Читателски коментари

Сонети от Уилям Шекспир

pencho (20 февруари 2012 в 14:29)

Доколкото си спомням, Свинтила прави своите преводи от руския превод на Самуел Маршак. Валери Петров владее отличен английски, макар и за такава гигантска работа, като превод на целия Шекспир, не е изключено да е ползвал някъде подстрочници. За това, какво е Шекспир, може да ни стане ясно само от оригинала. Преди Валери Петров много от преводачите са го „облагородявали“, замазвали са изрази, които биха могли да минат за „просташки“, „цинични“ и т. н., изглаждали са стила му според изискванията на епохата си.

Рудниците на цар Соломон от Хенри Райдър Хагард

gago89 (20 февруари 2012 в 12:59), оценка: 6 от 6

Много ми харесах и двете книги.Изчетох ги за 5 дни.

Сонети от Уилям Шекспир

вил (20 февруари 2012 в 09:06)

Напълно съм съгласен. Всеки който разбира английски ще забележи също и че преводът на Свинтила е превод, на текстът на Петров е по-скоро собствена творба по мотиви от Шекспир.

Заливът на тайните от Нора Робъртс

roni4ca (20 февруари 2012 в 08:35), оценка: 6 от 6

Аз също съм съгласна, че цялата поредица е страхотна. Наистина си заслужава човек да я прочете. Никой няма да съжалява.

Скандална любов от Бренда Джойс

papamar (20 февруари 2012 в 01:48), оценка: 6 от 6

Много хубава книга.

Черният път от Мел Одом

M@ndor (19 февруари 2012 в 17:36)

Нищо общо с „духа“ на играта. Някои доста наивни моменти: уж е фентъзи, а пък доста от героите имат типични американски/английски имена: най-фрапиращо — Майкъл и Денис. Ама пич, измисли някакви фентъзи имена, тези не се връзват.

Изсмукана от пръстите история — нещо като хард-вариант на „Острова на съкровищата“ с фентъзи уклон. Не мога да разбера защо преводачите на поредицата превеждат под линия имената на местности, градове, кораби и други под линия. Очевидно авторите смятат че езикът говорим в света на Диабло и английския са едно също; както в американските филми извънземните задължително говорят английски: тъпо.

За разлика от „Завещание от кръв“, тази е пълно… сещате се.

Цар Плъх от Джеймс Клавел

удхаус 1972 (19 февруари 2012 в 14:50)

Да така е велика е!

Затворената врата от Хосе Доносо

svetoslava_valkova (19 февруари 2012 в 02:34), оценка: 4 от 6

Малко е посредствено, но има и нещо интргуващо. Идеята за много сън и развитието на действието около това не я бях срещала другаде..

Малката вещица от Силия Рийс

Ева (19 февруари 2012 в 00:23)

Книгата е така добре написана, че на моменти човек наистина започва да вярва, че всичко в нея се е случило в действителност. Жалко, че никъде не мога да намеря продължението и, удоволствието щеше да е пълно.

Сделка за кобри от Тимъти Зан

костенурка (18 февруари 2012 в 21:28), оценка: 5 от 6

Рядко добър автор.

Цар Плъх от Джеймс Клавел

hhhhhhhh (18 февруари 2012 в 21:20), оценка: 6 от 6

Велика книга.Друго да се казва (или по скоро да се пише!) не е нужно.

Венецианският лъв от Дебора Джоунс

Павел Боянов (18 февруари 2012 в 21:12)

Книгата е много сериозна за любовен роман. Много е хубава и дълбока. Браво!

Нещо зло се задава от Рей Бредбъри

Титан (18 февруари 2012 в 20:26), оценка: 6 от 6

Великолепно.

Фрина от Пенчо Славейков

Мария (18 февруари 2012 в 18:57)

Значението на последният стих е: „Да живее богиня Фрина“.

Хроника на едно предизвестено напускане от Рени Стоянова

desi.kok (18 февруари 2012 в 17:52), оценка: 6 от 6

Книгата е строхотна!Много изчерпателна като медиц.информация,описани много детайлно наболелите въпроси в сферата на здравеопазването и проблемите в обществото.Благодаря на колежката,че е имала смелостта да покаже размерите на алчност на лекарите,хора,които се кълнат в Хипократовата клетва за дълг към болните!Всички работещи в тази сфера го виждаме,но никой не е имал куража да го опише така добре.Браво на Рени Стоянова,една силна жена!

Томичукалата от Стивън Кинг

kelsey (18 февруари 2012 в 17:28)

Трудно я прочетох, малко мудна ми дойде на места, но все пак си заслужава :)

Пир за врани от Джордж Р. Р. Мартин

marinski18 (18 февруари 2012 в 08:33), оценка: 4 от 6

Четвъртата част е много скучна,имам чувството,че друг е писал „Пир за врани“,или на автора му е омръзнала поредицата и тази част е „изсмукана от пръстите“.

Сърца в пламъци от Джоана Линдзи

моника (18 февруари 2012 в 07:49)

чела съм я поне 15 пъти и хи. не ми омръзва тя е любимата ми

Милиард години до свършека на света от Аркадий Стругацки, Борис Стругацки

нт (18 февруари 2012 в 02:48)

Прочетох „Милиард години до свършека на света“ след препоръка от приятел.

Преживяването беше мъчително и тягостно. Идея все пак някаква зад произведението май има, но текстът, макар и приятно написан, е така отчайващо разтеглен и насилен, че много пъти прескачах по половин или дори цяла страница с надеждата да се избавя по-скоро.

Далеч съм от мисълта, че мнението ми е универсално.

Със сигурност ще има читатели, на които повестта да допадне — вероятно любителите на Стругацки и Лем ще са между тях.

След полунощ от Тереза Медейрос

МИСТИКА (18 февруари 2012 в 01:45)

Страхотна е! Първата нейна книга, която прочетох и направо се влюбих в нея!