Ернст Мулдашев
От кого сме произлезли (23)

„Не ще кажа това дори и на Бог!“

За какво си говорихме с Бонпо-лама?

Читателят сигурно ще се досети за естественото ми желание да се срещна с Особените хора, които посещават сомати-пещерите, за да проверим, макар и в някаква степен, сведенията, които бяхме получили. Ще кажа само, че разговорът ни с Бонпо-лама доведе до дълга поредица от допълнителни срещи, в резултат на които все пак успяхме да уточним района, където се намира една от сомати-пещерите, а също и имената на двамата охраняващи я. Къде се намира тя и как се казват Особените хора? На този въпрос ще отговоря с техните думи: „Не ще кажа това дори и на Бог!“ Надявам се, читателят ще ме разбере — твърде свято е това място и твърде много зли сили има по света.

Какво искахме да намерим в сомати-пещерата?

Подготвяйки се за похода към сомати-пещерата, разбирахме добре, че едва ли ще имаме късмета безпрепятствено да влезем в нея и да видим хора от нашата и предишните цивилизации, изпаднали в сомати. Сведенията за психоенергийната бариера едва ли бяха измислица. Ами ако все пак влезем, как ли ще почувстваме въздействието й? Какво ще е то? Няма ли да загинем?

Скептиците са склонни да смятат, че знаят всичко и че тайните на природата вече са разкрити. Трудно се говори за неизвестни видове енергии, особено от психичен характер. Но подобни скептици са съществували и в началото на XX век, когато още не е била известна ядрената енергия, макар да са били регистрирани случаи на тайнствена смърт в райони с уранови залежи. Подобен вариант вероятно съществуваше и тук.

Как ще реагират Особените хора на нашата поява? Бяха ни предупредили, че може би препоръчителните писма, в които ставаше дума за сериозността на нашия научен подход, няма да помогнат и те ще отговорят: „Не ще кажа това дори и на Бог!“. Оставаше ни да се надяваме, че рисунката на хипотетичния атлант може би ще ни помогне и Особените хора ще ни сметнат за пазители на сома-ти-пещери в Европа и в крайна сметка ще успеем да обсъдим с тях външността на хората в сомати съгласно принципа: „Нашият изглежда така, а как изглежда вашият?“. Може би Особените хора ще се заинтересуват от нашия подход за реконструиране външността на хората от предишните цивилизации и ще внесат известни корекции в него? Казано с други думи, надявахме се не на пряк разказ, а на беседа по косвените признаци, по време на която те биха могли да ни споделят информация, без да разкриват директно великата тайна.

Тибетското селце

През планинските хребети ние се добрахме до тибетско селце, разположено на 3000 метра височина. Групата ни се справи с дългия маршрут, все пак с В. Лобанков сме майстори по спортен туризъм, а и останалите също са опитни туристи.

В селцето имаше малки каменни къщички, близо до които се намираше пагода. Хората тук живееха натясно — стаичките се съединяваха помежду си на различни нива със стръмни стълби, стените обикновено бяха без мазилка или тапети. Живееха бедно. Нощем беше студено.

Не отседнахме в нечий дом, а разпънахме палатките си недалеч от селцето. На всички жители им бе много интересно да ни наблюдават. Децата с часове седяха наоколо и мълчаливо ни зяпаха. Те срамежливо взимаха предлаганите им бонбони и веднага бягаха. Никой не говореше английски и ни се налагаше да общуваме само чрез нашия преводач Кирам. Отначало започнахме да ги разпитваме дали в околността има пещери. Всички отговаряха, че са много. След това ги попитахме дали има сомати-пещери и… усмихнатите и разговорливи до този момент жители на селцето веднага млъкваха, сякаш тайната за тях се пазеше не само от Особените хора, но и от цялото население.

В това селце ние открихме двамата Особени хора.

Особените хора

Първият от тях беше на 60 години, вторият — на 95. И двамата изглеждаха по-млади. Стана ясно, че сега само по-младият посещава сомати-пещерата, вторият, поради преклонната си възраст, беше престанал да ходи в нея преди няколко години. И двамата бяха семейни и живееха в същите къщички като останалите жители.

В продължение на три дни беседвахме с тях на различни теми. Щом засягахме въпроса за сомати-пещерата, те веднага млъкваха. На по-настойчивите ни въпроси кратко отговаряха: „Това е тайна.“ Струваше ни се, че пътешествието до това далечно селце е напълно неуспешно. Двамата Особени хора разбираха, че не сме дошли от празно любопитство — да видим как живеят и да си побъбрим за това-онова. Те ясно съзнаваха, че предмет на нашия интерес е охраняваната от тях сомати-пещера. Не само ние бяхме безкрайно заинтригувани от Особените хора, те също изпитваха любопитство към нас. И това тяхно любопитство към белите хора, пристигнали от далечна Русия и знаещи за сомати, постепенно се засилваше. „Интересно, при тях в Русия също ли има сомати-пещери?“, „Откъде са научили за нашата сомати-пещера?“ — вероятно си мислеха те. Обетът обаче на великата тайна не им позволяваше не само да разказват каквото и да било, но и да задават въпроси.

Оставаше последният вариант — да им покажем рисунката на хипотетичния атлант и да ги попитаме виждали ли са такова лице в пещерата. Едва след още два дни напрежението в отношенията ни като че ли изчезна и се появи взаимно доверие. Събрах кураж и помолих по-младия да се срещне с мен на другия ден и да си поговорим още веднъж за сомати-пещерата. За щастие, той се съгласи и ние си определихме час.

На срещата отидохме тримата: аз, Валентина Яковлева и преводачът Кирам.

Какво каза по-младият Особен човек?

Седнахме един срещу друг и, усмихвайки се, го попитах:

— На 60 години сте, а изглеждате много млад. Кажете, дали това не се дължи на влиянието на сомати-пещерата?

По-младият Особен човек също се усмихна и отговори:

— И досега запазвам добра сексуална активност, имам пет деца. В пещерата има множество необикновени сили: за някого те са вредни и дори смъртоносни, за друг — полезни.

