Читателски коментари (за „История на Франция “ от Сан Антонио)

Невероятна книга! До сега винаги го отбягвах този автор заради името, мислейки че пише религизно философска литература.Откритие! Вярно има цинизъм, но според мен е напълно адекватна за нашата действителност. Споед мен поне 70% от нашите сънародници имат нужда историята да им бъде разказана по този начин — та дано научат нещо!

Направо е брилянтна. Не знам, доколко го превеждат този автор на български, но аз съм прочела повечето от неговите книги на руски и той е един от любимите ми автори. Неговият герой — полицейският комисар Сан Антонио превъзхожда стократно прехваления Джеймс Бонд. А иронията, която на моменти се преръща в сатира на съвремието ни, прави четенето на иначе непретенциозните криминалета в истинско удоволствие. Непременно прочетете тази история.

Самата книга е хубава, жалко, че е „адаптирана“. Преводът на места е точен, на места по напълно необясними причини се изпуска или добавя по нещо (на пример в оригиналния текст на първа глава , последното изречение на първия параграф завършва с „когато — по случайност — ги заловим“, а пък „при подобни случаи иначе не непременно чак толкова кръвожадните по природа“ въобще го няма в текста). По същия странен и неоправдан начин са прибавяни, изваждани или заменяни цели абзаци. Тоест не става дума за адаптация на непреводими шеги или изрази. Става дума за преразказ с елементи на разсъждение. Което е жалко, при положение че преводачът-адаптатор не изглежда много читав. За това съдя по доста просташката линия, която адаптацията му следва на моменти („онождане на бриджитката като млада“ (книгата е издадена през 1964, когато ББ е била на 30), куросмукачка и тн); както можете да се досетите тези елементи липсват в оригинала. Може би така се продава повече и по-лесно, но е тъпо.

Великолепна осъвременена адаптация на богат български език — нещо, което рядко се среща вече.От изискано интелектуални подмятания и закачки до разнообразен жаргон. Доста свободния подход на „пресъздателя“ е дал своите сочни плодове.

На десетина места в текста трябва да се замени „Корейка“ с „Корсика“.

Книгата в оригинал е едно от най-великите произведения на съвременния хумор — просто брилянтно! За съжаление преводът на български е отвратителен, ако въобще може да се нарече превод този бъркоч от измишльотини, или по-скоро болните просташки фантазии на преводача, които са толкова далеч от оригинала, колкото е Луната от Земята. Започнах да чета от интерес, беше ми любопитно да видя как въобще може да бъде преведен Фредерик Дард на друг език… още на втората страница ме втресе, получих сърцебиене, счупих две-три чаши и запратих таблета на килима. Познавам този роман, чел съм го десетки пъти през последните 35 години, но преводът, ах този „превод“… тази адаптация беше жалка, ужасяваща! Липсваха цели параграфи текст, а останалите бяха преразказ на болен мозък, който съвсем бегло се е придържал към оригинала, ей тъй, от кумова срама. Пълна трагедия. Чудя се дали да не информирам собствениците на авторските права на Дард във Франция за това оскверняване на творчеството му, но се боя да не получат някой инфаркт или инсулт…