Дейвид Брин
Практически ефект (31)

5

— Господарю, време е да се обличате за празненството.

Денис вдигна глава от листата, изписани с формули и изчисления.

— Брей, че кога се свечери, Двара?

Прислужницата се усмихна и посочи с ръка древния креват до стената — върху него имаше официален вечерен костюм. Беше с надиплени ръкави и широка колосана яка.

— Побързайте, господарю. Тази вечер трябва да облечете дрехи, които отговарят на положението ви. Този костюм е най-малко на двеста години. Практикарят, който подбрахме по вашите размери, не го е свалял цяла седмица. Току-що го изпраха, изгладиха и веднага го донесоха.

Денис погледна костюма и се намръщи. Не беше нито заради кройката, нито заради натруфения му вид — в края на краищата тук е чужденец и трябва да се съобразява с обичаите.

Неприятно му беше, че някой нещастник, „сложен почти като него“, е изгубил седмица от живота си само за да изглежда костюмът лъскав тази вечер.

Двара му прислужваше още от първата вечер след срещата с барона. Дребната, симпатична русокоска му поднасяше храната и се грижеше да е подредена и чиста стаята.

Тя се покашля многозначително.

— Господарю, не бива да карате барона да ви чака.

Денис метна кратък прощален поглед на разпилените по масата листа. Беше истинско удоволствие и забавление да си поиграе със символи и числа, опитвайки се да си изясни по математически път как е възникнал Практическият ефект. Изгубен сред формули и уравнения, забравяше поне за известно време къде се намира и можеше да се самозалъгва, че е най-обикновен земен учен, който няма от какво да се бои.

Досега Кремер се бе показал като изключително щедър управник. Снабди го с всичката хартия, която поиска за своите изследвания, но не му разреши да се докосне до нито един пленен земен уред.

Рано беше да се оплаква. Първо трябва да спечели доверието на новия си господар. Без помощта на джобния калкулатор всички тези изчисления бяха празно занимание. Надяваше се все някога баронът да се смили, поне за тази машинка.

Започна да се облича. Тази вечер Кремер беше поканил всички майстори и управители на гилдии, за да се похвали с новия си магьосник. От Денис се очакваше да ги смае.

Двара застана зад него и започна да разкопчава ризата му.

Първия път, когато го бе направила, Денис подскочи и дори я отблъсна. Но постъпката му ужасно я наскърби и накърни професионалната й гордост. „Когато си в Рим…“ — припомни си той и си наложи да се отпусне и да позволи да му прислужват за неща, които доскоро смяташе за строго интимни.

Всъщност след като привикна, дори му беше приятно. Двара притежаваше подкупваща усмивка. През последните седмици се беше привързала към него. Изглежда, в задълженията й влизаха далеч повече неща, отколкото би могъл да си представи. Любезното му отношение към нея и нежеланието му за интимната близост между двамата, едновременно я изненадваха и будеха уважението й.

Двара оправяше покривката на кревата, когато на вратата се почука.

— Влез! — извика Денис.

Арт подаде глава.

— Готов ли си, приятелю? Побързай! Трябва да сме пробвали от ракията преди да започне празненството.

— Добре де, секунда само.

Двара отстъпи назад и на лицето й се изписа възхищение от елегантния вид на нейния господар. Денис й намигна и последва Арт в коридора.

Освен неизменната стража, ги очакваха четирима яки носачи, понесли масивно буре върху две дебели летви. Щом ги видяха че идват, носачите вдигнаха летвите на раменете си и процесията потегли.

В началото Денис се изкушаваше да облекчи с някое дребно изобретение тежката им задача, но бързо се отказа. Колелото бе твърде силна карта, за да я проиграва с такава лекота.

— Имам хабер от жената… — прошепна Арт, тъкмо когато влизаха в разкошно обзаведената зала.

Денис успя да запази самообладание и дори не обърка крачките.

— Другите как са?

— Добре — кимна Арт. — Сгащили са двама от моите хора… и Магин е научила какво е станало с Перт. — Той се изплю, сякаш името му бе някаква отрова.

— Да не би Мишуа… — Денис остави недовършено изречението.