— Откога я охранявате?

— Минаха доста години, откакто събранието на ламите утвърди кандидатурата ми, след като бях успял да премина изпитателната медитация — отвърна по-младият Особен човек.

— Какво значи — да се премине изпитателната медитация?

— Да се получи достъп до сомати-пещерата в състояние на медитация…

— А кой дава този достъп?

— Той!

— Кой е „той“?

— Той е този, който се намира в сомати-пещерата!

— „Той“ човек ли е?

— Да, човек в състояние на сомати.

— Каква е външността му — обикновена или необикновена? Мълчание.

— Поединично или заедно с по-възрастния Особен човек посещавате сомати-пещерата? — леко се отклоних от темата аз.

— Поединично. Сега аз съм неин единствен пазител. По-възрастният Особен човек е твърде стар, за да ходи там. След смъртта му събранието на ламите ще утвърди нова кандидатура, ако премине изпитателната медитация, разбира се.

— Колко често я посещавате?

— Веднъж месечно.

— Колко дълго престоявате вътре?

— Средно по три часа.

— В кой ден от месеца влизате?

— Влизането в сомати-пещерата е разрешено само при пълнолуние, а също и на 11-ия и 12-ия ден след пълнолуние. Аз ходя по време на пълнолуние. Влизането е разрешено не във всички пещерни зали, а само в някои…

— А в другите пещерни зали също ли се намират хора в сомати? — не издържах и попитах аз.

— Тайна — отговори по-младият Особен човек.

— В пещерата, доколкото разбирам, е пълна тъмница. С фенерче ли ходите там?

— Да. Но е разрешено да се използват само слаби фенерчета и то не навсякъде.

— Преди влизане в пещерата молите ли се?

— Изпадам в медитация седмица преди посещението. А когато вляза в пещерното преддверие, свързано със сомати-залата чрез тесен проход, започвам да се моля и засилвам медитацията си. Едва след това имам право да се приближа към тялото.

— Как изглежда то? Мълчание.

— В пещерното предверие, където се молите и засилвате медитацията си, усещате ли въздействието на необикновените сили?

— Да — отвърна по-младият Особен човек, — точно на това място започват да действат необикновените сили. Молитвите и засилването на медитацията са необходими, за да се приспособя към въздействието им. Ако не успееш, усещаш, че не бива да влизаш навътре.

— Защо?

— Можеш да загинеш.

— А как разбирате, че не сте успели да се приспособите към въздействието на необикновените сили?

— Появява се главоболие и … не ти се иска много-много да влизаш в пещерата.

— Не ти се иска?

— Иска ти се да се махнеш от пещерата. Появява се възмущение от факта, че не си могъл да се приспособиш. Смъртна опасност е, ако влезеш в пещерата неподготвен — разпалено каза по-младият Особен човек.

— Колко чести са несполуките при приспособяването към въздействието на необикновените сили?

— Отначало бяха чести. Но ако опитът да вляза в пещерата по пълнолуние не сполучваше, го повтарях след 11 или 12 дни. Постепенно неуспешните опити намаляваха и сега влизам в сомати-пещерата почти всеки път.

— Може ли обикновен човек да влезе в сомати-пещерата?

— Опасно е. Смъртоносно. Пътят е много лош. Има много змии.

— Известно е, че температурата там е +4°С — твърде ниска за змиите.

— В тази пещера живее богът на змиите.

— ?…

— Това са мистични змии. В пещерата цари пълна тишина и те влияят на посетителя.

— Какво?

— Не ти се иска да навлизаш в пещерата. Боли те главата. Ако пренебрегнеш болката, ще умреш.

— Опишете ни по-подробно сомати-пещерата — помолих го аз.

— Първата зала, в която започваш да усещаш действието на необикновените сили, е доста голяма. В нея няма хора в състояние на сомати. Най-опасното място е тесният и висок проход, който съединява първата зала със следващите. В него сякаш се концентрират необикновените сили. Зад него следват сомати-залите, до някои от които аз имам достъп.

— Какво сте виждали в сомати-залите?

— Тайна.

— В коя от залите се намира човекът в сомати?

— Тайна.

— Влизайки в сомати-залата, разговаряте ли с човека, изпаднал в сомати?

— Имам право само да гледам, но не и да разговарям. Човекът в сомати може да разговаря, но аз — не.

— За какво говори човекът в сомати?

— Тайна.

— Говорейки, човекът в сомати отваря ли си устата? — Малко я отваря. Но той говори рядко.

— Как изглежда тялото на човека в сомати?

— Почти като нормално тяло, може би е малко по-жълтеникаво.

— Човекът в сомати облечен ли е в дрехи, или не?

— Облечен е. Но може и да е без дрехи.

— Как да ви разбирам? Мълчание.

— Виждали ли сте у човека в сомати „трето око“?

— Той няма „трето око“. Никога не съм го виждал.

— Колко голямо е тялото на човека в сомати?

— Тайна.

— В какво положение лежи човекът в сомати?

— Той седи — отговори по-младият Особен човек.

— Седи ли?

— Да, седи в позата на Буда.

— Допира ли се до стената?

— Не.

— Докосвали ли сте човека в сомати?

— Да.

— Какво е тялото му?

— Студено и плътно.

— А защо имате достъп само до определени сомати-зали? Какво има в останалите?

— Не ще кажа това дори и на Бог!

— Какви са очите на човека в сомати? Мълчание.

— Какъв е носът му?

— Тайна.

Тогава извадих рисунката на хипотетичния атлант и я протегнах към него. Той внимателно я погледна, на няколко пъти я приближи до очите си и я остави настрана.

— Какво можете да кажете? — попитах аз.

По-младият Особен човек набързо повтори два пъти някаква фраза.

— Какво каза? — попитахме Кирам.

— Произнесе два пъти някаква религиозна фраза. Не мога да я разбера. Но много се развълнува — отвърна преводачът Кирам.

По-нататъшният разговор нямаше успех. По-младият Особен човек мълчеше или отвръщаше: „Тайна!“. Благодарихме му, взехме си рисунката и отидохме при палатките. В лагера дълго обсъждахме станалото.

