Ернст Мулдашев
От кого сме произлезли (13)

Тайнственото сомати

В следващия индийски град Амритсар пристигнахме с конкретната цел да се срещнем с майстора свами Дарам Радже Бхарти. За него узнахме още в университета в Делхи, където много учени историци и духовници ни препоръчаха срещата. Всъщност този човек, който притежаваше високата религиозна титла свами, не беше настоятел на никакъв храм, а бе посветил живота си на научното изследване на източните религии. Рядко явление е учен, а не религиозен водач да получи такава висока религиозна титла. Майбтор свами Дарам е изучил повече от 700 древни ръкописа, говори няколко езика, в това число и сан-скрит, написал е множество книги, изключително известен е в религиозните и научни кръгове, почетен гражданин е на родния си град.

Срещата ни с майстор Дарам организира главният офталмолог на Индия. Тя се състоя не в храм, а в една болница.

Майстор свами Дарам беше дребен на ръст и с непривлекателна външност. Изпод притворените клепачи ни гледаха големи, дълбоки очи. Натрапваше се несъответствието как в това неугледно тяло се бе вселила мощна душа, за която толкова се говореше. Но щом започна да разказва за ролята на религиозната наука, лицето му се преобрази — очите му заблестяха, излъчвайки топлина и доброта, мимиката му се оживи, като подчертаваше думите му, усмивката му стана широка и открита.

Пред нас стоеше представител на онзи тип мъже, в които въпреки незавидната външност като правило се влюбваха жените и заради които изоставяха аленделоновците. Този човек излъчваше ум, сила и доброта. Веднага разбрахме, че за разлика от предишната среща, разговорът ще потръгне лесно и откровено.

— В света ролята на религиозната наука е недооценена — говореше свами Дарам. — Религията — това са знанията на предишните, по-развити цивилизации. Несъвършенството на нашата цивилизация не дава възможност да се осъзнаят напълно религиозните знания. Затова религията принуждава да се наизустяват — в пълния смисъл на думата — религиозните постулати и да се следват и спазват в името на позитивното развитие на обществото. Ако на съвременната науката е възможно да изследва достатъчно добре тялото, то все още не съществуват начини за изучаване на душата. Все още няма методи за измерване на психичната енергия, в чиято огромна мощ не бива да се съмняваме. В своите трудове аз се опитвам да обединя религиозните и съвременните знания, за да може религията да се превърне в обект на изследване, а не на сляпа вяра. В нея има толкова животрептящи тайни.

След встъпителната си реч свами Дарам се приготви да слуша. Аз изложих същността на нашата хипотеза, като акцентирах върху логическия път на изследванията на базата на интуицията, подкрепени от компютърния анализ. Отчитайки грешките си в изложението на нашия материал при предишната среща, този път не наблегнах върху компютърния анализ на очите.

— Интуицията е цветето на ума. Логическият път е основният път в науката. Но и математиката, в съчетание с логиката, може да ни позволи да надникнем дълбоко навътре, дори в душата — прекъсна ме свами Дарам.

След като завърших с изложението на материала, аз подадох на свами Дарам рисунката на хипотетичния атлант.

Той я погледна, вдигна очи към нас и високо каза:

— Сомати!

— Какво е това?

— В планината ли намерихте тялото му? — запита свами Дарам, сякаш не ме чу.

— Не.

— В морето?

— Не.

— А къде?

— Не сме намирали никакво тяло. Тази рисунка е резултат от офталмогеоме-тричния анализ на очите, изобразени върху тибетските храмове — отвърнах аз.

— Не всичко тук е вярно — промълви свами Дарам.

— Какво означава сомати?

— Погледнете вашата рисунка. Очите са полузатворени, той сякаш е полужив, полумъртъв. Когато тялото е неподвижно като камък, то е като мъртво, но всъщност е живо. Това е сомати. Каменно-неподвижно тяло, но живо.

— И тибетските лами са изобразили върху храмовете очите на представител на предишната цивилизация, намиращ се в състояние на сомати? — попитах аз.

— Да — отвърна свами Дарам.

— Откъде те имат информация за очите на хората от предишната цивилизация?

— Виждали са ги.

— Къде?

— В планините.

— Кога?

— Сравнително неотдавна!

— Разкажете ни по-подробно за сомати^[1] — помолих аз, съвсем объркан.

