Читателски коментари (за „Алхимикът “ от Паулу Коелю)

Голяма дискусия, голямо чудо!

На мен мнението на Искра най ми допадна:

„15. Искра (14 май 2010 в 14:12)

Сега разбирам защо тази книга, както и изобщо поезията на Паулу Коелю се цитират като любими от всички манекенки и публично известни празноглавки. …“

Случи ми се така, че приятелка, на която много държа настоя да прочета „Алхимикът“. Естествено, предполагах какво ме чака, но си рекох, че все пак може и да не е чак толкова зле. Направих глупостта да се нахендря по време на безкрайни самолетни полети… Трудно е човек в самолет да смени книгата, затова упорствах с надежда че все нещо ще се случи, че нещо ще ме изненада.

С право всички издатели са отказвали публикуване.

„Творбата“ е едно безкрайно досадно каканижене. Структура изцяло липсва, а стилистично е на нивото на художествената самодейност.

Сладкодумен (но досаден) хитрец, на който липсват сериозни познания по каквото и да било, но претендира за мъдрост, жонглирайки нескопосно с малкото до което се е докопал, прочитайки (вероятно) няколко любими автори и опитвайки се неумело да ги копира.

Сравняването на Малкият принц и настоящето писание е до такава степен неуместно, че ми напомня за крокодила, който бил по-дълъг отколкото зелен.

Така и с П. Коелю — набеден е за писател от фейсбук поколението, но е по-скоро неуместен отколкото талантлив.

Времето, надявам се, както винаги ще бъде истинското мерило за нещата.

Не си губете времето. Има толкова хубави книги, които човек може да прочете.