За Роберт ван Хюлик и неговите романи от Явор Въжаров
Много е увлекателна!!! Много благодаря на Въжаров!
Всяко зло — за добро (за зло) от Огнян Банков
Интересна и много увлекателна!
Децата на капитан Грант от Жул Верн
Невероятна книга от Жул Верн!!!
Моята борба от Адолф Хитлер
Ако искате да разберете как са стояли нещата тогава по издълбоко, бих Ви препоръчал да прочетете книгата на Х,Раушнинг „Хитлер каза / Демонът от бездната/“.
Рядко се среща толкова обективен, точен и верен анализ.
Нещата казани в тази книга, се виждат и в наши дни.
Приятно самообразоване.
Тошко Африкански от Ангел Каралийчев
На мен ми се стори забвна от както почнах да я чета само че той е доста палав и прави бели затова оценката ми е 4
Но остават още много мили… от Уилям Нолън
На български е по-популярен като Уилям Нолън. Ето неговата страница: http://chitanka.info/person/william_nolan Грешката скоро ще бъде оправена.
Лунен лъч от Бети Нийлс
Много приятна и свежа книжка, като всички на Бети Нийлс. Надявам се да има още нейни книги в библиоетката. Винаги ги чета с удоволствие.
Прошу прощения, не нашел, где можно самому исправить ошибку.
Этот рассказ написал Уилям НОЛАН.
Емил от Льонеберя от Астрид Линдгрен
Прочетена?:)Или любима?:)
Птиците умират сами от Колийн Маккълоу
Дълбоко ме трогна тази история, толкова нежна и в същото време така жестока!
Невинни лъжи от Джейн Ан Кренц
Много увлекателна и интересна! Чете се на един дъх. Може би една от най-интересните книги от цялата поредица „Обществото на Аркейн“. Дано в бъдеще се появят и останалите 9 книги.
По-силна от магия от Хедър Кулман
Страхотна книга! Развлекателна, лека, приятна и изключително интересна. Написана е завладяващо и определено съм се смяла, особено на духа. Чете се неусетно и е наистина добро четиво. Струва си да се прочете.
Антиистория славянобългарска от Георги Константинов Георгиев
Изключително нечетивно писание с претенции за оригинален изказ. Насилих се да чета максимално продължително, все едно чета основи на електротехниката, после го ударих на диагоналната система. Както е казал Ралин — директноста в изкуството е както при мини полите — само при стройни мисли. Като цяло бих определил автора като нихилист, и в използването на историческите източници, и в трактовката им.
това ми е втората книга след пипи дългото чорапче
Старогръцки легенди и митове от Николай Кун
Книгата е много добра!!!
Скарлет от Александра Рипли
Аз лично смятам, че „Скарлет“ е един шедьовър. Намирам продълженито много логично и страхотни ми харесва РАЗВИТИЕТО на персонажите. Според мен в „Скарлет“ и двамата с Рет израстват и преживяват много. В края на " Отнесени от вихъра" те наистина не могат да се съберат, но в „Скарлет“ събирането им е напълно логично и естествено. Натрупали опит и оценили човека до себе си, просто е неминуемо да се съберат. Просто незнам как бих живяла без " Скарлет"! Приятно ми беше да прочета и „Рет и Скарлет“- книга която доразвива страничните сюжетни линии и е малко повече от името на Рет. Препоръчвам я, ако някой може да си я намери!
Любов по време на холера от Габриел Гарсия Маркес
Меко казано е оценка ’’отвратително’’
Престъпление и наказание от Фьодор Достоевски
Това е книга ,която всеки трябва да прочете.Много е увлекателна.Достоевски много добре успява да предаде психологията на героя си.И определено тази книга ме накара дълго да мисля за нея.Прочете те я!!!
Дневникът на Коля Синицин от Николай Носов
Интересно, поучително. Само отплесването към комунистическата идея оставя тръпчив привкус…
Не пипай тази книга! от Ян ван Хелсинг
Отдавна се канех да прочета тази книга,и ето че най-после стана. Като човек, който обича алтернативната археология, и понася доста добре ню-ейдж движението в литературата, я започнах с позитивно чувство и надеждата, че светогледът ми ще бъде преобърнат.Но не стана така.
