Сюзън Джонсън
Чист грях (16)

Глава шестнадесета

На бала на стария полковник в хотел „Юниън“ имаше страшно много народ. Дребно накъдрените по модата коси и белите колосани якички бяха увиснали от горещото августовско време. Жените, обременени от фусти, кринолини и корсети, бяха с лъщящи от пот лица — нещо недопустимо за една дама. Вратите на терасите бяха широко отворени с надеждата през тях да повее лек ветрец или да навлезе прохлада. Леденото шампанско, което тази нощ се радваше на особена почит, имаше немалък принос за царящото веселие.

Сара и Флора пристигнаха късно, за да избегнат най-голямата жега, тъй като се интересуваха много по-малко от танците, отколкото от компанията на Колдуел, която със сигурност щеше да дойде, след като първо поиграе в казиното.

Сара представи племенницата си на домакина и домакинята — полковника и неговата племенница мисис Мортън. Съпругата на мистър Белингтън беше отишла на гости в Европа за по-продължително време от обикновено — нещо обичайно за богатите семейства, в които съпругът беше загубил интерес към съпругата си. Полковник Белингтън, един от най-богатите американци беше известен ценител на красивите жени, така че веднага започна да се държи с подчертано внимание към Флора. Тя трябваше да изтърпи няколко танца и изпиването на две-три чаши шампанско, преди да успее учтиво да се измъкне от похотливите му обятия.

— Той се държи почти невъзпитано — сподели шепнешком с леля си младата жена, като се подпря на стената на терасата, където бяха излезли. — Буквално трябваше да издърпам ръцете му от кръста си.

— Средата, от която произхожда не е от най-префинените — отбеляза Сара. — А и той мисли, че богатствата му му дават право на всичко.

— Все пак не и над тялото ми — отвърна разгорещено племенницата й. — Случвало ли се е някой някога да го унизи публично? Чувствах се страшно изкушена да го сторя.

— Не, доколкото знам, въпреки че не една красавица се е облагодетелствала със солидна сума пари от страстния му интерес към жените.

— Слава богу, нямам нужда от парите му. А той няма никакъв финес. Мисля да поизляза в градината, за да се поразхладя. Няма нужда да идваш да ми правиш компания.

Сара имаше много приятели, дошли на приема. Вече се беше видяла с десетина от тях в дамската стая — все жени, които идваха в Саратога за такъв период, както и Сара, и които се познаваха от години и знаеха всевъзможни подробности за всеки от по-видните посетители и семействата им.

— Ще се върна след малко.

— Сигурна ли си, че искаш да останеш сама?

— Абсолютно. Тук е доста по-прохладно и много по-спокойно. А сега иди да видиш каква клюка умираше от желание да ти каже Елизабет Стантън. Тя просто едвам се сдържаше.

— Нямаше как да ми каже пред Шарлот Брустър.

— Така и предположих — каза с усмивка Флора. — Трябва да е нещо пикантно. Ще ми разкажеш подробностите тази вечер.

Флора тръгна по осветената на равни интервали от богато орнаментирани газови лампи веранда, откри желязна скамейка в едно закътано ъгълче и седна на нея. Музиката, която се носеше от балната зала беше заглушена от пищната зеленина, нощният мрак като че я отделяше от шума и суматохата, дори разхождащите се из градината двойки бяха достатъчно далеч, за да не нарушават уединението й.

По принцип беше много добре, че беше приела съвета на баща си да дойде дотук, за да се види с Адам, а и Сара също подкрепяше тази инициатива. Сега обаче, след като вече беше пристигнала и се беше превърнала в част от френетичната тазвечерна тълпа, тя повече нямаше желание да нахлува в живота на Адам. Може би беше уморена, може би това се дължеше на горещината. А може би не се чувстваше вече толкова привлекателна. Не беше изключено настроението й да беше следствие и от неприятните намерения на стария полковник, с които може би щеше да й се наложи да се бори по време на престоя си тук.

Никога не беше преследвала мъжете. Поне не го беше правила умишлено. Нито пък беше чувствала необходимост от подобно нещо.

Тя се отпусна на пейката, въздъхна леко, облекчена, че е взела решение. Колко хубаво беше да е отново наясно и в мир с емоциите си. Животът беше изпълнено с приятни преживявания пътуване, а не неприятна манипулация от страна на хора и събития. Щеше да постои при леля си известно време, да види някои от конните надбягвания и после да се върне в Монтана. Прохладата на планините беше наистина много силен коз срещу дългото й оставане в тези горещи места.

Осемдневното пътуване явно също беше казало думата си, а и няколкото чаши с шампанско, които беше изпила, й действаха приспивателно, така че малко по-късно, удобно изтегната на скамейката и унесена от далечната музика, младата жена заспа.

* * *

Не след дълго Сара забеляза Колдуел до бюфета и се приближи към него. Като дългогодишни приятели те радостно се поздравиха.

