Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Il pendolo di Foucault, 1988 (Пълни авторски права)
- Превод от италиански
- Бояна Петрова, 1992 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Интелектуален (експериментален) роман
- Конспиративен трилър
- Криминална литература
- Постмодерен роман
- Съвременен роман (XX век)
- Трилър
- Характеристика
-
- XX век
- Линеен сюжет с отклонения
- Студената война
- Тайни и загадки
- Теория на игрите
- Теория на конспирацията
- Оценка
- 5,3 (× 55 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Допълнителна корекция
- waterjess (2015 г.)
- Допълнителна корекция
- NomaD (2015 г.)
- Допълнителна корекция
- sir_Ivanhoe (2015 г.)
- Източник
- sfbg.us
Издание:
Умберто Еко. Махалото на Фуко
Френска. Първо издание
Народна култура, София, 1992
Редактор: Силвия Вагенщайн
Художник: Николай Пекарев
Технически редактор: Ставри Захариев
Коректор: Людмила Стефанова
ISBN: 954-04-0027-9
Umberto Eco
Il pendolo di Foucault
© Gruppo Editoriale Fabbri, Bompiani, Sonzogno 1988
Встъпителна студия © Ивайло Знеполски
Превод © Бояна Петрова
Ч 830–3
Литературна група — ХЛ
Излязла от печат: юни 1992 г.
Формат 60×90/16
Печатни коли 34. Издателски коли 34
Набор ДФ „Народна култура“
Печат ДФ „София-принт“ — София
История
- — Корекция
- — Сканиране на още картинки от NomaD
- — Добавяне
- — Корекция
Статия
По-долу е показана статията за Махалото на Фуко от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
- Тази статия е за романа. За експеримента вижте Махало на Фуко.
Махалото на Фуко | |
Il pendolo di Foucault | |
Автор | Умберто Еко |
---|---|
Създаване | 1988 г. Италия |
Първо издание | 1988 г. Италия |
Издателство | Бомпиани |
Оригинален език | италиански |
Жанр | роман |
Вид | Спекулативна фантастика |
Махалото на Фуко (на италиански: Il pendolo di Foucault) е роман от италианския писател и философ Умберто Еко, публикуван през 1988 г. Романът е сатира на обществените нрави в наши дни, осмиваща увлеченията по езотерични феномени като Кабала, алхимия и теории на конспирацията. Името на книгата произлиза от махалото, измислено от френския физик Леон Фуко, да демонстрира въртенето на Земята.
Външни препратки
- „Махалото на Фуко“ на сайта „Моята библиотека“
- List of Eco's fiction with short introductions на сайта The Modern Word
- Foucaultspendulum.org: Цифрови илюстрации, базирани на книгата
|
83
Географската карта още не е самата земя.
— Трябва да имате предвид състоянието на картографската наука по времето на Тамплиерите — казах. — През този век се разпространяват арабски карти, които между другото поставят Африка горе, а Европа долу. Това са мореплавателски пособия, общо взето, доста точни. Наред с тях се използуват и други карти, рисувани три-четири века по-рано, които все още са се смятали добри в училищата. Забележете, че за да се открие къде е Пъпът, не е нужна много точна карта, в смисъла, който днес даваме на тази дума. Достатъчно е да имаме карта със следната характеристика: веднъж ориентирана, да сочи Пъпа в точката, в която Махалото се осветява от първия слънчев лъч на 24 юни. Сега внимание: да предположим, като чиста хипотеза, че Пъпът е в Йерусалим. На нашите съвременни карти Йерусалим се намира на определено място, но и сега зависи от това как са проектирани. А кой знае с каква карта са разполагали нашите Тамплиери. Добре, но какво значение е имало това за тях? Нали не Махалото зависи от картата, а картата — от Махалото? Следите ли мисълта ми? Могла е да бъде най-щурата карта на света, стига само поставена под Махалото, съдбовният лъч да сочел сутринта на 24 юни точката, в която върху същата тази карта, а не върху някоя друга, да се намира Йерусалим.
— Но това не решава нашия проблем — каза Диоталеви.
