Ернст Мулдашев
От кого сме произлезли (7)

Път за миграция А

По този най-дълъг път (Сибир, Америка, Нова Зеландия) след тибетската се подредиха следните раси: палеосибирската, урало-алтайската, лапоноидната, балтийската, южносибирската, централноазиатската, ескимоската, манджуро-корейската, атлантическата, южноамериканската, палеоамериканската, патагонската, тихоокеанската, средноамериканската и полинезийската.

При това от основната линия на промени в очите се отклоняват няколко посоки: от урало-алтайската раса — лапоноидната и балтийската (една след друга в съответствие с принципа за промените в очите); от южносибирската раса — централноазиатската, ескимоската и манджуро-корейската (отделно една от друга); от патагонската раса — тихоокеанската.

Не съм историк и ми е трудно да преценя кои съвременни нации и националности влизат в състава на дадена раса. Аз съм професор по очна хирургия и единствено по волята на научната логика бях принуден да се докосна до толкова неспецифична за мен област. Ще си позволя обаче накратко да опиша пътищата за миграция на човечеството от Тибет, получени благодарение на офталмо-геометрията. Дано историците ми простят онези неволни грешки, които навярно ще допусна.

По път А човечеството е мигрирало от Тибет на север. Новите условия на живот са оставили своя отпечатък върху външността и най-вече — върху очната част на лицето (палеосибирска раса). От нея се е отделила урало-алтайската, представена в наше време (според мен) от алтайците и башкирите.

Урало-алтайската раса е станала родоначалник на задъдения западен клон, в който последователно влизат лапоноидната (лопари) и балтийската раса. Представители на последната според мен са финландците. Не изключвам също така, балтийската раса (може би заедно с лапоноидната) да е прародител на съвременните татари, чиито очи съм изследвал. Към същия клон могат да се причислят естонците и унгарците.

Следващ етап в системата на последователната офталмогеометрична променливост е южносибирската раса, широко разпростряла се по територията на Сибир и Казахстан. Към нея се отнасят съвременните казахи и много от народите на Севера (ненците, якутите, чукчите и др.). Южносибирската раса дава три самостоятелни задънени отклонения: централноазиатската, манджуро-корейската и ескимоската раса. Съвременните монголци са представители на централноазиатската раса. Манджуро-корейската е прародител на сегашните китайци, японци и корейци. Задъненият клон на ескимосите се е разпространил по територията на Чукотка, Аляска и северното крайбрежие на Канада и Гренландия.

Южносибирската раса се е насочила и към американския континент, където постепенно се е трансформирала в атлантическа раса (североамериканските индианци). При по-нататъшното разпространение на човечеството по американския континент от север на юг се е извършвал преход от една раса в друга. От атлантическата, по данни на офталмогеометрията, е произлязла южноамериканската раса, зародила се някъде в Северна Америка, но без особени примеси е преминала в южната част на континента. От нея е произлязла палеоамериканската раса, а от нея — патагонската, произвела задънения клон на тихоокеанската. Патагонската раса дава отклонението на централноамериканската раса, която според мен по-късно се е преместила от Южна Америка в района на централна Америка и е представена сега от съвременните мексиканци.

От централноамериканската раса се отделя полинезийската. Нейните представители построяват плавателни съдове и преплуват Тихия океан, като стигат до далечна Нова Зеландия. Как да не си спомним Тур Хейердал, който с тръстиковата си лодка „Ра“ доказа, че е възможно да се преплува Тихия океан! И тъй, според офталмогеометрйята аборигените на Нова Зеландия са дошли не от разположената наблизо Австралия, а от далечната Южна Америка.

Чел съм, че племето лоло от Нова Зеландия е достигнало Тибет. Кръгът се затваря.

Съвпада ли офталмогеометричната система с историческите данни?

Обикновено историците съдят за нациите и народностите въз основа на особеностите на езика и културата. Според мен това не е достатъчно. Езикът може да се усвои при тесни взаимоотношения с друг народ — руският например е станал преобладаващ и дори единствен език за част от малките народи на Русия (сега срещаме представители на чуваши, мордви, коми и други народи, които говорят само руски и го смятат за роден език). Културата също търпи промени при близък контакт с друг народ. Въпросът за расите, народите и нациите е доста сложен и объркан. Все пак ще се постарая да очертая някои паралели.

