Уилки Колинс
Лунният камък (51)

II

И така, най-напред за смъртта на вашия братовчед.

Смятам за доказано по неоспорим начин, че той е бил задушен (докато е спал или наскоро след неговото събуждане) с възглавница от леглото му; че виновниците за неговата смърт са тримата индуси и че целта (вече постигната) на това престъпление е била завладяването на диаманта, наречен „Лунния камък“.

Фактите, въз основа на които е направено това заключение, са установени отчасти при огледа на. стаята в хана и отчасти от показанията, дадени при предварителното следствие.

След разбиването на вратата на стаята покойният джентълмен е бил намерен с възглавница върху лицето. Лекарят, който го прегледал, установил смърт от задушаване — тоест покойният е бил убит от някое лице или лица с помощта на възглавницата, която е била натискана върху лицето на жертвата, докато е настъпила смъртта от прилив на кръв в дробовете.

Сега нека минем към причината за това престъпление.

На масата в същата стая била намерена малка празна дървена кутия, а в нея — лист хартия с няколко реда. Мистър Люкър е познал кутията, печата и почерка. Лихварят заявил, че в тази кутия действително се е намирал диамантът, наречен Лунният камък, и че той е предал кутията на мистър Годфри Ейблуайт (по това време предрешен и маскиран) на двадесет и шести юни. Изводът от всичко това е, че причината за престъплението е била задигането на Лунния камък.

Нека видим сега по какъв начин е било извършено престъплението.

При огледа на стаята (висока само седем фута) е била намерена отворена капандура, извеждаща на покрива. Късата стълба, по която се излизало на покрива (обикновено държана под леглото), е била намерена под капандурата — и то сложена така, че всяко лице, влязло в стаята, да може лесно да я напусне. На самия капак на капандурата е била намерена квадратна дупка, очевидно изрязана с някакъв остър инструмент до самото резе, затварящо капандурата от вътрешната страна. По този начин всяко лице, намиращо се отвън, би могло да откачи резето, да отвори капака и да се спусне (може би с помощта на някой съучастник) в стаята, височината на която, както вече споменахме, е само седем фута. Че някое лице или лица са влезли в стаята именно по този начин, се потвърждава от наличието на изрязаната дупка. Що се отнася до начина, по който лицето или лицата са се изкачили върху покрива на хана, трябва да се отбележи, че съседната къща била празна и в ремонт, че до стената й се намирала дълга стълба, оставена от работниците предния ден; когато се върнали на работа на двадесет и седми сутринта, те намерили дъската, която привързвали към стълбата, за да не може да я ползува никой по време на тяхното отсъствие — свалена и хвърлена на земята. От показанията на дежурния полицай, който през нощта минава по Бреговата алея само през половин час — става ясно, че е напълно възможно някой да се изкачи по тази стълба, да мине по покрива на къщите и незабелязано да се върне и спусне отново на улицата. Показанията, дадени от обитателите на околните къщи, също потвърждават, че Бреговата алея след полунощ е една от най-тихите и най-пусти улици на Лондон. Следователно отново може с пълно право да се допусне, че някой или неколцина хора — проявявайки необходимата осторожност и самообладание — биха могли незабелязано да се изкачат и спуснат по стълбата. А веднъж намерили се на покрива на хана, това лице или лица, лягайки по корем, биха могли да работят върху капака на капандурата, без някой от улицата да може да ги види — тъй като откъм фасадата на къщата напълно ги е закривал високият парапет.

И накрая, нека минем към лицето или лицата, които са извършили престъплението.

Известно е: 1. Че индусите са имали интерес да откраднат диаманта. 2. Твърде възможно е, че мъжът, приличащ на индус, когото Октавиус Гай видял да говори от прозорчето на файтона с преоблечения механик — да е бил един от тримата индуси заговорници. 3. Установено е, че мъжът, облечен като механик, е следил мистър Годфри Ейблуайт вечерта на двадесет и шести и е бил намерен в неговата стая (преди да заведат там мистър Ейблуайт) при обстоятелства, които дават повод да се подозира, че той е имал за цел да огледа стаята. 4. В стаята е било намерено изтъркано парче от златиста тъкан и експертите са установили, че това е индийска, а не английска тъкан. 5. На двадесет и седми сутринта трима мъже с външност, отговаряща на описанията на тримата индуси, са били забелязани на улица Долна Темза и проследени до Тауърското пристанище; после ги видели да напускат Лондон на борда на параход, отплувал за Ротердам.

Това са следователно фактическите, ако не юридическите доказателства, че убийството е било извършено от индусите.

Дали човекът, облечен като механик, е взел участие в извършването на самото престъпление — е трудно да се каже. Невъзможно е да се допусне, че той сам е извършил убийството. Действувайки сам, той едва ли би могъл да удуши мистър Ейблуайт — по-силният и по-високият от двамата, — без да има някакво сборичкване и без да се чуе някакъв вик. Една от прислужниците, която е спала в съседната стая, заявява, че не е чула никакъв шум. Стопанинът, който е спал в стаята под тази на мистър Ейблуайт, също не е чул нищо. Всички доказателства водят към извода, че в това престъпление са взели участие няколко души.

Протоколът на предварителното следствие установява: предумишлено убийство, извършено от неизвестно лице или лица. Семейството на мистър Ейблуайт е предложило награда; направени са били всички усилия за откриване на виновника или виновниците. Човекът, облечен като механик, е изчезнал безследно. Участието на индусите е установено. Относно надеждата да бъдат хванати индусите ще кажа няколко думи в края на доклада си.

А сега, след като изложих всичко необходимо във връзка със смъртта на мистър Ейблуайт, аз мога да премина към описване на неговите постъпки, преди да се срещне с вас, по време на тази среща, както и след вашето гостуване в дома на лейди Вериндър.