Ернст Мулдашев
От кого сме произлезли (15)

Възможно ли е да се съживи човек?

Навярно мнозина си спомнят как Исус Христос с едно махва-не на ръката съживява или лекува хора. Как да си обясним неговите чудеса в светлината на знанията, получени досега от експедицията, съобразявайки се и със съвременните научни постижения?

Исус Христос може би е имал душа от предишна цивилизация и по-висок психоенергетичен потенциал. Със своите мощни позитивни торзионни полета той е пренасочвал в позитивната посока негативно ориентираните торзионни полета, характерни за болестта и смъртта. Произнасяйки свещените слова, той е освобождавал душата и тялото на човека от негативната психична енергия. Освобождаването на астралното тяло на душата от негативно заредените торзионни полета е оказвало влияние на метаболизма на тъканите и така е благоприятствало оздравяването на организма. Духът, напуснал тялото след смъртта, може да се върне в организма и да го съживи, ако степента на деструктивните (разрушителните) изменения не е толкова голяма. Изглежда екстрасенсите и другите подобни целители използват същия принцип.

Каква сила е използвал Исус Христос, за да се бори с негативната психична енергия? По какво се отличава съживяването от излизането от сомати? Какви са предпоставките и механизмите за връщането на духа в тялото?

Непалският участник в експедицията Шесканд Ариел ни препоръча да се срещнем с г-н Мин Бахадур Шакя — най-изтъкнатия специалист в областта на състраданието. По това време не можех дори да предположа, че едно банално от битова гледна точка понятие като състраданието играе толкова съществена роля не само при лечението на болестите, но и при въпросите, свързани с живота и смъртта.

— Какво общо има състраданието? — попитахме в хор Шесканд.

— Състраданието е велика наука на Изток. Като се срещнете с него, ще се убедите — отговори Шесканд.

Г-н Мин беше нисък, дружелюбен, добре говореше английски. Не си поставяхме за цел да изучим неговата наука, затова му задавахме конкретни и точни въпроси. Г-н Мин точно и ясно отговаряше.

Когато изложихме същността на хипотезата си и показахме рисунката на хипотетичния атлант, той веднага възкликна:

— Страдащи очи. Той има очи на страдалец…

— Защо?

— Имам голям опит. Веднага мога да различа страдащите очи. Какво ви говоря, та вие сте специалист. Сигурно разбирате как го усещам — очите са притворени, стават зли…Ето, вие споменахте „зъл триъгълник“, аз пък сякаш го виждам… Но злобата е условна. По-скоро това е негодувание, предизвикано от страданието.

— Това са очите, изрисувани по храмовете във вашата страна. Като ги взехме за основа и използвахме научния анализ, възстановихме облика на притежателя им. Кой е той? Буда? — попитах аз.

— Не, не е Буда — отговори г-н Мин. — Той е древен, много древен човек.

— Защо тогава страда? Каква е причината? Може би е излязъл от сомати след хиляди години, видял е променилите се условия на планетата, променилите се хора?… Може би е бил един от най-ранните пророци?

— Сомати също е страдание — произнесе г-н Мин, сякаш не беше чул поредицата от въпроси, взе рисунката на хипотетичния атлант, погледна я внимателно и промълви: — Това не са точно страдащи, а състрадателни очи. Този човек е пребивавал в сомати и току-що е излязъл от него. Много силен човек, невероятно силен. Притежава огромна сила на състрадание.

— А какво е сила на състрадание?

— Състраданието е най-мощната добра душевна сила. Ролята й е огромна за човека, за неговите добри дела — отговори г-н Мин.

— Може ли да смятаме, че когато например Исус Христос е съживявал или изцелявал даден човек, е използвал силата на състраданието?

— Да, така е, само силата на състраданието може да прогони отрицателните душевни сили. Състраданието у хората в глобален мащаб играе голяма роля за запазването на човечеството.

— Бихте ли изложили основните постулати на учението?

— Можем да отделим два аспекта на състраданието: състрадание с мъдрост и състрадание без мъдрост — започна г-н Мин. — Вторият аспект води до ревност, завист, злоба. Всички познаваме силата на ревността — колко войни са се водили заради нея…

— Каква е връзката на състраданието със сомати?

— В сомати се изпада чрез медитация, като се прогонват от душата и тялото отрицателните сили. Те могат да бъдат изтласкани чрез силата на състраданието. Това е много важно — силата на състраданието е способна да прогони негативните сили и да прочисти душата и тялото.