— Ще ви дам една историческа справка. През 1893 година в Бенгалия майстор Рама Крипта е създал школата йога, с помощта на която е било възможно да се изпада в състояние на сомати. Веднъж самият Рама Кришна изпаднал в сомати, като за случая поканил и лекар. Лекарят направил оглед на тялото му, установил, че е мъртво и издал медицинско заключение за смъртта. След това Рама Кришна оживял. В по-късен период нееднократно са изследвани телата на хора в състояние на сомати. При тези случаи не са регистрирани пулс, няма данни от електрокардиограма и ел-ктроенцефалограма, температурата на тялото е паднала. Описани са много случаи, когато хора, прекарали в състояние на сомати няколко години, са се връщали към живот. Оживяването им е удивлявяло и плашело околните.

— Да не би сомати да е летаргичен сън?

— Не. При летаргичния сън работят сърцето, мозъкът, процесите на обмяна на веществата. При сомати тялото преминава в ка-менно-неподвижно състояние.

— Как да разбираме това каменно-неподвижно състояние? — попитах аз.

— Тялото става неестествено твърдо и студено. При умрелия човек то е по-твърдо от живото тяло, но при сомати е многократно по-твърдо. Образно казано, тялото е като камък. Каменно-неподвижното състояние (stone-still stale) е общоприет термин сред религиозните учени, изучаващи сомати. Разбира се, не става дума за превръщането на човешкото тяло в истински камък, просто то става много, много твърдо — отвърна свами Дарам.

— Как се постига втвърдяването на тялото при сомати?

— Постига се, като обмяната на веществата в организма се свежда до нула.

— Ясно е, че след смъртта обменните процеси в организма продължават известно време — на това се базира присаждането на органи и тъкани. След смъртта обаче се активизират литичните ферменти, участващи в разрушаването на тъканите. Какъв е механизмът при понижаването на обмяната на веществата до нула, който довежда до втвърдяването на тялото и до своеобразната му консервация? — попитах аз.

— Това е особен механизъм и той действа чрез водата в организма — отговори свами Дарам.

— Какво е въздействието на микроорганизмите върху тялото по време на сомати?

— Почти няма такова. Но все пак по-добре е да се избират чисти места.

— А как влияе температурата в състояние на сомати?

— По-добре е температурата да е ниска.

— Как може да се въздейства на водата в организма, за да се снижи обмяната на веществата до нула?

— Чрез биополето, по пътя на медитацията — отвърна свами Дарам. — Биополето и водата в организма са свързани. Но човек трябва да се научи толкова ефективно да медитира, че биополето да започне да въздейства на водата в организма и чрез нея на обменните процеси. Сомати е висша форма на медитация. Не всеки може чрез медитация да влезе в сомати и не всеки, който се е научил да влиза в сомати, може да стигне до дълбоко сомати, когато тялото се съхранява дълги години.

— А какво става с душата в състояние на сомати?

— В учението за сомати съществува терминът ОВЕ (Out of Body Experience), което означава — опит извън тялото, да наблюдаваш тялото отстрани. При сомати душата се намира извън тялото, редом с него. Човек може да продължи живота си, оставяйки тялото си в нещо като консервирано състояние, а после да се върне в него. С помощта на сомати може да се разбере живота на душата. Човек вижда в действителност своето тяло, сякаш то е мъртво, но той усеща, че живее. По време на сомати човек разбира, че може да живее и без тяло.

— Значи, ролята на сомати се състои, от една страна, във възможността за живот без тяло, а от друга — във възможността да се консервира тялото за дълги години. Един вид тялото може пак да ни потрябва — казах аз.

— Тялото може да бъде консервирано за стотици, хиляди и даже милиони години — отвърна свами Дарам.

— Удивително — възкликнах аз, — в такъв случай сомати е спасителното състояние, чрез което човек би могъл да оцелее при катаклизми и катастрофи, дори и глобални. Чрез съхраняването на човешкото тяло в състояние на сомати може да се създаде Генофонд на човечеството. Така ли е?

— Трябва ли да се съхраняват човешките тела в случай на глобална катастрофа?

— Ролята на човешкото тяло не трябва да се омаловажава, както правят някои религии. То е създавано в резултат на продължителна еволюция. Защо да се преминава този път отново, когато е по-лесно да се съхрани в състояние на сомати — отвърна свами Дарам.

