Читателски коментари

Според мен това е една от най-добрите книги, писани някога. Кара те да се замислиш за страшно много неща. Просто е уникална!

Авторът се казва Ник Перумов.

Един руски автор беше написал продължение,някой може ли да ми каже име?

Тази книга четох така, както „Метро 2033“ (препоръчвам я!) — с карта (на Лонг Айлънд, т.е. на Ню Йорк). Така по-лесно се ориентирам…

Най-интересно за мен беше, че по време на четенето (на Полет 800) една вечер съвсем случайно попаднах на tv филм на „History chanel“ именно за Полет 800 на TWA. Та по филма видях неща, описани в книгата — версии, очевидци, разследвания, събраният фюзелаж на самолета от парчета, извадени от океана, прословутата „анимация“ на ЦРУ (или ФБР)…

Съгласно послеслова на Нелсън Демил, краят на книгата му бил „подсказан“ от синът му. Наистина краят е зашеметяващ! А всъщност беше много лесно за разгадаване — елементарна аритметика: Боингът на Полет 800 катастрофира през 1996 г., а почти цялото действие („разплитане“ на случая от Джон Кори) се датира „5 години по-късно“. Е, какво стана през 2001 г.?

Съгласен съм с Живков! Аз също не намирам никакви чудеса в изложенията на Мулдашев. Фактологията е различно поносима храна за всеки. Заключенията на автора са едно, фактите — друго, изводите на читателя — 3-то, 5-то, …

Трудът на Мулдашев е изключителен за мен. Особено на фона на професионалната му реализация — специалист по очните болести, с невероятни постижения. Мисля, че точно в тази връзка /по-доброто опознаване на човешкото, като цяло/ той предприема и дългото си търсене в тези райони.

Успех в търсенето на всички!

И приятно четене! :)

Грешка е да се сравнява „Шърли“ със сякаш по-харесваната „Вийет“ и безспорния шедьовър „Джейн Еър“. На мен лично книгата ми допадна много, както всичко на Шарлот Бронте. В сюжетно отношение е богата, а характерите са обрисувани умело, с чувство за хумор и с присъщите за авторката дълбока хуманност и любов. Симпатизирам съвсем искрено на двете изцяло противоположни по характер момичета — Шърли и Каролайн. Дори отрицателните типажи не са описани с много черни краски. От друга страна, Шарлот Бронте е майстор на пейзажа, има толкова красота в описанията й…Книгата притежава всички достойнства, типични за едно приятно четиво и е съвсем по вкуса ми.

Прекрасна книга, нямам сили да коментирам повече, защото буквално те оставя емоционално изчерпан.

Роди,

Аз също бих ти препоръчал „11 минути“, според мен е най-добрата книга на автора. Колкото до „Алхимикът“, това е една добре звучаща приказка и би трябвало, като такава да се разглежда и оценява. Определено ме зареди с положителна енергия, но тя като контрапункт на „Малкият принц“,творба която макар и представена, като приказка израства до произведение от съвсем различен калибър, тя няма дълбокия поглед върху света, човешките взаимоотношения и любовта, като най-ценно от тези чувства. „Вероника решава да умре“ е една доста безинтересна книга, по мое мнение.

И задължително трябва да се изучава в училищата…

Желязко,

твърдо За!Лично за мен това е най-българския роман…

Роди,

не бих ти препоръчала „Вероника решава да умре“,тя беше втората книга която прочетох от автора…

Щом „Алхимикът“,не ти е допаднал,едва ли ще се впечатлиш от неговите произведения въобще.

Все пак опитай с „11 минути“

Не разбирам защо това произведение е с етикет „еротика“…

ЦЦЦ,

Далече съм от мисълта да нападам автора. За него все още нищо не мога да кажа, защото засега съм прочела единствено „Алхимикът“. Искам да прочета „Вероника решава да умре“, но ще поизчакам да позабравя разочарованието си от тази книга. Нищо не мога да кажа и за булевардните романи, защото просто не чета такива. Успех.

Много приятна за четене.

Благодаря! Много ми хареса.

Съвсем случайно и аз прочетох тази книга преди повече от 13 години. Взех я от една позната. От тогава непрекъснато я търся по книжарници и антикварни магазини и я няма. Чудно защо няма друго издание, освен това от 1986 година? Много книги съм чела и на голяма част от тях не помня имената, но тази не може да се забрави.

Да сравняваш Куелю с Екзюпери…? Сетих се за онзи виц: „…срещу мене да бягаш,не мож’ ма стигна…“ ’Ми, че те бягат на различни стадиони… Аре…

Класика…!!! Бих добавил към групичката и Самюъл Дашиъл Хамет…

На стената ми виси японска дърворезба-

маската на зъл демон,изписана със златен лак,

със съчувствие гледам гледам изпъкналите вени на челото

показващи какво напрежение е да бъдеш зъл.

Този вариант битуваше доста дълго из четящото простронство-последните 40 години ,поне.

Много приятна книжка, която те връща в хубавите спомени за детското, чистото и недостижимото.