Ернст Мулдашев
От кого сме произлезли (19)

Как е изглеждал Буда?

Още преди експедицията знаехме от религиозните книги, че е имал необикновена външност. Но по-точното му описание намерихме чак в Непал при историка г-н Мин. Ламите също ни запознаха с древното описание на външността му, което съвпадна с това на г-н Мин.

Според тях Буда е имал 32 характерни отлики. Мисля, че на читателя ще му е интересно да узнае какви са.

1. Ръцете и краката му са били белязани от хиляди колела със спици.

2. Стъпалата на краката му са приличали на стъпалата на костенурка — били меки, плоски и дебели.

3. Пръстите на ръцете и краката му били съединени с ципа, стигаща до половината от дължината им. Ръцете и краката му приличали на патешки лапички.

4. Мускулите на ръцете и краката му били меки и еластични.

5. Тялото му имало седем закръглености и пет вдлъбнатини. Две от тях се намирали при глезените, две — при раменете и едно — зад главата.

6. Пръстите на ръцете и краката били много дълги.

7. Петите били широки.

8. Тялото му било голямо и стройно. Измервало се със седем кубове и не било изкривено.

9. Стъпалата му нямали извивка.

10. Всяко косъмче върху тялото му растяло нагоре.

11. Прасците на краката му били като на антилопа — гладки и източени.

12. Ръцете му били дълги и красиви, стигали до коленете.

13. Мъжкият му орган бил скрит като при коня — не се виждал.

14. Кожата му имала златист оттенък. Наречена е златна не заради цвета, а защото била съвсем чиста.

15. Кожата му била тънка и гладка.

16. Върху всяка част от тялото му имало само по един косъм, който растял надясно.

17. Челото му било украсено от къдрави коси, които имали шест особености: гладки, бели, послушни, можели да се навиват на три пласта, къдриците му били завити отдясно наляво, а краищата им — обърнати нагоре. Изглеждали сребристи, прическата му напомняла по форма плода амбала.

18. Горната част на тялото му била като на лъв.

19. Горната част на рамото била заоблена.

20. Гърдите му били широки. Между раменете гръдта била плоска.

21. Буда усещал вкусовете по-силно, защото езикът му не бил поразен от трите болести — газове, слуз и жлъчка… Веднъж благодетел му предложил неприятно на вкус конско месо. Той поставил парчето върху езика си и после го върнал на благодетеля. Месото придобило вкуса на най-деликатна храна.

22. Тялото му напомняло дървото Tadrota, чиито корени, ствол и клони имат еднакъв размер.

23. Имал е кръгло възвишение на главата си като букла, завито по часовниковата стрелка.

24. Имал е дълъг и красив език, с който достигал до линията на косата и до ушите. Езикът бил червен като цветето Utpala.

25. Речта му се отличавала с пет достойнства: била разбираема за всички, думите произнасял с еднаква интонация, била задълбочена и полезна, приятна и дълбоко впечатляваща, думите били произнасяни в правилен словоред, чисто и без грешки.

26. Бузите му били закръглени, контурът им напомнял ритуално огледало.

27. Зъбите му били съвсем бели.

28. Всички зъби били с еднаква дължина.

29. Между зъбите му нямало пролуки.

30. Имал четиредесет зъба.

31. Очите му били с небесносин цвят като сапфири.

32. Миглите били прави и чисти като на „жадуваща крава“.

Нека да съпоставим отличителните особености на Буда с чертите на хипотетичния атлант, реконструиран по очите, изобразени върху тибетските храмове.

Буда и човекът, чиито очи са изобразени върху тибетските храмове

От таблицата се вижда, че образът на човека, реконструиран според изображението на очите върху тибетските храмове, до голяма степен съвпада с външността на Буда. Телесните особености и на двамата говорят, че са водели полуводен начин на живот: перкообразни крака, длани с ципи, извивка на горния клепач при атланта, прикриваща роговицата при досега с водата, мощен гръден кош, необходим при по-продължително гмуркане, мощни тилни мускули, за да държат главата изправена при плуване, клапановиден нос и т.н.

Приликите са очевидни. Както обаче и разликите. Например липсата на клапановиден нос под формата на завъртулка при Буда. Освен това при него не е посочена и необикновената извика на горния клепач.

Оттук следва, че върху тибетските храмове са изобразени очите не на Буда, а на друг човек — също с необикновена външност. Кой е той? Бонпо-лама ни беше казал: „Това са очите на по-древен човек от Буда.“ Може би са очите на Бонпо-Буда — първият Буда на Земята?

Съпоставяйки отличителните черти на Буда и на реконструирания от нас човек с облика на съвременния човек, стигаме до извода, че и единият, и другият не са били представители на нашата цивилизация. Историческите източници са единодушни, че обликът на най-древните хора от нашата цивилизация незначително се е отличавал от днешната ни външност. За нас не са характерни наличието на ципи, перкообразни крака, огромни очи с необикновено извити клепачи и още по-малко — клапановиден нос със завъртулка. Никой от нас не води полуводен начин на живот и не отглежда подводни плантации. В такъв случай може би са извънземни? Но това е толкова спорен въпрос, че е безпредметно да го обсъждаме от научна гледна точка. По-логично е да предположим, че Буда и човекът, чиито очи са изобразени върху тибетските храмове, са били представители на предишни цивилизации, излезли от сомати и появили се сред хората в определен момент. Това предположение е по-обосновано, ако се вземе под внимание всичко написано в книгите, отколкото безпредметните догадки за извънземни хуманоиди.

Кои са били те? От сомати ли са излезли или са родени от жени? За да отговорим на този въпрос, решихме да проучим историята за раждането на Буда. Сведенията за човека, чиито очи са изобразени върху тибетските храмове, бяха съвсем откъслечни.

Скоро обаче разбрахме, че въпросът за раждането на Буда също е твърде объркан. Трудно беше да се разбере коя е била майка му, кой е бащата и дали изобщо ги е имало. По този повод например г-н Мин ни беше казал следното: „Буда е роден на земята и е акумулирал в себе си много минали бракове. Бил е с висок ръст, много красив и добре е познавал древните знания, като ясно е осъзнавал, че е със земен произход.“ Историкът г-н Прадхан пък ни беше казал: „Буда се е родил от краля Тару и Мария Дева в градчето Люмбини — Непал, във водата на езерото.“