Жул Верн
Леденият сфинкс (10)

X

От Фолклендските острови на 27-и септември 1830 година бяха тръгнали два кораба под началството на капитан Биско, които се отправили към Сандвичевите острови, и на 1-ви януари следващата година вече ги обиколили от север. Шест седмици след, това единият кораб претърпял корабокрушение.

Капитан Лен Гай тръгна от същия пункт както и Биско, който трябвало след това да изгуби цели 36 дни, за да стигне до Сандвичевите острови. Това се случило, тъй като английският мореплавател трябвало да се бори с плаващи ледове, които го срещнали още щом преминал полярния кръг и го накарали да се отклони на югоизток. На това обстоятелство се дължи откриването на Земя Ендърби.

Капитанът отбеляза на картата маршрута на Биско и като го показа на Джим Уест и на мен, каза:

— Аз, впрочем, съвсем нямам намерение да плавам непременно по пътя на Биско, а искам да следвам примера на Уедъл. Този смел моряк бил само прост китоловец, но въпреки това отишъл много по-далеч от всички свои предшественици и струва ми се, че най-добре ще направим, ако тръгнем но същия път. Но ако не срещнем никакви препятствия и ако „Халбран“ срещне ледената преграда чак към средата на декември, това ще значи, че сме дошли твърде рано. Не забравяйте, че Уедъл е достигнал 62-ия паралел чак в средата на февруари и едва тогава, казва той, „не се виждало ни едно парченце лед“. След това към 20-и февруари той стигнал до 74 градуса и 36 минути южна ширина и с това завършил своето пътешествие в южните области. Нито един кораб не е проникнал по-нататък, с изключение на „Джейн Гай“, който не се върна… И тъй, значи от тази страна има дълбоко вдаване на морето навътре в антарктическите земи между 30-ия и 40-ия меридиан, щом след Уедъл Уилям Гай е успял да стигне само на шест градуса от Южния полюс.

Както винаги Джим Уест слушаше мълчаливо и измерваше с поглед пространството, което капитан Лен Гай показваше между стрелките на компаса. Той постоянно се държеше като човек, който току-що е получил заповед, бърза да я изпълни и е готов да отиде където и да му кажат.

— Капитане — попитах аз, — вие по всяка вероятност ще се стараете да вървите по същия път, по който е минал „Джейн Гай“?

— Непременно.

— Тогава ние трябва преди всичко да имаме предвид, че от Тристан да Куня вашият брат е тръгнал на юг да търси островите Аврора, които, впрочем, не намерил, а след това вече решил да приведе в изпълнение проекта, за който така често говорел с него Артър Пим, и както вие навярно помните, на 1-ви януари той преминал Южния полярен кръг.

— Зная това — отвърна капитан Лен Гай. — Същото ще направи и „Халбран“, за да достигне най-напред островчето Бенет, а след това остров Тсалал. И да даде Бог да срещнем като тях свободно море!

— Ако се окаже, че морето още не се е очистило от лед, когато и нашият бриг стигне до границата на ледените пустини — казах аз, — ние ще трябва да почакаме това време в чисто море.

— Така ще направим, мистър Джорлинг. И аз дори бих желал да пристигна там преждевременно. Ледената преграда — това е стена, в която изведнъж се отваря врата и след това веднага пак се затваря. Трябва да бъдем там, за да се възползваме от момента и да не мислим за това как ще се върнем.

Тук мълчащият до този момент Джим Уест изказа следната забележка:

— Разказът на Артър Пим, поне за първата част от пътешествието, е толкова подробен, че ние според мен можем да не съжаляваме за отсъствието на неговия другар Дърк Питърз.

— Това е голямо нещастие — отговори капитан Лен Гай, — защото аз въпреки цялото си старание не можах да намеря метиса, който изчезнал някъде в Илинойс.

Да, независимо че Дърк Питърз не беше на брига — в това не можеше да има никакво съмнение — „Халбран“ и без него щеше да успее да достигне целта си. Само екипажът не трябваше да забравя да прилага на практика трите главни добродетели на моряка: бдителност, смелост и постоянство.

Температурата на въздуха все още беше доста ниска. Матросите не сваляха вълнените си куртки и ризите и панталоните от дебело сукно и непроницаемите пелерини с качулки от дебело боядисано корабно платно, които представляваха най-добрата защита от снега и бурите.

Капитанът заповяда да се отправят към Сандвичевите острови покрай Нова Джорджия, която се намира само на 1400 км от Фолклендските острови. Тогава бригът щеше да тръгне точно по същия път, по който се беше движил „Джейн Гай“.

Следвайки този курс, на 1-ви ноември бяхме вече в точката 53 градуса и 15 минути южна ширина и 47 градуса и 33 минути западна дължина, където според думите на някои мореплаватели трябваше да се намират островите Аврора.

И какво излезе? Това, че въпреки всички уверения на капитаните, ние не забелязахме никакви признаци от земя по цялото изминато от нас пространство.

Неусетно дойде 6-и ноември. Времето продължаваше да се задържа такова, каквото ни беше нужно, и това ни даваше надежда, че ще извършим първата част от пътуването много по-бързо отколкото „Джейн Гай“. Но ние можехме и да не бързаме. Както отбелязах вече, нашият бриг щеше да пристигне на мястото преди да се разтворят вратите на ледената стена.