— Мисля, че в природата съществуват прецеденти на сомати. Например зимният сън при животните. На Север кафявата мечка прекарва в сън 7–8 месеца от годината, при това в бърлогата й съвсем не е топло. Вероятно мечката, като при сомати, снижава своята обмяна на веществата. Мечката-скитница е онази, която не е могла да изпадне в сомати. Можем да добавим още зимния сън на лалугера, змиите, жабите, насекомите и други живи същества. Очевидно соматиподобното състояние е начин за адаптация към условията на Севера.

— Аз живея в топла страна. Трудно ми е да потвърдя това, но казаното от вас звучи логично — отвърна свами Дарам.

— А къде се намира душата? — продължих да питам аз.

— Хората наричат душа сърцето. Но сърцето е само помпа. А сърцето-душа се намира в областта на пъпа.

— В медицината съществува понятието човек-растение, когато сърцето работи, текат обменни процеси, но човекът е в безсъзнание. Означава ли това, че душата не иска да се завърне в определено тяло, защото то не й харесва или е твърде разрушено? — попитах аз.

— Да, по принцип тялото може да живее без душата, но това ще е човек-растение. Ако душата се върне, отново ще бъде човек.

— А какви са взаимоотношенията между тялото и душата в състояние на сомати?

— Ако душата се намира извън тялото в състояние на сомати, то тялото си остава така в консервирано състояние. Ако душата се върне в тялото, човек излиза от състоянието на сомати и оживява след пет, десет, сто, хиляда, много хиляди и милиони години — отвърна свами Дарам.

— Кой изпраща душата в тялото?

— Висшият разум. Да се пребивава в състояние на сомати е много полезно, тъй като човек опознава друг живот — живота на душата, осъзнава ролята на Висшия разум и, връщайки се в тялото, става по-духовен, неагресивен. Ако хората пребиваваха почесто в състояние на сомати, на земята би се възцарил мир.

— Какво е душата?

— Душата е част от енергията на Вселената и се намира в специално очертано пространство. Енергията на душата е енергия извън електрона и протона. Тя е много силна и е способна да въздейства на гравитацията. Съществуват позитивна и негативна енергия на душата, които са свързани. Душевната енергия може да създава, но може и да разрушава. Ленин, Сталин, Хитлер са акумулирали отрицателната душевна енергия и тя се е изляла в унищожението на хора, във войни. Злото и доброто вървят ръка за ръка. Негативната душевна енергия може да привлече разрушителни космически обекти, да въздейства на природата. Затова доста често конфликтите и войните са съпроводени от падането на метеорити, от земетресения…

— Така ли се осъществява привличането на космически обекти от негативната душевна енергия, както, образно казано, кълбовидната мълния се привлича от елекртичеството? — попита Венер Гафаров.

— Образно казано — да. Но тук действат други физически закони — отговори свами Дарам.

— Интересно…

— Вие сте започнали своите изследвания с изучаването на очите — продължи свами Дарам, — и на вас, разбира се, ви е известно, че очите са огледало на душата. Ние говорим един с друг не само чрез езика, но и с очите си, защото очите са прозорец към душата. Зрението попада направо в душата и това е разбираемо, понеже се явява главното наше сетиво. Направете сравнение — обсегът на зрението е километри, на слуха — метри, а езикът и пръстите действат при контакт. Слепите хора губят много не само във физическия живот, но и в душевния.

— Означава ли това, че енергията на душата въздейства чрез очите? — попитах аз.

— Да. Аз забелязах във вашите изследвания един изключително важен момент — размерът на роговицата е еднакъв за всички хора. Това положение съвпада с религиозните знания и свидетелства, че Бог е дал равни възможности за самореализация на всеки човек.

— Интересна мисъл…

— Именно роговицата е прозорецът, чрез който душата може да се самореализира. Бих ви препоръчал по-подробно да изучите психичната енергия, например да я измервате при излизането й от очите. Използвайте последните постижения на физиката — каза свами Дарам.

Тук ми позволете да направя отклонение и да приведа един логически екстракт от съвременните представи на физиката за душата и психичната енергия, който подготви участникът и заместник-ръководителят на нашата експедиция, големият руски физик Валери Лобанков, специалист по физика на полето.

Съществуват физически и фин свят. Физическият свят включва в себе си материята (планети, звезди и други), електромагнитното и гравитационното поле. Финият свят включва психофизичните явления (психична енергия, био-енергията и т.н.). Финият свят се базира на свръхвисоките честоти.

