Умберто Еко
Махалото на Фуко (68)

68

Дрехите ти да бъдат снежнобели… Ако е нощем, запали много светлини, докато всичко засияе… Тогава започни да комбинираш няколко букви, или много, размествай ги, подреждай ги, докато сърцето ти се стопли. Внимавай в движението на буквите и в това, което можеш да предизвикаш, размествайки ги. А когато усетиш, че сърцето ти се стопля, когато видиш, че чрез комбинацията на буквите постигаш неща, които никога не си могъл да познаеш сам или с помощта на традицията, когато си готов да приемеш въздействието на божествената сила, която ще проникне в теб, впрегни тогава цялата дълбочина на своята мисъл и си представи как в сърцето ти е Името и неговите Върховни Ангели, тъй, сякаш те са човешки същества, които стоят до теб.

(Абулафия, „Хайе Ха-Олам ха-Ба“^[269])

— Логично е — съгласи се Белбо. — Но в такъв случай къде ще бъде Убежището?

— Шестте групи се настаняват на шест места, но само едно от тях е наречено Убежището. Странно. Това означава, че на другите места, както в Португалия и в Англия, Тамплиерите могат да си живеят необезпокоявани, макар и под друго име, докато на това място се крият. Бих казал, че Убежището е мястото, където са се скрили Тамплиерите от Париж, след като са изоставили Храма. Но тъй като ми се струва оправдано дори от финансова гледна точка пътят им да е бил от Англия към Франция, защо да не приемем, че Тамплиерите са си установили едно убежище в самия Париж, на някое тайно и безопасно място? Били са добри политици и са си давали сметка, че за двеста години нещата ще се променят и че те ще могат да действуват открито или почти.

— Може и да е Париж. А какво ще правим с четвъртото място?

— Полковникът смяташе, че е Шартр, но след като избрахме Париж за трето място, не можем да сложим Шартр за четвърто, защото Планът трябва да се отнася до всички центрове в Европа. И освен това ще рече да изоставим мистичната линия, за да тръгнем по политическата. Преместването, изглежда, става по синусоида, затова трябва да се изкачим към Северна Германия. Сега, отвъд реката или водата, тоест отвъд Рейн, на немска земя има един град, а не църква, на Светата Дева. Близо до Данциг е имало град на Девата, тоест Мариенбург.

— А защо срещата е в Мариенбург?

— Защото това е столицата на Рицарите-Тевтонци! Отношенията между Тамплиерите и Тевтонците не са покварени както тези между Тамплиерите и Гостоприемниците, които само са чакали унищожаването на Храма, за да си присвоят богатствата му. Тевтонците са били създадени в Палестина от германските императори като съперници на Тамплиерите, но бързо са били извикани на север, за да спрат нахлуването на пруските варвари. И се справили толкова добре, че за няколко века се превърнали в държава, която се разпростирала по всички балтийски територии. Обхващала Полша, Литва, Латвия. Основали Кьонигсберг и само веднъж били победени — от Александър Невски в Естония, а когато Тамплиерите били арестувани в Париж, те определили Мариенбург за столица на своето кралство. Ако съществува наистина план на духовното братство за завладяване на света, Тамплиери и Тевтонци са си разделили зоните на влияние.

— Знаете ли какво ще ви кажа? — заяви тържествено Белбо. — Аз съм за. Сега петата група. Къде са тези попеликани?

— Не знам — отвърнах.

— Разочаровате ме, Казобон. Да попитаме ли Абулафия?

— А, не! — възкликнах възмутен. — Абулафия трябва да ни подсказва нови логически връзки. Попеликаните са факт, а не връзка, а фактите са работа на Сам Спейд. Дайте ми няколко дни.

— Давам ви две седмици — съгласи се Белбо. — Ако в рамките на две седмици не ми доставите попеликаните, ще ми купите една бутилка дванадесетгодишен „Балантайн“.

Беше прекалено много за кесията ми. В края на първата седмица доставих попеликаните на моите кръвожадни приятели.

— Всичко е ясно. Следете ме, защото трябва да се пренесем чак в четвърти век, на византийска територия, по времето, когато в Средиземноморието вече се разпространявали различни движения с манихейска насоченост. Да започнем със сектата на архонтийците, основана в Армения от Петър Кафарбаруха, който, трябва да му признаем, има великолепно име. Антиюдаисти, дяволът се идентифицира със Саваот, юдейския бог, който живее на седмото небе. За да се издигнеш до Великата Майка на Светлината на осмото небе, трябва да се отречеш и от Саваот, и от кръщенето. Ясно ли е?

