Ернст Мулдашев
От кого сме произлезли (29)

Мироздание и антропогенезис

Древните са считали, че материята е възникнала от пустотата. Така смята и гениалният руски физик Генадий Шипов, който изведе уравнение (това не се удава на А. Айнщайн), характеризиращо физическия вакуум, т.е. Абсолютното нищо, или Абсолюта. На същото мнение е и участникът в нашата експедиция, специалистът по физика на полето, кандидатът на техническите науки Валери Лобанков.

С Лобанков дълго разсъждавахме на темата. Искам в концентриран вид да ви представя тези разсъждения.

Какво е Абсолютът? Той не е просто Нищо, а е пустота, напълнена с Нещо, Засега не е известно на науката с какво. Според Г. Шипов атомът и антиатомът винаги възникват от Абсолюта. Образуват се, сблъскват се и се самоунищожават Така Абсолютът поддържа равновесието и съществуването си. Веднъж обаче на много милиарди години настъпва момент, когато образувалите се атоми и антиатоми в пространството се разминават. Така от Абсолюта възниква физическа материя.

Пак от Абсолюта се появяват торзионните (усуканите) и анти-торзионните (усуканите различно) полета на свръхвисоките честоти, които също взаимно се унищожават и поддържат Абсолюта. До момента, когато унищожаващите се взаимно торзионни полета се разминат. Така от Абсолюта възниква финият свят.

Според хипотезата на Шипов между торзионните полета на финия свят и съзнанието съществува пряка връзка, тъй като торзионните полета са материалните носители на душата и духа. Оттук следва, че от Абсолюта възникват два свята — физически и фин.

Физическият свят постепенно се усложнява. Появяват се звезди, планети, галактики и т.н.

Финият свят, състоящ се от различни торзионни полета, също се усложнява. Трудно е да се каже по какъв път върви усложняването и усъвършенстването му. Но може да се предположи, че полетата на усукване на пространство-време (торзионните полета) стават все по-информационно запълнени, т.е. включват все повече и повече информация. Може би се появяват все по-многослойни торзионни полета (ако се подходи от геометрична гледна точка), а може би усложняването им е от друг характер. Постепенно в хода на еволюцията във финия свят се появява духът — концентрат на психична енергия под формата на торзионни полета, който може вечно (безсмъртно) да съхранява голям обем информация.

Множество духове създават помежду си информационни връзки и Всеобщо информационно пространство, т.е. Онзи свят, център за управление, който ние наричаме Бог.

По този начин възниква животът във финия свят. По същото време, когато в него върви процес на усъвършенстване, съхраняване и пренасяне на информация, паралелно съществуващият физически свят остава мъртъв и безличен.

Известно е, че новопоявилият се живот се старае да се разпространи, като завладява нови сфери на обитаване. Усвояването на живота във физическия свят би могло да стане чрез уплътняването на жизнената материя на торзионните полета на финия свят до равнището, присъщо на физическия свят. Така започва уплътняването на духа, резултат от който е създаването на човешкото тяло във физическия свят.

Във възникването на каквато и да е форма на живот основополагаща роля играят запазването и пренасянето на информация от поколение към поколение. При човека във физическия свят този процес се осъществява с помощта на генетичния апарат, а вероятно и чрез водата в тъканите. Струва ми се, че генетичният апарат (и водата?) възниква като резултат от уплътняването на информационно най-наситените части на духа, когато торзионните му полета успяват да организират атомите в молекули ДНК, способни да съхраняват и предават информация за строежа на човешкото тяло от поколение към поколение.

Можем да си представим невероятната сложност на духа, успял в процеса на уплътняването да създаде генетичен апарат, когато в една-единствена яйцеклетка и в един-единствен сперматозоид се съдържа информация за строежа на целия човешки организъм, включително за всяка негова молекула и клетка. Можем да си представим колко съвършена е формата на живот във финия свят (Онзи свят) и колко по-древна е еволюционно, за да бъдат създадени с неговата енергия генетичният апарат и цялото човешко тяло. Неслучайно древните казват, че човекът е микрокосмос на макрокосмоса.

