Читателски коментари

Хей, Джиджи, много ме изкефи!!! От сърце ти благодаря!

Бинка

Авторът на произведението е Цончо Родев. Преместете го, моля.

Преводът на Димитър Петричев от 1971 на Пушкиновия роман в стихове е вторият превод, направен на български. Първият е на Николай Хрелков и той датира от преди Втората Световна война. Възоснова на второто издание на Хрелковия превод (от 1946 г.) в Читанката се подготвя (от мен) обнародването и на този позабравен вариант на „Евгений Онегин“ на български.

Двата превода са много добри — по нищо не отстъпват един на друг. Разбира се, езикът на Дим. Петричев е много по-модерен: от 1971 година досега българският език не се е изменил значително, но заслужават внимание и преводаческите находки на Хрелков — както читателите на „Моята библиотека“ ще имат щастието скоро да се убедят.

Що се касае до настоящата публикация (Петричевия превод) на „Онегин“ в Читанката, при все че е отбелязано като последна редакция: 1 март 2011 в 11:15, в текста се забелязват много грешки, които са характрени за един не съвсем удачен OCR. Ясно е, че такива грешки са неизбежни и те се отстраняват по време на корекционния процес (или както в „Моята библиотека“ е прието да се казва: „редакцаията“).

Е, добре — аз коригирах внимателно текста на Петричевия превод на „Онегин“ (което не ми костваше нищо, след като старателно бях изчистил от грешките след OCR и Хрелковия вариант) и сега съм готов да го предложа като усъвършенствуван вариант вместо досегашната публикация; защото иначе изглежда направо смехотворно! Но смятам, че това не трябва да става без участието на онзи сътрудник на „Читанката“, който е сканирал през 2007 г. и обработил с OCR-програма въпросния текст, защото негова отговорност е и задължителната корекция след това, която той е пропуснал да направи. За съжаление идентичността на тази личност е отбелязана по един неясен начин — като „unicode“, — а сред сегашните сътрудници на „Читанката“ не можах да открия човек с такъв идентитет.

Следва, че се налага МОЯТА НАМЕСА да се приеме с ДОВЕРИЕ от страна на организаторите на „Моята библиотека“. Друг начин няма!

harbinger

Изгледах Game of Thrones на HBO и много ми хареса, но като видях, че следващият сезон ще е през април догодина, лошичко ми стана :) Книгата, естесвено, ми харесва мнооого повече.

До Тараторчо: Това им е лошото на поредиците,които не са приключили — чака се. Аз сега съм на тази книга, предполага, че до края на годината ще прочета всичко излязло и после ще чакам и аз. Можеше да си спестиш спойл-коментара за Старките.

Хрониките на Фроасар са първостепенен извор за Стогодишната война между Франция и Англия, а отделно от това са и прекрасно, увлекателно четиво. Полезни за студенти и приятни за всеки изкусен от историята читател.

Срахотно призведение точно като истинският жевот на някои незаслужаващ това наказание и то точно на Коледа, но също много хубави неща са се случили на мамичето. Аз смятам произведението за шедьовър бих дал оценка шест. То е много поучително и смятам че трябва да се прочете от всеки!

Страхотно произведение от Луис Карол. Аз мисля, че оценката за него е шест. В произведението е събрано много щастие и много радост. Докато го четох ми стана ясен приключенският сън на Алиса.

Фенове сте на Звездни Войни ?????? Тогава това е задължително за вас.

Не сте фенове ?? Тогава това е два пъти по задължително за вас. Това е най доброто продължение на „Звездни Войни“. На мен повече ми хареса от оригиналните . Жалко че няма да направят филми по тях.

Незабравима … Цялата поредица ми хареса ужасно много.

Съгласна съм. Аз винаги плача, като я чета.

Невероятна приказка. Четох я с голямо удоволствие. Това е почти най-прекрасната преказка за животни.

Произведениет според мен е от тези, който заслужават пет плюс заради лошеят край на приказката.

Една от най-хубавите приказки,които съм чел, а те са много.

Вярно романът е много прекрасен, а Пипи толкова нестандартна, но все пак според мен не може да се сравнява с Патиланци!

Имам само три думи шест, шедьовър и писмено съкровище.

Новият водач на Патиланската дружена ми харесва не по-малко от стария. Определено Ран Босилек има въображение. Според мен страхотно произведение заслужава златно шест.

Забравих да допиша това което ме трогна най-много — заминаването на Патилан е много хубаво, защото оставя Патиланчо Данчо, който също е добър водач и второ, че той ще се изучи много добре в чужбина, но нали све пак ще се върне след една година.

Много прекасно произведение на Ран босилек, според мен този който е на двадесет години и не го е прочел е сгрешил много и в същото време загубил. На мен ми направи впичатление, че в тази книга на поредицата Патиланци и Смехурко и пише на Патиланчо. Соред мен оценката за това произведение на Ран Босилек е шест с шест плюса!

Патиланчо на село от Ран Босилек е един писмен шедьовър, който прочетох. Много ми хареса произведението, а то винаги прилича на афтора. Разбирасе аз не познавам Ран Босилек, но съдейки по превъсходните писма мисля че той е досущ като тях. Ласкавите ми думи към Патиланчо на село са същите като другите книги от поредицата Патилнци, разбирасе ако можех да дам цялостна оценка на шесте произведения на Ран Босилек щях д го направя веднага, но в моята библиотека е възможно само по отделно. Моето мнение едва ли ще е по-различно от другите!

Когато започнах да го чета прочетох едно писмо и не можах да спра да чета това много щастливо произведение от Ран Босилек. И така го прочетох цялото, за което никак не съжалявам, защото докато го четох бях изпълнен с голямо, преголямо щастие, което не можех да спра, а и да можех не исках, защото много ме овлече. Сега си спомних как учителката ми говореше ласкаво за някое прекрсно произведение. Точните `и думи бяха „Това произвединие е просмукано от щастие, радост и добрини“. Не мога да си спомня кое е произведението и не ме интерисува, но важното е, че тя ми даде думи с които да опиша Патиланско царство.