Съществуват също торзионни полета, т.е. полета на въртене. Проява на торзионните полета във физическия свят е инерцията. Проява на торзионните полета във финия свят е душата — енергия във вид на полета на въртене. В рамките на това изкривено пространство (душата) се съдържа информация за функционирането на човешкото тяло (астралното тяло) и за процеса на мисленето (менталното тяло). Процесът на мисленето предизвиква изкривяване на пространството: добрите мисли го изкривяват в една посока, лошите мисли — в противоположна.

Всички души са част от Всеобщото информационно пространство, което е популярно като Висш разум. Хора като Е. Блаватская и Н. Рьорих могат да се включват към него и да получават оттам знания, които ни се струват удивителни. В него са събрани знанията не само на нашата, но и на предишните цивилизации. Пространството в нашата Вселена е затворено. Затова включването към Всеобщото информационно поле ни дава възможност да видим миналото и бъдещето.

Отначало са съществували само пространството и абсолютът (Абсолютното нищо), т.е. планът на бъдещите създания. Пространството е неутрализирана материя и антиматерия, където непрекъснато се създават нова материя и антиматерия, неутрализиращи се взаимно. Абсолютът нарушава процеса на неутрализацията. Раждат се материя и антиматерия, но те не се неутрализират.

Най-напред е възникнал финия свят, а после — физическият. Във физическия свят материята се е уплътнявала, в резултат на което са се появили звезди, планети и други тела. Уплътняването на финия свят е довело до създаването на душите.

Душите на земята постепенно са се уплътнявали и са започнали да придобиват физическо тяло. Отначало тялото не е било плътно, то е могло да преминава през предметите. По-късно се е уплътнило и е придобило сегашните си черти. Така са се появили човекът, животните, растенията. Първоначално съзнанието е било включено непрекъснато към Всеобщото информационно пространство. По-късно тази способност се е изгубила поради факта, че предишната цивилизация — на атлантите — е натрупала твърде много отрицателна психична енергия или торзионни полета, закривени в негативна посока.

Съществува Закон на кармата, т.е. възможност на душата да живее последователно в различни физически тела, като при това натрупва положителна или отрицателна психична енергия. Човек с лоша карма е длъжен чрез добри действия да завърти своите торзионни полета в позитивна посока, за да се освободи от негативно закривените полета и да стане no-щастлив. На всяка душа са дадени еднакви възможности за самореализация.

Разговорът ни със свами Дарам премина към въпроса за предишните цивилизации.

— На земята е имало 22 цивилизации — каза веднага свами Дарам. — Цивилизациите са достигали високо технократично ниво и са се самоунищожавали. Самоунищожаването е ставало чрез глобални конфликти или в резултат на космически катаклизми, предизвикани до голяма степен от въздействието на негативната психична енергия върху космическите обекти. В резултат на глобалните катастрофи се е променял климатът на земята. И щом климатът отново е ставал благоприятен за живот, човечеството е възниквало отново като нова цивилизация, развивало се е, достигало е високо технократично ниво и отново се е самоунищожавало.

— Обидно е, че натрупаните от предишните цивилизации знания са се унищожавали заедно с тях — съжалих аз.

— Не, знанията не са се унищожавали. Положителните от тях (торзионните полета, закривени в позитивна посока — Е.М.) са влезли във Висшия разум (т.е. във Всеобщото информационно пространство — Е.М.). Хората, които могат да общуват с Висшия разум, например майсторите или вашата Блаватская (за нея знаят всички в Индия — Е.М.), имат възможност да влизат в тези знания. Знанията на предишните цивилизации рязко се отличават от нашите съвременни знания. Нашите знания са пределно материализирани.

— А вие можете ли да влизате във Висшите знания?

— Да, мога — категорично отвърна свами Дарам.

— Разкажете ни за последната цивилизация на атлантите — помолих аз.

— Тази цивилизация е била изключително развита. Тя е потънала в морето. Климатът по онова време е бил много топъл и влажен. Земята е била осеяна с острови. Растителността е била друга. Голяма част от флората е растяла под водата. Атлантите са имали подводни плантации и са плували под водата. Небето е било червено. Те са могли да въздействат на гравитацията, имали са удивителни летателни апарати. Владеели са насочената психична енергия. За съжаление тази цивилизация е натрупала много негативна енергия, която се е изразходвала в конфликти. Тяхната цивилизация е била една от развитите на Земята. Но не се е опазила от натрупването на негативна психична енергия. В резултат е настъпил космически катаклизъм. Земата е променила оста си на въртене. Тогава огромна морска вълна е заляла земното кълбо, потапяйки градовете и човечеството.