— Ще се отречем — каза Белбо.

— Но архонтийците са невинни душици в сравнение с другите. През пети век се появяват месалианите, които между другото оцеляват в Тракия чак до единадесетия век. Месалианите не са дуалисти, а монотеисти. Но си мешат шапките с адските сили, още повече, че в някои текстове са наречени борборити, от borboros, тиня, заради неописуемите неща, които вършели.

— А какво вършели?

— Обичайните ритуали. Мъже и жени издигали с пълни шепи към небето собствения си позор, тоест сперма или менструална течност, и после го изяждали, твърдейки, че е Христовото тяло. А ако случайно забременявали жена си, в определения момент бръквали с ръце в корема й, изтръгвали зародиша, счуквали го в хаван заедно с мед и пипер и го излапвали като едното нищо.

— Каква гадост — обади се Диоталеви, — мед и пипер!

— И така, това са месалианите, които някои наричат стратиотици или фибионити, други пък барбелити, съставени от наасеани и фемионити. Но за други църковни отци барбелитите били закъснели гностици и следователно дуалисти, кланяли се на Великата Майка Барбела, а техните посветени наричали борборианите илицисти, тоест синове на материята, различаващи се от психистите, които били малко по-високопоставени, и от пневматиците, които пък били направо аристократите, „Ротари клъб“ на цялата тази пасмина. Но може би стратиотиците са били само илицисти на митраистите.

— Не е ли малко объркано? — запита Белбо.

— Може би. Никой от тия хора не е оставил документи. Единствените неща, които знаем за тях, произлизат от клюките на техните врагове. Но това не е важно. Общо взето, така става ясно каква бърканица по онова време са представлявали вярванията на Средния изток. И също така става ясно откъде идват павликяните. Те пък са последователи на някой си Павел от Самосата^[270], към когото се присъединяват иконоборците, прогонени от Албания. От осми век нататък тези павликяни бързо се разрастват, от секта стават общество, от общество — войнство, от войнство — политическа власт и императорите на Византия започват да се тревожат и да изпращат срещу тях имперските войски. Разпростират се чак до границите на арабския свят, плъзват към Ефрат, нахлуват във византийска територия чак до Черно море. Настаняват колониите си едва ли не навсякъде и ги намираме вече през XVII век, когато са покръстени от йезуитите, а и днес съществуват под някаква форма на Балканите и по-надолу. Но в какво вярват павликяните? В Бог, единен и троичен, само че демиургът се е заинатил да създаде света и всички ние виждаме резултата. Отхвърлят Стария Завет, отричат тайнствата, презират кръста и не почитат Светата Дева, защото Христос се бил въплътил направо в небето и минал през Мария като през тръба. Богомилите, които отчасти се вдъхновявали от тях, ще кажат, че Христос е минал през Мария, влизайки в едното й ухо и излизайки от другото, без тя дори да забележи това. Обвиняват ги дори, че се покланяли на слънцето и на дявола и че смесвали евхаристичния хляб и виното с младенческа кръв.

— Както и другите.

— Били са времена, когато за един еретик било велико мъчение да отиде на църква. Все едно да станеш мюсюлманин. Но такива са били. И ви го казвам, защото еретиците дуалисти се разпространили и в Италия, и в Прованс, и за да се знае, че са били като павликяните, наричали ги попеликанти, попеликани, публикани, популикани, които gallice etiam dicuntur ab aliquis popelicants^[271]!

— Дойдохме си на думата.

— Да. През девети век павликяните продължават да влудяват византийските императори, докато най-сетне император Василий се заклева, че ще залови техния началник, Хризохир, който бил нахлул в църквата „Свети Йоан Богослов“ в Ефес^[272] и напоил конете си от светите съдове…

— Безбожникът му с безбожник — изкоментира Белбо.

— Чудесни момчета! — допълни Диоталеви.

— Не са го правели от лошотия — каза Белбо. — Било е въпрос на вяра. Карайте нататък, Казобон, че нашият Диоталеви не разбира теологичните тънкости, той е един мръсен богоубиец^[273].

— И накрая: кръстоносците се срещат с павликяните. Срещат се близо до Антиохия по време на първия поход, когато се сражават с арабите, и това става по време на обсадата на Константинопол, където павликянската общност на Филипополис се мъчи да спечели града за българския цар Йоаница^[274], за да направи напук на французите, и това го казва Вилардуен^[275]. Ето го възела, в който участвуват Тамплиерите, и нашата загадка е решена. Легендата представя нещата така, сякаш Тамплиерите се вдъхновявали от катарите, но всъщност Тамплиерите вдъхновявали катарите. Срещнали се с павликяните по време на кръстоносните походи и установили с тях тайнствени отношения, каквито били установили с мистиците и с мюсюлманските еретици. От друга страна, трябва да проследим пътя на Указанията. Не може да не минава през Балканите.

