Читателски коментари

Резюме от кладата :)

Останала без семейство, загубила и близки, и надежди, тя иска само едно — да бъде оставена сама със себе си, със спомените и неистовия стремеж да изправи на крака западналата фамилна фирма. И точно тогава трябва да се сблъска с него — с неговите опити да й помогне, да я приласкае, да вдъхне живот в изстиналото й сърце. Ще го пропъди ли, ще се откаже ли от щастието си, или ще се облегне на силното му рамо, ще вкуси устните му… И ще реши всички проблеми на нерадостните си дни…

Това е демокрация, а демокрацията разлага и вади на показ най долното у хората. Гледаш много западна телевизия, дори и името си си сменила. Това вашето е фундаментална любов, на която мога само да завиждам, отговор на всички въпроси още преди да са зададени..

Страхотен роман!

Страхотна детска книжка! :) Чела съм я преди … 14–15 години и още я помня! :)

Здравейте!

Книгите на проф.д-р Кр. Манчев, които не се изчерпват само с том първи, не са преведени на чужди езици, но той има много публикации на чужди езици, като научен сътрудник на Института по Балканистика и дългогодишен преподавател в Историческия факултет на Великотърновския университет. С неговите учебници са подготвени няколко десетки випуски и поколения български историци от всички университети.

Известно е сред историческите среди, че неговите идеи и разбирания са такива от десетилетия.

Да се радва както на творческо тълголетие, така и на виталност и жизненост дълги години!

Това е най-неприятния любовен роман, който съм чела… Заради вулгарните сцени, потъпкващи гордостта на една жена го оценям с 3.

Боже,колко талант е дал Господ на този човек!!!Невероятна книга! Такава носталгия !Спомних си отминалите дни ,спокойствието,ниските цени,по малкото злоба в хората…

Разтърсваща любов победила времето и годините!

Поклон пред превода на Деница Минчева!

Харесва ми.Леко и развлекателно, веднага започвам и следващата книга от поредицата.Просто писателката е чудесна жена и винаги нейните романи са завладяващи.

чел съм и части от обвинението срещу „Одисей“ на Джойс и винаги съм се удивлявал от наивитета на господа обвинителите. А този тук е направо върхът. Сам не осъзнава, че дамгосвайки и демаскирайки романа, всъщност разкрива най-възвишената му част — че е съставен от хора от плът и кръв, които мечтаят, обичат, грешат, пропадат и никога не избират логичния път, заключен в изтърканите до болка сюжети. Най-ярко се проявява това, когато прокурорът остава изненадан, че когато Шарл пост-мортем намирам доказателства за изневерите на жена си не я намразва от дъното на душата си, а напротив — умира след няколко страници с кичур от нейната коса в ръка.

Страхотна е!

Fenka23 ти да не би да разказа с едно изречение края на книгата !!??

Благодаря! Сега знам какво е станало с дядо ми. На 32г. , невинен, разстрелян от комунистите.

Не ме грабна. Прочетох я само защото я започнах. Честно казано си загубих времето с нея. Четях и чаках да се случи нещо интересно, но то все не се случваше…

Уж любовен роман, а толкова хладно и почти безинтересно разказана история. Действието тече прекалено праволинейно като протокол на съдебно заседание — в хладна последователност — без обрати, без изненади, няма нищо скрито-покрито.

Емоциите са подтискани и слабо застъпени. Герои на такава възраст и в такова време а се държат сякаш е началото на 19-ти век (все пак говорим за началото на 20-ти нали?) Какво толкова една жена се е развела не е като да е убила човек и да се разхожда безнаказано.

Финалът беше напълно предсказуем и лишен от емоции.

Брат, изчел съм буквално всичко във фентъзи раздела и няма как да ме убедиш, че „Спомен за светлина“ не е най-якият завършек на поредица евър! — Прочетох я още преди няколко месеца като излезе и задоволството от нея беше задминато, само от усещането, че няма да има повече.