— Ние от атлантите ли сме произлезли?

— Да, произлезли сме от атлантите — отговори свами Дарам. — Те са успели да запазят своите тела в състояние на сомати в Хималаите — в най-високата част на света, недостигната от вълната при Всемирния потоп. По-късно, когато водата се е оттеглила и условията на Земята отново са станали достатъчно благоприятни за живот, душите са се върнали в телата на атлантите и те са оживели, давайки кълна на съвременната цивилизация. Условията им на живот са били тежки. Външността им постепенно се е променила в съответствие с променените условия и е придобила чертите на човека от нашата цивилизация.

— Не е ли невероятно всичко това?

— Няма нищо невероятно. Когато космонавтите стъпват на Луната и вземат проби от лунната почва, в нея откриват консервирани микроорганизми. Ако на Луната възникне атмосфера, тези микроорганизми могат да оживеят. По същия начин човек в състояние на сомати се явява човек в консервиран вид. За източните майстори сомати е също толкова естествено и разбираемо, както за вас законът на Нютон. Сомати е единствената спасителна възможност при самоунищожението на цивилизациите. Хората, които са влезли в състояние на сомати и се намират в него хиляди и милиони години, се посвещават на най-висши цели, основната от които е оцеляването на човечеството в случай на самоунищожение на цивилизацията.

— Къде се съхраняват телата в състояние на сомати?

— Те могат да се съхраняват на три меета — отвърна свами Дарам. — На първо място — във водата. Тя е особена субстанция, чиято роля във възникването на живота на Земята е изключителна. Водата е нещо средно между въздуха и земята (има предвид плътността — Е.М.). Човешкото тяло се състои от 66% вода. Съставът на морската вода и на тази в човешкия организъм е приблизително еднакъв. Затова тялото в състояние на сомати може да бъде съхранено във водата за дълго време. Механизмът за снижаване на обмяната на веществата при сомати се състои в изменение на свойствата на водата в човешкия организъм.

— Извинете — не се сдържах аз, — вече няколко години в нашия институт изучаваме водата в човешкия организъм. И установихме, че тя е носител на информация, чиято роля при регенерирането на тъканите е много голяма.

— Информацията, която съдържа водата в организма, е свързана с душата — каза свами Дарам.

— Кажете — попита Венер Гафаров, — делфините не са ли потомци на атлантите, излезли от състояние на сомати в океана, които в процеса на еволюцията са се приспособили към начин на живот във водата? В потвърждение на това са високите им умствени способности, умението им да общуват в ултразвуковия диапазон (като атлантите), формата на дихателния им отвор и други общи признаци.

— Не зная. Може би — отвърна свами Дарам. — Мисля, че човекът е излязъл от морето.

— Кои са другите места, където могат да се съхраняват телата на хората в състояние на сомати?

— Това са ледниците и пещерите. В Хималаите например е намерена риба, която е престояла в ледника милиони години. Когато се е размразила, тя е заплувала. Същото може да се случи и с човека в състояние на сомати. А в пещерите температурата е постоянно ниска, което също е благоприятяо за съхраняването на тялото в състояние на сомати.

— Четох — каза Сергей, — че руски изследователи — Цибиков или Рьорих, в една от пещерите в Тибет са открили голям череп на човек с отвор на челото, напомнящ очна орбита.

— „Третото око“ не е изглеждало като око. Отворът може да е бил от травма — отвърна свами Дарам. — Не ви препоръчвам обаче да търсите в пещерите атланти в състояние на сомати.

— Защо?

— Опасно е за вас.

— Как да ви разбираме?

— Пещерите, където се намират телата на атлантите в състояние на сомати, са абсолютно недостъпни и скрити от човешкия поглед. Направено е така, за да не загиват хора. В тези пещери действат особени, неизвестни нам сили, които са смъртоносни за човека. Те са призвани да пазят атлантите и се управляват от душите на атлантите, намиращи се в състояние на сомати. Силите имат биоенергетичен характер и са като тези, чрез които атлантите са въздействали на гравитацията, за да преместват огромните каменни блокове при строежа на пирамидите. Съвременният човек не познава противодействие на тези сили. Не забравяйте, че цивилизацията на атлантите е била значително по-развита от нашата.