— Така си и мислех, че ще те открия тук — пошегува се тя.

Храната винаги беше привличала Колдуел, апетитът му към всичко, което предлагаше животът, беше наистина гаргантюански, както впрочем и размерите му.

— Не бих могъл да пропусна угощението на полковник Белингтън, Сара — избумтя той. — Тази вечер диамантите ти засенчват моите, скъпа. Изглеждаш прекрасно.

Колдуел беше известен и като „Бялата шапка“ заради широките меки бели каубойски шапки с широка периферия, които носеше, а диамантените му пръстени, игли за вратовръзки и копчета за яка можеха да ослепят човек.

— Тази вечер съм в празнично настроение. Два от конете ми заеха първите места.

— Мислиш ли, че не зная това, скъпа, щом моите останаха на второ и трето място. Иска ми се да купя твоя черен красавец и да го взема в табуна си.

— За него ще бъде прекалено топло в Тексас, Колдуел. За там е по-добре да вземаш чистокръвни арабски коне.

— Дяволски права си, но твоят черен жребец е истински бегач.

След като Колдуел я представи на тези от хората си, с които Сара не се познаваше, както можеше да се очаква, разговорът се насочи предимно към конете и то най-вече към разискването на евентуалните победители в надбягванията на следващия ден.

Когато Колдуел се извини за момент, за да отиде да си вземе един омар, Сара се обърна към Адам и рече:

— Виждал ли сте племенницата ми — Флора Бонам? Пристигна тук от Монтана, въпреки че, като се има предвид обширната й територия, може и да не сте имали възможност да се срещнете.

На Адам му се стори, че сърцето му спря за секунда, а събеседницата му като че забеляза вълнението му, защото го погледна заинтригувана.

— Силната жега ли ви притеснява? — попита любезно тя.

Той я увери, че не е така и когато Колдуел след секунда отново се включи в разговора, Адам откри, че беше неспособен да се концентрира в наново подхванатата тема за евентуалните победители на следващия ден. Изведнъж като че вече за него нямаше никакво значение кой беше победителят, какво беше времето му или пък дали Ленърд Джеръм или Травърс щяха да пуснат тригодишните си бегачи в надбягванията от следващия ден.

Флора беше ли тук?

Не в Саратога, а на бала?

— Къде е тя? — чу се той да пита.

Гласът му беше прекалено рязък, за да бъде любезен. Струваше му се, че идва от далечно разстояние, а не от собствената му уста.

— Моля? — каза с безкрайно спокойствие Сара Гибън, безкрайно доволна от току-що зададения въпрос, който беше от огромно значение за нея.

— Вашата племенница. Къде е тя?

— Познаваш ли младата кобилка? — попита Колдуел.

Тексаският му език беше не по-малко живописен от диамантените му пръстени и солидните му размери.

— Срещали сме се — отвърна Адам.

— Не е споменавала — обади се сърдечно Сара, — но предполагам, че Флора се е запознала с доста други хора в Монтана. Познавате ли Елис Грийн? — попита нарочно тя.

— Да — отговори младият мъж. Гласът му внезапно беше станал доста хладен. — Той също ли е в Саратога?

— Нямам ни най-малка представа — заяви спокойно Сара, — сред цялата тази тълпа тук… Човек почти не може да се движи, не мислите ли?

— Знаете ли къде е тя?

Адам произнесе всяка дума ясно и отчетливо.

— За последен път я видях на верандата… ей там, струва ми се, или може би беше натам — посочи Сара. — О, боже, чувството ми за посока е толкова… — Думите й увиснаха във въздуха, тъй като младият мъж се поклони и се загуби сред навалицата.

Тя се усмихна на Колдуел.

— Боже, какъв припрян младеж — заяви с меден глас тя.

— Бих казал, че по-скоро бърза да ухажва въпросната ти племенница, Сара — отвърна бодро събеседникът й. — Струва ми се, че ще бъде изненадана.

— Със сигурност ще бъде — отвърна със сияещата усмивка на сватовница Сара Гибън. — Адам изглежда изключително буен.

* * *

Адам обходи с бърза крачка широката четвърт миля веранда, като се оглеждаше да види Флора, без да е сигурен дали няма да я намери заедно с Елис, без да знае, какво щеше да стори, ако ги откриеше заедно. Когато обаче най-после я забеляза полускрита зад глициниевите храсти, той се закова на място, хубостта й беше още по-смайваща, отколкото в спомените му.