— Ако му предложим пари — каза Сергей Селиверстов, — ще е светотатство. Вижте колко бедно живеят, но има неща, които не се купуват с пари. Духът не се нуждае от тях.

— Това, което може да бъде купено с пари, не е нещо свято — каза Валентина.

— Ето, умря Рокфелер — пламенно продължи Сергей — и какво остана от него? В ковчега си беше облечен в костюм, който сигурно струва 500 долара. И този костюм е равносметката на постигнатото от него в живота. Едва ли е обогатил духа си, тъй като целият му живот е бил посветен само на едно — да печели пари. В СССР бог беше Ленин и хората му се покланяха. В САЩ реален бог е доларът и Рокфелер цял живот се е кланял на своя псевдобог. Хората по света изучават наследството на Рьорих, но никой не изучава наследството на Рокфелер. А виж, браво на Лужков! Като възстанови храма на Христос Спасителя, увековечи името си.

— Всъщност по-младият Особен човек не ни разкри тайната — каза Валери Лобанков, — макар че потвърди наличието на психо-енергийната бариера и на човек в сомати.

— Мисля, че там се намира атлант — намеси се Венер Гафаров. — Нали казвате, че по-младият Особен човек е реагирал на рисунката. Според мен, именно сомати-пещерите са Шамбала, която е „академия за майстори“, където те отиват, за да се захранят с духовна енергия.

Но… оставаха множество „но“. На следващия ден ние с Валери Лобанков тръгнахме на среща с по-възрастния Особен човек. Бяхме абсолютно убедени, че разговорът трябва да се води не директно, а внимателно, с косвени въпроси.

Какво каза по-възрастният Особен човек?

95-те години на по-възрастния Особен човек все пак му личаха — на едното му око се забелязваше катаракта, но второто виждаше добре, тялото му беше слабо, движенията — явно затруднени поради болки в ставите. Но той беше напълно с ума си, от време на време се шегуваше, говореше бързо и с младежки плам.

С Валери и преводача Кирам се настанихме на столовете в една малка стаичка. Аз отворих чантата си, извадих рисунката с хипотетичния атлант и мълчаливо я протегнах към по-възрастния Особен човек. Той внимателно я разгледа, като наклони глава заради болното си око. Ние с Валери го наблюдавахме. Лицето му обаче изобщо не трепна.

По-възрастният Особен човек остави рисунката и каза:

— Нищо няма да ви кажа за сомати-пещерата. Това е голяма тайна.

— Обяснете ни, моля ви, какво е сомати — започнах аз.

— Не мога да ви кажа. Не ще кажа това дори и на Бог! И другият Особен човек също няма да ви каже.

С Валери се спогледахме — още от самото началото претърпяхме пълен провал. Тогава аз се приближих до него, деликатно взех рисунката, поднесох я към очите му и настойчиво казах:

— Ние вече много години търсим в пещерите човек в сомати с такава външност. Той има малък нос, огромни очи, малки уши, висок ръст и широк гръден кош. Виждали ли сте такъв човек във вашата сомати-пещера?

Особен човек ме прониза с единственото си зрящо око, после извърна глава и на висок глас заяви:

— Такъв не съм виждал.

— Може би не сте виждали такъв човек в онези зали на сомати-пещерата, до които имате достъп. Да не би да се намира в другите пещерни зали — продължих аз все така настойчиво.

— Тайна.

— Все пак съм убеден, че в пещерите има хора в сомати с такава външност — отново посочих рисунката.

— В онези пещерни зали, до които аз имам достъп, хора с такава външност няма. Има подобни…

Ние с Лобанков се спогледахме. Валери прошепна:

— Те там са много!

— Ако в залите, до които имате достъп, се намират хора в сомати като на тази рисунка… — аз специално направих пауза.

— Не всички са като него — сърдито каза по-възрастният Особен човек.

— А в другите зали на пещерата — продължих аз — има ли хора в сомати точно като този човек на рисунката.

— И те не са точно такива. Но това е тайна — отвърна по-възрастният Особен човек. След това взе рисунката и внезапно каза: — Много съм развълнуван, че я виждам! Откъде я имате?

Направих многозначителна пауза.

— Бих искал да ви попитам — отговорих на въпроса му с въпрос, — виждали ли сте в пещерата хора в сомати с „трето око“?

— Не, те нямат „трето око“. То е символ.

— Във вашата пещера има ли хора в сомати с ей-такива големи, необикновени очи, с типичните за тях извивки на клепачите?

Показах му ги на рисунката.

— Някои хора имат големи, необикновени очи, други — обикновени — отговори по-възрастният Особен човек.

— Виждали ли сте в своята пещера хора с такъв малък, спирало-клапановиден нос?

— Не, формата на носа им е друга. На едни носът е малък, на други — голям като на обикновените хора.

— А в другите зали на пещерата, до които нямате достъп, може ли да има хора с такъв малък спирало-клапановиден нос?

— Тайна.

Лобанков се наклони към мен и прошепна:

— „Тайна“ звучи като „да“.

— Кажете, ушите на хората в пещерата големи ли са или са малки като на рисунката? — продължих да разпитвам.

— На едни ушите им са много големи, на други — като при обикновените хора. Но такива малки уши като на рисунката не съм виждал — отвърна по-възрастният Особен човек.

Ние с Лобанков още веднъж се спогледахме. Изглежда бяхме сбъркахме с тия уши на рисунката.

— А устата им прилича ли на тази на рисунката? По-възрастният Особен човек се вгледа в нея и отвърна:

— Не, не е такава. Устата им е като на обикновените хора. Но… може да имат и съвсем друга уста.

— Каква?

— Тайна.

С Лобанков отново се спогледахме. Може би там, в залите на пещерата, до които той няма достъп, се намират хора в сомати с малък спирало-клапановиден нос и необикновена уста? При възстановката на облика на атланта изпитвахме трудности тъкмо с тези части на лицето. Изглежда бяхме сгрешили. Кой знае, може би в тези пещерни зали, в които не влизат дори Особените хора, са изпаднали в сомати загадъчните лемуро-атланти, а в достъпните зали са атлантите и хората от нашата цивилизация. Може би този Особен човек е виждал в съседната пещерна зала лемуро-атлант? В края на краищата неговият разказ ни даваше основание да мислим така.