Колкото до всичкото което не ти е харесало — ами авторът не е длъжен да се допитва до всеки читател, кое, как, защо, нали?!! — и още, не може да очакваш да разбереш за всичко защо е станало, тоя защо е направил така, а не иначе и т.н.

Остана и да ми кажеш, че главата „Последната битка“, не е най — уникалното преживяване, най — живото, мащабно и реалистично( да реалистично, при все, че е фентъзи)!

Иначе за Ериксън и Мартин си прав, което си е комплимент за нечия книга в този жанр :)

Да ви кажа — не съм очарован от Спомен за светлина. Честно казано едвам за насилих да я изчета за 12 часа от 17,30 до 4,40 сутринта без да спирам.Първо за битките — голяма какафония е, то друго не можеше и да се очаква пир толкова завръзки и една –едниствена книга Джордан е напъхал всичко в Последната битка, където има поне двадесет по-малки сражения. По епика се опитва да настигне Ериксън, а по стил на замисъла да заприлича на Мартин.

Това е второто, което не ми хареса. При толкова много герои с недовършени линии имаше сума ти герои , които бяха важни в предните книги а сега са само бегло споменати — Том Мерлин,и Ордийтт , и Берелайн(почти не се споменават), Моарейн и Файле (споменават се пет-шест пъти) Мургейз съвсем изчезна и т.н.Докато цял куп герои или умряха — Евгийн, гавин, Сюан санче, Или възкраснаха от гроба — Перин (за кой ли път) , Файле, Галад, Тююн, Биргит, и Ноал -Джайн например И докато за последните двама одобрявам начините по които това стана, като цяло идеята не ми хареса. Все пак от Последната битак се очакваше по-масово заколение, а не половината герои отново да се съживят

Същеремнно цял куп герои които бяха изчезнали в последно време — Логаин и Таим например — играят много важна роля отново.

Обаче за да не кажете, че съм песимист ще ви кажа, че едно от най-хубавите неща които прочетох е идеята за Обърнатите. Като се почне от Града Шайол гул, в който те обитават начинът по който ги Обръщат, как се появяват новите Властелини на Ужаса, как може човек да се предпази от Обръщане, как да разпознае Обърнат, кога Обръщането става по-бързо….да –ето вече е интересно.

Другото интересно нещо е повята на Демандред, който държи в ръцете си две армии — и сега ще изгаднея и няма да кажа кои са те — но и сред двете има преливащи и непривалищи. Безспорно Демандред заема централано място и Докато Моридин са налага с Ранд, фантастичният Демандред намира достоен противник в стратегиите в лицето на хаотичния Мат — пълководец на целия свят. Както казаха Дуото Джордан-Сандеръсн по мащабност и епика гони Ериксън

Също така интересен е фактът че Таим все пак става ИЗбран…и все пак той не е автономен играч. Повече не искайте от мен, ще си развалите удоволствие защото това бе основнаат завръзка в продлъжение на осем книги.

Най-накрая е разрешена развръзката с Убиеца, но пък тотално е прекано изпълнението на Моредет-фейн.ОТ предишната книга очаквах Мордет да се развихри и да изпарти най-малок петстотин мърдала идесет хиляди тролока на юг, а нищо такова не стана. Освен това Егвийн така и разкри че гавин изпозва тер-ангреал без нейно разрешение. А мат така и не наду рога на Валийр. И Том не си отмъсти за стореното зло.

Накратко макар че книгата не може да се определи като „слаба“, от завършек на една поредица продължила на двадесет години и сменила двама автори очаквах много повече.

Половината завръзки в тази поредица останаха недовършени, много от въпросите — без отговор, направиха се куп безсмилени завръзки, а героите постоянно променяха начина си на поведение. Дори краят не е край както се полага. Давам и 3,5 от 6 възможни точки и пак мисля че е много.