— Към кого се проявява състрадание?

— Има два вида: състрадание към определен субект и състрадание изобщо. Първият вид може да излекува даден човек, да го съживи или да го въведе в сравнително кратковременно сомати. Вторият вид е състрадание към човечеството изобщо, грижа за неговата съдба. Този вид състрадание може да въвежда в дълбоко сомати, когато тялото ще се съхранява хиляди и милиони години.

— Ако правилно съм разбрал, излиза, че добрата сила на състраданието е с универсален характер. Тя може да се окаже лечебен фактор, да върне духа в тялото — да го съживи, а така също да въведе индивида в състояние на сомати, включително и до дълбоко сомати, имащо за цел включването му в Генофонда на човечеството. Изглежда силата на състраданието пренасочва негативните торзионни полета на душата в положителна посока. Как обаче да увеличим силата на състраданието, за да оказва тя по-осезаем лечебен ефект?

— Тук е важно да се разграничава истинското състрадание от неистинското — отбеляза г-н Мин. — Мнозина се правят, че изпитват състрадание, но всъщност то е само привидно и не притежава психична и лечебна сила. Истинското състрадание е огромна добра сила. В моята школа преподавам състрадание и учениците ми, които са се научили да изпитват истинско състрадание, оказват положително и лечебно въздействие върху околните, на човек му е приятно да общува с тях.

— Прав сте — казах аз, — всеки е забелязвал в живота си прояви на истинското състрадание. Като хирург зная, че при пациент, чиито роднини изпитват състрадание и се грижат за него, раната зараства по-бързо и се постига по-добър ефект. Очевидно добрата сила на състраданието пренасочва негативните торзионните полета на болестта.

— Майка ми — намеси се и Валентина Яковлева — в детството ми никога не ме лекуваше с лекарства. Тя сядаше до мен, гледаше ме с добрите си очи и казваше: „Дъще, ще ти помогна с любовта си.“

— Точно така, ето това е проява на силата на истинското състрадание — подкрепи я г-н Мин.

— Нас като медици — продължих аз — особено ни интересува възможността за съживяване на човека. Доколкото разбрах, силата на истинското състрадание е способна да прогони дори от мъртвото тяло негативната психична енергия, след което духът може да се върне в него. Например Олег Адамов, известен в града ни като опитен лечител, казваше, че мъртвото човешко тяло притежава биополе, осезаемо за екстрасенса. Но то излъчва абсолютна патология, твърдеше той. Оттук следва, че не всички елементи на душата, без които функционирането на тялото е невъзможно (астралното тяло), го напускат веднага след смъртта. Кажете, може ли с помощта на състраданието да се хармонизира патологичното биополе на починал човек и духът му да бъде върнат в тялото, т.е. да бъде съживен?

— За да ми повярвате, че действително е възможно, ще ви дам пример…

— Извинете — прекъснах го аз, — имате предвид съживяване след клинична смърт, която продължава 3–5 минути, или съживяване в доста по-късен период след смъртта?

— Имам предвид съживяване в по-късен срок, например до четири денонощия след смъртта.

— Какъв пример искахте да ми дадете?

— Той е широко известен в Индия, Непал и Тибет. Разказан е от индийския майстор Пабмасанбута. Както пише той, в Катманду пристигнала една жена, за да изучи характера на духовните школи на Непал. Жената била йога. Казали й, че преди почти един ден синът на известен в града човек е умрял от побой, нанесен му от полицай. Тя се приближила към тялото на умрелия, което за късмет било положено в прохладно място — в дълбокото мазе на къщата, и провела сеанс за въздействие върху мъртвото тяло с помощта на йогийската сила. Мисля, че тя е използвала силата на състраданието, която при нея е била твърде мощна. След този сеанс младият човек се съживил. Разбира се, дълго боледувал, но раните му зараствали след побоя. За случая узнали мнозина.

— Сигурно той е изпаднал в травматичен шок поради болката, в резултат на който е починал — не се стърпях аз. — Сигурно по тялото му не е имало тежки травми, например разкъсване на по-големи кръвоносни съдове, разрушаване на главния мозък и т.н. В противен случай духът не би се върнал в тяло, което не е способно да функционира.

