет книги, когато може да бъде представена с три страници ретроспекция в съответния том.

Т.е. защо ми е да се занимавам с тонове второстепенни сюжети, които са безкрайно излишни и които е по-добре да се изрежат, но на автора му плащат на килограм хартия, а не на смисленост.

Опитите за представяне на китайската култура ми се струват необедителни, а кичът около местните деспоти — противен, колкото и кичът в самите сюжетни линии. Да не говорим, че поляризацията на героите допълнително ги лишава от живот и индивидуалност.

При цялото това словоблудство дори български издател би се сетил, че не е необходимо да се допринася допълнително за изсичането на тропическите гори.

Аз съм друго нещо от Фредерик Пол

Кат (26 октомври 2010 в 05:16)

Определено не е еротика, това е грешка.

Средното царство от Дейвид Уингроув

Тонни999 (25 октомври 2010 в 22:23)

Ти губиш.Книгата става все по-интересна а сюжетът по-заплетен.Но ако някой иска да чете цялата поредица ще трябва да знае англииски.

Бялата планина от Дейвид Уингроув

Тонни999 (25 октомври 2010 в 22:19)

Страхотна книга за умни читатели , но ИК „Прозорец“ я спряха на кн 4, за съжаление.Мисля че са 9.

Остров Тамбукту от Марко Марчевски

fulcrumbg (25 октомври 2010 в 20:59)

Страхотна е, чел съм я като дете няколко пъти и сега пак я чета, и откривам толкова нови неща! Горещо я препоръчвам !

Малвил от Робер Мерл

elektrichar (25 октомври 2010 в 16:39), оценка: 6 от 6

Тъй като я бях чел преди повече от 20 години и знаех, че е много интересна, се зарадвах като я видях в работното ателие. Посланието в нея е, че достигайки до някакво технологично ниво, цивилизацията трябва да може да обуздае военните, които са в състояние да унищожат живота на планетата. Отдавна сме достигнали това развитие. Това може да се случи и при глобален катаклизъм. Ако все пак се случи и някаква малка част от населението оцелее, е много важно начинът на управление да не е авторитарен. Интересно е да си зададеш въпроса:

— До къде бих стигнал, ако някой застраши моето собствено оцеляване и това на семейството ми?

Всичката култура и възпитание ще изчезнат и ще се превърнеш в хладнокръвен убиец, ако някой се опита да ти отнеме коричка хляб.

Не дай Боже на някого да му се наложи да си задава такъв въпрос?

Железният светилник от Димитър Талев

Веселина (25 октомври 2010 в 12:58)

Благодаря на тези които са направили това да мога да чета тази невероятна книга!

Главният свидетел от Любомир Николов

The Fallen Angel (25 октомври 2010 в 11:20), оценка: 6 от 6

Страхотно написан разказ със силно послание-въпрос.

За писането: Мемоари на занаята от Стивън Кинг

Никп (23 октомври 2010 в 23:33)

Ужасно неграмотен превод. Части на речта, на изречението, правопис -понятия, неизвестни за преводачката. Да беше прочела българската граматика, като ще превежда книга да писането…

Мавърик от Макс Алън Колинс, Уилям Голдман

gost (23 октомври 2010 в 21:00)

Очарователен