Кожата й се белееше на фона на виолетовата й рокля, косата й беше вдигната високо в лек, майсторски постигнат безпорядък, тънки кичурчета висяха край лицето й. Беше полуизлегната върху пейката с почти ювелирна изработка, единият й крак беше на седалката, а другият — провесен на края й. Главата й беше подпряна на един орнамент във формата на раковина, дланите й бяха леко стиснати и поставени в скута й, богато украсеният корсаж на роклята й проблясваше в полумрака, а гърдите й леко се повдигаха и падаха при всяко дихание. В полумрака прозрачната й шифонена рокля създаваше впечатление, че е гола, като че плътта й беше само леко покрита с бляскави бижута. А диамантите на врата и на ушите й хвърляха студени отблясъци по кожата й.

Не трябваше да идва да я търси. И действително се беше опитал да постъпи точно така за краткото време, в което беше слушал обясненията на Сара Гибън за пристигането на Флора в Саратога. А сега, когато я беше открил, не знаеше как да постъпи — спящото й тяло беше напълно в негова власт, пищните й бедра бяха леко разтворени, мамещи под полупрозрачните шифон и коприна. Той сви юмруци — несъзнателен жест, с който като че опитваше да се въздържи от всякакво действие и пое дълбоко въздух, за да се поуспокои. После приближи един стол и седна край нея, компромисно решение, избрано между безразсъдните импулси и предпазливостта, към която го призоваваше някакъв вътрешен глас. Съмняваше се, че леля й щеше да погледне снизходително към правенето на любов на публично място или към едно отвличане.

Докато наблюдаваше Флора, без да може да реши какво да прави… благодарейки на небето, че беше му я върнало, а в следващата секунда готов да си тръгне, той си спомняше за други мигове, когато я беше гледал как спи и когато тя не беше облечена толкова елегантно — по-точно, когато изобщо не беше облечена.

Той седна отново на стола и пръстите му се впиха в страничните му облегалки.

— Да не си посмял, Бърти, какво ще кажат хората, ако ни видят, Бърти, не! — И щастлив смях разкъса царящата над верандата тишина. — Бърти, не, не, не…

Гласът обаче звучеше игриво, предизвикателно, като се отдалечаваше към срещуположния край на верандата.

Флора, стресната от женския смях, отвори очи. Трябваше да мине известно време, за да осъзнае къде се намира, защото много близо до нея стоеше Адам Сер и тъмните му очи не се отделяха от нея.

— Ти си тук — прошепна тя, все още не напълно разбудена.

Думите й бяха опит да разбере, дали всичко това беше действителност.

— Дойдох да те търся.

Гласът му беше дълбок и нисък, точно такъв, какъвто си го спомняше и това премахна последните й опасения, че сънува. Все още беше доста сънена, иначе щеше да отвърне на изпълнения му с толкова емоции тон.

— Отдавна ли си тук?

Той поклати глава.

— От няколко минути. Видях леля ти вътре и тя спомена, че си тук.

— Сара изглежда познава всички в Саратога.

— Двамата с Колдуел са приятели. А двамата с него сме партньори на карти.

— Знам това.

Веждите на младия мъж се вдигнаха.

— Сара също го знаеше. Дойдох тук, за да те намеря.

— Както току-що сторих и аз. Въпреки че — добави с горчива усмивка той, — нямам какво да ти предложа.

— Това не е проблем — отвърна Флора. — Аз не искам нищо.

— А аз искам много неща — каза нежно Адам. — Много си красива тази нощ — прошепна той. — Истинска блестяща голота.

— Моята рокля, предназначена да те прелъсти. Защото дойдох, за да те прелъстя, но…

— Но?…

Само един дрезгав, едва чут шепот, оскъден звук, подобно на светлината в закътаното им ъгълче.

— Реших да не го правя. Открих, че неискреността и евентуалното ми нахлуване в живота ти не са ми приятни. Достатъчно е да бъдем приятели.

— Не знам обаче дали това би било достатъчно и за мен.

Той поклати глава в знак на несъгласие с думите й и розовите раковинки проблеснаха на ушите му.

— Няма да оставам дълго — отвърна Флора, той като внезапно си беше дала сметка, че наистина имаше голяма вероятност да не успее да устои на решението си. — Само няколко дни — не мога да повярвам, че не бихме могли да се държим като големи хора — добави, за да се защити тя.

Той се усмихна.

— Кажи това на либидото ми.

— Познато ми е либидото ти — отвърна тя с усмивка, на която не можеше да се устои. — Но тук има маса жени. А ти не си от тези, които дълго биха се правили на монаси.

— Нито пък ти, а това е истински проблем за мен. — Гласът му се промени. — Елис тук ли е?

— Не мисля, но все пак пристигнах днес след обяд. — Тя се намръщи леко и веждите й се събраха. — И никога не съм спала с Елис. Той обича покорните жени.

Адам се ухили.

— А това определено не е твоят стил.

Тя се усмихна в отговор.

— Доколкото си спомням. Е, приятели ли сме? Хайде, Адам, кажи „да“. Страшно ми се иска да видя Люси, докато е тук.