— Ако тялото е твърде травмирано в резултат на удари или болест и не може да функционира, духът никога няма да се върне в него. Какво представлява тялото? То е „инструмент на душата“. Ако този „инструмент“, образно казано, е поправен, духът може да се върне в него. Ако „инструментът“ обаче е негоден, духът няма да се върне — прекалено много ще страда. Освободеният от тялото дух не се връща лесно обратно. Духът е свободен, той вече не цени толкова тялото, защото е безсмъртен и има пред себе си безкрайно множество животи, т.е. превъплъщения. Вие, европейците, не разбирате, че човекът е преди всичко дух, а не тяло… — обясняваше г-н Мин.

— Но ролята на тялото не бива да се подценява! То е създадено след продължителна еволюция и ако използвам вашето сравнение, е доста сложен и скъпо струващ „инструмент“…

— Не бива да се подценява ролята на тялото при сомати — прекъсна ме г-н Мин.

— Ясно е, че в сомати изпадат само здрави хора — най-качествените „инструменти на душата“, очистени от негативната психична енергия. А и човешките тела в това състояние изпълняват велика роля, формирайки Генофонда на човечеството.

— Разликата е там, че при сомати духът не се стреми да се превъплъти в друго тяло, а чака да се върне в собственото си. Той запазва връзката си точно с това тяло в продължение на стотици, хиляди и милиони години. Когато се вземе решение духът да се върне в тялото, то се съживява — каза г-н Мин.

— Кой решава кога духът е длъжен да се върне в тялото?

— Висшият разум. При това се вземат под внимание много фактори. Условията за живот на планетата, състоянието на тялото и т.н. Духът също активно участва в решението.

— В окултната литература, по-точно при Елена Блаватская, съществува понятието сребърна нишка, която съединява духа с починалото тяло в продължение на определено време. Ако сребърната нишка се скъса, духът няма как да намери тялото. Може ли сребърната нишка да се запазва хиляди и милиони години в състояние на сомати? — попита Валери Лобанков.

— Да, при сомати духът постоянно е свързан със своето тяло, независимо от времето — поясни г-н Мин.

— Колко време духът е свързан с тялото след физическата му смърт? — попитах аз.

— Трудно ми е да отговоря на този въпрос. Но зная, че само в продължение на четири денонощия след смъртта човек може да бъде съживен, като мъртвото тяло не бива да е замразявано, както обикновено правят в моргите, нито да е положено на топло. Процесът на замразяване на мъртвото тяло води до разрушаване на клетките от кристалчетата на леда, а на топло — бързо се разлага. И в двата случая няма как да се пристъпи към съживяване.

— Коя температура е оптимална за запазване на умрялото тяло в продължение на четири денонощия, за да се надяваме на съживяване? — попита Валери Лобанков.

— Температура, близка до нулата…

— Великият руски офталмолог Владимир Петрович Филатов е използвал при отстраняването на очно перде трансплантант от трупна човешка роговица, запазена в продължение на 3–4 дни при температура от +4°С. Интересно, дали в основата на този факт не лежи същият принцип, за който споменавате вие? Между другото Владимир Филатов беше във висша степен религиозно образован човек.

— Възможно е — отговори г-н Мин. — Имайте предвид, че температурата, близка до нулата, е задължително условие, за да се запази тялото в състояние на сомати.

— Дали Филатов е знаел за сомати? — учудих се аз. — Може би очната роговица при тези условия се намира в своеобразно тъкан-но сомати и затова по-добре оцелява при трансплантиране в чуждо око…

— Не съм запознат с очната хирургия — каза г-н Мин.

— Все пак — продължих аз, — може да бъде проследена известна взаимозависимост между съживяването и сомати. При сомати тялото е изчистено от негативна енергия, т.е. торзионните полета са насочени в позитивна посока. При смъртта тялото е с „пълнеж“ от негативна енергия, както твърдеше екстрасенсът Олег Адамов. Ако с помощта на добрата психична енергия пренасочим посмъртните негативни торзионни полета в положителна посока, може би мъртвото тяло ще премине в соматиподобно състояние, благодарение на което духът би могъл да се върне в него. Та нали не всеки човек умира от тежки органични травми, от рак с метастази, разрушаване на мозъка и прочие. Често се случва да почине например от анафилактичен, болеви или токсичен шок — тогава промените, произтичащи в организма, са обратими. Или например спирането на сърцето, предизвикано от електрошок…Между другото, не при всички случаи на инфаркт на миокарда по време на аутопсията се откриват признаци за умъртвяване на сърдечния мускул. В подобни случаи би било логично да се предприеме съживяване на човека в продължение на четири денонощия след смъртта, ако тялото му се пази при +4°С. С помощта на какви сили бихме могли да пренасочим торзионните полета на починалия човек в положителна посока?