— Хората в пещерата голям гръден кош ли имат или обикновен? — попитах аз.

— Някои имат голям гръден кош, други — обикновен — отвърна по-възрастният Особен човек.

— А какви са на ръст?

— Не мога да кажа, те са седнали.

— И все пак хората в пещерата големи ли са или малки?

— Едни са големи, другите са като обикновени хора.

— Черепът им голям ли е, или е като при обикновените хора?

— Черепите им са с различна форма. Някои имат много голям череп, други — голям и удължен като кула, трети са обикновени. Всички са с дълги коси.

С Лобанков отново се спогледахме. Изглежда в пещерата се намираха хора от различни цивилизации.

Внезапно по-възрастният Особен човек взе рисунката и сам, без да дочака въпроса ни, каза:

— Ако хората в пещерата имат такова лице като на рисунката, то тялото им е голямо и дебело. Ако имат обикновен тип лице, тялото им е по-слабо.

По-възрастният Особен човек косвено признаваше, че в пещерата се намират хора с външност, подобна на нашия хипотетичен атлант. Разбира се, с определени корекции.

— А вие виждали ли сте у хората в пещерата ципи между пръстите на ръцете или краката? — излизайки от вцепенението си, попитах аз.

— Не, не съм виждал. Пръстите на ръцете и краката им са обикновени, но с много дълги нокти.

— А разтваряли ли сте пръстите на ръцете или краката, за да видите ципите?

— Не, не съм. Лобанков прошепна:

— Погледни свитите си пръсти — не би могъл да видиш ципите. Беше дошло времето на контролните въпроси — в науката е необходим двоен или троен контрол, т.е. предстоеше ми още на два пъти да поставя най-важните от зададените въпроси. И да проверя дали по-възрастният Особен човек повтаря едно и също. Ако фантазираше, рано или късно щеше да сбърка и да каже нещо друго.

— Кажете — като че ли нищо не се бе случило, започнах аз, — все пак виждали ли сте „трето око“ у хората в пещерата?

— Казах ви вече — то е само символ — отвърна по-възрастният Особен човек.

— А може би само хората с голям череп имат „трето око“?

— Ако си го поставят — подсмихна се той.

— А какви са очите на хората в пещерата?

— У едни са големи, у други — обикновени като при всички хора.

— Как изглеждат големите очи на хората в пещерата?

— Не мога да ги опиша точно. Те не са като на обикновените хора.

— Обръщали ли сте внимание на необикновената извивка на горните клепачи?

— Не, не съм се вглеждал. В състояние на сомати очите са полузатворени. Мога само да кажа, че големите очи изглеждат необикновено.

Лобанков прошепна:

— Май казва истината. Необикновената извивка на горните клепачи може да забележи само офталмолог.

— Виждали ли сте в пещерата хора с много малък нос? — продължавах аз с контролните въпроси.

— Вече ви казах, че при едни той е малък, при други — голям като на обикновените хора — отвърна по-възрастният Особен човек. — Не е като на вашата рисунка.

— А в другите зали на пещерата, до които нямате достъп, има ли хора с такива носове?

Посочих рисунката.

— Тайна.

Настъпи мълчание. Усещаше се, че по-възрастният Особен човек не си фантазира — повторните му отговори почти напълно съвпадаха с първите. Внезапно той взе в ръце нашата рисунката и отново каза:

— Много съм развълнуван от вида на това лице!

— Какви са главите на хората в пещерата? — не преставах да задавам аз контролните си въпроси.

— Такива, каквито ви казах и преди: при едни главите са големи, при други — кулообразни, при трети — обикновени.

— Какви са размерите на телата при различните хора в пещерата?

— Нали ви казах вече — като че ли се разсърди по-възрастният Особен човек.

Разбрах, че не върви да задавам повече контролни въпроси. Лобанков за пореден път ми прошепна:

— По всичко личи, че не си фантазира. Казва истината! Реших да насоча разговора към друга посока, след което отново да се върна към третата серия контролни въпроси.

— Как мислите, голяма ли е ролята на сомати за запазване на човечеството върху земното кълбо?

— Ако медитацията е преминала успешно, може да се изпадне в сомати, ако е неуспешна — не може. За ролята на сомати не искам да говоря. Това е тайна.

— Съвременният човек може ли да изпадне в дълго сомати?

— Съвременният човек не може, защото за това е нужна сила от Бога. Древните хора са изпадали в сомати и са прекарвали в това състояние дълго време.

— Могат ли да се намерят в пещерите древни хора?

— Тайна.

„Звучи като «да»“, помислихме с Лобанков.

— Мисля, че хората с голям череп, необикновени очи, малък нос, големи уши, едро тяло и развит гръден кош са най-древните хора. Така ли е? — попитах аз.

— Тайна.

— Могат ли да се намерят във вашата пещера хора в сомати с такава външност? — за кой ли път посочих аз рисунката на хипотетичния атлант.

— Тайна.

— Може ли да се съхраняват в пещерите хора от предишни цивилизации в състояние на сомати?

— Възможно е.

— Колко дълго може да пребивава в пещерата човек, изпаднал в състояние на сомати?

— Зависи от силата на духа. Човек в сомати може да остане в пещерата и хиляда години, и милиони години, и дори повече. Но аз съм живял само 95 лета, затова ми е трудно да кажа.

— Колко години изпълнявате мисията на Особен човек, охраняващ сомати-пещера? — продължих да задавам въпроси.

— Твърде много …

— Колко по-точно?

— Твърде много години.

— За всички тези години нито веднъж ли не сте виждали човек да излиза от състояние на сомати?

— Не, не ми се е случвало.

— А спомняте ли си някой да е изпадал в сомати в охраняваната от вас пещера?

— Не, макар някои хора да са пожелавали да изпаднат в сомати в моята пещера.

