Читателски коментари (за „За мишките и хората “ от Джон Стайнбек)

Преди много години гледах филма с Джон Малкович в ролята на Лени и тогава останах впечатлена. Не зная защо едва сега прочетох едноименната повест. Дълбоко ме трогна. Всеки човек има нужда от закрила, компания и приятел, с когото да споделя радости и неволи, независимо дали е с умствени ограничения, чернокож или старец на преклонна възраст. Всичко това не те прави безполезен или лош човек. Всеки има своето място в Света и право на светлина и надежда, колкото и нереални да са те. Стайнбек третира проблема за расовите предразсъдъци, проблема за невъзприемчивостта на хората спрямо всичко, което излиза извън рамките на нормалното. Долавям и упрека му към младите, които се радват на здраве и сила, но се отнасят с пренебрежение към физическата немощ, настъпваща постепенно със старостта. Авторът апелира към великодушие и хуманност, а също и към по-добро отношение към домашните животни, служили вярно на стопаните си, но стигнали неизбежно до дълбока старост.

Мога да завърша с обобщението, че — поне според мен — това е повест за сладостта на мечтите и за разбитите надежди. Като пример може да служи и нелепото поведение на жената на Кърли. А колкото до директното послание на автора, Канди го каза — когато имаш домашен любимец, към когото си бил толкова привързан, е по-добре да загине от твоята собствена ръка, ако това е наложително, отколкото от нечия друга. Така е и при хората.