Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Мич Рап (6)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Executive Power, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 20 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
dave (2008)

Издание:

ИК „Ера“, София, 2003

Художествено оформление на корицата: Димитър Стоянов — Димо

История

  1. — Добавяне

ГЛАВА 27

Главният директор на МОСАД се наведе напред и се вгледа в един от големите екрани. На него се виждаше част от жилищен квартал — един от най-опасните в цял Израел. Аналитикът от дясната му страна говореше с приглушен тон:

— Обърнете внимание на блокадите. — С лазерна показалка служителят обозначи трите улици, от които можеше да се влезе в квартала на хълма. — Вижте и четиримата мъже на този покрив ето тук.

— Наблюдателни постове? — попита Фридман.

— И не само. — Мъжът каза нещо в микрофона и картината се увеличи. — Почти съм сигурен, че двама от тези са въоръжени с РПГ.

Фридман погледна зърнистия образ в черно, зелено и бяло. Картината беше заснета от камерата в търбуха на специално модифициран турбовитлов самолет с четири двигателя ДХЦ 7. Част от военните помощи, изпращани от Съединените щати, самолетът беше оборудван с Високоинтегрирана система за наблюдение и разузнаване, или ВИСНР. Летателният апарат беше проектиран да дава едновременно и визуално изображение, и радиолокационно разузнаване в реално време.

Мъжете с реактивните гранатомети на покрива не бяха нещо неочаквано. Веднага след инцидента със сваления американски хеликоптер „Блек Хоук“ в Сомалия през 1993 г. всеки терорист в Близкия изток разбра колко лесно се свалят винтокрилите машини с подобно оръжие. Поради тази и още няколко други причини Фридман беше наредил да изпратят група командоси. Имаше и други, много по-малко рисковани начини да се свърши работата.

Фридман премести погледа си върху един от другите големи екрани. На него се виждаше Хеброн от птичи поглед. В центъра една лазерна точка маркираше колата, която се движеше с голяма скорост по посока на квартал, който те вече бяха идентифицирали. Изглежда, планът му щеше да проработи.

Изведнъж автомобилът спря при една блокада, която не бяха забелязали. Мъжът вдясно от Фридман отново каза нещо в микрофона си и камерата се фокусира върху обекта. Всички в залата напрегнато наблюдаваха как няколко души слизат от колата. Един от тях отиде до багажника и сложи два предмета върху него. Другите го наобиколиха.

— Дайте ми пълно увеличение на багажника — излая Фридман.

Минаха няколко напрегнати секунди и заповедта беше изпълнена. Изглежда, двете куфарчета все още бяха на мястото си. Фридман видя как ги затвориха. Промърмори нещо неразбираемо и примигна.

Мъжът с куфарчетата беше отведен в един микробус. Камерата последва буса, който се запровира из тесните улици. Електронен часовник над стената от телевизори започна петминутно обратно отброяване. До две минути и двайсет и осем секунди предавателят щеше да изпрати потвърждение на координатите на куфарчетата. После чакането щеше да свърши.

В следващия миг и четирите екрана показаха една картина — в центъра се виждаше къщата, която ги интересуваше. Фридман наблюдаваше как микробусът с неговото оръдие на възмездието спря точно пред целта. Повече потвърждения не му бяха необходими. Той се обърна към генерала от лявата си страна и кимна.

Кръжащи на височина сто и петдесет метра, над покрайнините на Хеброн дебнеха две от най-ефикасните машини за убиване, направени от човешка ръка. Или по-точно — от американската корпорация „Боинг“. Хеликоптерът „АХ 64Д Апачи Лонгбоу“ нямаше равен на себе си. Неговата радарна система за прехващане на цели позволяваше едновременното следене и унищожаване до 125 цели за броени секунди. Още по-впечатляваща беше способността на тази система да означава шестнайсет от най-опасните обекти и да изстрелва по тях ракетите с лазерно насочване „Хелфайър“, известни като „стреляй и забрави за тях“, или ракетите „въздух-въздух“ „АИМ 9 Сайдуиндър“. „Апачи Лонгбоу“ е най-модерният и усъвършенстван щурмови хеликоптер в света, а според някои — и най-добрият летателен апарат изобщо.

Двете „птици“ стояха в готовност от трийсет и шест минути и търпеливо чакаха заповедите. Бяха излетели от летището в Негев и взели курс на север, избягвайки градовете и големите магистрали. Хеликоптерите, чакали допреди тях, се бяха върнали в базата си за презареждане с гориво.

Двете машини летяха на осем километра от Хеброн с изключени навигационни светлини. Всеки от хеликоптерите беше подготвен за многоролева задача. Те носеха по осем ракети „Хелфайър“, трийсет и осем неуправляеми седемдесетмилиметрови ракети „Хидра“ и по хиляда и двеста трийсетмилиметрови снаряди за бордовите оръдия.

Хеликоптерите „Апачи“ надминават аналозите си не по огнева мощ. Съществуват конкурентни модели, които разполагат с двойно по-голяма огнева мощ. „Апачи Лонгбоу“ се отличава със своята прецизност, стабилност и маневреност. Това е щурмова машина за действия при всякакви климатични условия, проектирана да поразява най-разнообразни цели.

„Апачи“ са замислени като унищожители на танкове, но проектът се оказва толкова успешен, че задачите на машината биват разширени. В началото на войната в Персийския залив през 1991 г. именно „Апачи“-те дадоха първите изстрели. Водени от хеликоптери „Пейв Лоу“, те се промъкнаха на територията на Ирак на малка височина, което не позволи на вражеските радари да ги засекат. С помощта на антирадарни ракети „Сайдарм“ хеликоптерите пробиха огромна дупка в иракската система за противовъздушна отбрана. През тази дупка влетяха стотици изтребители и бомбардировачи на силите на коалицията. За броени часове буквално цялата иракска ПВО беше извадена от строя.

И това се беше случило преди повече от десет години. Оттогава „Апачи“-те бяха напълно модернизирани. Бяха им монтирани радари за контрол на огъня „Лонгбоу“, усъвършенствани навигационни системи, ракети „въздух-въздух“, управляеми ракети „стреляй и забрави“. Устойчивостта и здравината на машината в бойни условия беше подобрена благодарение на модернизираните двигатели и авионика.

Винтокрилият оръжеен комплекс не беше проектиран за унищожаване на сгради и лековъоръжени мъже, но пилотите нямаха намерение да оспорват решенията на шефовете си от Тел Авив. Щом искаха да размажат с чук муха, то си беше тяхна работа. Пилотите и помощник-пилотите стрелци чакаха да им дадат заповеди и непрекъснато наблюдаваха приборите на таблата.

Пилотите оглеждаха местността с помощта на сензорите за нощно виждане и контролираха функциите на винтокрилите машини, докато помощник-стрелците гледаха през мерниците на системите за следене на целите. Разузнавателният самолет, летящ над града на височина четири хиляди и петстотин метра, непрекъснато изпращаше информация в бордовите им компютри за контрол на огъня. Многобройните цели бяха облъчвани с лазери. Оставаше им единствено да заредят ракетите и да ги изстрелят.

„Зелената светлина“ им беше дадена по кодиран комуникационен канал. Двата турбинови двигателя „Дженерал Илектрик“ на всеки от хеликоптерите едновременно увеличиха мощността си и машините започнаха да се издигат. Прелетяха над планинския хребет, предпазливо приближавайки Хеброн със скорост петнайсет възела. С всяка следваща секунда компютрите за следене на целите неуморно изчисляваха нови варианти за поразяване на всеки от обектите. За по-малко от минута Хеброн щеше да потъне в пламъци.