— А защо не са успели?

— Не можаха да преминат изпитателната медитация. Вече ви казах, че съвременните хора нямат достатъчна сила на духа. Древните са имали силен дух.

— Тоест — продължих аз — те не са успели да влязат в пещерата?

— Да, не можаха да влязат в пещерата, макар че добре владееха медитацията, а и бяха изпадали вече в сомати — отвърна по-възрастният Особен човек.

— Не са могли да прекрачат психоенергийната бариера! — тихо ми прошепна Лобанков.

— Кой не ги е пуснал в пещерата?

— Той!

— Кой е Той?

— Тайна.

Отново се спогледахме с Валери. Най-вероятно само лемуро-атлант, като представител на най-високо развитата цивилизация на Земята, би могъл да притежава такава психична енергия.

— Как мислите, може ли да се изпада многократно в състояние на сомати?

— Не съм виждал подобно нещо.

— И все пак, как мислите, възможно ли е да се изпада многократно в сомати?

— Казват, че има такива хора. Но за това по-добре са осведомени ламите. Аз не съм виждал.

— След като излезе от сомати, човек може ли да живее нормално?

— Не знам, не съм виждал.

— И все пак вие как мислите?

— Не съм виждал подобно нещо, затова не мога да твърдя със сигурност. Попитайте ламите — те са длъжни да знаят.

— А може ли да излезе от сомати човек, който не прилича на обикновените хора?

— Не съм виждал.

— Излиза, че хората с необикновена външност са седели неподвижно през целия този период, докато вие сте охранявали пещерата?

— Да. Но неподвижно седят не само хората с необикновена външност, а и хората с обикновена — отвърна по-възрастният Особен човек.

— Нито веднъж ли не са помръднали?

— Не.

— В пещерата разговаряли ли сте с хората в сомати?

— Тайна.

— Как мислите, биха ли могли хората с необикновена външност, ако излязат от състояние на сомати, да живеят на земята като обикновени хора?

— Биха могли, но по друг начин.

— Как?

— По-добре знаят ламите.

— Известно е, че Буда е имал необикновена външност. Възможно ли е Буда също да е излязъл от сомати в някоя от пещерите?

— Не ми е известно.

— Необикновените хора в пещерата приличат ли на Буда?

— Някои приличат, други — не.

На нас с Валери Лобанков тази информация ни беше особено приятна, тя потвърждаваше смелите ни предположения за смесените сомати-пещери с цялата гама представители на различните земни цивилизации.

— Как мислите, какво кара хората да прекъсват състоянието си на сомати? — попитах аз.

— Питайте ламите — за кой ли път отвърна по-възрастният Особен човек.

— Говори само за това, в което е сигурен — тихо изкоментира Лобанков.

— С каква цел хората изпадат в сомати и прекарвате пещерите хиляди, а дори и милиони години?

— Мисля, че повечето изпадат в сомати, за да видят бъдещето и да се съхранят за него.

По-възрастният Особен човек говореше за хората в сомати, както лекарят говори за пациентите си и не го смяташе за нещо необичайно. Интересно, разбираше ли той, че залогът е много по-голям, че става дума за Генофонда на човечеството?

— Кажете — попитах го аз, — каква е ролята на сомати-пещери-те? Смятате ли, че по този начин се съхранява Генофондът на човечеството, т.е. онзи фонд от хора, който може да го възроди в случай на глобална катастрофа?

— Аз само охранявам сомати-пещерата и не е моя работа да съдя за това.

— Все пак сте посветили живота си на сомати-пещерата. Сигурно сте се замисляли какво охранявате?

— Понеже сомати-пещерите са добре защитени, според мен ролята им за хората трябва да е много голяма. Но това по-добре го знаят ламите. То е голяма тайна.

— А защо в сомати-пещерите пребивават не само обикновени хора, но и необикновени, които не приличат на нас? — не преставах аз.

— Необикновените хора са много древни. Сомати може да продължава дълго — отговори по-възрастният Особен човек.

— Кой защитава сомати-пещерите?

— Духът.

— Чий дух?

— Неговият.

— Кой е Той?

— Тайна.

— Какво правите в сомати-пещерата, посещавайки я всеки месец за по три часа?

— Оглеждам дали всичко там е наред.

— Какво по-точно? Гледате дали не е паднал камък, дали телата в сомати са в правилно положение?

— Не само.

— Какво друго? Мълчание.

— В каква поза седят хората в сомати?

— Хората винаги седят в позата на Буда — отвърна по-възрастният Особен човек.

— Тоест с подгънати под себе си крака. А къде са ръцете им? — започнах да уточнявам аз.

— Ръцете им са върху коленете.

— Казахте, че очите им са полузатворени. А какво е положението на очните им ябълки?

— Обърнати са нагоре, така че се вижда само бялото на очите им.

— Като на спящ човек — прошепнах аз на Лобанков, — при починалия очните ябълки гледат направо. Ето ти доказателство, че хората в сомати са живи… На какво седят хората в състояние на сомати?

— Обикновено си постилат тигрова кожа.

— Защо пък тигрова кожа?

— Не зная.

— Докосвали ли сте хора в сомати?

— Разбира се.

— Какво можете да кажете за усещанията си?

— Тялото е плътно и студено.

— Хората в сомати живи ли са?

— Разбира се.

— Познавате ли хора, които през вашия живот са изпадали в сомати? Не ви питам за вашата пещера — за нея вече ме осведомихте. Какво ще кажете за други места?

— Преди много години през миналия век един човек от Непал на име Сурадж Баджра, когото познавах, замина за Тибет и там изпадна в състояние на сомати. Той и сега се намира в пещера — каза по-възрастният Особен човек.

— Този човек на име Сурадж Баджра успял ли е да премине изпитателната медитация при влизането в сомати-пещерата?

— Не зная. Изпаднал е в сомати не в моята пещера. Може би го е сторил в обикновена, където не е необходима изпитателна медитация. Или пък е притежавал много висока сила на духа, като древните хора, и е успял да я премине.

