Пол Виалар
Под черния флаг (15)

Глава XV
ПРИ ГУБЕРНАТОРА ГОСПОДИН ДЬО КЮСИ

Една ръка ги разтърси и те се събудиха. Отвориха очи и тъй като се беше съмнало, видяха, че ли обкръжава група от десетина въоръжени мъже:

— Кои сте вие? — запита, навеждайки се над тях, човекът, който, изглежда, беше водачът.

— Аз съм Лоран дьо Граф — каза капитанът, — а това е Жан Тиебо, мой заместник.

Заместник на капитана! Жан не се бе надявал на подобно повишение и почувствува, че сърцето му прелива от радост. Нямаше обаче време да се радва повече, човекът казваше:

— А! Лоран дьо Граф и Жан Тиебо… Е добре! Последвайте ме. Заповядано ми е да ви заведа при губернатора.

— Какъв губернатор? Къде сме? — попита капитанът.

— Господин дьо Кюси… — започна човекът.

— Честна дума, наистина сме на Испаньола! — извика Лоран.

— Да — потвърди човекът, а на патрулите, които кръстосват острова и брега, е заповядано да ви отведат незабавно при губернатора, щом ви заловят.

— Знаете ли причините за този арест?

— Повярвайте, не — отвърна човекът. — Аз само изпълнявам заповедите… Вие обаче сигурно се досещате.

За арестуването на Лоран можеше да има много-причини: отплувал бе без позволително, нападнал бе Кампеш, а също бе убил ван Хорн. За Жан обаче нямаше друга причина, освен че го беше придружавал. Не съществуваше никакво основание да търсят именно него, неизвестния флибустер.

Силите им се бяха възвърнали и те тръгнаха, измъчвани от множество въпроси. За момента те губеха свободата си, но животът им не беше в опасност, освен ако бе пристигнала от Франция заповед за строго наказание на корсарите. Ето защо въпреки всичко те се радваха, че отново са на твърда земя и че са стъпили на Испаньола.

В Санто Доминго пристигнаха едва когато денят преваляше, тъй като бяха слезли северозападно от града, в същата посока, но малко по-далеч от мястото, където някога, преследван от пазачите, Жан успя да се спаси с една открадната лодка. С нея той прекоси протока, разделящ Санто Доминго от Ла Тортю Минавайки близо до това място, те видяха рибари и Жан ги заговори. Едва разменил няколко думи, той разбра, че има работа със собствениците на лодката Ето защо сега им посочи залива, където с Лоран бяха оставили испанската лодка, като им каза, че ако желаят, могат да разполагат с пея.

С вече успокоена съвест, Жан заедно с Лоран влязоха в Санто Доминго, без да бъдат вързани, но заобиколени от стража. Градът не се бе променил и въпреки опасенията си те бяха радостни, че го виждат отново. Отведоха ги направо при губернатора.

Господин дьо Кюси се намираше в своя голям кабинет, чиито прозорци бяха над самия град и гледаха към пристанището. При влизането им той стана и се отправи тежко към тях:

— Капитан Лоран дьо Граф — каза той, — ето че вие сте отново при мен. Съвсем не личи да ви е провървяло, като не се подчинихте на моите заповеди!

— Не знам, господин губернаторе — каза Лоран, — дали до вас е достигнало ехо от подвизите, които извършихме в името на краля на Франция. Ние обаче завзехме Кампеш, след това, тъй като корабът ми се отклони от пътя, унищожихме два испански кораба с по шестдесет топа и по хиляда и петстотин човека.

— Вие двамата сами ли?

— Не, с хората от нашия кораб, на брой най-много стотина.

— Същите, които докараха тук този испански галеон, пленен след голяма борба благодарение на вашата храброст и дързост — добави губернаторът.

— Как, вие осведомен ли сте, господин губернаторе?

— Всичко знам от няколко седмици, а най-вече знам какви са вашите достойнства, капитан Лоран дьо Граф. Затова пожелах да ви видя веднага.

— Но вие не сте ли могли да знаете…

— Разбира се, че не. Съвсем не бях сигурен, че ще ви видя някога отново, но твърдо вярвах. Затова издадох заповед, ако ви намерят, да ви доведат незабавно при мен и пръв да ви поздравя.

— В такъв случай — каза Лоран — ние не сме затворници?

— Нито вие, нито този младеж.

— Но вие и за него сте заповядали?…

— По същите причини, а и поради други. Ще стигнем и дотам. Капитан Лоран — продължи губернаторът, — имам за вас хубави новини от Франция. След като е бил осведомен за начина, по който сте му служили, кралят ви реабилитира за смъртта на ван Хорн и ви възлага като лично поръчение да обезпечите сигурността на острова и поемете командуването на полицията.

— Наистина ли?

— Да, защото дойде време, когато в името на краля на Франция трябва да цари ред и мир. Кралят търси вашите услуги за благото на нашата страна, за да завоюва не само този остров, но и всички, които са наоколо. Вашата слава и вашето име ще ви помогнат да постигнете това, съобразно волята на краля — по мирен път, без да има нужда от кръвопролития.

Лоран опря едното си коляно на земята:

— Ще служа на краля — каза той — и ще работя както винаги за неговата слава.

— Колкото за този младеж — продължи губернаторът, — имам и за него новини. Нали името му е Жан Тиебо дьо Гаскоан?

— Да, господин губернаторе — отвърна Жан.

— Господин дьо Гаскоан — каза господин дьо Кюси, — вашият баща е умрял преди много години, но е служил на Франция и кралят желае във ваше лице да му отдаде почит. Слухът за храбростта ви стигна до нашите уши, а отзвукът от него е достигнал и във Франция. Познаваме ви като истински войник и моряк. Вашият чичо — Анселм — почина в Париж, като ви остави голямо богатство, понеже вие сте единственият му потомък. Кралят от своя страна подписа заповед, с която ви назначава лейтенант на фрегата във военния флот.

— Наистина ли? — попита Жан, също както бе запитал преди това Лоран дьо Граф.

— Да — отвърна губернаторът, — както е истина, че винаги правдата, смелостта и любовта към родината се възнаграждават.