Читателски коментари

Гледам предишните коментари и имам чувството, че аз съм чела някоя друга книга! Реших да си припомня нещо на Кристи, която ми е доставяла много приятни емоции в миналото. Наслуки избрах роман, който не съм чела преди и ….останах ужасно разочарована. В историята почти нищо не се случва. Едва се насилих да я дочета. Вярно всеки има свое виждане за това какво е интересна книга, но според моето тази е скучна и я докарах до края само на инат.

това беше първия роман който прочетох от този жанр и ми хареса много …..прочетете я интересна е

Това е най-силната книга от поредицата, но за съжаление липсват поне две глави. Едната с Давос — (изпусната е сцената със заклинанието на Станис и пиявиците), другата е с Джайм — също важна. В нея се разкриват подробности около убийството на Лудия крал Ерис. Точно в нея читателят може да се настрои по-благосклонно към Джайм ( един от най — сполучливите герои на Джордан, след Дяволчето)

Много, ми хареса.

Хубава приказка

Първо прочетох „Тайко“ на Йошикава. Сега чета и „Мусаши“. Преводът не е лош, без да е съвършен. Самите книги на Йошикава са интересни, съвсем различно композирани от европейските исторически романи. Усеща се много специфично японско мислене. Героят е любопитна фигура (най-популярният учител по фехтовка в Япония), но лично аз харесах повече „Тайко“, защото там става дума за съдбата не само на един човек, а на цялата страна.

Бърнард Корнуел е страхотен автор (сценарист на култовия сериал „Шарп“ за Наполеоновите войни), а трилогията му за Артур е особено добра.

Това е исторически роман, а не поредното фентъзи. Артур е военен вожд, изправен пред нашествието на саксите в Британия, а епохата е V в., веднага след оттеглянето на римляните от Британия. Цивилизацията се разпада, варварите идат, самите брити не са много повече от варвари, християните и езичниците взаимно се подозират в предателство, а няколко хиляди мъже трябва да застанат в стената от щитове и напук на всичко да опазят страната. Има си и хумор, и герои, които се представят за магьосници, и любовна история, но главното си остава калта и войната. Всички познати мотиви от легендата за Артур и рицарите му са обърнати наопаки. Великолепна атмосфера.

Прекрасна книга, подходяща за деца и тийнейджъри. Доброто старо рицарство, представено в цялата си приказна слава. Много хора, чели тази книга като деца, признават, че тя им е повлияла в интереса към легенди и история.

Съгласна съм

Интересният финал не компенсира останалата част от книгата, която не е нищо особено.Авторът е имал въображението за някое друго убийство и е прочел тук там разни неща насочени към окултизма. Сюжетът е доста добър, но все пак това не е най-важното има значение и начинът по който е написана книгата.

Много актуално и поучително!

Удивителна книга, непременно я прочетете, ще се хареса и на малки и на големи :)

Книгата е посредствена. Извинявам се на феновете, но е така. Описанията куцат или липсват, атмосферата е припряна, има разминавания (напр. кинжалът ту е в Кейтлин ту в Едард), някой герой се променят само и само да подплатят разказа и да го избутат в определена посока, вместо да са последователни или рационални, или поне човешки. Преводът (може би и оригинала не мога да кажа) е отвратителен („студ под нулата“, „консервирани боровинки“ и др.). Сериалът е в пъти по-качествен този път от написаното.

Чела съм я на 18, на 25, на 30 години, сега пак я прочетох и всеки път намирам по нещо, което не съм разбрала предишния път. Всеки път с нещо ново съм съгласна, или не мога да приема. Книгата си остава, мирогледът ми се променя, но всеки път изпитвам удоволствие от ежедневната мъдрост, която този роман съдържа. Не осъжда, не лепи етикети, няма „добри“ и „лоши“, няма „правилно“ и „грешно“. И въпреки това оптимистична.

Обичам Стайнбек, много харесвам „Улица Консервна“, още повече „Благодатният четвъртък“, „Тортила Флет“ не ми е много по вкуса точно сега. Документалната му проза също много ми допадна. Но „На изток от рая“ си остава моята любима книга.

@Фенка

Още не съм чела книгата, чудя се дали да я почна. Но по коментарите ти съвсем почвам да се отказвам.

Не знам защо, но когато чета коментарите ти се сещам за реклама на Уискас.. :)

Лично за мен любимата ми негова книга от прочетените до момента. :)

С оригиналния текст на конституцията е необходимо да се запознае всеки ГРАЖДАНИН!Затова първата крачка е ДОСТЪПНОСТТА!Благодарност към ВСИЧКИ „виновни“това да се случи!

Сега дочитам четвъртата. През последното десетилетие няма друга поредица, освен тази и „Малаазанска книга на мъртвите“ която да ми е доставяла такова удоволствие. Изгледах и първите две серии на първия сезон — и не смятам да гледам, за сега, останалите. Ще ги дръпна, но за някой друг път — самата тематика е прекалено тежка да се гледа — или препрочита ей- така, за удоволствие.

Невероятна поредица! Тъкмо приключих четенето на „Танц с дракони“ на руски и я пуснаха и на български. Ще я прегледам пак. Нямам търпение за продължението, дано Мартин го напише по-скоро!

аз пък напоследък много харесвам точно такива и книгата наистина е много добра държи в напрежение