Младият мъж пое дълбоко въздух, лицето му беше непроницаемо, после издиша бавно и каза:

— Ще се опитам. — Усмихна се. — А и Люси също ще бъде на седмото небе. Ти си се превърнала в любимка на семейството ни.

Думата „семейство“ й причини болка, приятната задушевна обстановка в ранчото на Адам се беше превърнала за нея в образец на идилично щастие. Все пак тя успя да се усмихне, както се очакваше от една добре възпитана дама.

— Печелят ли конете ти? — попита вече с по-безпристрастен тон младата жена.

Той кимна.

— Магнус печели всяко състезание, в което участва. Ела да го видиш утре. Люси ще бъде много доволна. — Той спря за момент. — Както и аз.

— Би ми било много приятно.

Флора използваше умерената си светска интонация, тази, в която не се прокрадваха неподходящи емоции. Това беше истинско изпитание за нервите й.

— Ще пратя екипаж да те вземе утре сутринта в десет и половина. — Младият мъж се изправи рязко. — А сега мисля да се върна в казиното. Ако остана тук още малко да те гледам в тази изкусителна рокля — усмивката му беше напрегната, — няма да бъда повече сигурен в действията си.

Ако беше останал, мислеше си Флора, докато го наблюдаваше да се отдалечава — силен, с широки рамене, строен, с красиви гъвкави движения, тъмната му красота беше не по-малко екстравагантна от страстта му, тя щеше да му позволи всичко.

И младата жена потрепери в жегата.

* * *

Беше много по-лесно да потисне копнежите си на дневната светлина, особено когато присъстваше и Люси. Денят, който прекараха на хиподрума беше истинска мечта — възможно най-доброто и хармонично приятелство. Разговорите се въртяха около коне, скорости и жокеи, конюшни — зашеметяващата безспирна активност на надбягванията. Обядваха заедно с Колдуел и приятелите му. Споровете бяха забавни, енергични, невъздържани и дори истерични от време на време и Флора се смя повече, отколкото й се беше случвало от много дълго време. Очевидното й щастие доставяше огромно удоволствие на Адам.

Жребците на Адам победиха във всички надбягвания, в които участваха, така че двамата с Флора спечелиха доста прилична сума от залаганията.

— Имам намерение да си купя някои дреболии с печалбата си — заяви развеселена младата жена. — Нещо напълно излишно.

— Утре ще те заведа в „Тифани“ — каза Адам.

— Кога? — Лицето й се разтапяше от усмивки.

— Когато искаш. Ще отворят магазина по всяко време.

— Утре сутринта би било прекрасно.

— Тогава в девет, преди състезанията.

— Прекрасно.

Колко приятно беше да го обича, мислеше си тя.

Колко лесно беше да я направи щастлива, мислеше доволен младият мъж.

От време на време, когато бягаха конете на Адам, настроението ставаше по-сериозно. Той наблюдаваше всяко едно движение на животното и жокея с хронометър в ръка, без да пропуска и най-незначителните подробности. През останалото време Люси не ги оставяше на мира с въпросите и коментарите си, нейната кукла Дий-Дий също участваше в разговора. А след обяд, след надбягванията, след като придружиха Флора до дома на леля й, по настояване на Люси, Адам се съгласи да остане за чая.

— Няма да играеш на карти преди девет часа, татко, така че имаме достатъчно време за чая и сладките — беше настояла радостно Люси, докато баща й все още се колебаеше дали да приеме предложението на Флора.

Как можеше да откаже на подобна логика.

Настаниха се в градината под сянката на старите брястове. На масата, близо до леха трицветни теменуги проблясваше сребърен сервиз за чай. Белите плетени столове бяха наредени в полукръг.

— Не обичаш ли само глазура? — попита Люси, като облизваше блажено пръстите си.

— Тя ми е любима — съгласи се Сара, — точно затова карам готвачката винаги да прави от тях за следобедния чай. Едва вчера Флора ми припомни колко много ги обича.

— Обичам всякакви сладки — каза с усмивка младата жена.

— Но най-вече шоколад — обади се Адам.

И погледът, който си размениха двамата накара дори една светска дама като Сара да замълчи.

— Не сте пил изобщо от чая си, мистър Сер — каза тя, когато внезапно настъпилата тишина й се стори прекалено дълга. — Бихте ли искал нещо по-силно?

На Адам му беше нужно известно време, за да отговори и когато най-после се обърна към домакинята, той отвърна доста разсеяно:

— Едно бренди би било чудесно.

— Обикновено татко не пие чай, въпреки че мама винаги се оплакваше и казваше, че бил… коя беше онази дълга дума, татко? Започваше с „не“.

— „Невъзпитан“ — отговори младият мъж.

