Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Il pendolo di Foucault, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 55 гласа)

Информация

Допълнителна корекция
waterjess (2015 г.)
Допълнителна корекция
NomaD (2015 г.)
Допълнителна корекция
sir_Ivanhoe (2015 г.)
Източник
sfbg.us

Издание:

Умберто Еко. Махалото на Фуко

Френска. Първо издание

Народна култура, София, 1992

Редактор: Силвия Вагенщайн

Художник: Николай Пекарев

Технически редактор: Ставри Захариев

Коректор: Людмила Стефанова

ISBN: 954-04-0027-9

 

Umberto Eco

Il pendolo di Foucault

© Gruppo Editoriale Fabbri, Bompiani, Sonzogno 1988

 

Встъпителна студия © Ивайло Знеполски

Превод © Бояна Петрова

 

Ч 830–3

Литературна група — ХЛ

Излязла от печат: юни 1992 г.

Формат 60×90/16

Печатни коли 34. Издателски коли 34

 

Набор ДФ „Народна култура“

Печат ДФ „София-принт“ — София

История

  1. — Корекция
  2. — Сканиране на още картинки от NomaD
  3. — Добавяне
  4. — Корекция

Статия

По-долу е показана статията за Махалото на Фуко от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Тази статия е за романа. За експеримента вижте Махало на Фуко.
Махалото на Фуко
Il pendolo di Foucault
АвторУмберто Еко
Създаване1988 г.
Италия
Първо издание1988 г.
Италия
ИздателствоБомпиани
Оригинален езикиталиански
Жанрроман
ВидСпекулативна фантастика

Махалото на Фуко (на италиански: Il pendolo di Foucault) е роман от италианския писател и философ Умберто Еко, публикуван през 1988 г. Романът е сатира на обществените нрави в наши дни, осмиваща увлеченията по езотерични феномени като Кабала, алхимия и теории на конспирацията. Името на книгата произлиза от махалото, измислено от френския физик Леон Фуко, да демонстрира въртенето на Земята.

Външни препратки

83

Географската карта още не е самата земя.

(Алфред Коржибски, „Наука и разум“, 1933, IV издание, „Интърнешънъл Нон-Аристотилиън Лайбръри“ / Alfred Korzybski. Science and sanuy, 1933: 4 ed., The International Non-Aristotelian Library, 1958, II, 4, p. 58)

— Трябва да имате предвид състоянието на картографската наука по времето на Тамплиерите — казах. — През този век се разпространяват арабски карти, които между другото поставят Африка горе, а Европа долу. Това са мореплавателски пособия, общо взето, доста точни. Наред с тях се използуват и други карти, рисувани три-четири века по-рано, които все още са се смятали добри в училищата. Забележете, че за да се открие къде е Пъпът, не е нужна много точна карта, в смисъла, който днес даваме на тази дума. Достатъчно е да имаме карта със следната характеристика: веднъж ориентирана, да сочи Пъпа в точката, в която Махалото се осветява от първия слънчев лъч на 24 юни. Сега внимание: да предположим, като чиста хипотеза, че Пъпът е в Йерусалим. На нашите съвременни карти Йерусалим се намира на определено място, но и сега зависи от това как са проектирани. А кой знае с каква карта са разполагали нашите Тамплиери. Добре, но какво значение е имало това за тях? Нали не Махалото зависи от картата, а картата — от Махалото? Следите ли мисълта ми? Могла е да бъде най-щурата карта на света, стига само поставена под Махалото, съдбовният лъч да сочел сутринта на 24 юни точката, в която върху същата тази карта, а не върху някоя друга, да се намира Йерусалим.

— Но това не решава нашия проблем — каза Диоталеви.

