Умберто Еко
Махалото на Фуко (19)

19

След Божьо Орденът нито за миг не е престанал да съществува, а след Омон ние познаваме цяла непрекъсната поредица от Велики Магистри на Ордена чак до наши дни и ако имената на седалището на Великия Магистър и на истинските Върховни Управници, които ръководят Ордена и насочват днес неговите възвишени дела, са известни само на тесния кръг от посветени и ако това седалище се държи в непроницаема тайна, то е защото часът на Ордена още не е ударил и времената не са настъпили…

(Ръкопис от 1760 г., публикуван от Г. А. Шуман във „Възникването на рицарските степени в Масонството през средата на XVIII век“, „Цехел“ / G.A. Schiffmann, Die Entstehung der Rittergrade in der Freimauerei um die Mitte des XVIII Jahrhunderts, Lipsia, Zechel, 1882, с. 178–190)

Това беше първият най-далечен контакт с Плана. В този ден можех да бъда другаде. Ако не се намирах в стаята на Белбо, сега щях да бъда, да речем, в Самарканд и да продавам сусам или да издавам книги на Брайловата азбука, или пък да съм директор на Първата национална банка на Огнена земя, знае ли човек? Обусловената случайност винаги е закономерна, защото предпоставките са я подготвили. Онзи ден бях там и затова сега съм тук, където съм.

С театрален жест полковникът ни показа листа. Пазя го и сега при мен, в пластмасова папка, още по-пожълтял и нечетлив, отколкото тогава, термична хартия, каквато се използуваше навремето. В действителност това са два текста, първият изпълва плътно горната половина на листа, а вторият е рехав, с недовършени редове…

Първият представлява нещо като дяволска молитва, пародия на семитски език:

Kuabris Defrabax Rexulon Ukkazaal Ukzaab Urpaefel Taculbain Habrak Hacoruin Maquafel Tebrain Hmcatuin Rokasor Himesor Argaabil Kaquaan Docrabax Reisaz Reisabrax Decaiquan Oiquaquiel Zaitabor Qaxaop Dugraq Xaelobran Disaeda Magisuan Raitak Huidal Uscolda Arabaom Zipreus Mecrim Cosmae Duquifas Rocarbis.

— Не може да се каже, че е много ясно — отбеляза Белбо.

— Нали? — отвърна с усмивка полковникът. — И щях целия си живот да пропилея заради тази работа, ако един ден, почти случайно, не бях открил на една сергия книгата на Тритемий и ако погледът ми не се бе спрял върху едно от неговите шифровани послания: „Pamersiel Oshurmy Demulson Thafloyn…“ Намерих тази следа и тръгнах по нея. Не знаех кой е Тритемий, но в Париж намерих едно издание на неговата „Steganographia, hoc est ars per occultam scripturam animi sui voluntatem absentibus aperiendi certa“, Франкфурт, 1606. „Стеганография или Изкуството да откриеш чрез магическо писмо собствената си душа пред далечни лица“. Невероятна личност е бил този Тритемий. Бенедиктински монах от Шпанхайм, живял през XV–XVI век, учен, който знаел и еврейски, и халдейски, както и някои източни езици като татарски, имал връзки с теолози, кабалисти, алхимици, вероятно и с великия Корнелий Агрипа фон Нетесхайм^[115], а може би и с Парацелз^[116]… Тритемий маскира своите открития в областта на тайнописа с евтини некромантски номера, твърди, че трябва да се изпращат шифровани послания от рода на това пред вас, след което получателят трябвало да назове ангели като Памерсиел, Падиел, Доротиел и т.н., които щели да му помогнат да разчете историческото послание. Но примерите, които дава, са често военни сведения, а книгата е посветена на палатинския граф и херцог на Бавария Филип и представлява един от първите образци на сериозен криптографски труд, въобще работа за секретните служби.

— Извинете — намесих се аз, — но ако съм разбрал добре, Тритемий е живял най-малко сто години след написването на това писмо, с което сега се занимаваме. Как си го обяснявате?

— Тритемий участвувал в някакво келтско дружество, което се занимавало с философия, астрология, питагорейска математика. Схващате ли връзката? Тамплиерите са орден, който се опира и на мъдростта на древните келти, това е доказано най-категорично. По някакви пътища Тритемий е стигнал до същите криптографски системи, които са използували и Тамплиерите.

— Невероятно! — възкликна Белбо. — А какво всъщност означава тайното послание?

— Спокойно, господа. Тритемий предлага четиридесет главни и десет второстепенни криптосистеми. Аз имах късмет или по-точно Тамплиерите от Провенс не са се пресилвали много, тъй като са смятали, че никой няма да разгадае техния ключ. Изпробвах веднага първата от четиридесетте главни криптосистеми, тръгвайки от хипотезата, че в този текст са важни само инициалите.