Ако това е бил замисъла на Джордан, както ни уверяват Хариет и Сандъръсън (склонен съм да допусна това предвид че първите две книги бяха нагъл опит да се краде от Властелинът на пръстените. после имаше развитие на Джордан до шесат книга и след шеста зацикли защото всичко между седма и единадесета можеше да се разкаже в ЕДНА книгаги) толква по — зле.

Ако пък е бил нещо по-гениално, но Сандърсън го е съсипал — ами да е писал с по-големи темпове Джордан, като е знаел ан колок години е и че реномето му може да пострада ако не напише свестен край, а не да разтяга локуми и да разчита на бележките си.

О общи — линии това е. съвет — изчакайте цените да паднат, а дотогава не КУПУВАЙТЕ тази книга.

Книгата е великолепна, а чувствата в нея просто са като бушуващи вълни! Наистина много ми хареса! Прекланям се пред творбата, която е създала авторката чрез поредицата, защото не смея да деля книгите една от друга, след като са неразривно свързани!!!

Авторката има добър стил. Но аз явно трябва окончателно да откажа любовните романи. Малко в повече ми идва липсата на елементарен реализъм. Тук даже е добре — героите са някакви нормални хора, няма крале, принцеси, пирати, херцогини и т.н. Това, което най-много ме дразни в жанра е заешкият секс. Не ме разбирайте погрешно — еротичните сцени не ме възмущават, отвращават и т.н. Проблемът ми с тях е, че просто не е реално хора извън тийнейджърска възраст да правят секс по 20 пъти на денонощие и всеки път да е уникално и невероятно. Просто физиологията не го позволява. Хайде, 2, 3, 4 пъти последователно — би могло, но повече… Преди да ме пренасочите към Зигфрид Шнабл държа да отбележа, че нямам нищо против жанра, не му отказвам правото на съществуване, но явно просто нямам нерви за толкова измислици.

Накратко — ако сте фенове на жанра книгата най-вероятно ще ви хареса, сладка история, добре разказана, свежи моменти. Но ако сте като мен — търсите нещо леко за разтоварване, но не си падате по клишетата за моделската красота на героите и олимпийския им сексуален живот, по-добре не се захващайте.

Напълно съм съгласна. Направо си е за 3-ка, но като видях че моята 4-ка ще е едва втората, се отказах да я оценя по-слабо, за да не й съсипвам съвсем рейтинга ;-) Все пак на фона на 5-ци и 6-ци една 3-ка щеше да изглежда малко странно.

Всички останали книги на авторката които съм чела до сега са страхотни, но тази…не знам не ме грабна изобщо, а имах такива големи очаквания за нея…

До 24–25 глава четох с такава досада все очаквайки нещо са се случи, а то не се случваше. След 25-та глава някъде започна малко по малко да се раздвижва действието и уж изглеждаше че най-накрая ще стане интересно…До към 28-ма вече бях убедена че най-сетне съм навлязла в интересната част от книгата, докато не стана пак някакъв обрат и всичко тръгна пак надолу. Особено след сватбата такава скука и еднобразие настана, че си казах че ако не се случи нещо до края направо и давам 3-ка. И то се случи…такава дивотия, че направо си клонеше към 2-ка рейтинга ми. Но в крайна сметка получи „заслужена“ 4-ка от мен.

В заключение: колкото и да харесвам Ад и рай, Сега и Завинаги, Гордост, Кралството на мечтите и Нещо прекрасно (в този ред на харесване) никога не бих препоръчала Уитни, моя любов за четене на когото и да било. Тази книга е хаотична, сбъркана, непоследователна със супер дразнеща главана героиня, която ми стана несимпатична още в първа глава и абсолютен глупак за главен герой.

И все пак който е досатъчно упорит (като мен) дерзайте и приятно четене, може пък и да ви хареса ;-)

Много интересна книга !

Много интересна и забавна книга !