Наред със създаването на човека посредством усилията на финия свят (Онзи свят) се създават и по-прости форми на живот във физическия свят — животни, насекоми, растения и т.н. Но принципът на създаването на растителния и животинския свят е един и същ — чрез уплътняване на по-прости форми на торзионните полета на Онзи свят.

Може ли човек във физическия свят да живее без Онзи свят? Духът, създал генетичния апарат и с негова помощ задействал процеса на възпроизводство на човека (раждането на дете), запазва главните мисловни функции за себе си. Както става ясно от религията, след раждането на човека в него влита духът, който и определя основните мисловни способности на човека. Тоест ние мислим главно с помощта на духа, живеещ във финия свят, използвайки енергията на този свят. Човешкият мозък, който ползва енергията на физическия свят (храната), е способен да усуква торзионните полета на финия свят, като така помага на духа в процеса на мисленето. Освен това мозъкът генерира допълнителни торзионни полета, като формира душата (биополето) във вид на астрално, ефирно, ментално и други „тела“, помагащи на човешкия организъм в процеса на функционирането му. След смъртта на човешкото тяло се разрушават и много съставни части на душата (астрално тяло, ментално тяло и др.), а духът отлита на Онзи свят и продължава да живее във финия свят, за да влети някога отново в друго физическо тяло. Така човекът, създаден във физическия свят чрез „усилията“ на финия свят, представлява комбинация от форми на живот във физическия и финия свят.

На всички е добре известно понятието „карма“, т.е. „следи“, оставащи в духа от минали животи. Преминавайки през земния етап на живот във физическия свят, духът може да се усъвършенства, но и да деградира. Добрите мисли, научните постижения и изобретения усъвършенстват духа, а злите мисли, тщеславието и безделието съдействат за деградирането му. Човек се отличава от животните по това, че мисловният му апарат е призван да усъвършенства духа (да влага в него повече съзидателна информация) и така да подобрява формата на живот във финия свят. С други думи, човекът, физическата рожба на финия свят, е призван чрез физическия свят да спомага за прогреса във финия свят. Точно затова е и създаден.

Без съмнение, равнището на живот във финия свят (Онзи свят) е значително по-високо в сравнение с живота във физическия свят. Потвърждение е дори и само това, че духът е безсмъртен. Ако човешкото тяло би могло да живее не 70–80, а 1000–2000 години и повече, биха възникнали повече възможности за усъвършенстването на духа посредством физическия свят, тъй като процесът на напускане на едно тяло и преминаването в друго е свързан с продължителен слабо активен мисловен период (детство, старост). Затова развитието във физическия свят явно върви и ще върви по пътя на увеличаване продължителността на човешкия живот. И наистина, преди няколко века средната продължителност е била 30–40, а сега е 70–80 години.

Как да се постигне увеличаване продължителността на живота? Отговорът може да ви се стори странен — чрез култ към доброто, любовта и знанията. Между другото всички религии пропагандират точно това. На пръв поглед безкрайните разговори за любов и доброта нямат принципна значимост, но в това е заложен велик смисъл. Онзи свят е организиран така, че добрите мисли и знания съдействат за развитието на торзионните полета на финия свят, а злите мисли и празнодумието водят към деградиране. Честата смяна на живота и смъртта е необходима, за да се смени по-бързо този егоистичен и тщеславен човек с друг, като надеждата е, че след „наказването“ на духа на Онзи свят следващото превъплъщение ще бъде по-сполучливо и човекът ще бъде по-добър. Затова явно имат основания сказанията за ад и рай.

Очевидно е, че преди няколко века в масовите общочовешки отношения злото е било повече (безкрайни войни, изгаряния на клади и др.), отколкото сега (войните са по-малко и т.н.). Това закономерно се отразява върху средната продължителност на живота, която се е повишила. Играят роля обаче не отделни добри индивиди, а масовата психология на доброто или злото — такива за законите на Онзи свят. Чрез бързата смяна на живота и смъртта с последващо „наказване на злия дух“ той се защитава от разрушителното влияние на отрицателната психична енергия. Създава се впечатлението, че в света върви процес на увеличаване на „масовото добро“, във връзка с което нараства и средната продължителност на живота. Онзи свят внимателно реагира на баланса към по-добро и увеличава тази продължителност.