Белбо поиска листа и го разгледа.

— Но и така се получава безсмислица: kdruuth…

— Естествено — отвърна снизходително полковникът. — Тамплиерите не са се пресилвали, но не са били и лениви. Това, което се получава, на свой ред е също шифровано послание и аз веднага се досетих за втората серия от десет криптосистеми. И така, за тази втора серия Тритемий използува кръгове и кръгът на първата е такъв:

Извади от чантата си друго фотокопие, приближи стола си до масата и ни накара да проследим буквите, които ни сочеше със затворената си химикалка.

— Това е най-простата система. Взема се предвид само най-външният кръг. Всяка буква от главното послание се замества с буквата, която я предхожда: A със Z, B с A и т.н. Направо детска игра за един таен агент днес. Но по онова време се смятало за магьосничество. Разбира се, за дешифрирането се върви по обратния ред и всяка буква от шифрования текст се замества със следващата. Опитах и отново имах късмет, че улучих от първия път. И ето го решението. — Написа: „Les XXXVI inuisibles separez en six bandes“. — Тридесет и шестте невидими раздели на шест групи.

— И какво означава това?

— На пръв поглед нищо. Става дума за един вид парола, написана от ритуални съображения на таен език. А после за останалото нашите Тамплиери, убедени, че предават своето послание само на посветените, се ограничили с френския език от четиринадесети век. Но нека видим втория текст.

a la … Saint Jean

36 p charrete de fein

6 … entiers avec saiel

p … les blancs mantiax

r … s … chevaliers de Pruins pour la … j. nc.

6 foiz 6 en 6 places

chascune foiz 20 a … 120 a …

iceste est l’ordonation

al donjon li premiers

it li secunz joste iceus qui … pans

it al refuge

it a Nostre Dame de l’altre part de l’iau

it a l’ostel des popelicans

it a la pierre

3 foiz 6 avant la feste … la Grant Pute

— Това сега е нешифрованият текст, така ли? — запита Белбо едновременно разочарован и развеселен.

— Няма съмнение, че в преписа на Инголф многоточията изобразяват нечетливите думи, местата, където пергаментът е бил прокъсан… Но ето сега моя вариант, в който, смея да твърдя, понятията са ясни и безспорни, и възстановявам текста в целия му старинен блясък… — Обърна с жест на фокусник фотокопието и ни показа собствените си бележки, написани с печатни букви.

A LA (NUIT DE) SAINT JEAN

36 (ANS) P(OST LA) CHARRETTE DE FOIN

6 (MESSAGES) ENTIERS AVEC SCEAU

P(OUR) LES BLANCS MANTEAUX

R(ELAP)S(I) CHEVALIERS DE PROVINS POUR LA (VAIN)J(A)NC(E)

6 FOIX 6 EN 6 PLACES

CHACUNE FOI 20 A(NS FAIT) 120 A(NS)

CECI EST L’ORDONNATION:

AU DONJON LES PREMIERS

IT(ERUM) LES SECONDS JUSQU’A CEUX QUI (ONT?) PAINS

IT(ERUM) AU REFUGE

IT(ERUM) A NOTRE DAME DE L’AUTRE PART DE L’EAU

IT(ERUM) A L’HOTEL DES POPELICANS

IT(ERUM) A LA PIERRE

3 FOIX 6 AVANT LA FETE (DE) LA GRANDE PUTAIN

— Осъвремених правописа. Както виждате, текстът става напълно разбираем и означава следното:

ПРЕЗ (НОЩТА НА) СВЕТИ ЙОАН

36 (ГОДИНИ) С(ЛЕД) КАРУЦАТА СЪС СЕНО

6 (ПОСЛАНИЯ) ЦЯЛОСТНИ С ПЕЧАТ

ЗА (РИЦАРИТЕ С) БЕЛИ ПЛАЩОВЕ (ТАМПЛИЕРИ)

Р(ЕЛАПСИ) ОТ ПРОВЕНС ЗА (ОТМЪ)ЩЕНИЕ

6 ПЪТИ НА 6 МЕСТА

ВСЕКИ ПЪТ 20 (ГОДИНИ ПРАВИ) 120 (ГОДИНИ)

ТОВА Е ПЛАНЪТ

ОТИВАТ В ЗАМЪКА ПЪРВИТЕ

ОТ(НОВО СЛЕД 120 ГОДИНИ) ВТОРИТЕ СЕ ДОБАВЯТ КЪМ ТЕЗИ (С) ХЛЯБА

ОТНОВО В УБЕЖИЩЕТО

ОТНОВО НА НАШАТА МАЙКА ОТВЪД РЕКАТА

ОТНОВО В ЗАМЪКА НА ПОПЕЛИКАНИТЕ

ОТНОВО НА КАМЪКА

3 ПЪТИ 6 (666) ПРЕДИ ПРАЗНИКА (НА) ВЕЛИКАТА БЛУДНИЦА

— Като на китайски — изкоментира Белбо.