— Това е единствено въпрос на вкус, скъпа — побърза да каже Сара, за да прекъсне внезапно настъпилата тишина. — Много мъже намират чая за твърде слаб. Скъпият ми съпруг винаги предпочиташе чаша ром. Този навик му беше останал от дните, прекарани в морето, когато обикалял с клипер край бреговете на Китай. Ромът беше любимото му питие — топъл, студен, със захар и лимон, с жълтък… просто всички разновидности напитки с ром… му харесваха. — Давайки си сметка, че говори припряно и нервно, Сара внезапно заключи: — Така че нека да извикам слугинята да ви донесе бренди — добави веднага тя и разклати с видимо вълнение звънчето, поставено на масата.

Адам мислеше да отвърне, че няма нужда от бренди, но тогава реши, че това само още повече щеше да увеличи смущението й.

Флора се учудваше как само няколко думи бяха в състояние да предизвикат такава вълна от спомени. Адам често я беше хранил с богатите шоколадови десерти, която тя си поръчваше в хотел „Плантърс хаус“. Спомни си всички вълнуващи вариации по този повод.

— Какво значи „клипер“?

Въпросът, който изчурулика Люси, имаше ефект на барабанен бой в отново настъпилата тишина.

— Ела да ти покажа няколко картини на клипери — отвърна незабавно Сара, като се питаше дали се опитваше да избяга като някоя страхливка или любезно да остави двамата влюбени насаме. — Това са големи платноходи, скъпа и в библиотеката ще можем да ги видим на някои от любимите платна на съпруга ми.

— Никога не съм виждала голям платноход. Само параходи по Мисури. Моята бавачка Клауди дошла по реката с параход — добави тя, обяснявайки произхода на знанията си. — Само че ще взема една от онези сладки, в случай, че са свършили, когато се върнем.

И с типичния си авантюристичен дух, тя тръгна след домакинята, без да се обърне.

— Тя със сигурност не е от боязливите — каза с усмивка Флора, като наблюдаваше отдалечаващото се момиченце.

— Седя тук край масата за чай — усмихна се Адам.

— При положение, че не пиеш чай.

— И в резултат на цялата тази работа, изнервям леля ти.

— Не трябваше да ме поглеждаш така.

— Съжалявам. Всъщност не съжалявам за това — призна искрено той, — а за всички други неща в живота си, които са причина да не мога да те докосвам.

— А тази тема ме кара да се чувствам много неудобно, защото разбиранията ми за сдържаност са горе-долу същите, като тези на Люси. — Тя се усмихна. — Т.е. — почти несъществуващи. И сега изведнъж се опитвам да се държа като възрастна в това отношение.

— Всичко това обаче е особено поучително — цялото това разбиране за почтени намерения. Най-редовно ще си правя студени бани.

— Колко мило.

Младият мъж я погледна изпод гъстите си вежди и прошепна:

— Не ме принуждавай да правя това.

— Ще съжалявам ли?

Чувстваше се в пълна безопасност, можеше да го дразни спокойно, защото той явно добре се контролираше.

Адам се усмихна широко.

— Не мисля.

— Какъв нескромен мъж. — Тонът й беше като на флиртуваща жена.

— По дяволите, чувстваш се сигурна, само защото сме в градината на леля ти.

— А и Люси е тук.

Той се разсмя, а после очите му придобиха замислен израз.

— Но тя си ляга доста рано — рече той. — Коя е твоята стая?

Той обходи с поглед градинската част на триетажната постройка.

— Боже мой, Адам! Не можеш да дойдеш в стаята ми. Прислугата ще започне да говори. Не съм сигурна, че това ще се хареса на Сара, колкото и толерантна да е тя. Този град се храни с клюки и аз не бих желала да я въвличам в никоя от моите…

— Необмислени постъпки ли? — намеси се сдържано той.

— Ти наистина си за мен една необмислена постъпка, скъпи. Хенри ми каза, че Морисей вече се хващал на бас дали двете бавачки на Люси ще останат или не.

— Това наистина е дяволски малък град — отбеляза учуден Адам. — Люси ми каза едва снощи.

— Бдителността ви ли започва да отслабва, господине?

— Очевидно — измърмори той. — А за твое сведение ще кажа, че вече са на път за вкъщи.

— Нима съм те питала за любовните ти истории? — отвърна с престорена незаинтересованост Флора.

— Това няма нищо общо с любовните ми истории — възпротиви се младият мъж. — Дявол да го вземе, откъде може да е разбрал Морисей?

— Толкова скоро, искаш да кажеш. Сара ми каза, че имал на списък имената на по-голямата част от прислугата в града. Така че ако обичаш, стой по-далеч от спалнята ми или ще започнат да се хващат на бас за това колко дълго си останал.

— Ще внимавам никой да не ме види.

— Това не е правилният отговор.

— Ще бъда много внимателен.

— Адам!

— Слушай, това плътско въздържание е нещо съвсем ново за мен. Надявам се студените бани да помогнат. — Усмивката му беше момчешка, нежна. Невъзможно беше да й устои човек. — Ако обаче и те не помогнат, ще убия всеки слуга, който се изпречи отпреде ми из вашите коридори, за да пресека всякакви клюки.