— То се знае, нито нашия, нито този на тридесет и шестимата. Защото, ако не откриеш за коя карта става дума, за никъде не си. Да помислим първо за една карта, ориентирана канонически с изтока към апсидата и запада към кораба, защото църквите са ориентирани така. Сега да си измислим една хипотеза, каквато и да е: например, че в това съдбовно утро Махалото се намира в една зона някъде на изток, почти на границата с югоизточния квадрант. Ако беше циферблат, бихме казали, че Махалото показва пет и двадесет и пет. Приемаме ли я? Добре, да видим какво ще излезе. — Запътих се към рафтовете, където бяха картографските книги. — Ето ви тук за начало една карта от XII век. Тя копира разположението на картите под буква Т: горе е Азия със земния рай, вляво е Европа, а вдясно — Африка; тук освен Африка са сложили и Антиподите. Номер две: карта, вдъхновена от „Somnium Scipionis“[1] на Макробий[346], но която се повтаря в различни варианти до XVI век. Африка е малко тесничка, но здраве да е. Сега внимавайте. Ориентирайте двете карти по същия начин и ще забележите, че върху първата пет и двадесет и пет съответствува на Арабия, а върху втората — на Нова Зеландия, тъй като там са поставени Антиподите. Можеш да знаеш всичко за Махалото, но ако не знаеш коя карта да използуваш — загубен си. Посланието е съдържало свръхкодирани указания къде да се намери нужната карта, макар и нарисувана специално за случая. То е казвало къде да се търси тя, в кой ръкопис, в коя библиотека, абатство или замък. И може би Дий или Бейкън, или някой друг са успели да разгадаят посланието, кой ги знае? И то е казвало: картата е там и там, но междувременно при всичките събития тогава в Европа или абатството е изгоряло, или картата е била открадната и завряна кой знае къде. Може сега някой да я притежава, но да не знае за какво служи, или пък знае, че за нещо служи, но не знае точно за какво, и обикаля света да търси купувач. Представете си каква плетеница от предложения, лъжливи следи, послания, които говорят за друго, пък биват разчетени, сякаш се отнасяли до картата, и други послания, които отнасяли до картата, а биват разчетени, сякаш намеквали, знам ли, за произвеждането на злато. А може и някои да се мъчат да възстановят тази карта върху чисти предположения.

— Какви предположения?

— Ами например за някои съответствия между микро– и макрокосмоса. Ето ви тук още една карта. Познайте откъде е. Взета е от втория трактат на „Историята на Двата Космоса“ от Робърт Флъд. Флъд е човекът на Розенкройцерите в Лондон, да не забравяме. И сега какво прави нашият Робърт Флуктибус, както обичал да се нарича? Той не ни дава карта, а една странна проекция на цялото кълбо от гледна точка на Полюса, става дума за мистичния Полюс, разбира се, и значи от гледна точка на едно идеално Махало, окачено на върховата точка на идеалния свод. Това е карта, създадена, за да бъде поставена под Махалото. Очевидно и неопровержимо. Как е възможно никой да не се е досетил!…

Foucaults_Pendulum06.png

— Ами диаболистите са толкова бавни и туткави.

— А пък ние сме единствените достойни наследници на Тамплиерите. Но нека продължа: вие сте познали схемата, това пред вас е един въртящ се диск, подобен на тези, които Тритемий е използувал за своите шифровани послания. Това не е карта, а чертеж на машина за изпробване на различни варианти на карти, с цел да бъде намерена истинската. Флъд сам го казва в обяснението отдолу: „Това е първа скица на инструмент, върху нея трябва още да се работи.“

— Но нали точно Флъд упорито отричал въртенето на Земята? Как е могъл да мисли за Махалото?

— Ние имаме работа с посветени. Посветеният отрича това, което знае, отрича, че го знае, лъже, за да скрие тайната.

— Това би обяснило защо Дий се е занимавал толкова с кралските картографи. Не за да узнае „истинската“ форма на света, а за да възстанови измежду всички грешни карти единствената, която би могла да му послужи, тоест единствената „истинска“ за него.

— Не е зле, не е зле — поклати глава Диоталеви. — Да откриеш истината, възстановявайки точно един лъжлив текст.

Бележки

[1] „Somnium Scipionis“ — „Сънят на Сципион“. — Бел. NomaD.

[346] Амброзий Федосий Макробий (IV–V в.) — гръцки философ идеалист, неоплатонист.