Дейвид Брин
Практически ефект (13)

8

— Откъде ти хрумна да скачаш върху мен! — ядосваше се пресипнало Денис. — Можех да се ударя в някое дърво и тогава и двамата щяхме да пострадаме!

Обектът на неговия гняв го зяпаше със зелените си блестящи очи, кацнал върху неголям камък, под който мъждукаше пламъчето на газовия котлон. Прасльо се прозя безгрижно, демонстрирайки с цялото си поведение, че Денис вдига много шум за нищо.

— Дявол да ви вземе всички тъпи машини и побъркани животни! И къде беше през последните няколко дни, ако смея да попитам? Забрави ли, че те измъкнах от лапите на онзи негодник Берналд Брейди, надявайки се в замяна да ме разведеш малко из родния ти свят! А какво получих? Още с пристигането ме заряза, от самота взех сам да си говоря… не, че тъпата ти зелена глава разбира нещо от това, което казвам!

Денис най-сетне успя да овладее неистовото треперене на ръцете си. Сполучи дори да си сипе малко топла супа, без да я разлее на тревата. През цялото време мърмореше недоволно:

— … тъпи, ограничени извънземни… гадни, лъжливи пришълци…

Вдигна очи и погледна към животинчето, само за да открие, че е изплезило език и му се кокори радостно.

Това бе капката от която чашата преля. Денис въздъхна примирено и се предаде. Наля малко супа в капака на кутията и го остави встрани. Прасльо мигом се спусна и взе да сърба лакомо от димящата течност.

Когато и двамата се нахраниха Денис изтри съдинките със салфетка, пъхна се в спалния чувал, взе алармата и я нагласи. Приклекнал до него Прасльо следеше внимателно движенията му. Имаше такъв възторжен вид, сякаш Денис вършеше нещо гениално, но сега това го дразнеше.

— Слушай, какво толкова те привличат машинките? — обърна се той към своя малък спътник. — Ясно е, че не можеш да ги използваш. Защо ли, ще попиташ? Ами защото нямаш ръце — той посочи косматите лапички.

Нощта го обгърна още щом угаси пламъка на котлона. Сред малкия остров от тишина и покой, Денис неусетно заразказва на Прасльо за съзвездията и всички останали неща, които бе открил.

Едва сега осъзна, колко е хубаво отново да си има приятел, някой, който да го слуша, макар и да не разбира дори думичка от казаното.