Читателски коментари

Тази книга съм я чела отдавна но имам много приятни спомени.

Много хубава

,,Аз та любя, ти не знаеш’’ страхотно книжле! Като всяко романче от писателката, препоръчвам на всички…

Александра, язък ви за образованието по Български език, когато пишете „манИкенка“; слагате точки, вместо запетаи; пропускате запетаи или пък оставяте интервали преди препинателните знаци…

Отделно Вие сте непознат за науката феномен, понеже само на 24 вече имате четири висши (по начина, по който сте ги разделила, оставам с впечатление, че сте завършили четири специалности; и каква, за Бога, е тая специалност Дипломация) и сте бизнес-дама (от структурата на изречението Ви оставаме с впечатление че сте и успешна такава).

Паулу Коелю — за мен лично словоблудстващ дърдорко с претенция за мистична мъдрост.

Никого няма да моля да се осъзнава, всеки от нас си има глава на раменете и е свободен да чете каквото си пожелае.

Ще помоля само за следното — след всички фанфари в прослава на Коелю, след всички метани и аплодисменти, с които почитателите му го засипват, нека човек да има правото да не го харесва, без да бъде обвиняван в завист, лошотия, злоба или липса на мозъчна активност.

Със здраве всички, радости, успехи и слънчеви целувки!

Да, наистина е лека и забавна. И аз имах съмнения дали да я прочета, но ми хареса.

Четейки винаги първо коментари, а после определена книга реших през септември по случай рождения си ден да си направя подарък и да я прочета :)

Леко, увлекателно и … познавателно!

Страхотна история, много увлекателна и интересна и с доста необикновен край :)

Зад граница е лесно да се критикува „открито“, особено ако те пази и статуса на политемигрант. Иначе книгата е невероятна — много добре написана и разкриваща доста неудобни истини за партийния „елит“ на БКП и за дедо Тошо. Те затова го и убиват.

Книгата е страхотна. Има доста брутални неща, не е типичната любовна история, но пемеждията като че ли я правят по-човешка и по-истинска. не ми хареса само, че ник не е от дерек

Марков е дисидент с написаното от него, което е най-силната открита критика срещу режима по онова време. Реакцията на режима — неговото убийство е показателна затова, какво е представлявал той за комунистическата власт.

Ако е било беззъбо дърдорене на номенклатурчик никога нямаше да предприемат този риск.

"А хората които оплюват Богомил Райнов в 99% от случаите не са прочели дори една негова книга.

Просто има хора, които „обичат да мразят“.

Напълно подкрепям! Богомил Райнов може да е бил всякакъв, но е наистина много голям литературен талант! Жалко, че на този сайт не е достъпна любимата ми негова книга — „Пътища за никъде“, както и поезията му, която също много харесвам.

Аз пък мисля, че е пресилено да се говори за дисидентство в България. Какво дисидентство, като всички интелектуалци са на държавната (разбирай партийна) хранилка, т. е. стават номенклатура? Да се със Солжиницин пък е вече съвсем не на място! Солжиницин не е принадлежал към партийния елит, просто е страдал заради свободолюбието си, а Марков първо е бил изтъкнат член на „Ловната дружинка“ (и не се е оплаквал особено!), а после, когато изпада в немилост изведнъж решава да става „дисидент“. Алкивиадова работа!

Най-доброто описание и анализ на комунизма в България. Георги Марков е класически български дисидент /имаше спорове дали изобщо сме имали дисиденти/, смело можем да го определим като българския Солженицин.

Изключително силна и изобличаваща книга.

Затова режимът не е могъл да му прости — платил е със живота си.

Нещо различно ,от повeчето й книги, чeте се.

Книгата е много увлекателна, хареса ми. Дотолкова, че реших да преведа втора част (Огненият патрул) без предварително да прочета горните коментари. Грешка. Сега разбирам, че Клара Стоименова вече я превежда. С моя ученически руски до момента съм превел около 40 страници и с това темпо ще приключа някъде към март 2013 година. И най-вероятно ще осакатя оригинала. Клара, ако мога да ви помогна с някои конкретни глави, моля само кажете. Ако не се обадите, ще си продължавам по моя график. Или да почвам направо третата?

Книгата, която ме накара да се влюбя в Пратчет! Страхотен превод!

Определено е доста добра.

Беше ми изключително интересна и я свърших на един дъх.

Става, но като цяло, лично на мен, не ми допадна особено. Идеална е за почивка измежду сериозни четива. Иначе не ми допада.

Много добра книга, но с изключително тъжен край.