— Аха. Но преди това добре се е погрижил за продажния плъх! Точно преди да го приберат. Перт така и не успял да им издаде местонахождението на склада, така че Стивмладши и Гат сигурно ще могат…

Арт млъкна, втрещен от вида на голямата врата за балната зала. Но Денис разбра какво е имал предвид.

Почувства облекчение, че приятелите му не са пострадали. Може би след седмици или месец ще се сдобие с достатъчно влияние над барона, за да ходатайства за затворниците. Засега и дума не можеше да става. А Гат и Стивмладши си бяха заслужили правото сами да опитат неговия начин за бягство.

* * *

Ако някога го накарат да опише празненството, би го нарекъл причудлива смес от дивашка гощавка и величествен бал в стил Луи XIV.

Местният елит присъстваше в целия си блясък, истинско море от елегантни одежди, но танците и разговорите бяха по-малко в сравнение с подобни забавления на Земята. За това пък имаше цял куп умопомрачителни церемонии по размяна на подаръци. Изглежда, по този начин се определяше мястото на всеки в тукашното общество. Колкото по-практикувани бяха даровете, толкова по-високо бе положението на притежателя им.

Денис забеляза как жената на един дребен търговец пребледня и се огледа ужасено, когато получи сравнително нова и на вид безполезна кърпа, но бързо се овладя и благодари през стиснати зъби.

Дори в тези, на вид нищо незначещи ритуали, се чувстваше могъщото дихание на Практическия ефект. Усъвършенстването на всяка вещ струваше безброй човекочасове, месеци и дори години на упорита работа. Както този, който ги притежаваше, така и получателят им трябваше да полагат неимоверни усилия за да поддържат купищата дарове в перфектния им вид. По този начин количеството на притежаваните ценности се ограничаваше до броя на слугите, които можеше да си позволи всеки от присъстващите, които да бъдат заделени за тяхното практикуване.

Денис се разхождаше из просторната зала и наблюдаваше с нескрит интерес размяната на любезности между присъстващите гости. Предаването на даровете бе съпроводено от елегантни поклони и престорена изненада.

Арт крачеше до него като верен и досетлив съветник. Получаващият, обясни той, попадал в нещо като клопка. Всеки мечтае за красива и съвършена вещ, но поддръжката й ще изисква огромно количество човекочасове. На следващия бал подаръкът трябва да бъде демонстриран и в случай, че покаже белези на деградация, притежателят му ще бъде покрит с позор.

Сякаш гледаше средновековен танц с много поклони и любезна размяна на реплики. Още няколко пъти Денис зърва смущение по лицето на човек, получил твърде висок дар за възможностите си.

Междувременно Арт се бе разпоредил да отворят бъчонката. Прислужници започнаха да разнасят малки кристални чаши с кехлибарената напитка. Из тълпата се разнесоха сподавени възклицания и мъчително кашляне.

Денис потърси с очи Линора. Може би тук, на бала, ще има възможност да й обясни, че не идва от страната на чудовищата. Да й разкрие, че смята да баламосва барона, докато Кремер реши, че вече не се нуждае от пленницата. Почти вярваше, че до няколко седмици ще извоюва освобождаването й.

Само че не се виждаше никаква принцеса сред присъстващите. По-късно може би, успокояваше се той.

Дребните благородници и членовете на гилдии — повечето от тях синове и внуци на хората, помогнали някога на бащата на Кремер да завземе властта — се разхождаха под ръка със съпругите си. Следваха ги слуги, които носеха получените от господарите им подаръци. Странна гледка представляваха тези надути велможи, придружавани от своите двойници, облечени също в богати носии, отрупани с най-различни дарове и не смеещи да докоснат нито напитките, нито ястията.

Само Денис и Арт бяха изключение, крачещи без почетна гвардия от прислужници. От първия ден Денис се бе възпротивил категорично да бъде снабден с „близнак“. Но това подклаждаше още повече интереса към него. Очевидно всички бяха известени, че тъкмо той е чуждоземният магьосник. Колкото по-странно и нестандартно се държи, толкова повече ще се издига в очите им.

— Магьоснико!

Денис се обърна — Кремер му махаше с ръка.