В Москва намерих финландец и японец — поканих ги заедно да вземат участие в дискусия за произхода на народите. Високият светлокос финландец и нисичкият тъмнокос японец седяха във фотьойлите и с интерес се разглеждаха взаимно, замислени над въпроса от кого ли е произлязъл всеки от тях.

— Господа — започнах аз, откривайки срещата, — в резултат на подробно математическо изследване на очите на различните раси по света стигнах до заключението, че вие — финландецът и японецът — имате еднакъв произход. Моля ви да се погледнете и да се опитате да откриете има ли нещо общо между вас.

Те се вгледаха един в друг и едновременно избухнаха в смях.

— Няма нищо общо, ако не се брои, че и двамата сме човеци — каза японецът.

— Не бързайте с изводите — продължих аз. — Съществуват четири корена за произхода на различните раси по света. Вие и двамата произхождате от първия. Погледнете офталмогеометричната карта на мигрирането на човечеството от Тибет — единният първи корен има няколко миграционни клона. Един от тях завършва с вас, финландците (балтийската раса), другият — с вас, японците (манджуро-корейската раса). Но коренът на произхода ви е един и същ. Ето, вижте! При вас би трябвало да се намерят общи признаци или обичаи, но те са изключително древни. Избройте, моля ви, някои обикновени битови понятия като огън, вода, небе, земя, дом, жена на японски и на финландски — възможно е да откриете прилика или общ корен.

Между финландеца и японеца се завърза оживен разговор на лош руски и продължи около два часа. Отначало се опитвах да записвам фински и японски думи с общ корен, да уловя смисъла на общото в древните им обичаи. После се отказах, защото двамата, увлечени от разговора, не ми обръщаха внимание и продължаваха да спорят, когато ги молех да запишат една или друга дума. Затова сега, след като изминаха няколко години, ми е трудно да възпроизведа беседата им съвсем точно.

— Я виж ти — обади се по-напереният японец, — наистина с него имаме нещо общо. Братя сме по кръв.

— Между другото — присъедини се финландецът, — трябва да пропагандирате по-нашироко своите изследвания. Те ще послужат на борбата за мир в света. Защото всички смятат, че арийската раса е най-качествената. А ето, ние открихме, че между нашите езици съществува сходство, както и в обичаите. И аз погледнах на японеца като на свой кръвен брат, макар изобщо да не си приличаме.

— Кажете, има ли сходство между мен и един негър? — попита японецът.

— Едва ли, но между негър и памирец… може би има — отвърнах аз.

Разбира се, че не гарантирам за научната точност на беседата между финландеца и японеца. Но фактът, че наистина откриха нещо общо помежду си, е интересен и показателен. Контролни изследвания (например среща между японец и негър, които са с различен произход) за съжаление не успях да проведа.

Други исторически паралели, потвърждаващи описания път на мигриране, са например хипотезите за азиатския произход на американските индианци или за американския произход на новозеландските аборигени, както и фактът за близкия контакт на аборигените от Чукотка и Аляска.

Вярно е, че предметът на нашето изследване е с корени, стигащи до древността, затова е и доста спорен. Трудно е да се намерят преки доказателства. Независимо от това ще продължа с описанието на другите пътища за миграция на човечеството, получени при офталмогеометричните изследвания.

Получи се така, че в югоизточния път на миграция след тибетската раса се подредиха последователно: южноазиатската, папуа-ската, меланезийската, ведо-индонезийската и австралийската. От основната линия на промени в очната област се отклонява друг клон — папуаската раса дава азиатско-пигмейската, която на свой ред поражда дравидската и айнската раса.

В рамките на път В в дълбока древност човечеството е мигрирало от Тибет на югоизток. Естествените условия на обитаваната среда са повлияли върху външността на хората, в резултат на което се е появила южноазиатската раса. В наше време нейни представители (според мен) са тайландците, виетнамците, кампучийци-те и южните китайци.

Преселението по южните острови (Филипините, Индонезия) е довело до появата на папуаската раса, породила азиатско-пигмей-ската в пределите на Индонезия.