— Ясно е кой ще трябва да устоява уговорката ни.

— Добре — отвърна сухо Адам. — Дамата, която ми предложи като допълнителен залог двайсет и четири часов секс.

— Тогава беше различно.

— Кое?

— Не бях… добре де, още не бях решила точно какво искам.

— А сега вече знаеш.

— Горе-долу.

Веждите му се вдигнаха нагоре.

— Решението ти звучи доста твърдо.

— Да, така е.

Гласът й се стори детски дори на самата на нея.

— Добре — заяви Адам, като я погледна иззад спуснатите си клепачи. — Радвам се, че поне един от двама ни може да се справи компетентно с този проблем. Защото аз наистина не съм сигурен за себе си.

— Може би не трябва да се виждаме повече.

Несигурно опипване на почвата.

— Не — рече натъртено той.

Нямаше намерение да се отказва от нея, дори ако трябваше да заплати за компанията й с най-строги ограничения.

Тя се усмихна под хладната сянка на брястовете.

— Надявах се, че ще кажеш „да“.

— Наистина не мога да разбера какво искаш. — Гласът му звучеше доста сдържано.

— Искам да бъда с теб, каквито и да са условията.

— Да, усещането ми е познато и след това объркващо признание, действително ще имам нужда от бренди — по-точно — от една бутилка. Къде, по дяволите, е това момиче?

Слугинята се появи почти веднага с брендито и Адам започна да гледа с друго око на следобедния чай. А количеството намеци в думите му започна да намалява за сметка на директните изказвания, правопропорционално на изпразването на бутилката. Когато Сара и Люси се върнаха, след като до насита се бяха възхищавали на клиперите в библиотеката, Флора започна да усеща, че почервенява при всяка негова двусмислица. А когато гостите си тръгнаха половин бутилка бренди по-късно, Сара каза на племенницата си със стаен ужас:

— Ако успееш да задържиш Адам Сер настрани, скъпа, това ще бъде не само истинско чудо, а пример за твоето самоотрицание. Струва ми се, че е невъзможно да му се устои. А е и толкова нетърпелив.

— Както и обект на похотливост от страна на всички жени, от слугинята до господарката. Има огромна практика.

— Но Люси ми каза, че изпратили бавачките й обратно вкъщи. Засега с нея се занимава готвачката, докато намерят някоя подходяща заместничка. Тази постъпка все пак означава нещо.

— Няма защо да го защищаваш, лелче. Той вече ми каза извънредно ясно, че няма какво да ми предложи.

— Това със сигурност не е било изненада за теб. Очаквала ли си нещо повече?

— Не. — Флора чертаеше с пръст по бялата бродерия на салфетката, лежаща в скута й. — Но открих, че желая нещо повече.

— Очевидно чувствата ти към него са сериозни — прошепна със симпатия леля й.

— А това е наистина смешно, когато става въпрос за Адам Сер, не си ли съгласна?

Младата жена внезапно смачка салфетката и я захвърли върху масата.

— Не го познавам достатъчно добре — отвърна предпазливо леля й, въпреки че вече имаше свое мнение във връзка с отношението на Адам Сер към Флора. За мъж, който в миналото си се славеше с лесните си завоевания сред жените, той странно беше посветил цялото си време на племенницата й. Беше се осведомил къде възнамеряваха да ходят тази вечер и беше обещал да дойде. Адам Сер на партито, което Шарлот Брустър посвещаваше на внучката си, щеше да представлява наистина поразителна гледка, размишляваше Сара.

— Затова пък аз го познавам прекалено добре — направи гримаса младата жена. — Единствената му цел е да се справи със съпротивата ми. Това е отчасти игра, отчасти истински интерес, но най-вече е причинено от плътски импулси.

— Да не искаш да кажеш, че е по-различен от другите мъже? — попита лукаво леля й. — Повечето мъже, които ухажват жените тук, са водени от същите желания, скъпа моя. Не бъди прекалено строга към момчето. Той като че се е посветил напълно на теб и на доброто ти настроение. А сладкото му детенце те обожава.

— Както и аз него. Люси е най-прекрасното дете, нали? Тя е очарователно любопитна, изобщо не е трудна и е толкова умна за възрастта си, че постоянно забравям, че още няма четири години.

— Адам определено я обожава. А това в никакъв случай не е поведение на безчувствен човек.

— Не проявявам съмнение към способността му да проявява нежност или чувства, а само към дълготрайността на интереса му.

— Нима възнамеряваш да се установиш на едно място на земното кълбо… — Сара пооправи косите си и погледна сериозно племенницата си. — … след всичките тези години, прекарани в непрестанно скитане?

