Читателски коментари (за „Лунен лъч “ от Бети Нийлс)

Много приятна и свежа книжка, като всички на Бети Нийлс. Надявам се да има още нейни книги в библиоетката. Винаги ги чета с удоволствие.

Това е вторият роман на тази писателка, която прочетох (другата е „И розите имат бодли“). Не знам колко още романа е написала госпожата, но тия двата като сюжет и детайли са почти едно към едно с леки вариации в детайлите. Чак пък толкова ли не можа да измисли някакъв друг сюжет? Много скромно и нещастно момиче англичанка и много богат доктор холандец, който е толкова студен и резервиран, че накрая като казва на героинята, че е влюбен в нея и иска да се оженят, оставаш като гръмнат и се чудиш откъде ти е дошло. Тя има котка, той има куче. И т.н. и т.н. Прочетете една от двете книги, другата не ви трябва — почти същата е. Съжалявам, но явно дамата е с доста бедно въображение и не бих казала, че ще захвана трети неин роман.

Книгата е от 1991, но звучи сякаш е от 70-те (тогава вече нямало ли е компютри, та са се потили над пишещи машини?). Няма „горещи“ моменти, но ако някой вярва, че ако си скромен, работлив, мълчиш си, нямаш страхотен външен вид, пак имаш шанс в теб да се влюби страхотен милионер… е книгата е за вас.

В съвремените романи няма много страстни моменти както в историческите,но това е в действителност сега в наше време!на мен ми хареса.

Прочетох една дълга телеграма. Загуба на време. Липсват емоции.

Непривлекателна външност, използвана от майка си, влюбена в шефа си, ниска самооценка, скромен начин на живот, отритната и самотна! И накрая всичките й проблеми се оправят! Увлекателна история, но много нереален сюжет. Такива случаи рядко се срещат.