— С помощта на силата на състраданието — отговори г-н Мин.

— Дали ще е достатъчно мощна? — парирах го аз.

— Тя може да бъде засилена чрез медитация.

— Въпреки това в източната медицина няма описани кой знае колко случаи на съживяване…

— Да, така е.

— Може би си струва да се създаде усилвател на свръхвисоките честоти за увеличаване на ефекта от добрата енергия на състраданието. За съжаление нашата цивилизация е загубила функцията на „третото око“, което изглежда е изпълнявало ролята на нещо като генератор — каза Валери. — Сигурно предишните цивилизации са притежавали значително по-развит биоенергиен потенциал и добре функциониращо „трето око“, благодарение на което са съживявали по-успешно своите близки. За тях съживяването на даден човек в продължение на четири денонощия след смъртта му може би е било също толкова обикновено явление, както за нас реанимацията за 3–5 минути след смъртта.

— Не познавам добре историята на човечеството. По тези въпроси подробно е писала вашата Посветена Елена Блаватская в книгата си „Тайната доктрина“ — кимна с глава г-н Мин.

— От думите ви произтича, че трансплантирането на органи и тъкани може да се извършва в продължение на четири денонощия след смъртта, ако трупът е запазен при температура, близка до нулата. Пак се сещам за гениалността на Владимир Филатов. Какво обаче става с душата при трансплантирането на по-голям орган като черен дроб или сърце — нали той е натоварен с елементи от биополето?

— Всичко зависи от силата на душата — започна г-н Мин. — Ако тя е слаба, биополето на органа ще й повлияе по-силно. В нашето учение съществува понятието преселване на душите. Ще ви дам пример, описан в литературата. Известният тибетски йога Минерапа е видял как в автомобилна катастрофа загинал синът на неговия учител Марпа. Тялото му било силно контузено и непригодно за живот. Тогава Марпа приложил силата на йога и преселил душата на младежа в тялото на селянин, който минавал по пътя. Така селянинът се превърнал в сина на Марпа. Предишната му душа била, образно казано, „изгонена“ от тялото, защото била по-слаба. Синът на Марпа обаче се чувствал не селянин, а син на учителя по йога, макар да се появил в друг облик.

— Излиза така, че Марпа е убил селянина, освобождавайки тялото му за душата на сина си?

— Марпа изпратил душата на селянина нагоре, защото ролята му в земния живот била по-незначителна от тази на сина му — заключи г-н Мин.

— Съществуват сведения — каза Валентина Яковлева, — че Сталин и Ленин са имали една и съща душа. Когато тялото на Ленин станало негодно, лошата му душа преминала в тялото на Сталин, като „изгонила“ по-слабата му душа. Може би това е проява на Великия дух на злото, тъй като Сталин се е родил с 9 години, 9 месеца и 9 дена след Ленин (по Нострадамус), а това са три преобърнати шестици.

— Може би — кимна г-н Мин.

Тук ще прекъсна изложението, за да изложа накратко допълнителните научни сведения, систематизирани от Валери Лобанков, Валентина Яковлева и мен.

Раждането, смъртта и сомати имат много общи принципи и същевременно са диаметрално противоположни. При раждането детето получава от майката някои съставки на душата (астралното тяло, ефирното тяло и др.), т.е. най-нискочестотни-те полета, които подсигуряват функционирането на физическото тяло по модела „човек-растение“.

При първото вдишване в тялото на новороденото елита духът, който включва в работа менталното тяло (способността да се мисли), кармичната част на душата (спомените за миналите животи) и т.н. Мозъкът започва да работи и да разгръща торзионните полета на душата дете още не е твое дете — всичко зависи от това какъв дух ще се всели в него.

Човекът от нашата цивилизация започва духовното си развитие от нулата. Защо? Предишната цивилизация на атлантите е използвала знанията, получавани от контакта й с Всеобщото информационно пространство (Онзи свят), не само за добро, но и за зло (Е. П. Блаватская, „Тайната доктрина“, 1937 г., т. 2, с. 378)^[1]. Затова духът, вселил се в тялото на дете от нашата цивилизация, е изключен от него. Точно тук се проявява принципът SoHm — реализирай се сам. Духът на съвременния човек притежава само способности, т.е. начален потенциал, определен от предишни прераждания (карма). Раждането на гениални деца е резултат от вселяването на духове, които не са загубили изцяло връзката си с Всеобщото информационно пространство, т.е. принципът SoHm донякъде е нарушен.