— Разбира се, всичко трябва да бъде разтълкувано. Но Инголф явно е успял, както успях и аз. Не е толкова неясно, колкото изглежда, но трябва да се знае историята на Ордена. — Замълча. После помоли за чаша вода и продължи да проследява текста дума по дума: — И така, „през нощта на Свети Йоан, тридесет и шест години след каруцата със сено“. Тамплиерите, определени да продължат съществуването на ордена, се измъкват от арестите през септември 1307 година с една волска каруца. По това време броели една година от Великден до Великден. Следователно 1307 година завършва, когато според нашето летоброене е бил Великден на 1308-а. След съдбовните тридесет и шест години се намираме в нашата 1344-та. Посланието е било оставено в криптата в скъпоценно ковчеже като залог, тържествен акт за някакво събитие, което се е случило на това място след възстановяването на тайния орден през нощта срещу Свети Йоан, тоест на 23 юни 1344 година.

— Защо пък 1344-та?

— Смятам, че от 1307-а до 1344-та тайният орден се реорганизира и подготвя за проекта, обозначен в пергамента. Трябвало е да се изчака бурята да премине и да се възстановят връзките между Тамплиерите от пет-шест места. От друга страна, Тамплиерите са чакали именно тридесет и шест години, а не тридесет и пет или тридесет и седем, защото е очевидно, че числото тридесет и шест е притежавало за тях мистичен смисъл, което се потвърждава и от шифрованото послание. Вътрешният сбор на 36 е девет, а не е необходимо да ви припомням дълбоките значения на това число.

— Може ли?

Беше гласът на Диоталеви, който се бе промъкнал зад гърбовете ни, незабележим и тих като Тамплиер от Провенс.

— Точно хляб за теб — посрещна го Белбо. Представи го набързо. Полковникът не изглеждаше смутен от прекъсването, дори сякаш се радваше, че ще има по-многобройна и заинтригувана публика. Продължи да тълкува текста, а в това време Диоталеви щеше да се пръсне от удоволствие при тези нумерологични лакомства. Чиста Гематрия^[117].

— Стигаме до печатите: шест цели неща с един печат. Инголф изнамира някаква хитрина, разбира се, и тя е запечатана. За кого е била запечатана? За Белите плащове, значи за Тамплиерите. Сега виждаме в посланието една буква R, няколко заличени и една буква S. Аз разчитам „relapsi“. Защо? Защото всички знаем, че отметналите се са били relapsi, тези, които са се отрекли, при това съвсем не са имали маловажна роля в процеса срещу Тамплиерите. Тамплиерите от Провенс изиграват гордо своята роля на отрекли се. Те са тези, които се разграничават от недостойната комедия на процеса. Следователно става дума за рицарите от Провенс, отреклите се, готови за какво? Малкото букви, които имаме на разположение, ни подсказват: vainjance — за отмъщение.

— Добре, Тамплиерите се готвят за отмъщение. И какво от това?

— Колко време е необходимо за организирането на това отмъщение? Шифрованото послание ни помага да разберем езиковото послание. Необходими са шестима рицари, шест пъти на шест места, тридесет и шестима, разпределени в шест групи. После се казва: всеки път по двадесет. И тук има нещо, което не е ясно, но в преписа на Инголф прилича на „a“. ANNO — година, всеки път двадесет години. Следователно умножено по шест — сто и двадесет години. Ако проследим останалата част от посланието, ще намерим списъка на шестте места или пък на шестте задачи, които трябва да се изпълнят. Говори се за ordonation — „план“, „заръка“, „проект“, „предписание“, нещо, което трябва да се следва. И се казва, че първите трябва да отидат в някакъв замък, вторите, на друго място, и така нататък, следователно документът ни обяснява, че трябва да има шест други документа, също запечатани, пръснати на различни места. Струва ми се очевидно, че печатите трябва да бъдат разчупвани един след друг след изтичане на сто и двадесет години…

— Защо точно сто и двадесет години? — запита Диоталеви.

— Тези рицари на отмъщението трябвало да изпълнят една мисия в точно определено място на всеки сто и двадесет години. Става дума за нещо като щафета. Ясно е, че след нощта на 1344 година шестима рицари заминават и всеки от тях отива на едно от шестте места, предвидени в плана. Но пазителят на първия печат естествено не може да живее сто и двадесет години. Подразбира се, че всеки пазител на печат трябва да остане на служба двадесет години и после да предаде тайната на свой наследник. Двадесет години е разумен срок, шестима пазители на един печат, всеки за по двадесет години, гарантират възможността на сто и двадесетата година пазителят на печата да може да прочете указанието и да го предаде на първия от пазителите на втория печат. Ето защо посланието е написано като обръщение в множествено число, първите да отидат там и там, вторите да отидат там и там. Всяко място е, така да се каже, контролирано в продължение на сто и двадесет години от шестима рицари. Ако направим сметката, от първото до шестото място има пет прехода, които обхващат шестстотин години. Добавете шестстотин към 1344 и ще получите 1944. Което се потвърждава и от последния ред. Всичко е ясно като две и две — четири.