— Защо?

— Защото ми се струва безспорно, че шестата среща е била определена за Йерусалим. Посланието казва, че трябва да се отиде при камъка. А къде има камък, който днес мюсюлманите почитат и който, ако трябва да го видим, сме длъжни да си свалим обувките? Именно в центъра на Омаровата джамия в Йерусалим, където навремето се е намирал Храмът на Тамплиерите. Не зная кой е трябвало да чака в Йерусалим, може би едно ядро оцелели и преоблечени Тамплиери или пък кабалисти, свързани с португалците, но е сигурно, че за да се стигне до Йерусалим, когато се тръгва от Германия, най-логичният път е този през Балканите, и там е чакало петото ядро, ядрото на павликяните. Виждате как планът вече става стегнат и ясен.

— Признавам, че не изглежда убедително — каза Белбо. — Но къде точно на Балканите са ги чакали тези попеликани?

— Според мен естествените наследници на павликяните са българските богомили, но Тамплиерите от Провенс не са могли да знаят, че няколко години по-късно България ще е завладяна от турците и ще остане под тяхно владичество в продължение на пет века.

— Значи може да се смята, че Планът се прекратява при преминаването от германците към българите. Кога е станало?

— През 1824 година — обади се Диоталеви.

— Извинявай, но защо?

Диоталеви бързо начерта една диаграма.

ПОРТУГАЛИЯ АНГЛИЯ ФРАНЦИЯ ГЕРМАНИЯ БЪЛГАРИЯ ЙЕРУСАЛИМ
   1344     1464    1584    1704     1824     1944

— През 1344 година първите Велики Майстори от всяка група се установяват в шестте указани места. В продължение на сто и двадесет години във всяка група се изреждат шестима Велики Майстори и през 1464 шестият Майстор от Томар се среща с шестия Майстор от английската група. През 1584 дванадесетият английски Майстор се среща с дванадесетия френски Майстор. Веригата продължава със същия ритъм и ако срещата с павликяните пропада, то тя пропада през 1824 година.

— Да предположим, че пропада — казах. — Но не разбирам защо тези мъдри хора, след като са разполагали с четири шести от крайното послание, не са успели да го възстановят. Или защо, след като се е провалила срещата с българите, не са влезли в контакт със следващото ядро.

— Казобон — спря ме Белбо, — нима смятате, че законодателите от Провенс са били глупаци? Ако са искали тайната да си остане скрита за шестстотин години, нима е нямало да вземат всички предпазни мерки? Всеки Майстор от едно ядро е знаел къде да намери Майстора от следващото ядро, но не и къде да намери другите, и никой от другите не е знаел къде да намери Майсторите от предхождащите ядра. Достатъчно е било германците да са изпуснали българите и вече не са знаели къде да намерят йерусалимците, докато йерусалимците не са знаели къде се намират нито едни от останалите. А когато се възстановява едно послание по непълни фрагменти, всичко зависи от това как тези фрагменти са били разпределени. Явно не по логичен начин. Достатъчно е да липсва само една част и посланието е неразбираемо, а пък този, който притежава липсващата част, не знае изобщо какво да прави с нея.

— Представете си — каза Диоталеви, — ако срещата не се е състояла, значи Европа днес е сцена за един тайнствен балет между групи, които се търсят и не се намират, и всяка знае, че е необходимо нещо съвсем малко, за да стане господар на света. Как се казваше вашият препаратор, Казобон? Може би заговорът съществува наистина и историята е резултат само на тази битка за възстановяване на изгубеното послание. Ние не ги виждаме, но те, невидими, действуват около нас.

И на мен, и на Белбо, естествено, ни дойде една и съща мисъл и ние заговорихме едновременно, но малко не ни достигаше, за да намерим правилната връзка. Все пак бяхме разбрали, че поне две от указанията в посланието, споменаването на тридесет и шестимата невидими, разделени на шест групи, и периодът от сто и двадесет години, се явяваха и при Розенкройцерите.

— В края на краищата са били германци, заключих. Ще прочета розенкройцерските манифести.

— Но нали ги обявихте за фалшиви? — запита Белбо.

— Какво от това? Ние също правим фалшификат.

— Вярно — каза. — Бях забравил.