Дейвид Брин
Практически ефект (2)

2

— А, Нюел! Заповядай!

Марсел Фластер се надигна иззад лъскавия плот на празното бюро.

— Седни, момчето ми! Искаш ли пура? Току-що ги получих от Нова Хавана, на Венера. — Той махна с ръка към мекото кресло. — Я ми кажи ми, млади човече, какво става с проекта за изкуствен интелект върху който работиш?

През последните шест месеца Денис ръководеше малка изследователска програма за разработване на изкуствен интелект. Началото й бе положено в незнайно далечни времена — във всеки случай доста преди 2024-та, когато неоспоримо бе доказано, че идеята за моделиране на изкуствен разум е лишена от всякакво рационално зърно.

Все още нямаше представа защо Фластер го покани. Не искаше да проявява сервилност, нито да бъде неоправдано груб, та се зае чистосърдечно и добросъвестно да докладва за успехите на неговата миниатюрна група.

— Имаме известен напредък. Наскоро създадохме нова висококачествена мимикрираща програма. При телефонните изпитания тя постигна среден резултат от 6.3 минути, преди събеседникът да заподозре, че разговаря с машина. Рич Швал и аз смятаме…

— Шест минути и половина! — прекъсна го Фластер. — Това наистина е постижение! Доколкото си спомням, близо минута над стария рекорд! Впечатлен съм! И все пак, Нюел — продължи с лукава усмивка Фластер, — нима наистина смяташ, че току-така прехвърлих един толкова надежден млад учен в проект без никакви перспективи?

Денис поклати глава. Отдавна се бе примирил с мисълта, че шефът на научния съвет го е изхвърлил от лабораторията по зеватроника за да натика там свои верни протежета.

Преди смъртта на неговия стар ръководител, доктор Гуинасио, Денис вреше и кипеше в епицентъра на програмата за изучаване и анализиране на материята на реалността. После, няколко седмици след трагедията, Фластер постепенно започна да прехвърля свои хора в проекта. Денис винаги се ядосваше, като си спомняше за онова време. Беше сигурен, че са на ръба на поредното невероятно откритие, когато го изритаха от лабораторията.

— Не мога да си обясня защо ме преместихте — призна той. — Дали пък не сте ме пазили за някои по-велики дела?

Фластер се ухили, сякаш не долавяше сарказма на Денис.

— Точно така, момчето ми! Ти проявяваш забележителна проницателност! Кажи ми, Нюел, след като понатрупа опит с ръководенето на малка група, би ли желал да поемеш проекта по зеватроника тук, в Сахарския Технологичен?

Денис се облещи крайно изненадан.

— Хъ — бе всичко, което можа да каже.

Фластер стана и доближи изящната старовремска кафеварка на скрина. Наля две порцеланови чашки с ароматно кафе и предложи едната на Денис, който я пое с изтръпнали пръсти. Почти не забеляза колко горчиво и ароматно е кафето.

Директорът се настани зад бюрото и сръбна от своята чаша.

— Предполагам, ще се съгласиш с мнението ми, че за момента няма по-добър специалист по проблемите на зеватрониката от теб самия? Няма, и това е факт! Готвех се да те върна до месец в Първа лаборатория, но сега, когато се освободи това място на заместник-министър…

— Какво място?

— На заместник-министър — повтори търпеливо Фластер. — Средиземноморското правителство отново се смени и моят стар приятел Буна Калумни бе издигнат за министър на науката — без портфейл. Кани ме за свой заместник и помощник… — разпери ръце, сякаш останалото не се нуждаеше от обяснение.

Денис не можеше да повярва на чутото. Беше почти сигурен, че старецът не го обича. Какво, по дяволите, го е накарало да потърси тъкмо него за поста, които освобождава? Дали пък собственото му презрение към Фластер не го бе заслепило за някоя благородна страна в характера на шефа?

— Да разбирам ли, че си съгласен?

Денис кимна. Не го интересуваха мотивите на Фластер, стига само отново да се захване със зеватроника.

— Чудесно! — Директорът вдигна чаша. — Има само още една малка подробност, нищо особено, дреболия, уверявам те. От онези неща, които веднага ще покажат на другите кой командва и кой владее положението.

— Аха — промърмори Денис. „Знаех си! Почва се! Уловката!“

Фластер се пресегна и отвори една стъклена кутия. Вътре лежеше съвършено неподвижно, изсъхнало, но добре запазено космато и крилато телце, с остри като бръснач зъби и нокти.

— Миналата седмица, когато ни помогна да го заловим, смятах, че сме вдигнали повече шум, отколкото си заслужава. Предадох това нещо на нашите таксидермисти…

Денис затаи дъх. Мъничките черни очички блестяха като безжизнени стъклени мъниста. Точно в този момент бяха по-скоро загадъчни, отколкото зли и жестоки.

— Искаше да узнаеш нещо повече за това — рече Фластер. — И естествено имаш право — като мой законен наследник на престола.

— Другите си мислеха, че е неудачен експеримент от Центъра по генно инженерство — промърмори Денис.

Фластер се засмя.

— Но ти знаеш, че не е така, нали, Денис? Животворците не са чак такива майстори, че да създадат нещо толкова уникално… и толкова диво. Нашият малък приятел не е роден в епруветка, нито в което и да било екзотично кътче на родната слънчева система. Той идва от Първа лаборатория — от един аномален свят, до който се добрахме с помощта на зеватрона.

— Значи сте го задействали, най-сетне! — възкликна Денис. — Отворили сте проход към нещо по-обнадеждаващо от космически вакуум или розова мъгла! — Мислите му се препуснаха в безумен бяг. — То дишаше земен въздух! Откъсна парче от тапицерията, направи същото и с ухото на Бен Йън… и продължи в същия дух! Метаболизмът на това чудовище трябва да е съвсем като…

— Като нашия… като на всяко друго земно същество — кимна Фластер.

Денис поклати невярващо глава и се отпусна в креслото.

— Кога открихте това място?

— Преди три седмици — по време на поредния аномален скрининг със зеватрона. След близо пет месеца неудачи, длъжен съм чистосърдечно да призная, че сполучихме, едва когато се върнахме към първоначалния план — този, който разработи ти, Нюел. Успяхме още с първия опит — при това се натъкнахме на свят, който ужасно прилича на Земята. Биолозите направо пощуряха, ако ми позволиш толкова меко определение.

„Цял един заселен свят! Наш! Успяхме!“ — мислеше си замаян от щастие Денис.

Мечтата на доктор Гуинасио най-сетне бе осъществена. Зеватронът се бе превърнал във врата към звездите! Забравил личната си неприязън, Денис зяпаше очарован зачервеното лице на Фластер.

— Има само един проблем — произнесе директорът, докато поставяше чашата в кафеварката за повторна доза.

— Така ли? Какъв по-точно? — вдигна глава Денис. В главата му все още цареше хаос.

— Ами… всъщност той е свързан със зеватрона.

Денис сбърчи вежди.

— Какво му има на зеватрона?

Фластер вдигна пълната чаша и отпи.

— Не знам защо — изрече бавно той, — но по никакъв начин не можем да накараме проклетата машина да заработи отново.