Ема Уотсън от Джоан Ейкън
Както се подразбира от самото заглавие, в романа има много (откраднато?) от Джейн Остин — имена, ситуации, дори фрази… само че странно смесени с битовизми и откровено груби изрази. А истинска любовна история всъщност няма…
Четенето ми достави известно удоволствие най-вече с това да познавам коя част от кой роман на Джейн Остин е взета :)
Алхимикът от Паулу Коелю
Книгата е направена по тертипа на американска презентация на телевизионен проповедник — грабва те веднага със сладкодумност, обсебва те и започва да те върти около едно и също. Зомбиране с едни и същи думи, една мантра, която се набива до безкрайност и т.н. А цялата история се върти около една от приказките на Шехерезада, която е доста по-стегната. Впрочем това е едно от нещата, които си заслужава да бъдат нападнати — не може да се правиш на гуру (Коельо) и да даваш напътствия за живота, а да си плагиат. Все едно да направя чалга версия на „Рапсодия в синьо“ и да съм велик композитор — не става…
Тема за размисъл: как човек следва мечата си примерно да стане писател ако е роден с IQ 30? Приказките са чудесно нещо ако не се опитват да бъдат наръчници по успех в живота.
Прмер: романите на Робърт м. Пърсиг
Голяма дискусия, голямо чудо!
На мен мнението на Искра най ми допадна:
„15. Искра (14 май 2010 в 14:12)
Сега разбирам защо тази книга, както и изобщо поезията на Паулу Коелю се цитират като любими от всички манекенки и публично известни празноглавки. …“
Случи ми се така, че приятелка, на която много държа настоя да прочета „Алхимикът“. Естествено, предполагах какво ме чака, но си рекох, че все пак може и да не е чак толкова зле. Направих глупостта да се нахендря по време на безкрайни самолетни полети… Трудно е човек в самолет да смени книгата, затова упорствах с надежда че все нещо ще се случи, че нещо ще ме изненада.
С право всички издатели са отказвали публикуване.
„Творбата“ е едно безкрайно досадно каканижене. Структура изцяло липсва, а стилистично е на нивото на художествената самодейност.
Сладкодумен (но досаден) хитрец, на който липсват сериозни познания по каквото и да било, но претендира за мъдрост, жонглирайки нескопосно с малкото до което се е докопал, прочитайки (вероятно) няколко любими автори и опитвайки се неумело да ги копира.
Сравняването на Малкият принц и настоящето писание е до такава степен неуместно, че ми напомня за крокодила, който бил по-дълъг отколкото зелен.
Така и с П. Коелю — набеден е за писател от фейсбук поколението, но е по-скоро неуместен отколкото талантлив.
Времето, надявам се, както винаги ще бъде истинското мерило за нещата.
Не си губете времето. Има толкова хубави книги, които човек може да прочете.
Ерагон от Кристофър Паолини
На 08.11.2011 излиза в оригинал. Кога ще се преведе — не е ясно.
Трансплантация от Младен Денев
Много хубав разказ! С добра идея и предполагаем край …
Книга за операта от Любомир Сагаев
Книгата на Сагаев е доста остаряла и непълна. В нея ще намериш дори съветски опери като Тихият Дон и Повест за истинския човек, но няма основните класически и съвременни заглавия, които се играят днес у нас и по света.
Сравних я с руската 100 опери, оказа се, че е преписана напълно, като са добавени български опери.
Сега на пазара се намира Нова книга за операта в два тома от Огнян Стамболиев —
много по-богата и пълна.Ползвам постоянно нея.
Здравейте, съвсем скоро, случайно открих поредицата и в момента чета третата част. Книгта е завладяваща и определено задържа вниманието на читаля. Може ли някой да ми каже кога ще излезе четвъртата част? Мерси предварително:)
До райската планета и назад от Любен Дилов
Любимата ми детска книжка!
Малкият принц от Антоан дьо Сент-Екзюпери
нямам думи- класически шедьовьр!
Като цвят по течението от Катлийн Удиуиз
хехе книга не е лоша, но съм чела и доста по-добри !!
История на Франция от Сан Антонио
Великолепна осъвременена адаптация на богат български език — нещо, което рядко се среща вече.От изискано интелектуални подмятания и закачки до разнообразен жаргон. Доста свободния подход на „пресъздателя“ е дал своите сочни плодове.
В отпуска от Христо Смирненски
„Титлата жупан е славянска“ — това твърди авторът няколко пъти. Какви доказателства има за това? Има ли я спомената в друг по-ранен източник от прабългарските надписи? Ако не, то би трябвало да приеме, че тя е българска, разпространена сред сред славяните.
Хитър Петър от Величко Вълчев
Много интересни и подбрани приказки!
Много правилно го каза. Четете за да имате база за сравнение.
Но моля Ви спрете да нападате толкова автора, толкова много отрицателни коментари не бях виждал. Защо никои не оплюва толкова хилядите издаващи се в България булевардни романчета, които повярвайте са не по-малко исвестни сред читателите им. Според мен сега е просто на мода да се развенчават разни „големи“ писатели, като Пауло К., е и това значи ли че няма нужда от тях?
Душа назаем от Тихомир Димитров
Интересно и заинтригуващо написана!Среща ни със решенията и съдбите на различни хора,от различни части на света.Лековерието се заплаща скъпо и в реалния живот!
Маршрут 666 от Дъглас Престън, Линкълн Чайлд
Романът е страшно интересен и се чете на един дъх. Историята е написана така, че да създаде усещане за гледане на филм- фабулата прекасва в момента на пиково напрежение, последвана от ретардационни глави, за да предизвика читателя да продължава четенето. Напрегнати ситуации, резки обрати, екшън и мистерия до края на книгата. Стилът също е доста добър. В много отношения книгата надминава дори и Стивън Кинг. Препоръчвам я на всички любители на хорър жанровете.
Хората се раждат зли от Йовко Ламбрев
Предполага се, че в този сайт влизат интелигентни хора… Разказът е много интригуващ, написан майсторски, с определено познаване на науката. Ако е възможно да бъде поздравен автора — правя го тук и сега!
Подкрепям с две ръце!!! След толкова реклама и всякакви начини на популяризиране си купих две книги на Коелю — „Вещицата от Портобело“ и „Алхимикът“. Личното ми мнение е, че авторът е харесван от хора, които обикновено не четат и си мислят, че популярното е винаги и качествено. Май не винаги е така… Обикновено разбирането идва с практиката, така че съветът ми е „четете за да имате база за сравнение“.
Бях чувала само хубави неща за книгите на Паулу Коелю. Много се зарадвах, когато ми попадна Алхимикът и веднага се зачетох. Първите 30–40 страници бяха поносими, примирих се с мисълта, че чета една приказка написана на много прост език. След това авторът започна да припомня за неща, които са се случили преди 10-на страници. Това повторение, което продължава до края на книгата в един момент става досадно, дори обидно. Предполагам, че това би било страхотно четиво за човек между 15–18 годими. За съжаление, аз не научих и не получих нищо от тази книга.
Ако ви се чете приказка с малко цитати от библията, корана, малко езотерика и която от всяка страница ще ви напомня да следвате мечтите си и да не се страхувате, защото вселената ви помага, то тогава това е книгата, която търсите.
Читателски коментари