Метаданни
Данни
- Серия
- Мич Рап (6)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Executive Power, 2003 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Петър Нинов, 2003 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,8 (× 20 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- dave (2008)
Издание:
ИК „Ера“, София, 2003
Художествено оформление на корицата: Димитър Стоянов — Димо
История
- — Добавяне
ГЛАВА 63
Думите на саудитския посланик отекнаха в главите на президентските съветници като гръмотевици. Никой не изрече и дума. Нямаше какво повече да кажат на Азис. Президентът беше направил всичко по силите си, за да измоли още време от Рияд, но посланикът беше категоричен. Беше време за смели ходове. Дори и да изчакаха още седмица, най-много месец, нямаше да постигнат нищо.
Валъри Джоунс последва арабския дипломат в коридора. Подтичваше след него и с раболепен тон го молеше да размисли.
Кенеди отиде до бюрото на президента и вдигна слушалката на големия, защитен срещу подслушване телефон. Набра номера и изчака да се обади Чарлс Уъркман, нейният заместник-директор по разузнаването. Той вдигна след третото позвъняване.
— Чарли, искам веднага да ми събереш цялата налична информация за взаимоотношенията между Саудитска Арабия и другите страни от Залива, касаещи евентуално петролно ембарго срещу нас, ако наложим вето на френската резолюция в ООН… Не, новината е от първа ръка. Посланик Азис току-що уведоми президента за намеренията им… Точно така. Използвай всичките ни източници. Искам пълна информация до час.
Директорът на ЦРУ се върна при канапето, където седяха президентът и министърът на отбраната. Толкова шокиран Кенеди не беше виждала Хейс.
— Господин президент, ембаргото може да се смята за акт на обявяване на война — отбеляза Кълбъртсън.
— Много интересно, Рик — намеси се Бърг. — Така казаха и японците през четирийсет и първа, когато им наложихме ембарго върху търговията със стомана.
— Дали не блъфират? — попита я Хейс, като пренебрегна историческите й сравнения.
Бърг, която, изглежда, прие новината най-спокойно, отвърна:
— Не съм много сигурна, но страните от Залива са известни със самохвалството и показността си.
— Тоест?
— Тоест… в момента може и да са обединени, но кой знае следващата седмица дали ще е така. Според мен едно петролно ембарго няма да изтрае дълго. Ние се нуждаем от петрола им, а те се нуждаят от парите ни.
— Не можем да позволим ембаргото да трае и ден — намеси се съветникът по националната сигурност Хейк. — Само споменаването на тази дума може да предизвика световна рецесия. Пазарите ще се сринат за нула време поне с двайсет процента.
— Нали имаме резерви? — попита Кълбъртсън. — Можем да увеличим вноса от Венецуела и Русия, от бившите съветски републики… ако трябва, ще построим нови сонди в Аляска.
— А кой е казал, че Венецуела и Русия няма да ги подкрепят? — отвърна Хейк. — Освен това подобни мерки отнемат време. Два месеца след началото на ембаргото сигурно ще си възвърнем нормалните равнища на внос, но не това ме тревожи. Тревожи ме пагубният ефект, който ще окаже върху вече задъхващата се икономика. — Хейк се обърна към президента: — Последния път, когато ни удариха с ембарго, беше през 1973-та. Тогава ни трябваха десет години, за да се измъкнем от кризата.
Валъри Джоунс се върна задъхана в кабинета и хвана края на думите на Хейк.
— И лихвените проценти стигнаха седемнайсет пункта, инфлацията беше чудовищна, а безработицата се качи до двуцифрени стойности — включи се тя. — Господин президент, не можем да позволим подобно нещо да се случи отново.
Хейс разбра. Ако бъдеше наложено ембарго, шансовете му за втори мандат щяха да се сринат заедно с икономиката.
— Какво каза Азис, преди да си замине? — попита той шефката на кабинета си.
— Че са изпълнени с решимост. Сега било времето да се създаде палестинска държава.
Хейс въздъхна.
— Нямаме избор.
Министърът на отбраната не беше готов да се предаде.
— Сър, нека се свържем с французите и да видим дали няма да можем да ги разубедим, да ги накараме да отложат гласуването… макар само с ден или два. В замяна ще поискаме от Израел да изтегли силите си от Хеброн.
Хейс поклати отчаяно глава. Французите никога нямаше да се съгласят.
— Сър, не може така. — Кълбъртсън беше убеден в правотата си. — Израел никога няма да зачете резолюцията, докато не бъде постигнато реално спиране на огъня и примирие. И арабските държави не им дадат реални гаранции. Трябва ни време, за да го постигнем.
— За съжаление нямаме време — отвърна Хейс.
— Нека поне опитаме.
— Съгласна съм с Рик, господин президент — каза държавният секретар Бърг и погледна часовника на ръката си. — Гласуването няма да се състои в близките пет часа. Трябва да опитаме да постигнем изтегляне на израелската армия в замяна на примирие. Може дори да предложим провеждането на среща на върха в Париж през следващата седмица.
— Добре. Ще видя какво може да се направи с французите — съгласи се Хейс и всички станаха. Президентът се обърна към Кенеди: — Има ли вероятност саудитците да блъфират?
— Има, но е по-вероятно да говорят сериозно. Обадих се на Чарли да види какво сме събрали за тях през последните четирийсет и осем часа. Ако са водили някакви преговори, не може да не сме ги засекли.