Според представите ни папуасите и пигмеите са олицетворение на диваци. Посещавал съм Индонезия, но не съм общувал с чистокръвни пигмеи и папуаси, затова не мога да съдя за умствените им способности. Никой не знае какви са били в зората на човечеството. Може би регресът и подивяването са настъпили по-късно.

По данните на офталмогеометрията клонът на азиатско-пигмей-ската раса е дал две отделни отклонения и е породил дравидската и айнската раса. Представители на първата според мен са южните индийци. При посещението си в Индия забелязах, че външността им е доста по-различна от тази на северните. Южняците са потъмни, косите им са къдрави, а очите — коренно различни в сравнение с тези на северняците. Мисля, че прародител на северните индийци е тибетската раса, а южните — както вече споменах — са представители на дравидската раса.

На една от конференциите в Индия попитах индийски лекар, притежаващ всички признаци на дравидската раса:

— Кажете, случайно да знаете откъде в древни времена са пристигнали южноиндийските племена?

— Казват, че предците ми са пристигнали в Индия от островите на Полинезия — отговори ми той.

— Съвпада — констатирах аз.

На същата конференция открих индийски лекар с всички признаци на тибетската раса.

— Извинете — обърнах се към него, — северните индийци се различават по външността си от южните. Как мислите, южняците винаги ли са живели тук, или са пришълци за Индия?

— Не съм съвсем сигурен, но като че ли южните индийци в прастари времена са пристигнали от някъде другаде в Индия — каза лекарят с тибетски черти.

— Ето вашата външност — продължих аз. — Тя ви определя като коренен представител на северните индийци. Вашите предци също ли са дошли на територията на Индия от други земи?

— Винаги сме живели тук — отговори лекарят.

„И той наистина е прав — помислих си аз. — Тибет и Северна Индия имат обща граница.“

Според офталмогеометрията споменатата вече азиатско-пигмейска раса е породила и айнската раса. Съвременните айни живеят в северните райони на Япония и външно рязко се отличават от другите японци. Когато посетих страната на изгряващото слънце, намерих кореняк японски айн и поговорих с него.

— Извинете, вие айн ли сте?

— Не, аз съм японец.

— Не ви питам за гражданството, а за вашите предци. Те айни ли са?

— Да.

— А знаете ли какво се говори сред вашите хора за произхода на айните? Откъде са пристигнали в Япония?

— Сред малобройния ми народ битува мнението, че нашите предци са построили кораби и са доплували дотук от далечна Полинезия — отговори айнът, чиято външност явно го отличаваше от другите японци.

И в този случай не мога да гарантирам за научната точност на проведения разговор, както в беседата с южния и северния индиец. Получените сведения от отделни лица все още не са истина. Възможно беше само да се съгласяват с мен. Решаващата дума имат историците. Но дори единичните съвпадения с нашата офталмогеометрична схема за мигрирането на човечеството от Тибет будят любопитство и заслужават внимание.

Път В завършва в Австралия. Очите на австралийските аборигени рязко се различават от тези на новозеландските аборигени, но за сметка на това съвсем точно се вписват в системата на офталмогеометричните промени по път В, като се явяват техен краен етап. Затова, ако се вярва на нашата схема, австралийските аборигени са пристигнали в Австралия от островите на Полинезия, но не са успели да преодолеят пролива и да достигнат до съседната Нова Зеландия. Предците на новозеландските аборигени пък са преплували Тихия океан и са стигнали до жадуваните острови, но не са могли да се разпространят из съседна Австралия.

Австралия е много стар континент. Някои учени смятат, че тя е оцелялата част от легендарната Атлантида, че нейната уникална флора и фауна са се запазили оттогава. В Австралия живеят много коренни племена. Възможно е част от тях да са дошли от Полинезия (съответно на офталмогеометричната схема), а други да са останали от времето на древния континент Атлантида. Но за това ще стане дума по-късно.

Път за миграция С

Според степента на математическото сходство на очите по този път след тибетската раса се нареждат: памирската, етиопската, негърската, африкано-пигмеоидната и бушменската. От памирската раса се отклонява севернокавказката.

Това е черният клон на мигриращото от Тибет човечество. Оказа се, че прародител на черните раси (етиопската, негърската, африкано-пигмеоидната и бушменската) е памирската раса. Нейни представители в наше време според мен са таджиките и другите народи в Памир. От същата памирска раса е произлязла севернокавказката, представена в съвремието от многобройните кавказки народи.