— Това е истинска лудост, съзнавам го прекрасно. Всъщност съм много ядосана на себе си, задето позволих да се влюбя в един отявлен развратник, при това женен.

— Бракът му очевидно съществува само на думи — напомни й Сара.

— Въпреки това… — въздъхна Флора. — Аз също имам своите романтични разбирания. Ситуацията е наистина иронична — помисли си само колко предложения за женитба съм отблъснала. Всеки един от тези мъже ми предлагаше сърцето и душата си — като съвременни трубадури.

— В такъв случай по всичко личи, че не си търсела трубадур — заяви сухо леля й.

— Но и не мисля, че един безпътен любител на жените е подходящ… за какво? Дори не мога да кажа „за съпруг“. Той вече е съпруг на друга — отбеляза раздразнено тя.

— Винаги съм мислила, че думата „разумен“ няма място, когато става дума за любов — каза Сара. — Попитай баща си, ако се съмняваш.

— Знам — отвърна тихо младата жена. — Той ми разказа как мама настояла да се омъжи за него и колко влюбени били те двамата. Татко ме изпрати тук, именно поради романтичните си разбирания. — Тя отново въздъхна. — За нещастие Адам Сер няма склонност към романтичните истории.

— Но би могъл да се научи да ги цени — рече предпазливо леля й.

Вече имаше една-две идеи, които според нея трябваше да подпомогнат развитието на този процес у Адам Сер. И тя възнамеряваше да пусне в действие плана си още тази вечер.

— А сега защо не си починеш малко, скъпа — предложи тя, — така че да изглеждаш свежа довечера. И двете не бихме искали да имаш тъмни кръгове около очите.

— Моля те, лелче, аз не съм някоя юница, която подготвят за пазара — възпротиви се Флора. — Не мисля да си лягам специално, за да бъда в добра форма за купувачите.

— Извинявай, скъпа — извини се с бодра усмивка Сара. — По навик след всички тези години. И Бела, и Беки нямаха нищо против да показват умората под очите си. Изглеждаш великолепно. Може би няма да имаш нищо против да почетеш, докато стане време да се приготвяме. Би ли ме извинила — трябва да отговоря на няколко писма. — И тя направи кисела физиономия. — Това е една безкрайна работа, но ако искам да получавам писма, трябва да отговарям на тези, които получавам — продължи с мила усмивка тя. — Обещах да отидем на вечеря у Шарлот в осем часа. Една семпла рокля би била напълно подходяща, защото събирането е почти семейно.

— Не съм сигурна, че ми се ходи — възпротиви се като глезено дете Флора. — Мисълта да любезнича цяла вечер ми се струва истинска робия, а и Адам вероятно ще пристигне късно. Той не тръгва дори за казиното преди девет.

— Направи го заради мен, скъпа — приласка я леля й. — Ти не възнамеряваш да стоиш дълго в Саратога, а на мен ми се иска да те представя на старите приятели на майка ти. Както знаеш, твоята майка беше тази, която планира странното ти възпитание. През нощта, през която умираше на онзи жалък кораб в Малайския пролив, тя настоя да запиша желанията й и не склопи очи, докато всяка една подробност не беше документирана. Двамата с баща ти подписахме и когато се увери, че сме разбрали добре всичко написано, помоли да те доведем. Хвана малката ти ръчичка и прошепна, че те обича, преди да затвори завинаги очи. След няколко минути изпадна в кома, очевидно само силната й воля я беше задържала в съзнание до този момент. Това не ме изненадва, защото Сузана беше най-решителната жена, която съм познавала. Би й било приятно, ако можеше да разбере доколко приличаш на нея.

— Спомням си, че тогава мислех, че е заспала — каза тихо Флора. — Изглеждаше толкова спокойна със затворени очи и със сресаните си коси.

— Баща ти току-що я беше изкъпал и измил косата й, а после беше закачил на врата й медальона с твоя и неговия портрет. Тя се шегуваше, че иска да изглежда възможно най-добре, дори на смъртното си легло. Сузана беше много красива — също като теб — добави тихо Сара. — Смъртта й разби сърцето на баща ти. Тя беше готова да го следва и на края на света.

— Татко не ми каза, че е умряла… в продължение на няколко дни. Мислех, че е много болна, за да може да ме вижда.

— Баща ти не можеше да повярва, че нея вече я няма. Тя беше толкова жива жена. До самия си край Сузана се опитваше да пренастройва света според желанията си, като че можеше да задържи по-далеч призрака на смъртта, ако успееше да осъществи плановете си.

— Тя вероятно нямаше да одобри моите въздишки и съжаления.

— Тя винаги казваше, че няма време за съжаления.

— А аз се самосъжалявам като някое дете, когато имам толкова много причини да бъда щастлива. Сара, моля те да ме извиниш за безкрайните оплаквания. Ще ми бъде много приятно да отида на тази вечеря у Шарлот. В осем ще бъда готова.

