Дейвид Брин
Практически ефект (8)

3

Нищо не те приближава повече до някой чужд свят, колкото това да копаеш дупка в него. Умората, звънът на метал в камък, сладникавият мирис на хумус и влажното ухание на смазани насекоми — всичко това вкупом блъскаше сетивата и прогонваше и последното съмнение в реалността на това място.

Денис се облегна на лопатата и изтри потта от челото си. Физическото натоварване набързо разсея шока от случилото се предния ден и възвърна посмачканото му самочувствие.

Той заглади с плоското на лопатата купчината и я покри с изсъхнала трева и листа. Не беше в състояние да вземе по-голяма част от запасите със себе си в предстоящото пътешествие, но не биваше да ги оставя в капсулата. Дори минимално количество свръхнормена материя във вътрешното пространство би попречило на хората от Първа лаборатория да изпратят друг изследовател.

Върху външната повърхност на люка надраска кратки указания за мястото, където е заровил подробен доклад за случилото се, заедно с излишното — за момента — снаряжение.

Доколкото познаваше Фластер и Брейди, нямаше да се колебаят дълго, преди да изпратят втори човек. Денис не хранеше напразни илюзии — той бе единственият, поне засега, който можеше да поправи механизма за връщане. Не можеше да си позволи повече грешки.

Една вече бе направил — при това непростима. Тази сутрин, когато отвори люка на капсулата и излезе в мъгливото утро, откри, че роботът е изчезнал. След около час тършуване из околността установи по следите, че механичният разузнавач е поел през нощта, следвайки почти права посока — точно на запад.

Вероятно бе тръгнал по дирите на човекоподобните, за да научи нещо повече за тях, спазвайки инструкциите, които му бе дал Денис.

Ядоса се на глупостта си, задето си бе позволил да разсъждава на глас пред тъпата машина. Всъщност какво друго да очаква, когато за това е програмирана — да слуша и да изпълнява. Негова е вината, че не отмени командите, които неволно бе дал.

На всичко отгоре не бе определил срок за изпълнение на задачата. Сега роботът ще се влачи след местните обитатели и ще следи действията им, докато изчерпи всички резерви на записващото устройство!

Всъщност не е ли странен и необясним подобен прекомерен ентусиазъм за един най-обикновен робот? Изглежда, Брейди не се майтапеше, когато разправяше, че нещо им ставало тук на машините.

Откакто пристигна в този свят, изгуби и двамата си помощници. Зачуди се какво ли прави сега Прасльо.

Тръгна малко след изгрев-слънце. Забави се само, докато стегне връвчиците на многобройните джобове на раницата. Нямаше дори ципове, проклетникът Брейди бе закупил най-евтината възможна екипировка! Денис произнесе няколко нежни думи по адрес на своя съперник, метна раницата на гърба си и закрачи право към пътя, който бе забелязал предния ден.