Защо по този път кожата на хората е потъмняла? Не можем да изключим влиянието на климатичния фактор, тъй като и по другите миграционни посоки са настъпили промени в цвета на кожата. Например по миграционния път В тя се е оцветила от жълто (тибетската раса) в кафяво (австралийската раса), а в отклонението, отдалечило се от папуаската раса, стига до черно (дравидската раса).

Явно обаче черният цвят на човешката кожа на африканския континент може да има и друг генезис. Според една от хипотезите човечеството е произлязло паралелно и в Африка, където по начало си е било черно. Възможно е тибетският и африканският източник за произхода на човечеството да са се смесили. Освен това някои данни от научната литература свидетелстват, че предишната цивилизация на атлантите се е деляла на жълти и черни хора. Не са ли африканските негри потомци на някога могъщите черни атланти? Трудно ми е да отговоря на този въпрос, но в следващите глави, където по-подробно се спирам на проблема за тайнствената цивилизация на атлантите, читателят ще открие интересни разсъждения и факти по темата.

Път за миграция D

Той обхваща следните раси след тибетската: арменоидната, динарската и северната. Арменоидната е дала отклонение — средиземноморската раса, а динарската е последвана от алпийската.

Но по системата на математическото сходство на очите тук тибетската раса е по-отдалечена от арменоидната раса, отколкото в предишните пътища — от палеосибирската, южноазиатската и па-мирската. Затова предположихме, че между тибетската и арменоидната има още една, невключена в класификацията на А. Ярхо. Коя е тя?

Посещавал съм Иран няколко пъти и всеки път се учудвах на доведената до абсурд фундаменталистко-ислямска реалност. По време на рамадана например човек, хапнал преди залез слънце, може да бъде арестуван. При 40-градусова жега жените ходят с плътни черни хиджипи, покриващи всичко освен очите. Иранците са чернокоси и мургави, те най-много приличат на азърбайджанците. Но сред тях понякога се срещат светлокоси и рижи и дори със светла кожа.

— Кои са тези светлокоси хора? — попитах аз моя колега офталмолог в Иран.

— Това са персийци — отговори той.

— Нима персийците не са чернокоси и мургави?

— В Иран около 40% от населението са азърбайджанци, има голям брой кюрди, белуджи и други народи; всички те са с тъмни коси и мургава кожа. А коренното население — персийците, са светли. Те наистина са се смесили с други народи, но истинските персийци в Иран се отличават рязко.

Тогава си спомних, че Хитлер е смятал за кръвни братя на арийската раса^[1] точно персийците и за обновяване на немската кръв е организирал бракове между тях. И може би е бил прав, че германците и персийците имат общ произход?

Консултирайки болни в Иран, срещнах червенокоса персийка, майка на мой пациент.

— Чистокръвна персийка ли сте? — попитах я аз.

— Да, защо?

— Как сте запазили чистотата на произхода си?

— Ами и ние, персийците, гледаме като другите народи да съхраним чистотата на кръвта си.

— Може ли да снимам очите ви?

— С каква цел?

— За да установя родствените черти, като ги сравня с очите на детето ви — излъгах аз, защото подобно нещо в ислямска държава би се възприело неадекватно.

Фотографирах очите й и щом се върнах в Русия, ги подложих на анализ. Имаха приблизително такива офталмогеометрични параметри, че по пътя на мигриране D по своята степен на математическа близост те се наредиха между тибетската и арменоидната раса.

Очите на тази случайна жена не можеха да конкурират проверените снимки на типични представители на расите в класификацията на А. Ярхо. Въпреки това направихме предположението, че е съществувалала и съществува персийска раса, породила според нашата схема арменоидната. Така пътят на мигриране D се очерта като ясна линия според степента на математическа близост на очите.

Наистина според офталмогеометричната карта персийците са представители на път D, а другите иранци — на път С (северокавказката раса). С една дума, те са с различни корени на произход, което най-вероятно е повлияло и на разликите във външността.