— От думите ви излиза, че някои сомати-пещери са защитени от духове, а други — не. Кажете, именно тези ли сомати-пещери, къде-то са най-древните хора с необикновена външност, са защитени от духове?

— Тайна.

— Има ли по света и други сомати-пещери?

— Да, такива пещери има в Непал, Тибет, Китай, Индия. Дойде времето на третата контролна серия въпроси, макар с Лобанков да бяхме убедени, че по-възрастният Особен човек говори истината.

— А какви са очите на хората в пещерата? — все пак попитах аз.

— Вече ви казах, че при едни са големи и необикновени, при други — обикновени, като на всички хора — сърдито отговори той.

— А какви са черепите им?

— Вече ви казах, че при едни са големи, при други — кулообразни, при трети — обикновени.

— А какъв е носът на хората в пещерата?

— Такъв, както ви казах и преди — прекъсна ме той.

— А какви са ушите им?

По-възрастният Особен човек ме изгледа, сякаш бях невръстно дете, което не разбира от дума. Лобанков прошепна:

— Стига! Ще вземе да се разсърди!

— Кажете — стигнах до най-важния въпрос — може ли да влезем в сомати-пещерата?

Настъпи мълчание. По-възрастният Особен човек очевидно не очакваше подобен въпрос.

— Няма да преминете изпитателната медитация — каза той. — Никой не успя да я премине, освен мен и по-младия Особен човек.

— И все пак?

— Това е извънредно опасно.

— Намеренията ни са добри…

— Няма значение.

— Все пак може ли да опитаме?

Усещаше се, че по-възрастният Особен човек ни симпатизираше.

— Ще помисля, елате утре — отвърна той.

Сърдечно се сбогувахме, подарихме му рисунката с нашия хипотетичен атлант и си тръгнахме.

Навън Лобанков не се стърпя:

— Провървя ни! Браво на него! Та ние получихме уникални сведения от човек, който през целия си живот е имал достъп до хората в сомати. И което е най-интересно — там те са много, при това от различни цивилизации. Това е Генофондът на човечеството! Дали ще ни пуснат вътре?

На следващия ден отидохме с Лобанков при по-възрастния Особен човек и пак го помолихме да ни разреши поне да надзърнем в сомати-пещерата. Уверихме го, че вече знаем от ламите за забраната да се използва фото- и видеоапаратура.

— Още веднъж искам да ви кажа, че влизането дори в първата зала на сомати-пещерата е изключително опасно — промълви по-възрастният Особен човек.

— Разбираме — веднага отвърнах аз.

— Поговорих си с по-младия (Особен човек — бел. Е.М.). Решихме да разрешим на един от вас да влезе в първата зала на пещерата. А навътре и без друго няма да влезете, защото няма да преминете изпитателната медитация. Никой не е успял да я преодолее!

— Благодаря ви.

— Имайте предвид обаче, че ако се почувствате зле, веднага трябва да се върнете обратно. Иначе ще загинете. Ясно ли е?

— А фенерче може ли да вземем? — Може, но слабо.

Ще ни пуснат ли в сомати-пещерата?

На връщане към лагера разсъждавахме защо все пак решиха да допуснат един от нас в първата зала на сомати-пещерата.

— Сигурно им е по-лесно да ни пуснат там и да ни демонстрират, че пещерата е непроходима, отколкото да ни пазят. Ами ако научим къде се намира и отидем там на своя глава и загинем? — рече Лобанков.

— Може би се страхуват, че ще отидем цялата група — предположих аз. — От една страна, всички можем да загинем, което ще им докара множество неприятности, а от друга страна, нашите обединени торзионни полета могат да подействат дестабилизиращо върху сомати-състоянието на хората в пещерата. Нали помниш разказа за китайските комунисти, които се промъкнали в една от сомати-пещерите.

— Напълно е възможно — продължи Лобанков — те да ни приемат за Особени хора, охраняващи сомати-пещера в Русия, и сега искат да видят ще успее ли руският Особен човек да проникне в тибетска сомати-пещера. Тоест действа принципът: я да видим, чуждоземци, дали ще се справите?

— Може би.

Вечерта решихме аз да вляза в сомати-пещерата.

На другия ден ние четиримата — по-младият Особен човек, аз, Лобанков и преводачът Кирам, напуснахме селището. Два-три километра вървяхме по междуселската планинска пътека, виеща се покрай стръмната клисура. После по-младият Особен човек свърна към незабележима пътечка, по която се изкачихме. Като минахме едно възвишение с каменисти сипеи, навлязохме в царството на скалите. По-младият Особен човек, лавирайки между канарите, ни заведе до неголяма пещерна вдлъбнатина в скалата.

— Това ли е сомати-пещерата? — попитах го аз.

— Да — отвърна той.

Спомних си думите на ламите, че сомати-пещерите са скрити. И наистина, сред околните скали на безлюдния планински склон можеха да се открият десетки пещерни вдлъбнатини. А колко ли бяха те в околните планини, чиято панорама се разкриваше пред очите ни!

В сомати-пещерата

Седнахме, поехме си дъх и аз започнах да се приготвям за сомати-пещерата. Беше пладне. За съжаление не беше пълнолуние, когато Особените хора влизат в нея.

Облякох якето си, взех скиорската си шапчица и за всеки случай — алпинистко въже. Проверих дали свети фенерчето.

Тесният проход, в който влязох, след няколко метра се разшири. Върнах се обратно, подадох глава от пролуката и помолих по-младия Особен човек за разрешение да ме снимат. Той, който категорично беше забранил да се снима входът на сомати-пещерата, сега ни позволи. Веднъж — не повече.

Тримата останаха навън, а аз навлязох навътре. След разширението на прохода се проточи тесен тунел, широк два-три метра. След като изминах 25–30 метра в пълна тъмнина, в най-тясното място се натъкнах на желязна врата, заключена с катинар. Спрях в недоумение.

Изведнъж отзад чух стъпки. Сърцето ми подскочи. Светнах с фенерчето и видях по-младия Особен човек. Той се приближи мълчаливо до мен (не можехме да говорим без преводач), отключи катинара и все така мълчаливо се отдалечи назад.

