Ернст Мулдашев
От кого сме произлезли (25)

Какво пише във Ведите?

Участникът в експедицията Шесканд Ариел организира среща с г-н Шиварая Ачарид Кавнданиаяна, професор от Непалския университет, преподавател по санскрит, един от най-големите познавачи на Ведите.

Какво представляват Ведите? Това е най-фундаменталният правен труд, сходен в основните си черти с религията, но по-подробен. Написан е от неизвестен автор. Приема се, че вече мъртвият санскрит е езикът, на който са говорили атлантите. Ведите следват някаква странна логика, която не съвпада с нашата. Текстът е тежък за възприемане. Затова краткото изложение на основната му същност, дадено от проф. Шиварая, е много ценно.

Проф. Шиварая разказал на Лобанков, че в дълбоката древност всички хора от предишната цивилизация (атлантите) са загинали по време на Всемирния потоп. Високо в Хималаите оцелял един човек на име Ману, който умеел да медитира и да изпада в сомати. Когато нивото на водата започнало да спада, той излязъл от сомати. Ману не бил Бог, но притежавал голяма енергия. Той разбирал езика на рибите и от тях научил, че върху другата непотопена планина го чака човек на име Сид. Последният представлявал генетична „есенция“ (напълно възможно е точно него да е описвала Е. П. Блаватская, отбелязвайки създаването на „заграденото място Вара“, където освен човека имало семена от животни, растения и т.н.) и включвал в себе си: човек, семена на животни, растения и т.н. Ману и Сид възродили човешката цивилизация. Ману създал също и множество Буди, които помогнали на човечеството да се възстанови.

Тази част от Ведите, разказана от проф. Шиварая, може да се възприеме като доказателство за съществуването на Генофонда на човечеството (заедно с генофонд на животни и растения), който спомогнал животът на Земята след Всемирния потоп да възникне отново. А Будите, излизайки от сомати, помагали на възраждащото се човечество в развитието му по пътя на прогреса.

Лобанков най-подробно разпитал професора за състоянието сомати. За този феномен има пълна информация във Ведите. Човек може да изпада в сомати, като изолира съзнанието си от физическите обекти, когато съзнанието му е в чист вид (в самото себе си). При това обмяната на веществата спада до нула и енергообменът спира. Кратко сомати може да се практикува навсякъде, само не и край огън. Най-подходящи за сомати са светите места — Sadbala, които се намират в планините на границата с вечните снегове. В продължително сомати е най-добре да се изпада в пещера. В сомати човек може да пребивава без ограничения във времето.

— Какво е Шамбала? — попитал Лобанков.

— Система от пещери с хора в сомати. Така се разбира от Ведите — отговорил професорът.

— Шамбала съществува ли реално на Земята?

— Да, съществува.

— А може ли да се посети конкретна сомати-пещера, за да се докаже съществуването на древни хора в състояние на сомати — попитал Лобанков.

— Никога не ще можете да пипнете с пръст или да снимате хора в сомати, защото не бива, а и те са защитени. Това е като в математиката. Когато решаваме дадено уравнение, получаваме доказателство, което няма как да опипаме като нещо реално — отговорил проф. Шиварая.

Странно сравнение — „като в математиката“! От една страна — хората в сомати съществуват реално във физическия свят, от друга — няма как да стигнем до тях и да ги изследваме. Изглежда ролята на сомати за опазването на живота върху Земята е твърде важна.

Гуру Ношари Нат

Точно от него Лобанков и Яковлева са узнали за човека, преживял повече от 300 години.

Гуру Ношари Нат поддържа един от най-известните ашрами (школи по медитация) в Непал, където дълбоко го уважават. Всекидневно го посещават повече от сто души. Той е и лидер на духовното общество за изучаване на древните езици санскрит, пра-рит, пали и непали.

Гуру Ношари Нат е пътешествал из Непал и Западен Тибет. По време на едно от пътуванията си през 1992 година в планините на Западен Тибет се натъква на снежния човек и прави рисунка, за да покаже как изглежда Йети. Лобанков и Яковлева я видели и разказаха, че на нея е изобразено космато човекоподобно същество — огромно на ръст, прегърбено, с дълги ръце и къси крака.

През същата 1992 година гуру Ношари Нат среща в Западен Тибет човека, живял на земята повече от 300 години. Името му е Кунга Джорджи Лама. Обикновено през август в деня на пълнолунието той влиза в една пещера и изпада в състояние на сомати. След шест месеца се връща при хората и живее при тях около месец. През това време се храни само с краве мляко и с листа от растението сома. После пак се усамотява в пещерата и изпада в сомати за шест месеца.

Когато гуру Ношари Нат посетил района на тази пещера, местният лама му разказал за човека, живял повече от 300 години. Тогава той помолил да му разрешат да влезе там и да види Кунга Джорджи Лама в състояние на сомати. Изпитвайки уважение към религиозния сан и високото духовно ниво на гуру Ношари Нат, западнотибетският лама го завел до пещерата. След като влязъл вътре, гуруто провел с Кунга Джорджи Лама кратък разговор и се убедил, че наученото за тристагодишния му живот е истина.

Като представили най-важните моменти от изследванията ни, Лобанков и Яковлева задали на гуруто няколко конкретни въпроса:

— Вярно ли е, че хората, пребиваващи в състояние на дълго сомати, могат в случай на глобална катастрофа да излязат от него и да продължат човечеството?

— Да — отговорил гуруто.

