Читателски коментари

След невинността от Бренда Джойс

galiaig (26 юли 2013 в 04:40), оценка: 6 от 6

Току що я прочетох и трябва да призная, че историята е изключително завладяваща. Съгласна съм с Тони и си връщам думите назад по адрес на тази книга. „След невинността“ наистина е шедьовър, докато „Чудото“ е някакво недоразумение. "След невинността " пленява с разтърсваща любов, вихрена чувственост и доза драматизъм. Впечатли ме доста, след като цял ден мислих за нея и нямах търпение да си я дочета вечерта. Горещо препоръчвам :-)

Мъжът на най-добрата ми приятелка от Мариан Кийс

Екатерина (26 юли 2013 в 01:27)

Много хаотична книга, сюжетът ми се стори толкова разхвърлян, че ме издразни. След първите цели 600 страници четене насила я зарязах, за да си потърся нова книга.

Аз бях Цицерон от Елиаза Базна

vkolev (25 юли 2013 в 19:01), оценка: 5 от 6

Бях чел тази книга преди доста години, като фактология. Сега виждам, че е написана интересно, с усет към същественото и детайла. Интригува. Ако някой не е помогнал на автора, нивото е учудващо добро, определено професионално.

Тринайсетата приказка от Даян Сетърфийлд

Айля (25 юли 2013 в 15:25)

Прекрасна книга!Случайно попаднах на нея и вече бях пленена.Надявам се авторката да не спира да пише и да ни поднесе скоро още такива шедьоври.

Тъмна любов от Дж. Р. Уорд

am4o (25 юли 2013 в 12:13)

серията е супер и още по-добра става с всяка нова книга, а като не ви харесва книгата един съвeт — не я четете до края за да се дървите после тука ;)

Вземи сърцето ми от Боби Смит

galiaig (25 юли 2013 в 02:19), оценка: 6 от 6

svr, мен пък втората любовна история (всъщност главаната) ме грабна повече, Вярно в началото тръгна доста тромаво (и за миг си помислих че историята на лялята ще се окаже по-романтична от тази на племенника), но се разви добре по нататък.

Финалът беше предсказуем, но затрогващ (дори и сълза пророних почти на края — така ме трогна конкретният момент, които няма да издавам, за да не развалям удоволстивето на четящите ;-)

Хареса ми размахът на историята — Англия, Алжир, пирати, пустиня. Нищо не беше спестено и макар и доста стилизирано описано на места давам оценка 6, въпреки че си е за 5.5 :-)

Табу от Сюзън Джонсън

galiaig (25 юли 2013 в 02:02), оценка: 4 от 6

Тц, нямаше нищо интересно и до самият край. Дори любовните сцени, които така ме впечатлиха в историята за сина им Паша в „Грехопадение“, тук бяха или претупани, или излишно разтъкани, граничещи със скука дори на места.

Имах намерение да я чета тази авторка, но сега вече се чудя дали да продължавам… ще си почина малко от нея, пък след време ще се върна пак ;-)

Принцеса Алесандра от Джули Гарууд

galiaig (25 юли 2013 в 01:53), оценка: 5 от 6

Съгласна съм за диалога — ужасно е забавен! Доста предсказуем сюжет, но много умело разказан. Убиецът ми стана ясен още при първото му включване в историята

Благодарение на перфекните диалози и прозорливостта на Алесандра, както и липсата на увъртания и досадни недоразумения историята си я бива и бих я препоръчала ;-)

Чест и величие от Джули Гарууд

galiaig (25 юли 2013 в 01:40), оценка: 5 от 6

Много ми хареса. Определено надмина очакванията ми. Препоръчвам я горещо;-)

Диалозите са доста забавни. Всички герои са страшно симпатични и най-вече главните. Много ми хареса самоосъзнаването и израстването (както в духовен, така и във физически план) на главната героиня и начинът по който нейният възлюблен и помогна да го достигне. Под физически имам превид тренировките с лък ;-)

Разум и чувства от Джейн Остин

Надежда Никова (24 юли 2013 в 15:00)

Книгата е тежка за четене, сравнявайки я с „Гордост и предразсъдъци“.

На мен поне ми отне двойно повече време да я прочета.

Въпреки това, Джейн Остин си е Джейн Остин!

Препоръчвам я!

Ключът на страшния съд от Джеймс Ролинс

katia.gr (24 юли 2013 в 14:27), оценка: 4 от 6

Приятно четиво с елементи на мистерия. За съжаление „художествената“ му част куца яко. Беден език, базови описания и прекалено поляризирани персонажи. Не стига, че лошите са известни още в началото, ами и автора не пропуска да ни подскаже какво се канят да направят преди те самите да го направят.

Сатанинската библия от Антон Шандор Ла Вей

pencho (24 юли 2013 в 10:17)

Добре е човек да не си остане цял живот в пети клас на социалистическото образование…

Кралица Марго от Александър Дюма

fly (23 юли 2013 в 14:25), оценка: 6 от 6

Историята е интригуваща! Лично аз смятам, че тази книга е едно от най-добрите произведения на Александър Дюма-баща. Препоръчвам книгата на всички!!!

Прелъстен от Вирджиния Хенли


Интересна но не чак толкова но все пак бива си я .!!!

Сатанинската библия от Антон Шандор Ла Вей

somewone (23 юли 2013 в 12:39)

Ти не си в ред.Ако си бил в пети клас ще знаеш,че боговете,заедно с митовете и легендите,са измислени за да си обяснят хората как е създаден светът.Църквата е секта(поне за мен.).

Чест и величие от Джули Гарууд


Много хубава

На изток от Рая от Джон Стайнбек

Деница Димитрова (23 юли 2013 в 09:13)

Изключително разтърсваща и завладяваща книга, страшно много ми хареса. Допадна ми емоционалността на героите — непрекъснатите „психологически отклонения“, житейските драми през които се налага да преминат и начина, по които излизат от ситуациите (винаги с нечия помощ — трасъка на по-мъдрия, по-уравновесения, по-въздействащия). Струва си човек да я прочете!

Повелителката на метлата от Софи Кинсела

Софи-Ан (23 юли 2013 в 05:58)

Колко свежа книга! Смях се много.

Ана Каренина от Лев Толстой

BORRACHO (23 юли 2013 в 02:58)

На мен ми се струва, че се пропуска нещо много важно. Преди пътуването до Москва, Ана има съпруг, когото уважава и дете, което обича и не се е разделяла с него от неговото раждане. Тя е принципна жена с безупречно положение в Петербургският елит…

Какво тогава я повежда към падението? Според мен това не е желанието да има всичко на този свят, твърде елементарно е…

Всички тук коментирали знаете, че дори и в сегашният свят този път води само надолу… Но, но да има някой, който не го е пожелавал?

И не говоря за простата и неангажираща изневяра от ежедневието, искам да Ви обърна внимание върху онова все-поглъщащо, изпепеляващо и давещо чувство, което те кара да не мислиш за себе си и света около теб, а да съзерцаваш единствено обектът, който го поражда.

Да, според мен Ана просто се влюбва. И като антипод на нейното фиаско Толстой ни поднася — бавното, мъчително почти, обвързване на Левин и Кити…

P.S. Невероятен класик, невероятен роман с красиви и сложни персонажи и едно безкрайно поле за чувства и размисли!!!

Героични години от Арчибалд Кронин

Ина (23 юли 2013 в 01:44)

Всички книги на Кронин са хубави, но „Замъкът на шапкаря“ е най-добрата.