Огледах вратата с фенерчето. Беше направена от пет-шестмилиметрово желязо и боядисана с червена, кафява и жълта боя. Шарките на боята рисуваха три геометрични фигури, които смътно напомняха за очи. Вратата беше монтирана в скалата и циментирана.

Наведох се и минах през нея. Кой знае защо си помислих: дали някой няма да я заключи зад мен?

Преминавайки още няколко метра, се озовах в просторна зала. Стана ми студено. Сложих си скиорската шапчица. След 15–20 метра се спрях и се вслушах в своите усещания. Не чувствах никакво въздействие. Изключих фенерчето и постоях няколко минути в тъмното — абсолютна тъмнина, каквато цари само в пещерите. И тишина. Още веднъж се вслушах в усещанията си — всичко беше нормално и само ритмичното биене на сърцето ми напомняше, че съм жив. Не изпитвах страх — очевидно си казваше думата многогодишният ми спортен и хирургически опит да се концентрирам в сложни ситуации.

Включих фенерчето и продължих нататък. Скоро на срещуположната страна на залата видях още един проход, широк около два метра. „Сигурно това е тунелът, в който започва психоенергийната бариера на сомати-пещерата“, мина ми през ума.

Внимателно анализирайки усещанията си, аз се приближих към него. Всичко беше нормално. Но метър-два преди началото на тунела изпитах леко чувство на тревога. Първо си помислих, че все пак се страхувам й се помъчих да потисна това чувство. При влизането в тунела неочаквано ме обхвана безпричинен страх, който след няколко крачки също толкова неочаквано изчезна, замени го чувството на необяснимо и силно негодувание. След още няколко стъпки се появи главоболието.

Мога да кажа за себе си, че не съм от страхливите и не ми се случва да първи път да бродя из планини и да влизам в пещери. Ясно усещах, че страхът и негодуванието ми бяха някак си внушени, т.е. причината не беше в мен.

След още няколко крачки чувството на негодувание се засили, главоболието — също. Преодолявайки тези усещания, изминах още десетина метра. Болката в главата ми стана нетърпима. Спрях, изключих фенерчето и в пълния мрак се постарах да се съсредоточа, опитвайки се да се освободя от неспиращото главоболие. Припомних си как по време на поход из Саянските планини на 200 км от най-близкото населено място бях скъсал менискус и ставни връзки в коляното. И тогава периодично спирах, съсредоточавах се и напрягах волята си, за да се преборя с нетърпимата болка.

В Саяните волевото усилие ми помогна, но тук, в пещерата, не даде никакви резултати. Главоболието прииждаше на пулсиращи вълни с определена периодичност, струваше ми се, че главата ми след миг ще се пръсне. Но най-трудното за понасяне се оказа чувството на необяснимо негодувание. Дълбоко в душата си разбирах, че то ми е внушено. Не ми беше ясно защо негодувам. Имах усещането, че душата ми негодува и иска да се върне обратно. Скоро разбрах: негодувам от факта, че вървя натам — все по-надълбоко в тайнствената сомати-пещера. Внушеното въздействие засягаше точно онези струни на душата ми, които отговаряха за чувството, противоположно на удовлетворението, т.е. негодуванието.

Светнах фенерчето и с последните остатъци от волята си направих още няколко крачки напред. Усетих внезапна слабост, главата страшно ме болеше, а негодуващата душа не ми даваше мира. Разбрах, че по-нататък не бива да продължавам, иначе ще умра. Насочих светлината на фенерчето напред. Кой знае защо ръката ми изтръпна. Пот заливаше очите ми въпреки студа в пещерата.

Лъчът на фенерчето бледо освети края на тунела и голямата пещерна зала зад него. Превъзмогвайки болката и пълната си душевна обърканост, се загледах напред. Как ми липсваше светлината! „Ето защо Особените хора ме посъветваха да си взема слабо фенерче!“, помислих си аз.

В мъждивата светлина видях някакви камъни и няколко тъмни възвишения над пода. Какво е това? Дали не са фигурите на изпадналите в сомати? Да, като че ли са човешки фигури. В бледата светлина от фенерчето те ми се сториха грамадни.

Повече нищо не мога да кажа. Обърнах се и, придвижвайки с мъка краката си, тръгнах обратно. При излизането от тунела в първата зала се спънах и паднах на контузеното си преди години коляно.

Стоях в средата на първата зала с гръб към тунела, който ме беше измъчил с тайнствената си сила. Постепенно осъзнах, че съм жив. Мислите ми се проясниха, главоболието и негодуванието изчезнаха. Разбирах, че ако още малко бях продължил, щях да умра. Перспективата да загина в сомати-пещерата изобщо не ме блазнеше.

Лемурийци, атланти! Те са живи, живи от милиони години! Те се съхраняват заради човечеството на Земята! Кой съм аз в сравнение с тях? Малка песъчинка със своето научно любопитство!

Припомних си усещанията, изпитани вътре в тунела, който водеше към пещерната сомати-зала. Колко силен беше Той! Кой е този загадъчен Той? Лемуро-атлант? Помня, че един от Посветените беше казал, че Шамбала не се нуждае от охрана, че е много по-силна от хората, населяващи повърхността на Земята. Едва сега, след като усетих мощта на психичната енергия, започвах да я разбирам.

„Никога не ще да мога да Го преодолея, ако не получа Неговото разрешение!“ — мина ми през главата. Частица съмнение все пак оставаше. Дали не преувеличавам психоенергийното въздействие? Дали не ми се беше сторило всичко това в пещерната тишина? Обърнах се и отново тръгнах в тунела, който водеше към сомати-залата.

Събитията се повториха със същата последователност. На същото място в началото на тунела усетих тревога. Спрях и се вслушах в това чувство — то явно ми бе внушено, понеже тревогата вече не можеше да е свързана с неизвестността. После се появи страхът, който скоро премина в известното ми вече негодувание, нападна ме и пулсиращото главоболие. Всички те се усилваха, колкото по-напред отивах, и горе-долу на същото място станаха непоносими, прималя ми. Нямах сили дори да си вдигна ръката с фенерчето. Върнах се обратно.

