Читателски коментари

Привет на всички читатели! Трилогията е страхотна,чакам с нетърпение четвъртата част. Приятно четене…

Усещал ли си шумът в нощната джунгла ???-с тази книга ще усетиш всичко…ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ДОБЪР АВТОР,РИСУВА ТОЛКОВА ЖИВО С ПЕРОТО СИ,ТОЛКОВА ДОБЪР РАЗКАЗВАЧ Е,ЧЕ ТИ СЕ ИСКА ДА КАЖЕШ-СЯКАШ БЯХ ТАМ…

Ако обичате класиците,тогава ще трябва да се запознаете от близо с този изключителен „художник“ на човешките души.Безспорен лидер в обективното отразяване на своето време,баща на запомнящи се образи и сцени,които няма как да не ни разчувстват и днес.

Леко,прятно и увлекателно четиво в стилът на А.ДЮМА.Авторката в никакъв случай не натоварва излишно нашият ум с прекалено сложни и затормозяващи сюжети…

преводът е просто отвратителен. Явно преводачът не си е направил труда да прочете другите книги за фондацията. Прекалено много набъркан техно жаргон и като цяло доста безсмислени комбинации от изрази.

Комплименти на Елизабет Костова!!! Един роман, който завладява читателя от първата си страница и го държи в плен до последната си страница. Аз също го препоръчвам горещо!!!

Чудесна книга . Четох я преди много години , но винаги с удоволствие се връщам към нея , за да я прочета отново.Всички романи на Катлийн Удиуиз са завладяващи и се четат на „един дъх“.

страхонтна книга……….даже ме е яд,че я прочетох толкова бързо……..препоръчвам я горещо.

Всички книги от „змейската“ поредица могат да се свалят от Човешката библиотека:

http://choveshkata.net/blog/?p=1531

Човекът просто се прави на интересен. Бедата на труда му не е в постановките, а в лошия текст — изпълнен с прекомерно много финтифлюшки и белязан от някаква странна „духовитост“, той е мъчителен за четене чисто технически. Признавам, че не можах да се насиля да прочета повече от 50-на страници от него. Ако нататък съдържа нещо гениално, то ще бъде безвъзвратно изгубено за мен. Но пък, както казва авторът, интелигентните и извисени хора, способни на разберат творбата му, още не са се родили. Така че един ден със сигурност тя ще бъде оценена по достойнство от същества, по-висши от нас.

Не си заслужава да се чете. Въпреки хвалебствията в предговора,книжката е посредствено резюме на социалистическата историография, по която като ученици се готвехме за кандидат-студентски изпити. Издържана е изцяло в този дух. Няма нов поглед към историята, езикът не е хубав, бъркат се глаголни времена и се правят ненужни повторени на цели пасажи.

Това не са го казали просто хора, а са думи на Исус Христос -По делата ще ги познаете

Книгата е изпълнена с твърде много „екшън“ тъкмо един проблем приключва и се появява нещо друго с което героите трябва да се „справят“. Пък и е доста лигава имам чуството, че е продължение на „Здрач“ самоче по-детско и наивно. Харесва ми сюжета, идеята, но за книга с вампири е твърде детинско представено, по нищо не личи, че Рейвън е на 16 и Александър изобщо не прилича на вампир по-скоро на хлапе.

все едно чета дядо Прас, там Хексът имаше същият проблем и Смърт му подари МПМ

Чудесно поднесена история!

Преди много години гледах филма с Джон Малкович в ролята на Лени и тогава останах впечатлена. Не зная защо едва сега прочетох едноименната повест. Дълбоко ме трогна. Всеки човек има нужда от закрила, компания и приятел, с когото да споделя радости и неволи, независимо дали е с умствени ограничения, чернокож или старец на преклонна възраст. Всичко това не те прави безполезен или лош човек. Всеки има своето място в Света и право на светлина и надежда, колкото и нереални да са те. Стайнбек третира проблема за расовите предразсъдъци, проблема за невъзприемчивостта на хората спрямо всичко, което излиза извън рамките на нормалното. Долавям и упрека му към младите, които се радват на здраве и сила, но се отнасят с пренебрежение към физическата немощ, настъпваща постепенно със старостта. Авторът апелира към великодушие и хуманност, а също и към по-добро отношение към домашните животни, служили вярно на стопаните си, но стигнали неизбежно до дълбока старост.

Мога да завърша с обобщението, че — поне според мен — това е повест за сладостта на мечтите и за разбитите надежди. Като пример може да служи и нелепото поведение на жената на Кърли. А колкото до директното послание на автора, Канди го каза — когато имаш домашен любимец, към когото си бил толкова привързан, е по-добре да загине от твоята собствена ръка, ако това е наложително, отколкото от нечия друга. Така е и при хората.

чудесна книга- в началото ме отегчи, но после неможах да спра да чета

Велика е!

Е, нека не отказваме хората, които не са толкова на „ти“ с физиката от прочитането на една наистина много добра и оригинална като концепция, стил и идеи книга. Не е лека дотолкова, доколкото никоя книга на Азимов не е просто съвкупност от технологично фантастични елементи, а анализ и представяне на обществени явления и лични преживявания. Поддържам, че е за всеки фен на научната фантастика и психологията. Относно познанията по физика — тези от гимназията ще ви свършат работа (ако сте слушали в час :) ), ако не сте — има google.

Книгата за мен беше доста интересна. Странна и напълно оригинална(както всички на Азимов).

Но съм длъжен да предупредя — не леко четиво и не е за всеки. Препоръчвам ДОСТА солидни познания по физика, ако искате да й се насладите както подобава.

Също така визията, която представя за бъдещето ни е в някои случаи песимистична(нали все пак трябва да има драма), но пръсъства и доста оптимизъм(пък и не е далеч от моите представи).