До него стоеше дякон Хоск в своето червено расо. И двамата бяха обкръжени от цяла тълпа местни аристократи. Денис приближи групата и кимна с премерено почитание на барона.

— Този значи е магьосникът, който ще ни научи как да практикуваме виното в… ракия — рече с възхищение един богато облечен търговец и вдигна за поздрав чашата си. — Кажи ми, Магьоснико, след като си открил как се практикуват продукти за консумация, ще ни научиш ли как да превръщаме царевичните питки в свински пържоли?

Тълпата избухна в смях. Съдейки по светналите физиономии, повечето вече бяха вкусили от продукта на Денис.

Барон Кремер се засмя.

— Магьоснико, позволи ми да ти представя Капун Ции, управител на гилдията на каменоделците и почетен парламентарист на град Зуслик в Камарата на нашия господар, крал Хаймиел.

Денис се поклони лекичко.

— За мен е чест.

Ции кимна небрежно, изгълта ракията в чашата си и махна на прислужника да му налее още.

— Не отговори на въпроса ми, Магьоснико.

Денис не знаеше какво да каже. Тези хора имаха свои представи за живота и всяко по-различно мнение сигурно щеше да бъде посрещнато с недоверие.

За щастие в този момент видя принцеса Линора да влиза, съпроводена от прислугата си.

Тълпата, в близост до входа, се раздели за да й стори път. Принцесата спря и заговори някого, но предизвика само нервни, уплашени усмивки. Присъстващите се блещеха и я сочеха с пръст, а тя стоеше, спокойна и резервирана, като ледена планина сред разбушувано море.

— Боя се, че нещата не са толкова прости, скъпи мой Капун Ции.

Денис се завъртя бързо за да открие, че последните думи принадлежаха на дякона, който веднага бе запълнил продължителната пауза в разговора. За един кратък миг Денис бе завладян от илюзорната представа, че това не е Хоск, а самият професор Марсел Фластер, пристигнал тук чак от Земята, за да изнесе някоя от обичайните си надути лекции.

— Разбирате ли — продължи Хоск, — Магьосникът не е подобрил виното в ракия. За него виното е каквото е за вашите каменоделци кремъка. Той прави ракия като й вдъхва нова субстанция.

В очите на Капун Ции заблестя зле прикрита алчност.

— Гилдията, която първа се сдобие с лиценз за това изкуство…

Барон Кремер се изсмя гръмогласно.

— Не е необходимо тази нова, чудесна тайна да бъде разкривана на някоя от съществуващите гилдии. Кажете ми, приятелю, какво общо има между дялането на камъни със създаването на тази огнена течност?

Капун Ции се изчерви.

Денис се опитваше да проследи движението на принцесата през тълпата. Той се обърна към разговарящите едва когато баронът положи ръка на рамото му.

— Не, управителю Ции — продължи все тъй усмихнато Кремер. — Вместо да разпределяме новооткритите субстанции между съществуващите гилдии, не е ли по-добре, ако за всяка от тях създадем нова, специфична гилдия? И кой ще е по-подходящ за управител на тези гилдии от човека, с чиято помощ придобихме новите умения?

Жената до Ции зяпна. Останалите аристократи се облещиха.

В настъпилата тишина Денис внезапно кристално ясно осъзна какво става.

Кремер направо си играеше с тях! Протегнал една ръка към възможността за достъп до цяла нова система от „субстанции“, с другата размахваше невидима пръчка. Беше си осигурил подкрепата на всички монополни гилдии и вече нямаше съмнение, че ще играят напълно според свирката му.

В същото време Денис си даваше сметка, че Кремер му предлага неизмеримо повече мощ и власт, отколкото се бе надявал да получи. Той забеляза, че дори темпераментният Хоск изглеждаше потиснат, сякаш за първи път виждаше пришълеца в нова светлина — не като негово собствено откритие и опитно зайче, а като потенциален съперник.

Промяната го задоволяваше напълно. Пък и проклетият съветник бе конкретната причина да се озове в този смахнат свят. Вече си бе обещал веднъж да даде на Хоск хубав урок.

Денис забеляза, че принцесата също се беше приближила, макар да избягваше прекомерна близост с барона и свитата му. Той се обърна към Кремер.