— Тоест?

— Последният ред казва „три пъти 6 преди празника (на) Великата блудница“. Тук също има нумерологична игра, защото вътрешният сбор на 1944 е точно 18. Осемнадесет е три пъти по шест и това ново невероятно нумерологично съвпадение подсказва на Тамплиерите друга извънредно хитроумна загадка. 1944-та е годината, в която изпълнението на плана е трябвало да приключи. С оглед на какво? Разбира се, с оглед на 2000-та година! Тамплиерите смятат, че второто хилядолетие ще отбележи победата на техния Йерусалим, един земен Йерусалим, Анти-Йерусалим. Нали са преследвани като еретици? В омразата си към Църквата се идентифицират с Антихриста. Знаете, че в цялата окултна традиция 666 е числото на Звяра. Шестстотин шестдесет и шеста, годината на Звяра, е двехилядната, когато ще възтържествуват отмъщението на Тамплиерите, Анти-Йерусалимът и Новият Вавилон, и ето защо 1944-та е годината, в която тържествува Великата блудница на Вавилон, за която се говори в Откровение. Връзката с 666 е предизвикателство, дързост на хората, боравещи с оръжие. Приемане на неприемливото, както бихме казали днес. Прекрасна история, нали?

Гледаше ни с навлажнени очи. Навлажнени бяха и устните и мустаците му, а с ръката си поглаждаше папката.

— Добре — каза Белбо, — тук се разглеждат етапите на един план, но какъв е той?

— Много питате. Ако знаех, щях ли да си разкривам картите. Но едно зная. Че в последния период се е случило нещо и планът не е изпълнен, иначе, уверявам ви, щяхме да узнаем. И мога дори да предположа защо. 1944-а не е лека година, Тамплиерите не са могли да знаят, че ще има световна война, която ще попречи на контактите.

— Извинете, че се намесвам — обади се Диоталеви, — но ако съм разбрал правилно, веднъж като се разчупи първият печат, династията на неговите пазители не се увеличава. Тя расте само до разчупването на последния печат, за което е необходимо присъствието на всички представители на ордена. И следователно всеки век, или по-точно всеки сто и двадесет години, винаги имаме шестима пазители за едно място, тоест тридесет и шестима.

— Точно така — потвърди Арденти.

— Тридесет и шестима рицари за всяко от шестте места прави 216, чийто вътрешен сбор е 9. И понеже вековете са 6, да умножим 216 по 6 и получаваме 1296, чийто вътрешен сбор пък е 18, тоест три пъти шест, 666…

Диоталеви може би щеше да продължи с аритметичното изобразяване на световната история, ако Белбо не го бе спрял с поглед, както прави една майка, когато детето й върши пакост. Но полковникът вече бе разпознал у Диоталеви посветения.

— Чудесно е това, което доказахте, господине. А и знаете, че 9 е броят на първите рицари, съставили ядрото на Храма в Йерусалим!

— Великото име на Бог, както се казва, Тетраграмата^[118] — добави Диоталеви, — се състои от седемдесет и две букви, а седем и две прави девет. Но ще ви кажа още нещо, ако позволите. Според питагорейската традиция, чиято продължителка е Кабалата, сумата на нечетните числа от едно до седем е 16, а сумата на четните числа от две до осем — 20. И оттук: 20 + 16 = 36.

— Боже мой, боже мой — разтреперан повтаряше полковникът. — Знаех си, знаех си. Вие ме успокоявате. Вече съм близо до истината!

Не разбирах до каква степен Диоталеви правеше от аритметиката религия или от религията аритметика, а може би и двете, но пред себе си виждах един атеист, който се радваше на отвличането си в някое по-горно небе. Можеше да стане фанатик на рулетката (и щеше да е по-добре), а пък се стремеше да остане невярващ равин.

Сега вече не си спомням точно какво се случи след това, но Белбо се намеси със своя здрав разум и разруши магията. Оставаха още няколко реда, които полковникът да разтълкува, и всички искахме да го чуем. А вече беше шест часът. Шест часът, помислих си, което е и осемнадесет.

— Добре — каза Белбо. — Тридесет и шестима на век, крачка по крачка рицарите се приближават до откриването на Камъка. Но какъв е този камък?

— Как какъв? Става дума, разбира се, за Свещения Граал.