Дейвид Брин
Практически ефект (17)

1

Град Зуслик бе разположен на дъното на широка падина, заобиколена от ниски хълмове и мътна, пълноводна река. Обработени ниви и горички се редуваха на равни интервали, а от самия град тръгваха много пътища.

От хълма на запад от Зуслик Денис виждаше ясно, че заграденото със стена селище е построено около възвишение, обърнато с едната си страна към широкия завой на реката. Черна, квадратна крепост увенчаваше възвишението. Приличаше на многоетажна торта, построена върху няколко подравнени тераси.

С помощта на бинокъла, който намери в раницата, Денис успя да различи дребни като мравки човешки фигури, които маршируваха на площада под крепостта. От време на време лъскавите им доспехи хвърляха ярки отблясъци. Нямаше никакво съмнение, че това е скромното убежище на местния феодал. Денис се надяваше да му се размине посещението на тази местна забележителност… след всичко, което знаеше за нея.

Предната вечер, докато се настаняваше за нощувка в сеновала, дойде Томош. Уж идваше да му пожелае лека нощ, но Денис почувства, че момчето се нуждае от някой, който да го прегърне и успокои.

Томош остана няколко часа при него — време, през което двамата обмениха доста полезни сведения за света. Честна и полезна размяна, особено за Денис, който използва възможността да нагоди произношението си на местния диалект, докато момчето изслуша със затаен дъх няколко разказа за приключенията на Заека Брер и летящите слонове.

За съжаление, познанията на малчугана по койлианска технология бяха доста оскъдни, но Денис и не очакваше нещо повече от своя млад събеседник. Затова пък изслуша внимателно „страшните“ истории за „блекери“ и други легендарни местни разбойници, а също за древните, добродушни дракони, които позволявали на хората да ги яздят в небето. Опита се да запомни всичко чуто, тъй като не знаеше дали нещо няма да му потрябва по-нататък.

По-важни, от негова гледна точка, бяха сведенията на Томош за барон Кремер, чийто дядо повел племето си от северните хълмове да превземат Зуслик, където преди много поколения се разпореждал старият Дук. Ако се съдеше по чутото, Кремер беше от хората, които е най-добре да избягва, особено след онова, което бе направил със семейството на малкия.

Макар да му се искаше да узнае още, Денис се досети, че темата за барона не е от приятните и реши да развлече момчето с една стара лагерна песен. Томош я изслуша с видимо задоволство, дори пляска и подскача на смешните места и поне за малко забрави проблемите си. Денис се почувства като човек, свършил добро дело.

Все тъй немногословна до края, на изпроводяк леля Бис подаде на Денис увито в кърпа парче сирене и комат хляб, а Томош изтри сълзите, които се търкулнаха по бузите му. На идната сутрин градът са разстла в краката му.

По пътя младежът непрестанно се озърташе за немирния питомник със зелени очи, но от Прасльо нямаше и следа. Този път наистина го беше изоставил.

* * *

Денис огледа още веднъж Зуслик от една скала съвсем близо до градската стена. Някъде вътре в тази цитадела бе затворен бащата на Томош — за престъпления, които не можеше да разбере… като например, че имал фигурата на барона и бил добър практикар… Денис е облекчение узна, че поне той по нищо не прилича на барона.

Тъкмо се готвеше да намери друг наблюдателен пункт откъдето да продължи изучаването на града, когато забеляза с периферното си зрение някаква гигантска сянка да се носи стремително и съвсем ниско над короните на дърветата. Право към него!

Хвърли се на тревата в мига, когато сянката профуча отгоре. Беше с огромни размери, чуваше се плющене на гигантски криле и той почувства някаква заплаха.

Краткият миг на парализиращ ужас отлетя. След като не се случи нищо непоправимо, той събра смелост да вдигне глава и да се огледа за чудовището — беше изчезнало!

Миналата вечер Томош разправяше за дракони — големи, свирепи същества, които някога защитили човечеството на Татир от смъртоносни врагове. Но Денис остана с впечатлението, че това са само детски приказки нищо повече!

Той огледа хоризонта и най-сетне откри черния силует. Носеше се право надолу към града. Гърлото му още беше свито, докато вадеше бинокъла и нагласяше фокуса.

Денис премигна — трябваше да мине малко време, преди да осъзнае — не без облекчение — че това въобще не е бил „дракон“. Въздушният нашественик всъщност се оказа летяща машина. Дребни фигурки изтичаха от замъка да я посрещнат, когато се спусна върху каменния площад, лека като перце. От машината слязоха двама — вероятно пилоти — и забързаха към най-близкия вход без да се оглеждат.

Денис свали бинокъла. Чувстваше се малко глупаво заради прибързаното си заключение, когато обяснението беше толкова просто. А и какво толкова чудно, че тукашните жители владеят изкуството на полета? Имаше предостатъчно белези за високото им техническо ниво.

Колко безшумно летеше тази машина! Никакъв рев на двигатели — направо изумително! Дали пък не е още едно постижение на антигравитацията?

Имаше само един начин да узнае повече. Той се надигна, отърси се от тревата и листата, метна раницата на гръб и заслиза към града.