— То се знае, нито нашия, нито този на тридесет и шестимата. Защото, ако не откриеш за коя карта става дума, за никъде не си. Да помислим първо за една карта, ориентирана канонически с изтока към апсидата и запада към кораба, защото църквите са ориентирани така. Сега да си измислим една хипотеза, каквато и да е: например, че в това съдбовно утро Махалото се намира в една зона някъде на изток, почти на границата с югоизточния квадрант. Ако беше циферблат, бихме казали, че Махалото показва пет и двадесет и пет. Приемаме ли я? Добре, да видим какво ще излезе. — Запътих се към рафтовете, където бяха картографските книги. — Ето ви тук за начало една карта от XII век. Тя копира разположението на картите под буква Т: горе е Азия със земния рай, вляво е Европа, а вдясно — Африка; тук освен Африка са сложили и Антиподите. Номер две: карта, вдъхновена от „Somnium Scipionis“[1] на Макробий[346], но която се повтаря в различни варианти до XVI век. Африка е малко тесничка, но здраве да е. Сега внимавайте. Ориентирайте двете карти по същия начин и ще забележите, че върху първата пет и двадесет и пет съответствува на Арабия, а върху втората — на Нова Зеландия, тъй като там са поставени Антиподите. Можеш да знаеш всичко за Махалото, но ако не знаеш коя карта да използуваш — загубен си. Посланието е съдържало свръхкодирани указания къде да се намери нужната карта, макар и нарисувана специално за случая. То е казвало къде да се търси тя, в кой ръкопис, в коя библиотека, абатство или замък. И може би Дий или Бейкън, или някой друг са успели да разгадаят посланието, кой ги знае? И то е казвало: картата е там и там, но междувременно при всичките събития тогава в Европа или абатството е изгоряло, или картата е била открадната и завряна кой знае къде. Може сега някой да я притежава, но да не знае за какво служи, или пък знае, че за нещо служи, но не знае точно за какво, и обикаля света да търси купувач. Представете си каква плетеница от предложения, лъжливи следи, послания, които говорят за друго, пък биват разчетени, сякаш се отнасяли до картата, и други послания, които отнасяли до картата, а биват разчетени, сякаш намеквали, знам ли, за произвеждането на злато. А може и някои да се мъчат да възстановят тази карта върху чисти предположения.
— Какви предположения?
— Ами например за някои съответствия между микро– и макрокосмоса. Ето ви тук още една карта. Познайте откъде е. Взета е от втория трактат на „Историята на Двата Космоса“ от Робърт Флъд. Флъд е човекът на Розенкройцерите в Лондон, да не забравяме. И сега какво прави нашият Робърт Флуктибус, както обичал да се нарича? Той не ни дава карта, а една странна проекция на цялото кълбо от гледна точка на Полюса, става дума за мистичния Полюс, разбира се, и значи от гледна точка на едно идеално Махало, окачено на върховата точка на идеалния свод. Това е карта, създадена, за да бъде поставена под Махалото. Очевидно и неопровержимо. Как е възможно никой да не се е досетил!…
— Ами диаболистите са толкова бавни и туткави.
— А пък ние сме единствените достойни наследници на Тамплиерите. Но нека продължа: вие сте познали схемата, това пред вас е един въртящ се диск, подобен на тези, които Тритемий е използувал за своите шифровани послания. Това не е карта, а чертеж на машина за изпробване на различни варианти на карти, с цел да бъде намерена истинската. Флъд сам го казва в обяснението отдолу: „Това е първа скица на инструмент, върху нея трябва още да се работи.“
— Но нали точно Флъд упорито отричал въртенето на Земята? Как е могъл да мисли за Махалото?
— Ние имаме работа с посветени. Посветеният отрича това, което знае, отрича, че го знае, лъже, за да скрие тайната.
— Това би обяснило защо Дий се е занимавал толкова с кралските картографи. Не за да узнае „истинската“ форма на света, а за да възстанови измежду всички грешни карти единствената, която би могла да му послужи, тоест единствената „истинска“ за него.
— Не е зле, не е зле — поклати глава Диоталеви. — Да откриеш истината, възстановявайки точно един лъжлив текст.