— А може ли да се влезе в контакт с душите на атлантите, намиращи се в сомати?

— Едва ли. Нивото на развитие на душите на атлантите е значително по-високо от нашето. Едва ли те ще повярват в добрите ни намерения. Запомнете, никой — нито крал, нито президент, нито най-великият учен не може да ви даде разрешение да обезпокоите атлантите в състояние на сомати. Това решават само тези, които се намират в сомати. Влизането без разрешение означава смърт.

— А това отнася ли се и за атлантите, чиито тела се съхраняват в ледниците и под водата?

— Да — твърдо отговори свами Дарам.

Настъпи мълчание. Завесата на тайната се пооткрехна, но беше ясно, че да се дръпне изцяло, е забранено.

— Какви са били пророците? — прекъсвайки мълчанието, попитах аз.

— Пророците са били хора, които са владеели добре знанията на предишните цивилизации и са ги предавали на хората. В повечето случаи те са били обикновени хора… — отвърна свами Дарам.

— А човек от предишна цивилизация, с различна външност от тази на обикновените хора, би ли могъл да бъде пророк?

— Да, би могъл, ако е излязъл от състояние на сомати тогава, когато новата цивилизация вече се е развила и хората са променили облика си съобразно новите условия.

— Виждам, че вече сте уморен, но все пак бихте ли ни казали за SoHm.

— Разказвали ли са ви вече за това?

— Да. — И аз накратко изложих какво бяхме научили за последното послание.

— Мога да добавя — започна свами Дарам, — че SoHm е говор посредством носа — вдишването е So, издишването — Hm. Тази особеност произлиза от предишната цивилизация, всъщност те са разговаряли чрез носа си. Ролята на SoHm е голяма — SoHm е звукът на носа, звукът на живота и смъртта. Когато детето се ражда, то е „човек-растение“, при първото вдишване душата влиза в тялото на детето, т.е. вдишването (So) е животът. Когато човек умира, душата излита от тялото заедно с последния дъх — издишването (Нт) е смъртта. Вдишването означава живот, издишването — смърт. Принципът SoHm символизира безкрайността и единството на живота и смъртта и че основното е там — отвъд пределите на земния живот. Амин и другите подобни думи в различните религии са отражение на SoHm.

— Защо наричат SoHm последното послание?

— Защото то е предупреждение за необходимостта от самореализация на всеки човек в добра посока, разбира се, в пределите на неговия живот на Земята. За съжаление предишната цивилизация на атлантите се е реализирала не само в добра, но и в лоша насока. Атлантите са умеели лесно да влизат във Висшия разум (във Всеобщото информационно пространство — Е.М.) и са използвали знанията, получени оттам, не само за добри, но и за лоши цели. Посланието SoHm означава, че следващата цивилизация — нашата, няма да бъде допусната до Вселенската банка от знания, защото няма гаранция, че тези знания ще бъдат използвани само за добри цели. SoHm означава „реализирайте се сами“ в периода между първото вдишване и последното издишване или в периода на живот на Земята.

— Твърде опасно е да се допускат хората до Вселенската банка от знания, защото овладяването на знанията, например за нови видове енергия, може да се окаже фатално за нашата цивилизация — казах аз. — Принципът SoHm е доказателство, че Висшият разум е решил да прекрати лесния достъп на хората до Всеобщите знания — нека те се реализират сами, нека сами да трупат знания.

— Да, така е — отговори свами Дарам.

— Но все пак — продължих аз, — някои хора са допускани до Всеобщото информационно пространство. Ясно е, че това са онези, в чиито добри намерения няма съмнения, защото техните торзионни полета са посочени в положителна посока. Вероятно точно тези хора стават пророци и велики учени. Но животът им е труден, тъй като постоянно се борят с отправените в негативна посока полета на много хора.

— Тези хора са майстори — каза свами Дарам.

