Читателски коментари

Книгата е много добра и много интересна, за сега ми хареса повече от първите две части.

Струва си да се прочете!

Не бих нарекла книгата шедьовър, но и тя, като всички на Памук, ме накара да се замисля за онази Турция, която ние не виждаме. Прочетох я изключително трудно, няколко пъти я зарязвах, но все пак успях да я избутам някак. Имаше много тегави моменти, доста по-малко добри такива, но ми остави едно странно усещане…

И не е въпросът в това, че е тежка. От Орхан Памук не може да очакваш друго, освен дълбочина и реален, коравосърдечно реален анализ. И все пак можеше да е по-увличаща, вместо това се читателят се губи сякаш в нищото. Много самота има в нея, много безнадежност. Определено не е за всеки и определено не се чете на един дъх.

Сравнявал ли си с оригинала, защото Пратчет често ползва пропускането на действия като литературен похват.

В сагата май липсват части. Никъде не видях книга за Ник и какво става с живота му. ако някой е наясно със сагата — нека сподели :)

Края много ми допадна :))

Не е лоша книжката. Има някои по-„филмаджийски“ сцени, които не ме накефиха, но замисълът е хубав и героите са симпатични. Приятно се чете.

Няколко думи явно трябва да се кажат.

Книгата е писана мисля в началото на 80-те от български емигрант в чужбина. Планирани са 13 тома, но е написан само един.

Константинов е от известните български анархисти и откровено пропагандира анархисткият поглед върху историята. Няма претенции за художественост — всеки, който наистина си беше дал труда да прочете началото, би трябвало да го е разбрал.

Книгата не е ценна с оригиналният си изказ (безспорно оригинален, но… не всичко оригинално е полезно), а с хипотезите, които аргументира. Ако някой държи да чете художествена „историческа“ литература, значи е сбъркал книгата — има си „Предречено от Пагане“ и други подобни измислици.

Вярно.Не пише че е мъртъв. Може би това е плод на моето въображение. Ама все пак дали е останал жив, след като е бил затворен със съществата, които той разпознава от картините (а на тези картини съществата разкъсват човеците) , чува клетви на странни езици, вижда ги как се приближават, изкривени от ненавист и остава затворен зад вратата с тях след металния звън, който е чувал и по-рано. Според мен не е останал много жив :) но все пак, може и да не съм прав, но си мисля че е майсторски създадена творбата и никъде не се подсказва че е мъртъв, нито че е оживял. Лично мен някак си нещо ме подтиква да си мисля че историята е разказана от призрак, и все още не знам дали е така. Като цяло Лъвкрафт си заслужава и си мисля че на български са издадени немалко работи, но има и доста, които не са преведени.

Великолепен роман! Невероятно завладяващ! Купете си го и го прочетете!

С втория си роман, ( първият — „Чашата на проклятието“ — спечели

националния конкурс „По стъпките на Агата Кристи“ ) Лора Лазар „вдигна

летвата“ толкова високо …, а какво да очакваме от следващите й

романи ?

Страхотна и екзотична книжка,много хубави спомени имам от нея.

Супер книжка.Голяма лудница.

Един от най-добрите й романи, може би колкото ,,Жена на страстта", но като цяло - препоръчвам го!

Страшна книжка,ее тоя пикап…

Прекрасна книга.Страхотен сюжет.Хареса ми най-вече че е застъпена една наистина сериозна болест ,която засяга най-вече всички млади момичета.

Супер книжка.Дилън и Кейт са едни сладури.

Много приятна книжка!

Хареса ми. Много приятно и вълнуващо действие, добро за релаксация :))

Най-хубавата книга, която съм чела в жанра. Смях се с глас и от сърце. Даже купих и втората, част, която за съжаление я нямаше тук. Струва си да се прочете, оправя и най-мрачното настроение.

Не думал, что последний роман серии будет таким грустным. Погиб на родной земле, от куршума давних коллег Последний Могикан Эпохи, последний наивник, последний Дон-Кихот… Грустно лежать на гробище маленького пыльного сиротинца, пройдя столько испытаний и пережив столько смертей.

Может, Любо Ангелов был более счастлив, погибнув на мосту Местре и не увидев краха идеалов, которым верно служил. Эх, Эмиль, Эмиль.. И кто теперь поверит, что Отечество никогда не бросает своих…

Рядко не харесвам коя и да е книга. Все по-често обаче просто се доказва (естествено всичко това е мое лично мнение, нито съм последна истанция, нито някой върл Анти-хайлановец и т.н.), че както (почти) всичко в днешния свят, така и книгоиздаването, тези прозорци към света, клише достойно за великите обобщения и слагане под общ знаменател на човеците, е бизнес.

Какво пък толкова не ми хареса в тази книга ще кажете?

Типичния американизъм-абсолютно всичко да имма зададена валутна себестойност, непрекъснатия стремеж към това недефинирано нещо свобода, не теглене на чертата и претегляне на позицийте, а и разбира се- Знаме посипано със звезди…

След започване на книгата по типично американски начин (тук може и да се разкрива много от съдържанието, но недоволството ми няма от какво друго да е породено, базирам се на самата книга т.е. разкривам съдържанието за да се аргументирам къде успешно, къде не) бих разделил романа на два етапа.

Първия като абсолютна заемка от Робинзон Крузо, но само като фон. За нещо по-дълбоко, за нещо по-развиващо се, за този катализатор наличието на хора на едно и също място и тяхното не развиване, не замисляне, а просто действане (не харесвам непрекъснатите описания на пейзажи по принцип, но такава картечница от пряка реч угасява абсолютно всичко!) води действието до едно тъпчене на едно и също място само изменяйки фона-поточе, евентуално разцепление. (е, раждането наистина е малко, как да се изразя, нещо като по-силен момент, натоварен и различен)

Втората част е постна и някак си много типична за литературата. Никакъв свеж полъх, едно безкрайно повторение на сюжети, както впрочем и първата символична част не прави изключение. Шаблончето, че пост май беше знаел всичко от началото, необоснованото за Хю желание към свободата, наистина зачетъци за „изкарване наяве на разсъждения“ там за опозицията.. и завършваме отново със Знамето със звездите и магазина.

Бих дал оценка 3, защото наистина съществуваха емоционално тежки моменти в подземието например, но нищо друго аз ЗА СЕБЕ СИ не открих.