Въпреки провокативната корица и заглавие,"Не пипай тази книга" не съдържа нищо ценно, което да не може да се прочете другаде. Вероятно би могла да е добро въведение за някой, който до сега не е чувал за световните мистерии и загадки, но със сигурност не е кой знае колко интересно четиво за онези, които като мен си имат поне един рафт в библиотеката, изпълнен с подобни творби, при това написани от хора, отдадени на темата и извършващи сериозни проучвания (а не като известният ловец на вампири, който сам признава, че чака информацията да му падне от небето).
Ян Ван Хелсинг твърди, че е пътувал много — вярвам му, само че е бил по-скоро в ролята на турист, отколкото на човек, който търси и намира себе си и се опитва да промени света(перефразирам негови думи). Чела съм за това колко реални усилия, умствен труд и енергия са влагали в проучванията си Ерих Фон Деникен, Ернст Мулдашев, Робърт Бовал и др. и съм склонна да вярвам, че е истина. За разлика от тях, Ван Хелсинг ни предлага най-вече собственият си мироглед на „просветлен“ читател и турист. Половината материал от книгата е преписан — имаме статии за тамплиерите, Нострадамус и Сен Жермен, подобни на които можем да си намерим и свалим от нета, откъси от книгите на Мулдашев, придружени с не особено съдържателни коментари на автора, а накрая дори и резюме на философията на „Тайната“ — книга/филм, стоящи в основата на успеха на всеки (кандидат) илюминат. (Сериозно — прочете „Тайната“ — нищо, че я няма тук, намира се из нета — ще ви обогати!;)
Освен пладиатството, което всъщност не е толкова лошо, защото превръща книгата в нещо като енциклопедия, имаме и оригинални мисли на автора, някои от които са забавни, докато други намирисват. Започвам с вторите — от тях може да се направи много странен извод за житейската философия на Ван Хелсинг — той мрази илюмитатите (защото те служат на Луцифер, а същевременно и на извънземните, ако не знаете…); ненавижда Бога Отец (този от Стария завет, в който вярват евреите); смята, че безбрачието, хомосексуализма и смесването на расите са неправилни — едва ли не грях; че нещастията и болестите са нещо, което човек е заслужил в предишен живот, следователно не винаги е правилно на такива хора (страдащи, недъгави) да се помага, за да могат те да научат житейския си урок; че хората, занимаващи се с медитация, отшелниците, монасите трябва да се осъждат, защото е грешно да се отречеш от светския живот, особено ако си роден на Запад, и независимо накъде ви влече сърцето, трябва да останете здраво привързани към рожденната си среда, защото това е мястото, което уж душата ви е избрала да се роди, за да се учи (!)…
Излишно е да казвам, че това са глупости — в крайна сметка всеки може да прецени сам за себе си — по принцип мразя цензурата и ми харесва когато някой изразява себе си. И все пак Ян Ван Хелсинг е поднесъл горните глупости не просто като собствено мнение (което не би било лошо), а като истини, които са му били разкрити свише(в някои случаи от самият Сен Жермен — духовният му пастир), и той се чувства длъжен да сподели със света. Проповедният тон, който лъха от тези пасажи ми действа отрицателно — дотолкова че ме отказва да чета всякакви други творби на Ян Ван Хелсинг.
Но както казах има и свежи мисли — позитивни, забавни — като това, че илюминатите подготвят Новият световен ред (иде скоро — до година-две), под прякото ръководство на рептилоидни извънземни, но ние не трябва да се боим, защото децата-индиго, които според автора имат супер сили, ще ни спасят. Освен това, Ван Хелсинг познава лично човек, който в момента се занимава с производство на летящи чинии (а.к.а. НЛО-та) и машини за безплатна енергия; срещал се е с деца-медиуми, които общуват с призраци в стила на Мелинда Гордън, и познава невръстни екстрасенси, които работят за КГБ.
…
Ако обичате ню-ейджа, мистериите, загадките, прочетете тази книга — тя не е чак толкова лоша, и на моменти е дори интересна. Но ако очаквате нещо ново, провокативно и шокиращо, ще бъдете разочаровани, освен ако нямате бедна обща култура в гореизброените области. Все пак, сред написаното има много верни неща, но никое от тях не се дължи на творческия гений или изследователския хъс на Ян Ван Хелсинг.
Читателски коментари