Дейвид Брин
Практически ефект (5)

5

— Кой закон, ти копелдак… — Денис заблъска по вратата.

Спря. Безполезно. Стартовата сонда се задействаше автоматично, което означаваше…

… означаваше, че вече е на аномалния свят.

Денис загледа тъпо вратата. Опипа зад себе си и се отпусна на един от сандъците. Сетне, неочаквано дори за самия себе си, избухна в смях! Не можеше да спре, а от очите му бликнаха истерични сълзи.

Никой досега не е бил отрязван така категорично от пъпната връв на родния си свят, за да бъде запокитен толкова надалеч.

Всяко хлапе обича да чете за приключения и опасности, но ако наистина му се случи нещо подобно ще зареве и ще се скрие в скута на майка си.

С други думи, като първоначална защитна реакция смехът не беше толкова страшен.

Денис срещна втрещения поглед на Прасльо — беше кацнал на един по-висок сандък.

„Дали пък да не измисля някое по-свястно име на това място — рече си той. — Фластерия никак не подхожда.“

Ужасът от пълната изолация беше изчезнал. Денис се обърна и погледна втората врата — единствената, която сега се отваряше.

Вратата към другия свят.

Все още не му даваше покой тази „промяна в комбинацията от физични закони“, за която бе споменал Брейди. Дори досадникът да казваше истината, сигурно беше нещо съвсем незначително, щом не бе повлияло на биологичната еволюция.

Денис си припомни един научнофантастичен разказ, където малка промяна в електропроводимостта бе довела до неимоверно нарастване на човешката интелигентност. Ами ако е нещо от тоя род?

Не се чувстваше по-умен. Доказателство за последното бе, че дори не си спомняше заглавието на разказа. Прасльо се спусна от наблюдателния си пост и се приземи в ръцете му. Измърка и го погледна отблизо с изумрудените си очи.

— Сега аз съм чуждоземецът — рече му Денис. — Е, Прасльо? Добре дошъл ли съм тук? Ще ми покажеш твоя свят?

Прасльо извряка. Изглежда гореше от нетърпение да излезе навън.

— Добре. Да вървим.

Той пристегна колана с пъхнатия в кобура игломет. После зае „изследователска“ стойка и дръпна ръчката на вратата. Налягането се изравни с тихо свистене и ушите му изпукаха. Люкът се отмести встрани и освободи пътя на слънчевата светлина от новия свят.