— Позволете да ви разкажа един случай — не спирах аз. — Гледах документален филм за конструирането и изграждането чрез знанията, получени от Всеобщото информационно пространство, на летящи чинии в заводите на Хитлер. Тези знания са приети от две жени-контактьорки и предадени на хитлеристите. Към края на войната хитлеристите са построили летящи чинии, но не са успели да ги използват. Изчезнали са по необясним начин. Доколкото разбирам, предаването на информацията за летящите апарати на хитлеристите, навярно от предишната цивилизация, е директно нарушаване на принципа SoHm — „реализирайте се сами“. Тогава защо тази информация е предадена? Може би като отпор на Сталин, чиито лоши намерения са били извън съмнение?

— Може би — промълви свами Дарам. — Но не забравяйте, че съществува и Велик дух на злото. Позитивната и негативната психична енергия са свързани, а Доброто и Злото вървят ръка за ръка. Не трябва да се омаловажава ролята на отрицателната психична енергия.

— Може ли Всеобщото информационно пространство да поправи своя грешка? Вероятно това е причината за тайнственото изчезване на хитлеристките летящи чинии?

— При нарушаване на принципа SoHm Висшият разум не може да повлияе чрез сила, понеже той е извън силите, но би могъл да въздейства върху душите на хората. Възможно е в случая той да е повлиял върху създателите на летящите чинии, убеждавайки ги да разрушат сътвореното от тях. Доброто трябва да побеждава, в противен случай светът ще бъде разрушен.

— Обидно е, че заради лошите и властолюбиво настроените атланти нашата цивилизация е откъсната от Вселенската банка за знания — ядосано казах аз.

— Не всички атлантите са били зли, но лошата енергия в тяхната цивилизация е победила. Нека видим какво ще стане с нашата цивилизация. Не зная дали Доброто ще победи. Затова всички религии учат постоянно да се повтаря Амин или подобни думи, означаващи SoHm или реализирам се сам в добра посока — каза свами Дарам.

— SoHm може да се окаже и последното предупреждение към човечеството. Ако и нашата цивилизация се самоунищожи, Висшият разум може да не изпрати душите обратно в телата в състояние на сомати.

— Може би…

— Моля ви, един последен въпрос — казах аз. — В началото на нашия разговор, когато ви показахме изображението на хипотетичния атлант, вие попитахте дали сме го виждали. Възможно ли е днес те да бъдат видени?

— Да. И сега те би трябвало да се намират в състояние на сома-ти. И не само те…

— Кои още?

Изпратихме майстор свами Дарам до дома му. Дълго и топло се прощавахме. Този човек излъчваше душевна доброта и сила.

Не ни се искаше да тръгваме. Сергей и Венер стискаха един след друг ръката му, а аз снимах. Свами Дарам широко се усмихваше.

— Използвайте тези знания за добри цели — каза накрая той.

И така, в индийската част на експедицията ние успяхме да намерим потвърждение на основните положения в нашата хипотеза. Преди експедицията логическите изводи за тибетския произход на нашата цивилизация, за облика на атлантите, за възникването и самоунищожението на останалите цивилизации ни се струваха плахи и неубедителни. След разговорите с индийските свами разбрахме, че за тях всичко това е естествено и ясно, понеже така учи тяхната религиозна наука.

Може би бяхме изобретили велосипеда? В известна степен навярно е така. В науката това е обичайна практика — когато независимо получените данни съвпадат с историко-религиозните знания. От мнозина религията се възприема като приказка или като благочестиво наставление. Всъщност тя е задълбочено знание, достигнало до нас, както каза свами Дарам, от предишните цивилизации.

Разбрахме, че най-дълбоките религиозни знания не се огласяват широко, че са секретни и единствената причина за това е възможността да попаднат в ръцете на лоши сили.

Няма ли и ние да предадем тези знания на злите сили? Все пак ни разкриха много тайни! Не. Умишлено тук пропуснахме някои моменти, които могат да бъдат използвани в негативна посока. Ние няма да ги разкрием никога. Бяхме заслужили доверие не само защото отгатнахме лика на хората от предишната цивилизация, но най-вече заради добронамерената логика на нашите изследвания. Освен това очевидно е също, че е настъпило времето да се открехне завесата пред тайните на Вселената.

Най-вълнуващи за нас се оказаха данните за последното послание SoHm и за сомати. Особеното състояние на душата и тялото — сомати — силно интригуваше въображението ни като възможен начин за запазване на човечеството на Земята.

Отправихме се към Непал и Тибет. Кръгът на нашите въпроси вече бе по-точно очертан. Какво щяха да ни кажат тибетските лами?