Според нашите данни персийската раса е породила арменоидната (арменците). Тя от своя страна е родоначалник на динарската раса, към която учените причисляват преди всичко южните славяни — украинци, югославяни и други. Освен това от арменоидната се отклонява „задънената“ средиземноморска раса, включваща според мен италианците, гърците, испанците, румънците, грузин-ците, евреите, арабите и отчасти турците.

Динарската раса е прародител на алпийската (французите, частично испанците и италианците) и северната (германците, англичаните, холандците, норвежците, исландците, шведите).

Този миграционен път, минаващ по Тян-Шан, Кавказ, Европа и Средиземноморието, завършва вероятно в Исландия^[2], където са се преселили викингите от Северна Европа. Религиите са се появили доста по-късно, затова дори в рамките на една раса те са различни. Многобройните войни в този район са налагали периодично едни езици, други са изчезвали, ето защо езиковият признак е загубил до голяма степен значението си на расов признак.

За нас, жителите на Европа, сигурно е странно, че според данните на офталмогеометрията един от нашите извори (освен предполагаемата персийска раса) е арменоидната раса, понеже съвременните арменци се отличават значително от останалите европейски народи. Но сред арменците е жива легендата, че древните представители на този народ са били светлокожи и синеоки, а съвременният им облик се е формирал в резултат от смесването им с други казказки народи.

Според офталмогеометричната схема арменоидната раса е породила, освен чистите европейци (динарската, северната и алпийската раса) и средиземноморската. Населила земите около Средиземно море, тя — струва ми се — е дала начало на най-различни племена, сред които са такива несъпоставими народи като италианците и арабите. Те се различават по език и религиозни възгледи, но очите им издават тяхното родство. Нищо не мога да твърдя категорично, но биологически те са с едно потекло, а езиковите и религиозните фактори са нещо вторично.

Между другото северните италианци се отличават от южните. Южните според мен са чистокръвни представители на средиземноморската раса, докато северните са продукт от смесването на средиземноморската раса със северната и алпийската. Представители на динарската раса, произлязла също от арменоидната, според учените са южните славяни (украинци, българи, югославяни и др.). Но най-многобройният славянски народ — руснаците — се различават по външността и очите си от типичните представители на динарската раса, например от югославяните.

В такъв случай кои са руснаците? Изучавал съм очите им и мога да кажа, че по офталмогеометрични признаци те са по-скоро продукт от смесването на динарската раса с лапоноидната и балтийската (татари, коми, финландци, естонци и т.н.), т.е. с раси, произлезли от съвсем друг източник — от пътя на миграция А.

Динарската раса е породила според нашата схема алпийската (французи, северни испанци и др.) и северната (германци, англичани, шведи и др.). Тъй че най-близките „братя по кръв“ на германците и англичаните сме ние — славяните. В тази връзка Хитлер не е бил прав, смятайки славяните за непълноценен клон в развитието на човечеството, подлежащ на унищожаване, а персийците — за „кръвни братя“. И едните, и другите имат общ расово-генетичен корен — пътя на миграция D.

Еврейският феномен

Изхождайки от факта, че първоначалното им местоположение е Синайският полуостров (Обетованата земя), отнасям евреите към средиземноморската раса. Затова техни „кръвни братя“ са арабите, гърците, южните италианци, испанците. Знае се обаче, че този народ е с изключително разнообразна външност: от белокожите европейски до почти черните етиопски евреи. Каква е причината?

В сравнително неотдавнашен исторически период еврейският народ е загубил земята си и се е разпилял по различни части на земното кълбо, запазвайки нацията си чрез религиозната забрана срещу смесени бракове. Разбира се, тази забрана не е действала 100%, но все пак влиянието й не може да се отрича. Затова е неясно, защо въпреки запазването на нацията и присъщите й особености (култура, обичаи и т.н.) външността на евреите толкова рязко се различава според географския принцип. Бухарските евреи приличат на узбеките, кавказките — на кавказците, немските — на германците, мароканските — на мароканците, етиопските — на етиопците и т.н. Смесените бракове, доста чести впрочем, не биха могли да повлияят толкова силно върху външния облик на евреите — иначе те биха били асимилирани.

