Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Il pendolo di Foucault, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 55 гласа)

Информация

Допълнителна корекция
waterjess (2015 г.)
Допълнителна корекция
NomaD (2015 г.)
Допълнителна корекция
sir_Ivanhoe (2015 г.)
Източник
sfbg.us

Издание:

Умберто Еко. Махалото на Фуко

Френска. Първо издание

Народна култура, София, 1992

Редактор: Силвия Вагенщайн

Художник: Николай Пекарев

Технически редактор: Ставри Захариев

Коректор: Людмила Стефанова

ISBN: 954-04-0027-9

 

Umberto Eco

Il pendolo di Foucault

© Gruppo Editoriale Fabbri, Bompiani, Sonzogno 1988

 

Встъпителна студия © Ивайло Знеполски

Превод © Бояна Петрова

 

Ч 830–3

Литературна група — ХЛ

Излязла от печат: юни 1992 г.

Формат 60×90/16

Печатни коли 34. Издателски коли 34

 

Набор ДФ „Народна култура“

Печат ДФ „София-принт“ — София

История

  1. — Корекция
  2. — Сканиране на още картинки от NomaD
  3. — Добавяне
  4. — Корекция

Статия

По-долу е показана статията за Махалото на Фуко от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Тази статия е за романа. За експеримента вижте Махало на Фуко.
Махалото на Фуко
Il pendolo di Foucault
АвторУмберто Еко
Създаване1988 г.
Италия
Първо издание1988 г.
Италия
ИздателствоБомпиани
Оригинален езикиталиански
Жанрроман
ВидСпекулативна фантастика

Махалото на Фуко (на италиански: Il pendolo di Foucault) е роман от италианския писател и философ Умберто Еко, публикуван през 1988 г. Романът е сатира на обществените нрави в наши дни, осмиваща увлеченията по езотерични феномени като Кабала, алхимия и теории на конспирацията. Името на книгата произлиза от махалото, измислено от френския физик Леон Фуко, да демонстрира въртенето на Земята.

Външни препратки

85

Филеас Фог. Име, което е образ: „-еас“ на гръцки има значение на всеобхватност (и следователно е еквивалент на „пан-“ и на „поли-“), а Филеас е синоним на Полифил. Що се отнася до Фог, то означава на английски „мъгла“… Без съмнение Верн принадлежи към общество „Льо Бруйяр“[349]. Дори е бил така любезен да уточни взаимоотношенията на това общество и „Роза+Кръст“, защото в крайна сметка този аристократ пътешественик, наречен Филеас Фог, е всъщност Розенкройцер… И освен това не е ли член на „Реформ Клъб“, чиито инициали Р.К. означават именно Розенкройцери реформатори? А този „Реформ Клъб“ възниква в Пал Мал[350], напомняйки за пореден път Съня на Полифил[351].

(Мишел Лами, „Жул Верн, посветен и посветител“, Париж, „Пайо“ / Michel Lamy, Jules Verne, initiee initiateur, Paris, Payot, 1984, pp. 237–238)

Възстановяването ни взе много дни, прекъсвахме работата си, за да си споделим поредната новооткрита връзка, четяхме по диагонал всичко, което ни попадаше под ръка, енциклопедии, вестници, комикси, издателски каталози, търсейки възможни къси съединения, ровехме се по книжарските сергии, душехме по вестникарските будки, крадяхме каквото ни падне от ръкописите на нашите диаболисти, втурвахме се тържествуващи в редакцията и хвърляхме върху масата последното си откритие. Когато си спомням тези седмици, цялата история ми се струва светкавична, трескава като във филм на Лари Сиймън, на тласъци и подскоци, с бясно отварящи се и затварящи се врати, летящи торти, гонитби по стълбища нагоре и надолу, блъскащи се стари автомобили, рухващи рафтове в супермаркети сред дъжд от кутии, бутилки, пити сирене, струи газирана вода, облаци от спукани брашнени чували. И обратно, мислейки за интервалите, за мъртвите периоди — другия живот, който течеше около нас, мога да прочета всичко като разказ в забавен каданс, с Плана, който се оформяше с плавното темпо на художествената гимнастика, на бавното завъртане на дискохвъргача, предпазливите олюлявания на тласкача на гюлле, дългите дъги при голфа, безсмислените очаквания на бейзбола. Така или иначе, какъвто и да биваше ритъмът, съдбата ни възнаграждаваше, защото, когато човек иска да намери аналогии, такива се намират винаги. Навсякъде и между всички неща. Светът избухва в някаква мрежа, някакъв водовъртеж от родства и всяко нещо те отпраща към всички други, всичко обяснява всичко. Не го казвах на Лия, за да не я дразня, но дори пренебрегвах Джулио. Събуждах се посред нощ, досетил се, че Рьоне Декарт се е наричал Картезий и значи е бил Р.К. и прекалено енергично е търсил Розенкройцерите, а после е отричал, че ги е намерил. И защо тази фикс идея за метода? Методът е служел да се открие тайната, която е омайвала всички посветени в Европа… А кой беше онзи съвременник на Бейкън, автор на „Steps to the Temple“[352]? Ричард Крашоу[353]. Ами Раниери деи Калцабиджи[354] и Рик де Казабланка[355]? Ръдиард Киплинг и Рудолф Карнап[356] също, макар че идват много по-късно…

Бележки

[349] „Льо Бруйяр“ — „Le Brouillard“ (фр.), „Мъглата“.

[350] Пал Мал — квартал в Лондон.

[351] „Сънят на Полифил“ — анонимен алегоричен мистичен роман от епохата на Ренесанса (XV в.) с оригинално заглавие Hypnerotomachia Poliphili („Любовната борба в съня на Полифил“), приписван на на Франческо Колона (1432-1527?). — Бел. NomaD.

[352] „Steps to the Temple“ (англ.) — „Път към Храма“. — Бел. NomaD.

[353] Ричард Крашоу (1612–1649) — английски поет.

[354] Раниери деи Калцабиджи — италиански либретист. — Бел. NomaD.

[355] Рик де Казабланка — легендарното кафене на Рик Блейн (ролята на Х. Богард) във филма „Казабланка“ — Бел. NomaD.

[356] Рудолф Карнап (1891–1971) — немски философ и логик.