Джоана Линдзи
Разбойникът и зеленооката (13)

Тринадесета глава

— Какво? Мога да се закълна, че току-що танцуваше с някой друг.

— Кой?

— Лейди Кимбърли.

Меган кимна разсеяно, сякаш това не я интересуваше. Тя танцуваше с Лаклан, само защото той не престана да й досажда, докато тя най-накрая не се съгласи. Фактът, че забелязваше и друга жена, по-специално Кимбърли Ричардс, докато шепнеше най-различни комплименти и любезности на ухото й… е, това направо я радваше.

Не че си мислеше, че той е неискрен, по-скоро беше сигурна, че той си мисли, че е искрен. Но като човек, чул почти всички комплименти, които могат да се измислят, тя не беше впечатлена.

Това, което я впечатли обаче, беше забележителната промяна у Кимбърли Ричардс. Не по-малко впечатлен беше и Лаклан. А за да го накара да го осъзнае, тя реши да го подчертае.

— Да, тя наистина танцуваше с друг — каза Меган — Направо прекъсват танца, за да я грабнат. Не е много учтиво от тяхна страна, но младите мъже много нетърпеливи, нали знаеш?

— Не знам — изръмжа Лаклан.

Меган вътрешно се усмихна. Дали не долавяше ревност в гласа му? Това направо надминаваше очакванията й на този ранен етап.

— Като че ли всички много я харесват — продължи тя, като внимателно наблюдаваше изражението му. — Не е повърхностна, не се смее постоянно като по-младите момичета, освен това е много добра слушателка. Мъжете харесват тази черта у жените. О, освен това е много красива, ако не си го забелязал.

— Ти си много красива, Меган — изръмжа той. — Но не виждам някой да се е наредил на опашка да танцува с теб, като с нея тази вечер.

— И дано да не стане — засмя се тя. — Девлин отдавна им изби тази идея от главите. Що се отнася до Кимбърли обаче, мисля си, че докато се приберем в Шеринг Крос, вече ще е получила няколко предложения. Трябва да я попитам дали има някой, който вече й е пленил въображението. Ще ме заведеш ли при нея щом този танц свърши?

Той сухо кимна, а тя си отбеляза, че вече е сложила край на комплиментите му.

Сватосването излезе много по-лесна работа, отколкото си беше представяла. Или наистина беше така, или Лаклан и Кимбърли просто бяха предопределени един за друг, независимо от усилията на околните да им помогнат да го разберат.

Лаклан наистина я заведе при Кимбърли в момента, в който музиката спря. По-скоро направо я завлече. И тъкмо навреме, защото Меган познаваше младия джентълмен, който тъкмо се канеше да отведе Кимбърли на дансинга, и бързо го пресрещна, за да го изпрати за напитки. А Лаклан…

— Ще ни извиниш ли за момент — сериозно му каза Меган. — Искам да изведа Кимбърли на балкона.

— О, не! — възрази той. — Какво ще си помисли мъжът ти, ако не ти предоставя закрилата си в подобно опасно начинание?

Меган изсумтя недоволно, но всъщност се радваше, че Лаклан иска да остане с тях.

— Както искаш, но не ни пречи и не подслушвай — вдигна рамене тя, после хвана Кимбърли за ръка и я изведе навън. Повечето балкони бяха с предпазни стени от вятъра и това позволяваше на гостите да излязат да се поохладят, без да се вледенят, защото зимата вече се усещаше.

Меган всъщност нямаше намерение да разпитва Кимбърли за мъжете, с които се е запознала, но като се имаше предвид, че Лаклан подслушва (защото той правеше точно това), тази възможност не беше за изпускане.

— Харесва ли ти балът, Кимбърли? — подхвана тя с небрежен тон.

— Да, ваше височество.

— Я стига с тези титли — смъмри я Меган. — Надявам се, че ние с теб се сприятеляваме, а моите приятели ме наричат Меган, ако не и нещо по-лошо.

Кимбърли срамежливо се усмихна, без да откъсва поглед от Лаклан, който стоеше на няколко крачки от тях и се преструваше, че не им обръща внимание.

— И така — продължи Меган, — запозна ли се вече с някой, към когото да проявяваш интерес?

— Джон Кент.

Отговорът дойде прекалено бързо и Меган се изненада.

— О, да, той е чудесен младеж. Консервативен. Произхожда от отлично… Сигурна ли си? Не ме разбирай погрешно, но на мен ми изглежда малко надут.

Кимбърли не се сдържа и се разсмя — и тя беше забелязала същото.

— Да, но аз цял живот съм живяла с… как да се изразя? С много емоционален родител.

— Баща ти е малко избухлив, нали?

— Да, точно така. Ето защо не намирам, че да си малко надут е толкова лошо. Всъщност направо действа освежаващо.

— Ау! — престорено се ужаси Меган. — И моят Девлин от време на време се държи надуто, е, не като едно време, но току почва да високомерничи и това много ме дразни. Ако искаш да си починеш от избухливостта на баща ти, ще ти е нужен някой кротък човек или пък, още по-добре, някой с чувство за хумор, който да те кара много да се смееш.

