Умберто Еко
Махалото на Фуко (90)

90

Няма да намерите в истинския кодекс на масоните друг бог освен Мани. Същия, който почита масонът кабалист, бога на старите Розенкройцери, бога на масона мартинист… От друга страна, всички безсрамия, приписвани на Тамплиерите, са абсолютно същите, в които обвиняват и манихеите.

(Абат Барюел, „Спомени, които да послужат за историята на якобинството“, Хамбург / Abbe Barruel, Memoires pour servir a l’histoire du Jacobinisme Hamburg, 1798, 21 XII)

Стратегията на йезуитите ни се изясни, когато открихме отец Барюел. Между деветдесет и седма и деветдесет и осма този абат написва своите „Спомени, които да послужат за историята на якобинството“ като реакция на френската революция, един истински роман с продължение, който започва тъкмо с Тамплиерите. След изгарянето на Моле те се превърнали в тайна организация, целяща унищожаване на властта на монарха и папата и създаване на световна република. През осемнадесети век проникнали във франкмасонството, завладели го и го превърнали в свой инструмент. През 1763 година основали една Литературна академия, обединяваща Волтер, Тюрго, Кондорсе, Дидро и Д’Аламбер, която се събирала в дома на барон Холбах и заговорничела с пълна сила, а през 1776 година създали якобинците. Които впрочем били марионетки в ръцете на истинските шефове, Озарените от Бавария, кралеубийци по призвание.

Но не ги обвинявайте в рушителство. След като с помощта на Рамзей разцепили масонството на две, йезуитите го обединили отново, за да го нападнат фронтално.

Книгата на Барюел вдигнала известен шум, тъй че в Националния Архив на Франция трябвало да съставят най-малко два жандармерийски доклада, които били изискани от Наполеон и се отнасяли до нелегалните секти. За тези доклади отговарял някой си Шарл дьо Беркайм и той, както всички тайни служби, които всъщност черпят секретните си сведения от вече публикуваните факти, решил, че е най-добре да препише първо книгата на маркиз Дьо Люше и после спомените на Барюел.

Изправен пред смразяващите описания на Озарените и пред недвусмисленото разкритие за могъществото на Непознатите Управници, способни да овладеят света, Наполеон не се поколебал: решил веднага да се присъедини към тях. Уредил брат си Жозеф да стане магистър на Великия Изток, като самият той, според множество свидетелства, влязъл в контакт с масонството, а според други направо се сдобил с най-висока титла. Не е ясно обаче на кой точно ритуал. Много е вероятно, от предпазливост, на всички.

Какво е знаел Наполеон не ни беше ясно, но не забравяхме, че е прекарал доста време в Египет и там кой знае с какви мъдреци е разговарял под сянката на пирамидите (в такъв случай и едно бебе ще се досети, че прословутите четиридесет века, които го гледали^[363], са недвусмислен намек за Херметичната Традиция).

Но няма съмнение, че е знаел много неща, защото през 1806 година свиква събор на френските евреи. Официалното обяснение е банално: опит да ограничи лихварството, да си осигури подкрепата на израелитското малцинство, да намери нови финансови източници… Но това не обяснява защо е решил да нарече този събор Велик Синедрион, намеквайки за една власт на Висшестоящи, повече или по-малко Непознати. В действителност хитрият корсиканец разбрал кои са представителите на йерусалимското крило и се мъчел да свърже разпръснатите групи.

— Неслучайно през 1808 година войските на маршал Ней се намират в Томар. Правите ли връзката?

— Събрали сме се само за да правим връзки.

— Оттук нататък Наполеон, който има намерение да победи Англия, държи в ръцете си почти всички европейски центрове, а чрез френските евреи и йерусалимците. Кой още му липсва?

— Павликяните.

— Точно така. А ние още не сме решили къде са се дянали те. Но Наполеон ни го подсказва — той отива да ги търси там, където са, в Русия.

Блокирани от векове в славянското крило, павликяните, естествено, се реорганизирали под различните етикети на руските мистични секти. Един от най-влиятелните съветници на Александър I бил принц Галицин, свързан с някои групи, изповядващи мартинистките схващания. И кого намираме в Русия, изпреварил с повече от двадесет години Наполеон и пристигнал там като пълномощник на Савоите с цел да завърже връзки с мистиците от Санкт Петербург? Дьо Местр.

По това време той вече се бои от всяка организация на Озарени, които за него изобщо не се различават от илюминатите, отговорни за кървавата баня на революцията. И действително в този период, повтаряйки почти дословно думите на Барюел, той говори за някаква сатанинска секта, която искала да завладее света, и вероятно има наум Наполеон. Ако наистина нашият велик реакционер е имал за цел да прелъсти мартинистките групи, то е, защото вярно е предусетил, че те, макар да се вдъхновяват от същите източници като френските и германските неотамплиери, представлявали единствената група, която още не била покварена от западноевропейската мисъл: павликяните.

Както изглежда обаче, планът на Дьо Местр не успява. През 1816 година йезуитите са прогонени от Петербург и Дьо Местр се прибира в Торино.

— Добре — каза Диоталеви, — открихме къде са павликяните. Сега да свалим от сцената Наполеон, който очевидно не е успял да изпълни намеренията си, иначе от своята Света Елена щеше да размаха пръст на враговете си. Какво става сега с всички тези хора? Главата ме заболя.

— А много от техните са се търкулнали — утеши го Белбо.