— Превъзходно решение, скъпа — отвърна леля й, щастлива, че плановете й бяха на път да се осъществят. — Всички ще бъдат много доволни да те видят. А сега отивам да се заема с неприятното задължение на писането на писма.

* * *

— Ти би оценила това, Сузана — прошепна Сара Гибън, усмихвайки се сама на себе си малко по-късно, докато пишеше на Шарлот Брустър. — Нали винаги повтаряше, че страхливците никога не печелят? Помогни ми с писането на писмото сега — рече полугласно тя, привикнала да търси съвета на сестра си при нужда.

Първото, което написа в краткото си послание до своята приятелка Шарлот, беше, че Адам Сер ще се присъедини по някое време към партито по нейна покана. Не беше сигурна дали щеше да дойде за вечерята. След това помоли за определено разпределение на гостите около масата по време на вечерята и по-специално на племенницата си и на младия лорд Рандъл, който беше дошъл в Саратога на гости на леля си Шарлот. Всеобщо беше мнението, че е изключително красив и очарователен като развратния си баща по времето на младостта си, и в процес на търсене на богата съпруга. Адам Сер щеше да се замисли по-сериозно относно намеренията си, като наблюдава Флора, седнала до красивия племенник на Шарлот, мислеше си Сара, докато слагаше восъчния си печат на писмото.

Само след минути един от лакеите й вече бързаше към дома на Шарлот, който бе само през една улица. „А сега — продължаваше размишленията си тя, — каква рокля щеше да бъде най-подходяща за племенницата й тази нощ?“ Тя искаше да я представи в определена светлина. Снощи, докато се връщаха от бала, Флора й беше обяснила, че няма да се нуждае от шивачка, тъй като се беше отказала от намерението си да прелъстява Адам.

— Да, абсолютно сигурна съм — беше отвърнала на въпроса на леля си младата жена.

„Колко мило и наивно — си беше помислила тогава Сара, — да се откажеш от любовта си заради някакви си принципи.“

Тъй като Адам Сер не беше чак толкова възвишен, продължаваше да размишлява с типичния цинизъм за богатия си жизнен опит тя, все пак й се искаше тази вечер да направи някаква промяна във външността на Флора. Семплата изчистена линия щеше да бъде изключително ефектна и щеше да придаде известна недостъпност на красотата й. Може би рокля от бял лен или светъл муселин. Никакви диаманти. Искаше да избегне прекалената изтънченост. Перлите щяха да свършат чудесна работа, особено в тази жега. И няколко панделки с пастелен цвят в косите й. Сара се усмихна на себе си, докато наблюдаваше през прозореца на будоара си брястовете по улицата. Не се беше забавлявала така, откакто беше омъжила двете си дъщери за най-търсените ергени по източното крайбрежие.

Ако отидеше да помогне на Флора в обличането в шест и половина, размишляваше тя, щеше да разполага с достатъчно време да й предаде желания от нея вид. Дано само скъпото момиче се съгласи да й сътрудничи. Тя беше наследила силната воля на майка си, но притежаваше също така и склонността й да флиртува. Въпросът беше следният — каква част от истината трябваше да бъде разкрита?

Оказа се обаче, че Флора се съгласи да облече бялата си ленена рокля, без да става нужда леля й да изтъква други причини, освен горещината.

— Разбира се, лелче — отвърна тя. — Белият лен ще свърши чудесна работа. И само една фуста, ако не мислиш, че е прекалено дръзко. Не желая да се обливам в пот под броня от поли. Прекалено горещо е, за да се вълнувам от нечии представи за благоприличие.

— Какво разумно момиче — възкликна леля й и даде знак на слугинята да отнесе бялата рокля, за да я доизглади. — И само малките перлени обеци, съгласна ли си?

— Или изобщо без обеци. В тази жега бих искала да се откажа и от копринените чорапи, но се страхувам, че това вече ще предизвика истински шок — оплака се младата жена.

— Без обеци. Колко умно. Така ще изглеждаш дори още по-невъзмутима — рече одобрително Сара. — Би ми се искало да кажа „да“ и на голите ти крака, скъпа, но ми се струва, че ще бъде прекалено рисковано. Колко глупави са тези правила на етикета, които задължават дамите да носят чорапи при температура деветдесет градуса по Фаренхайт, но все пак съществуват известни граници, които не трябва да се преминават.

Тя имаше и други причини за отказа си, освен тези на етикета. Планът й беше да подразни Адам дотолкова, че да си даде сметка докъде се простират чувствата му към Флора. Голямо изкушение, което обаче не можеше да достигне.

Струваше й се обаче, че голите крака на племенницата й щяха да бъдат прекалено голямо изкушение. Страстта обикновено не се съобразяваше с бариерите, поставени пред нея. А тя определено искаше през следващите дни Адам само да мисли за нуждата си да има племенницата й.