Въпреки хубавото време „Халбран“ все пак трябваше да се бори с бурите в продължение на две денонощия. След като свалиха горните платна, бригът се държеше забележително добре и леко прелиташе от вълна на вълна, като едва се докосваше до водата. По време на тези маневри екипажът даде доказателства за своята ловкост, за което боцманът похвали добрите моряци. Хърлихърли между другото забеляза, че Джент, макар наглед да беше доста недодялан, вършеше работа за трима.

— Какъв мъж, а? — каза ми той.

— Юначага! — съгласих се аз. — И забележете, той се яви в последната минута.

— Именно, мистър Джорлинг! Но каква странна глава има този Джент!

— Често съм срещал такива американци в Далечния Запад — отговорих аз, — и никак не бих се зачудил, ако се окаже, че в жилите му тече примес от индианска кръв.

— Тъй, тъй — каза боцманът, — а виждал ли сте ръцете му? Бъдете по-предпазлив, мистър Джорлинг, ако му дойде на ум някога да ви стисне. Уверен съм, че от десетте ви пръста пет ще останат в ръцете му!

На 10-и ноември около два часа следобед, се чу викът на дежурните:

— Земя отляво!

Според отлично направеното измерване на обяд трябваше да се предполага, че тази земя беше остров Св.Петър, който според английските названия се казва още Южна Джорджия, Нова Джорджия и остров на крал Джордж, и по своето географско положение принадлежи към околополярните области.

По заповед на капитана бригът пое курс към острова. Капитан Лен Гай смяташе да прекара всичко 24 часа в Кралския залив, за да поднови запаса от прясна, вода, понеже в трюма водата се разваляше много бързо. А после, когато „Халбран“ заплаваше между ледовете, никога нямаше да му липсва прясна вода.

На другия ден, докато матросите търсеха извори за прясна вода, аз тръгнах сам да се разходя из околностите на залива. Никъде не срещнах човек, понеже бяхме дошли на острова във време, когато тук не идват ловци на тюлени — до това време имаше още цял месец. Видях много тюлени, които играеха във водата близо до брега, до скалите и дори в самите подмоли в тях. Пингвините, седящи неподвижно на безкрайни редици край брега, със силен рев протестираха против неочакваното вмъкване на чужденеца в техните владения.

На 12-и ноември „Халбран“ вдигна котва и се понесе само с долните платна на юг — югоизток, по посока на Сандвичевите острови, които се намираха на 700 км от нас.

До сега ние не срещнахме нито една плаваща ледена планина — това се дължеше на обстоятелството, че полярното слънце не бе откъртило още ни една нито от цялата ледена маса, нито от южните земи. По-късно течението щеше да ги отнесе до петнадесетия паралел, под който в Северното полукълбо лежат Париж и Квебек.

Ясното досега небе заплашваше да се покрие с облаци, които се събираха на източната страна на хоризонта. Духаше остър студен вятър, смесен с дъжд и град. А тъй като той беше попътен за нас, ние нямахме особени причини да бъдем недоволни от него. Трябваше само по-добре да стягаме качулките на пелерините си.

Трябва да отбележа, че много ни пречеха широките ивици мъгла, които доста често закриваха хоризонта.

Сутринта на 16-и ноември дъждът най-после престана и вятърът се обърна на цели 10 градуса към северозапад. Тази промяна беше за нас извънредно изгодна, понеже вятърът щеше да разгони мъглата.

В тази минута на Стърн, който дежуреше при кормилото, се сторило, че вижда голям тримачтов кораб на североизток. Но за наше най-голямо съжаление, корабът изчезна преди да се приближим до него толкова, че да имаме възможност да определим неговата националност. Може би това беше един от корабите на ескадрата на Уилкс или пък китоловен кораб, излязъл на лов из познатите си места, тъй като китообразните животни се срещаха постоянно по-пътя ни.

Към 10 часа сутринта на 17-и ноември се показа архипелаг, който Кук отначало кръстил Южен Туле, а по-късно Сандвичевите острови, което име се бе запазило и на географските карти, както и до 1830 година, когато Биско посетил тези острови.

Бригът спря на Сандвичевите острови, но само за две денонощия, не повече, и то само защото според плана на експедицията трябваше да посетим всички земи в южната област, които срещаме по пътя си. Там бихме могли да намерим някакви документи, някакви указания, следи…

Капитанът заповяда на Джим Уест да отиде в Туле с голяма лодка, за да огледа достъпните точки на този остров, докато самият капитан Лен Гай и аз бяхме заети на брега.

Какъв печален изглед имаха тези острови, на които живееха само също толкова печални птици от антарктическите видове! Бедната растителност е същата като в Нова Джорджия. Мъхове и лишеи покриват голотата на безплодната почва. Във вътрешността на острова растат тук-там мършави борчета по склоновете на голи хълмове, откъдето понякога с оглушителен трясък се срутват надолу каменисти маси. Навред е мъртва пустиня. Никъде никакви следи от човешко същество, а следователно и от пребиваване на пострадалите от крушението. Екскурзиите, които направихме както през този ден, така и на другия, не дадоха никакъв резултат.

Същия резултат имаха и разузнаванията на лейтенанта, който добросъвестно огледа страшно изрязаните брегове на остров Туле. Няколкото сигнални топовни гърмежа от брига само прогониха летящите над кораба буревестници и морски лястовици и изплашиха глупавите пингвини, наредени по крайбрежието.