— Ваша светлост, изглежда някои от присъстващите смятат ракията ми за малко по-силно вино. С ваше разрешение, бих искал да направя малка демонстрация, за да докажа, че се касае за качествено различен продукт.

Кремер кимна, като едва забележимо се подсмихна.

Денис помоли за пълна чаша с ракия и малка масичка, на която да я постави. Сетне бръкна в една от гънките на широките си ръкави и извади вързоп малки пръчици, всяка със засъхнала, хрускава паста в единия си край.

Беше изгубил няколко дни да открие и пречисти необходимите материали за предстоящата демонстрация. Разчиташе на нея, за да заздрави репутацията си.

— Одеве барон Кремер използва израза „огнена течност“. Ако се съди по това как подскачат някои от гостите, изглежда, наистина кръвта във вените им се е позатоплила от моя продукт.

Тълпата се засмя. И действително, немалко от благородниците се препъваха, подпираха и пелтечеха с надебелели езици. Слугите им подгъваха крака под тежестта на неимоверните количества дарове, които със сигурност щяха да разорят техните господари със скъпото си време за практикуване.

Денис забеляза, че Линора следи движенията му иззад близката колона. Тя дори се засмя, когато спомена опиянените аристократи.

Това го окуражи да продължи нататък.

— В тази вечер на размяна на чудесни подаръци, какво мога да предложа аз, бедният магьосник? Ето какво… дарявам барон Кремер със… субстанцията на огъня!

Той драсна две от малките клечки. Краищата им пламнаха едновременно.

Тълпата нададе ужасени писъци и заотстъпва назад. Изглежда, бе объркал съотношението между сярата и нитрата, защото имаше повече дим отколкото огън, но това само направи още по-впечатляващо представлението.

Денис беше проверил от какво са направени тукашните фойерверки. Използваха принципа на въртяща се пръчка, но никой в Койлия не би могъл да повтори неговият номер.

— А сега — продължи той с драматичен глас, размахвайки клечките за допълнителен ефект, — прибавям и огнената течност!

Денис доближи краищата на клечките към чашата. Течността вътре пламна с призрачен синкав пламък. Зрителите ахнаха. Настъпи мъртва тишина.

— Субстанцията на огъня… уловена в една напитка? — Денис вдигна глава и откри, че Хоск го зяпаше с изцъклени очи.

— Страхотен номер — кимна доволно Кремер, единствен запазил спокойствие. — Сигурно е като онзи, дето заробвате насекоми, поставяте ги в малки кутийки и ги карате да ви служат. Направо съм възхитен.

— Но… но… — запелтечи Хоск. — Огънят е една от субстанциите на живота! Признават го дори привържениците на Старата вяра! Той е запазен за боговете, които създават и практикуват хората! Може да узнаем как се освобождава субстанцията на огъня… но никога досега не сме могли да я улавяме!

Денис не можеше повече да се сдържи. Той се разсмя гръмогласно, а дяконът му хвърли изпълнен с омраза поглед. Най-сетне малка отплата за всичко, което му бе сторил негодникът!

— Нали тъкмо това казах? — учуди се Кремер. — Магьосникът знае как да улавя различни сили и да ги заробва в инструментите си! Какви ли още чудеса ще видим, ако се съгласи да ни окаже пълната си подкрепа?

Тълпата избухна в ръкопляскания, но Денис забеляза суеверен страх по лицата им.

Той потърси с поглед Линора. Принцесата не откъсваше уплашените си очи от него. Като видя, че я гледа, тя сведе глава, завъртя се и забърза към изхода, следвана от своя антураж.

Едва сега си спомни думите на Хоск за „Старата вяра“. Изглежда, неговата малка демонстрация бе пробудила подозренията й, че е от онези, които използват за користни цели властта си над живите субстанции. Денис изруга полугласно. Каквото и да направи, все оставаше неразбран.

Всъщност, осъзна той, тъкмо баронът бе придал нов смисъл на демонстрацията. Кремер се бе погрижил да осветли събитието по такъв начин, че да го изложи пред принцесата.

Този хитрец отново го бе надиграл. Не можеше да се мери с интригантските му умения. Трябва ли да продължава играта?

Надяваше се само, че някой ден Линора ще го разбере.