И двете скришом погледнаха към Лаклан, който тихичко си свирукаше нещо, като че ли изобщо не чуваше за какво си говорят. Както винаги, когато той беше наоколо, Кимбърли беше по-възбудена от обикновено. А и тази нощ той беше невероятно красив с черния си официален костюм и това още повече я притесняваше.

Тя се беше опитала да се съсредоточи върху господата, с които я запознаваха, но това беше почти невъзможно, като се имаше предвид, че и Лаклан Макгрегър беше в същата зала. Освен това беше и разочарована. Неизвестно защо, тя всъщност беше очаквала той да я покани на танц, поне веднъж. Той обаче не го беше направил. Или танцуваше с Меган, или изобщо не танцуваше.

— Запознах се и с Хауард Канстън — каза Кимбърли. — Много е интересен.

Меган несъзнателно се намръщи. Проблемът беше, че нямаше нищо, което да не му беше наред на Канстън. Имаше атлетична фигура, но освен това вземаше и дейно участие в Камарата на лордовете, където беше заел мястото на баща си, тъй като старият Канстън се беше разболял. Семейството беше богато и притежаваше много хубави имоти в центъра на Лондон. С името им никога не се беше свързвал скандал. Освен това на Хауард му предстоеше да наследи титлата маркиз веднага след като баща му се поминеше, а това, ако се вярваше на слуховете, щеше да стане доста скоро.

Да, виконт Канстън беше един от най-търсените млади мъже на сезона и беше идеалната партия за всяка млада госпожица, включително Кимбърли. Освен това беше хубав, ако човек си пада по мъже със златни къдри и миловидни черти.

На Меган й се прииска да може да каже нещо не особено положително за Канстън, защото вече си беше наумила, че именно Лаклан е идеалният мъж за Кимбърли, обаче не успя да измисли нищо и за да бъде справедлива, реши, че поне може да покани Канстън в Шеринг Крос през следващите седмици. А ако наистина трябваше да бъде справедлива, трябваше да покани и лорд Кент. Всъщност, ако трябваше да се стигне дотам, можеше да позволи на Маргарет да покани и някои от младите дами, които беше подбрала за Лаклан.

Меган въздъхна. Понякога справедливостта просто не беше приемлива, наистина не беше приемлива.

А този случай определено беше такъв.

— От Хауард наистина би излязъл добър съпруг — принуди се най-после да каже тя, макар и малко сопнато. — Някой друг?

И изобщо не се учуди, че Кимбърли спомена още три имена. Момичето беше дошло тук, за да се омъжи в края на краищата, и очевидно нямаше намерение да губи време в забавления.

На Меган й беше много любопитно да разбере причината, поради която, при положение че имаше такъв мъжествен екземпляр подръка от самото начало, Кимбърли като че ли изобщо не обръщаше внимание на Лаклан. А ако се интересуваше от него и просто не го показваше — е, в такъв случай умееше добре да пази тайна.

В момента обаче тя не можеше да повдигне този въпрос, колкото и да й се искаше. Не и когато Лаклан почти неприкрито подслушваше разговора им.

В този момент вратата на балкона се отвори и изневиделица се появи Девлин. Не му се наложи дълго да се оглежда, за да ги намери, а освен това той бе дошъл с цел. Херцогът прикри уста с ръка и изимитира шепот, който всъщност безпроблемно достигна и до тримата:

— Меган, скъпа, ела да ме спасиш от Хенриета Маркс. Тя е твърдо решена да ме накара да приема политическите възгледи на съпруга й, с които всички знаят, че изобщо не съм съгласен. И побързай, защото направо се е залепила за мен.

И без да даде възможност на Меган да му отговори, пристъпи напред, широко се усмихна на Кимбърли, не обърна никакво внимание на Лаклан, хвана Меган за ръката и я въведе в балната зала.

Първото нещо, което Меган забеляза, беше, че по петите му не тича дракон, и тя незабавно го изтъкна:

— Не виждам и следа от Хенриета.

— И няма да видиш — отвърна той и я потупа по ръката, ухили се, а после я прегърна, за да довършат танца, който в момента свиреха. — Семейство Маркс никога не посещават такива лекомислени събирания.

Отначало тя не можа да каже нищо от изненада, но после му се усмихна.

— Улучи най-подходящия момент да ми позволиш да оставя Кимбърли и Лаклан насаме.

— Да, знам — каза той самодоволно.

— Искаш да кажеш, че си ни видял да излизаме на балкона? — повдигна вежди тя.

— Скъпа, винаги знам къде си и какво правиш.

Това я накара да се намръщи.

— Не знам дали това трябва да ме радва, или трябва да се запитам дали ми вярваш.

— И тъй като знаеш, че ти вярвам, ще трябва да се задоволиш само с радостта.

Тя отново се усмихна.

— Да, точно така.