Отговорът на поставения въпрос може би е свързан с биополе-вия контакт на хората от различни нации, предизвикващ взаимното въздействие на външните белези. Тази мисъл ми хрумна, след като прочетох трудовете на А. В. Цзян (гр. Хабаровск) за експериментите с биополетата на животински ембриони и растителни семена. Доктор Цзян, облъчвайки кокоше яйце с биополе на пате, постигнал раждане на пиле с патешки крачета. По същия метод се сдобил с тикво-краставица, крушо-ябълка и други генетично смесени видове.

По същата логика можем да твърдим, че бухарските евреи например постепенно са придобили чертите на узбеките не само защото понякога е имало смесени бракове, а и понеже е било налице биополевото въздействие на узбеките върху евреите по време на ембрионалното им развитие. Същият принцип е действал вероятно и при тъмнокожите етиопци, светлокожите германци, мургавите кавказци и т.н.

Естествено биополевото предаване на генетичната информация не може да обхване всички функции на човешкия организъм (работата на мозъка, сърцето, черния дроб и т.н.), но е напълно реално да въздейства върху външните белези. Разбира се, тази хипотеза се нуждае от научно-експериментално потвърждение и в бъдеще, когато науката достигне по-сериозно ниво в изучаването на биополевите ефекти, вероятно ще бъде проверена.

Расизъм или единство на народите

За обикновените хора думата раса най-често носи отрицателен заряд, понеже напомня за германския расизъм и войната, започната от фашистите в името на тази идея. Още веднъж ще повторя, че цялата наша човешка цивилизация се определя като арийска (преди нас са съществували цивилизациите на атлантите и лемурийците), докато Хитлер и неговите идеолози неправомерно присвоиха това название само за един народ, подчертавайки изключителната роля на германците.

Понятието раса е антропологично, а не политическо. Тук няма аналогии между вида раса и степента на умствените или предприемаческите способности на хората. Нещо повече — офталмогеометричните изчисления показаха, че съществува строга зависимост в промените на очите по четирите пътища за мигриране на човечеството от Тибет, което не позволява на една раса да бъде поставяна над други. Некоректно е да се смята, че последните раси в края на всеки път на миграция са най-развити. Сравнете например миграционните пътища D и В — високоразвитата последна раса от път D и полудивата австралийска раса в края на път В.

Степента на развитие при различните раси зависи не от антропобиологичния признак, а от съчетаването на обстоятелствата, издигнали начело умни, добри и инициативни лидери, способни да насочат народа си по пътя на прогреса и да създадат условия, гарантиращи опазването на прогресивното начало и в бъдеще.

Трябва да признаем, че степента на развитие на северната раса (германци, англичани, американци и други) е по-висока от тази на динарската раса (славяните) в сегашния исторически момент. Но да си спомним времената на Петър I! Русия претърпява огромен бум в развитието си, продължил и след смъртта му, и едва Октомврийският преврат от 1917 г. прекъсва възможността Русия да се превърне във водеща страна от световен мащаб. Погледнете Япония, която от треторазредна сила, днес е една от водещите страни благодарение на умната политика на лидерите си.

Разбира се, трудно е да се очаква икономическо чудо от австралийските аборигени или папуасите в Индонезия например. Липсата на прогрес в даден исторически период, довел до постепенното подивяване на хората, се е отразил и върху умствените способности на представителите на тези раси.

И тъй, според мен степента на развитие на една или друга раси се определя от характера на историческото й развитие — колкото по-дълго е вървяла по пътя на прогреса, толкова е по-развита, и съответно обратната зависимост. Стабилното състояние не продължава твърде дълго. Стабилността постепенно се трансформира в регрес. Човекът е създаден от Бог като постоянно прогресиращо същество — той е обречен да прогресира. Иначе регресира и подивява.

Офталмогеометричните изследвания доказаха (наред с други подобни търсения и хипотези), че човечеството е произлязло от един общ източник, в крайна сметка — от гените на едни и същи прародители. Появило се е в Тибет и се е разпространило по цялото земно кълбо. И затова то е единно по биологически и генетически показатели, всички ние сме братя или сестри.

Естествено деградиралите и подивели народи са били, биват и ще бъдат изтласквани от по-развитите народи. Няма защо да ги съжаляваме твърде много — те сами са виновни за положението си. Човечеството обаче очевидно скоро ще организира планетарна държава и ще заговори на един общ език. Диктува го не толкова здравият разум, колкото генетико-биологическата човешка същност.