При смъртта духът пръв напуска тялото, изглежда, без да губи връзката си с него в продължение на 40 дни. Тази връзка, по която духът може да открие тялото, се нарича сребърна нишка. Тя е „връзката“ ни с Висшия разум, която ни позволява да се надяваме, че ще се върнем в своето тяло. По време на дълбок сън духът се „разхожда“, но запазва сребърната нишка, чрез която намира тялото. Затова не се препоръчва човек да бъде събуждан грубо, рязко, тъй като духът може и да не успее да намери тялото си. Поради същата причина се смята за грях, ако събудиш дете.

Три дена след смъртта ефирното тяло на душата отлита, след девет дни отлита и астралното тяло. Органичното тяло може да бъде съживено, ако духът се върне в него. Мозъкът, разгръщащ торзионните полета на душата, не момее да работи без духа. Запазването на тялото, преди всичко на мозъка, е възможно при температура, равна на +4°С. Тази температура обикновено се среща в пещерите. При нея водата става най-плътна.

При сомати сребърната нишка, свързваща духа с тялото, се запазва хиляди, дори милиони години. Увеличаването на продължителността на сомати зависи не само от състоянието на „консервираното“ тяло, но и от решението на Висшия разум да съхрани или да прекъсне сребърната нишка между духа и тялото.

В продължително сомати може да се изпадне при температура +4°С, която се наблюдава най-често в пещерите и под водата. Изглежда каменно-неподвижното състояние на тялото (т.е. втвърдяването на тялото) се постига благодарение на промените в състоянието на „вътреклетъчната“ вода. Тук играе роля не само фактът, че при температура +4°C водата е най-плътна, а и преминаването й в особено състояние. Известни са три състояния на водата: течно, газообразно и твърдо. Най-вероятно при сомати, както смята Валентина Яковлева, водата преминава в четвърто, неизвестно на науката състояние. Точно това четвърто състояние на „вътреклетъчната“ вода позволява да се спрат всички обменни процеси и човешките тъкани да се втвърдят, без да се разрушат. Този процес е по силите на позитивно ориентираните торзионни полета на душата, които под въздействието на медитацията могат да предадат информация за промените в състоянието на водата и свързаното с това спиране на метаболизма.

По какъв начин водата пренася информацията? Съществуват различни предположения. Очевидно тук действа скрит принцип за предаване на информация. Известно е, че Вселената се състои основно от водород. Всеобщото информационно пространство, което има предимно вълнов характер, изглежда също е свързана с водорода. Може да се предположи, че информацията се предава чрез водорода на водата. Вероятно и торзионните полета на душата въздействат върху водорода на водата.

При преселването на духа no-слабият дух се „прогонва“ от тялото и на негово място се вселява no-силният дух.

— Бих искал да ви попитам, господин Мин — казах аз, — могат ли животните да изпадат в състояние на сомати? Мисля, че сомати би трябвало да е единен природен принцип, който позволява не само на човека, но и на животните да оцеляват. Как по друг начин да си обясним зимния сън на кафявата мечка например, която в Сибир спи по 7–8 месеца през годината? Сигурно мечката е способна да забавя метаболизма си, като изпада в соматиподобно състояние. Същото може да се случи и с други животни — съсели, змии, жаби…

— С настъпването на студовете животните започват да страдат. Страданието, както вече ви казах, може да прочисти тялото от негативната психична енергия, а това е основен момент при изпадането в соматиподобно състояние. Но не само страданието е от значение за това явление. Животните също имат „трето око“, с чиято помощ са способни да се концентрират преди студовете чрез нещо като медитация и да изпадат в сомати, т.е. да заспиват със забавена обмяна на веществата. Ако през лятото вземем змия и я оставим на студено, тя ще загине, защото няма да успее да се концентрира и да приведе своето тяло в каменно-неподвижно състояние. При естественото застудяване змията пропълзява в убежището си, дълго се концентрира и изпада в соматиподобно състояние, в което прекарва цялата зима.

— Как е развито „третото око“ при животните?

— Достатъчно добре, негова проява е езикът на животните и растенията. Например растенията усещат опасността. Да вземем дървото — то реагира при приближаване на човек със секира. Владеещият медитацията човек може да се научи да разбира езика на животните и растенията. Тогава той се чувства в безопасност сред хищните животни. За това свидетелства картината на Николай Рьорих „И ние не се страхуваме“, на която са изобразени двама монаси заедно с мечка.

— Според вас какво не достига на съвременния човек?

— „Третото око“…