Читателски коментари

Хубаво ще е ако тези задочни репортажи се препрочитат по-често, особено от онези, които тъгуват за социализма. Вярно, че днес на власт са синовете и внуците на тия, дето са управлявали и тогава. Но това просто означава, че репортажите продължават да бъдат актуални. Въпреки 18-те години преход така или иначе някои комунистически порядки са си все същите. Все още май е по-важно не какво можеш, а дали си съумял да се сближиш със силните на деня. Нещата се променят, но твърде бавно.

Май няма да дочакаме продължение.

Много съм радостен, че има толкова много произведения на Карл Май в този сайт, защото нямам възможност да си купувам книгите и изказвам молба ако може да добавите в близките месеци другите части от поредицата: „В царството на сребърния лъв“(имената на другите произведения ги има в анотацията на втората част от поредицата/която единствено е добавена/). Благодаря ви предварително за старанието.

Тук е мястото да кажа БЛАГОДАРЯ! на nqgolova за това, че сподели с мен и, предполагам, много други още един текст от любим автор!

„Паралелни светове“ може и да не е най-силния или най-запомнящия се роман на Клифърд Саймък, но със сигурност ще достави удоволствие на всеки, който харесва този автор. Саймък е топъл, Саймък е уютен, Саймък е сантиментален по един чист и мил начин. Саймък е уникален точно заради това. Той е винаги почтен към читетелите си — никакви безкрайни продължения, в 100-200 страници книгата казва много, предполага още повече и те кара да се върнеш и замислиш над загатнатите идеи, дни след като си я прочел. Обичам Клифърд Д. Саймък!

Това е втората книга на Жоро Стоев,която чета,и обожавам откритата истина и бруталност,но в същото време и човещината,сантименталността,макар и доста замазана,самочувствието и храбростта му,както в живота си,прекаран сред зверилника,така и смелостта му да опише всичко това.Успехи,и още нови книги!!!

А може би все пак има логика, но не всички да я разбират. На мен ми е любимият автор тъкмо защото е странен и ако се замислиш няма да ти е толкова очудено :))

Велика книга!

Да-а, всяка ситуация, в която попадам я има описана в тази книга :-)

И Каткарт и Пекъм си ги гледкам по цял ден, въпреки, че е писана преди доста време и за друго време. Не мога да кажа дали е най-добрата, но заедно с „Майстора и Маргарита“ и „1984“ става една от трите най-любими за мен.

Дж. Хелър има още една, която прочетох веднага след „Параграф 22“. Казваше се „Нещо се случи“ и ми се струва, че бях твърде млад за нея тогава. Мисля, че си заслужава да се прочете също така, стига да може да се намери.

Убеден съм, че след много време тези задочни репортажи ще бъдат изучавани от историците като едни от най-точните и задълбочени анализи на тоталитарната система в България, а и не само в България.Сред лакейническата литература публикувана в България от 1944 до 1989 тези произведения се открояват силно.Поколението живяло целия си съзнателен живот при комунизма / това са моите родители / трябваше да намери своя глас и го намери именно чрез Георги Марков.Друг е въпросът, че В България кадрите на БКП и ДС удържаха пълна победа и в такъв смисъл преход въобще нямаше.И разбира се те не обичат човека, който ги разобличава и вади наяве мръсните им тайни.Те полагат огромни усилия да омаловажат неговото творчество.Българският народ винаги е бил ляв.Затова хората,които са некомунисти никога не са били долюбвани.Затова Левчев триумфира и просперира до ден днешен въпреки пълната си бездарност,а Марков е почти забравен.Но Времето ще сложи всичко на мястото му.

Разказа е трепач! Направо се попиках от смях :-D

„Не, не, дядо ти не се развълнува! Какво като аптечката дойде? Може би е дошла да послуша, на нея също й е интересно! Къш!“

Хахахахахааа :-D :-D :-D

Бих оценил книгата като средна, клоняща към посредствена. Причините:

Първо, интригата в книгата е почти 1:1 заемка от „Светата кръв и Свещения Граал“ издадена преди 15 години.

Второ авторите на визираната книга го съдиха за авторски права, което вдигна много шум. Така този автор нашумя, книгите му започнаха да се търсят, плати си за плагиатството и сега всичко е мирно и тихо. Единствени потърпевши — читателите.

Трето, бих преглътнал първото и второто, ако стила на писане(а може би превод!?) беше на ниво. Елементарен стил на писане подобен на картоф нарязан на тънко и изпържен, наричат го чипс. Шумолиш до като не свърши, въпреки че е изключително нездравословен, а последствията — тежест в стомаха. Няма как да е иначе — човека пише единствено конфекция за пари, а не защото има какво да каже.

Мнението ми е, че в момента, в който Дан Браун спре да пише, ще спре и организирания супер-маркет продаващ книгите му, а той ще бъде забравен.

Ами също така може да се препрати към ’Махалото на Фуко’ … и там има много конспирациря и Тамплиери, ама си остава художествена измислица. Разбира се, там има много повече символика де … Абе за всеки влак си има пътници. Според мене проблем възниква когато почне да се прима художествената измислица за истина … така например се оказа, че много хоря приемат книгите на Кастанеда за неоспорима истина ;-) Да се чуди човек на какво ли не вярват хората …

Нямах представа че третата книга е преведена. БЛАГОДАРЯ!!!

Ами, често се сещам за този разказ. Не помнех автора, но редовно ми се налага (поне за себе си) да се ориентирам в гадни ситуации по този израз „Честността е най-добрата политика“, с всичките асоциации от прочетеното някога…

Мисля си, че беше в дебеличък сборник разкази от „Галактика“ (някъде се загуби това чудесно издателство?), който дълго време беше „настолна книга“ за кръг приятели (и техните деца), но попиляхме оригинала и сега караме само по спомени.

Същността на коментара ми е, че с достатъчно дългото изречение за търсене, без правописни грешки (!), открих необходимото!!!

Да, има още читави хора! Радост за душата! Тялото — вълци го яли…

____

О, да! И страхотна система за проверка — не че знам наизуст таблицата за умножение, но поне до 5 се справям и без сметалка (комп по новому).

Искам само леко да отговоря на Биляна.Моите уважения Биляна,всеки има право на мнение но не и повърхностно.Съжалявам но вземи и прочети малко странична литература за Леонардо Да Винчи,Тамплери,Розенкройцери малко скандинавски легенди и още малко и тогава давай мнение.Дълбоко се съмнявам,че всичко е валидно което е написано, но колкото повече знаеш толкова по-малко знаеш.Нали така?

Защо?Защо не са дадени мнения?Нима никой не е чел тази много добра книга, но и малко странна.Мисля ,че Дан Браун макар и американец заслужава малко внимание.Не мисля,че „Шестото клеймо“ е по лоша от другите му произведения.Имам една лична молба за биографията на Дан Браун в Уикипедия няма нищо или почити нищо.Благодаря.

ех,Иване,Иване…

Чудесно че някой се сети да я сканира.Принципно цялата поредица за Ди Жендзие е много добра,имам в библиотеката повечето книжки (мисля че ми липсва само една).

Първо гледах филма и бях разтърсена.Но екранизацията бледнее пред неповторимото майсторство на Стивън Кинг.За тези,които са негативно настроени към писателя,изхождайки от това,че е по-популярен като автор на книги на ужаса,трябва да кажа,че ще се наложи да преосмислят мнението си.Великолепна история и великолепна проза.