— Много ли са сомати-пещерите в Хималаите и Тибет?

— Да, много.

— Може ли да видим хора в състояние на сомати?

— Може. Нали аз видях Кунга Джорджи Лама.

— Можем ли заедно с вас да отидем в пещерата, където той е изпаднал в сомати? — попитал Лобанков.

— Може — отговорил гуруто. — Но престоят ви в пещерата при Кунга Джорджи Лама ще е опасен за него. Вие не сте подготвени и не владеете медитацията!

— Защо посещението ни да е опасно за него? Нима нашата био-енергия ще дестабилизира състоянието му?

— Да.

— Независимо от това — настоявал Лобанков, — може би по някое време той може да бъде посетен?

Гуруто помислил и отговорил:

— В пещерата, където се намира Кунга Джорджи Лама, е по-до-бре да се влиза между 10 и 11 часа вечер по всяко време на годината и месеца, но най-добре е през април или октомври.

Лобанков и Яковлева настоявали гуру Ношари Нат да им помогне, за да организират експедиция за среща с Кунга Джорджи Лама. Гуруто обещал, но заявил, че трябва още веднъж да се срещнат след 3–4 месеца, за да уточни всички подробности.

Ще се срещнем ли с човека, живял повече от 300 години?

Четири месеца след края на експедицията Лобанков специално замина за Непал, за да се срещне отново с гуру Ношари Нат и да обсъди въпроса за предстоящата експедиция.

Защо се стремяхме да се срещнем с човека, чийто живот продължавал повече от 300 години? Като осмислихме резултатите, получени от експедицията (от похода до сомати-пещерата, беседите с ламите, Особените хора и т.н.), разбрахме, че едва ли ще имаме шанса реално да зърнем и да изследваме хора от предишните цивилизации, изпаднали в сомати — пещерите бяха защитени от психоенергийна бариера. При това положение щеше да е интересно да видим и по възможност да изследваме човек от нашата цивилизация, нали в тези пещери не би трябвало да има подобна бариера. Ето защо такава среща ни се струваше напълно осъществима. Гуру Ношари Нат казал на Лобанков, че бил получил нови сведения. Кунга Джорджи Лама променил плановете си и щял да излезе от сомати само за два дни по пълнолуние през юли 1997 г., а после пак щял да се върне в пещерата. Ние бихме могли да се срещнем с него през тези два дни. Самият гуру също планирал да отиде при него. Среща по друго време щяла да е проблематична за нас. Добавил още, че ще трябва да се преоблечем в одежди на лами и да вземем няколко урока по медитация и ламски обреди. Накрая подчертал, че пътешествието ще е опасно, понеже пещерата се намирала в района на Кайлас.

Загадъчната планина Кайлас

Стана ясно, че близо до планината Кайлас се намира долината на скелетите, цялата покрита с кости. Както беше разказвал и Марат Фатхлисламов от гр. Уфа, който на два пъти беше беседвал със Сатя Саи Баба и притежаваше широки познания в областта на религиозните и окултните науки, районът на Кайлас е място, където хората отиват, за да умрат. През планината минавал енергиен стълб, съединяващ Земята с Вселената. Смята се, че ако човек умре там, духът му по-леко ще се възнесе към отвъдното.

После открихме още сведения за наличието на необикновена енергия. Според някои автори там е входът към Шамбала. Най-неприятна обаче беше не информацията за необикновената енергия, а за многобройните случаи на загинали хора. Почти по същото време учените от Санкт-Петербург съобщиха, че петима руски алпинисти, изкачили се на Кайлас, починали един след друг от неизвестно заболяване година-година и половина след експедицията.

Научихме, че в района на планината е загинала и група от 200 души, тръгнали на поклонение. Те замръзнали там, като преди това се разпръснали в различни посоки. Съществуваха и други обезпокояващи факти.

Дали са истина или не — не зная. Обадих се на неколцина индийски учени и ги попитах. Отговориха, че в района на Кайлас наистина често са регистрирани смъртни случаи, но те ги обясняваха с недостига на кислород и ниските температури. Подобно мнение предизвиква обаче съмнение — подножието на Кайлас е високо едва 2000 метра, а участниците в поклонението едва ли без съществен повод са хукнали в различни посоки и са загинали поединично — дотогава целият им живот е протичал в планината. Не можехме да изключим възможността да са попаднали под инфрачервено излъчване, което предизвиква безпричинен страх, паника и дори спиране на сърцето. Ние, европейците, сме склонни да смятаме, че знаем всичко, което става по света. В началото на XX век обаче също са били регистрирани случаи на бавна и загадъчна смърт при хора, посетили определени места. Тогава никой не е подозирал, че там е имало уранови залежи, че смъртта им е причинена от лъчева болест. По същия начин и сега, в края на XX век, няма гаранция, че познаваме всички енергийни източници. Не е изключено в този район да се намира енергийна зона, все още неизвестна на съвременната наука, която понякога е фатална за хората.

Но защо точно тук е изпаднал в сомати Кунга Джорджи Лама? Може би енергийната зона изпълнява ролята на онази бариера, която не позволява хората в свещено сомати да бъдат обезпокоява ни?

В туризма и алпинизма много неща зависят от ръководителя. Той отговаря не само за спазването на маршрута, но и за живота на участниците. Така и аз като ръководител отговарям за живота на всеки участник. Струва ми се, че все още не бяхме добре осведомени за планината Кайлас, че трябваше да съберем повече информация.