Отново стоях насред първата зала, изключил фенерчето и заслушан в своите усещания. Те постепенно затихваха, но последиците от прималяването бяха доста по-осезаеми. Вече не се съмнявах, че всички те не са в резултат от стресовото състояние, а са причинени от психоенергийната бариера.

Убеден, че в науката най-достоверен е тройният контрол, събрах сетни сили и отново тръгнах по тунела, който водеше към сомати-залата. След като преминах познатите „зони“ на тревожност и страх и стигнах до „зоната“ на негодуванието и главоболието, не можех повече да мръдна от мястото, където тези усещания бяха най-силни. Нямах физическа сила.

Обърнах се и поех назад. С облекчение видях в светлината на фенерчето спасителната първа зала на пещерата, влязох в нея и започнах да търся противоположната стена. Приближих се към тъмно петно, но то се оказа само вдлъбнатина в стената. Следващото тъмно петно в стената беше истинският проход. Ето я вратата! Минах през нея и стигнах до изхода на пещерата. Измъчваше ме слабост. Спомних си думите на Елена Блаватская: „Тези пещери са защитени от цели войнства духове…“

Дневната светлина прободе очите ми. Валери Лобанков притича към мен и ме сграбчи за ръцете:

— Жив ли си, стари приятелю?

— I am alive (жив съм) — неизвестно защо на английски отвърнах аз.

Завесата на тайната само се приповдигна

В лагера край селцето ме измъчваха слабост и главоболие. Венер Гафаров ми измери пулса и налягането, преслуша ми сърцето. Пулсът беше леко ускорен, налягането — нормално, сърцето работеше добре. След два дни слабостта отмина и аз бях бодър както преди. Главата обаче продължи да ме боли още няколко дни. По-късно, вече в Русия, ми направиха подробен медицински преглед — всичко беше в рамките на нормалното.

На тръгване си стегнахме раниците, метнахме ги на раменете и отидохме в селцето, за да се сбогуваме с Особените хора. На прощаване те ни отправиха странни погледи, в които сякаш се четеше съжаление, че си тръгваха пришълците, проявили толкова голям интерес към онова, на което те бяха посветили своя живот. Но като че ли проблясваше и облекчението, че повече няма да ги разпитваме за тайната, която те пазеха.

В мен се бореха противоречиви чувства. От една страна, радост от срещата с Особените хора, от разговорите с тях, от видяното в сомати-пещерата, от това, че бях влязъл вътре и дори бях усетил въздействието на знаменитата психоенергийна бариера. От друга страна, усещах огорчение от факта, че до хората в сомати ми оставаха броени метри, а не съумях да стигна до тях, да ги огледам и да ги изследвам. Психоенергетийната бариера беше нещо тайнствено и могъщо. Сомати-пещерата само беше приповдигнала завесата на своята тайна, но не я беше отворила напълно. Дали някой някога ще разкрие изцяло тази велика тайна на човечеството? Не зная.

От похода до сомати-пещерата и разговорите с Особените хора направихме следните научни изводи:

1. Сомати-пещерите реално съществуват.

2. В сомати-пещерите пребивават хора с различна външност (изглежда са от различни цивилизации) в състояние на сомати.

3. Сомати-пещерите са защитени от психоенергийна бариера, която стимулира чувствата на страх, тревога, негодувание и предизвиква главоболие и слабост. За неподготвени хора тя е непреодолима.

4. Получени са данни за облика на различни хора, изпаднали в състояние на сомати. Те могат да бъдат използвани за коригиране и възпроизвеждане на външността на хора от предишни цивилизации.

Колко ми се искаше освен тези сухи научни изводи да получим и крайния резултат — със собствените си очи да видим хора от предишни цивилизации и директно да докажем съществуването на Генофонда на човечеството! Възможностите на съвременния човек обаче са ограничени и неговото научно любопитство не струва кой знае колко в сравнение с великата роля на Генофонда на човечеството. Значи не е дошло още времето да се разкрие великата тайна. Нека си спомним думите на по-възрастния Особен човек, че съвременните хора не могат да изпаднат в дълго сомати, защото духът им е слаб. Изглежда затова никой от тях не е могъл да влезе в тази сомати-пещера и да се присъедини към Генофонда на човечеството. Сигурно ще дойде и такъв момент и вероятно тогава тайната ще бъде разгадала.

На съвременното ниво на науката ние едва-едва започнахме да разбираме, че освен физическия свят съществува и фин — светът на психичната енергия. Все още не осъзнаваме нейната сила и роля. Смятам, че психоенергийната бариера на сомати-пещерите засега е непреодолима.

Валери Лобанков — специалист по физика на полетата, е на мнение, че бариерата въздейства чрез пренасочване на торзионните полета на човешката душа в негативна посока. Ще напомня, че лошите мисли и болестите пренасочват торзионните полета в негативна посока, а добрите мисли и здравето — в позитивна. Според него тези усещания, които бях изпитал в сомати-пещерата, можеха да бъдат обяснени с негативното пренасочване на онези части от душевните торзионни полета, които отговарят за тревогата, страха и негодуванието. Тоест въздействието на психоенергийната бариера протича на нивото на финия свят, а главоболието и слабостта като физически явления са само следствие от това въздействие. Той е склонен да смята, че мисловният процес се осъществява главно на нивото на торзионните полета от менталното тяло на душата, а мозъкът е онзи компютър, който превръща психо-енергетичните моменти в мисловния процес в реални нервни импулси, ръководейки физическото тяло на човека.

Раницата тежеше на раменете ми. С всяка крачка тайнствената сомати-пещера оставаше все по-далеч. Под тежестта на раницата човек по-ясно мисли за възвишени неща. Особените хора все пак ни бяха разказали нещичко за външността на хората от предишните цивилизации, които виждат наяве в тази пещера. Сега вече можехме да уточним и да коригираме научните си данни, свързани с реконструирането на облика на лемуро-атлантите и атлантите. Как изглеждаха те?