Мисля, че най-развитата цивилизация на Земята — лемурийската, която е с дълъг период на развитие, върви по пътя на прогреса преди всичко защото в недрата й преобладават доброто и знанията. Затова според мен средната продължителност на живота при лемурийците достига 1000, 2000 и повече години. „Масовата чистота и доброта“ на лемурийците позволяват на Онзи свят да увеличи продължителността на живота им, което е целесъобразно, тъй като по-дългият живот по-добре може да усъвършенства духът.

Както вече знаем, пълното освобождаване от отрицателната психична енергия е главното условие за изпадане в дълбоко сома-ти, при което човек практически става безсмъртен. При пасивното сомати (каменно-неподвижното състояние) не се извършва интензивно усъвършенстване на духа, тъй като тялото не е активно. При активното сомати (адепти, живеещи 200, 300, 1000 и повече години, при които според нас се обновяват клетките на организма) очевидно става по-интензивно усъвършенстване на духа, но все пак вероятно в по-малка степен, отколкото при лемурийците.

Нашето мнение е, че връх на атропогенезиса са техногенните лемурийци в Шамбала и Агарти, почти достигнали до безсмъртието преди всичко поради чистотата на помислите си и високата активност на добиване на знания. Те, водейки активен живот на най-високо равнище във физическия свят, дават огромен принос за усъвършенстването на духа и изобщо на целия Отвъден свят. Не-случайно Шамбала и Агарти са организирани от най-добрите представители на лемурийската цивилизация — най-високоразвитата на Земята. Сякаш Висшият разум е предвидил, че следващите цивилизации няма да достигнат равнището на лемурийците и затова е спомогнал за създаването на паралелен подземен живот, за да съхрани и развие постиженията на лемурийската цивилизация.

Според мен идеал и цел на антропогенезиса е цялото човечество на Земята да постигне равнището на Шамбала.

Ще си позволя накратко да се спра на хронологията на развитието на човечеството на нашата планета. Могат да се обособят няколко периода — на ангело- и призракоподобните хора, на лемурийците, на атлантите и на хората от нашата цивилизация.

Периодът на ангело- и призракоподобните хора

Преди милиони години вследствие на уплътняването на духа на Земята се появяват ангелоподобни създания с ръст около 60 метра. Тези хора са толкова неплътни, че свободно преминават през стени и други препятствия. Природата (растения, животни) също не е плътна. При тях обаче вече е формиран неплътен генетичен апарат, който им позволява да се възпроизвеждат чрез пъпкуване и делене.

Ангелоподобните хора все още живеят по законите на финия свят и са свързани пряко с Онзи свят. Още им е трудно да променят и да вършат каквото и да било в значително по-плътния физически свят. Затова в малка степен се усъвършенства духът, което е пряко свързано с активността на човека. Периодът на ангелопо-добните може да се нарече младенчески за човечеството, когато Онзи свят и духът поддържат появилите се на Земята хора, като в замяна практически нищо не получават.

В процеса на еволюцията се осъществява постепенно уплътняване и намаляване размерите на физическото тяло на човека и от ангелоподобни (първата раса) хората се превръщат в призракоподобни (втората раса). Те имат едно „циклопично“ око, виждащо във финия свят, размножават се чрез пъпкуване и делене, преминават през стени, но вече са в състояние и да извършват известни дейности във физическия свят, като за това все още използват само енергията на финия свят (въздействие върху гравитацията за пренасяне на тежести и др.). Началото на активната дейност на призракоподобните хора във физическия свят започва да дава първите плодове по отношение на усъвършенстването на духа на Онзи свят. Човечеството от младенческия си период преминава в детския^[1].

Цивилизацията на лемурийците

След още по-голямото уплътняване на телата на призракоподобните хора се появяват ранните лемурийци, с ръст около 20 метра, с четири ръце и две лица. Двете ръце отпред обслужват двете очи, виждащи във физическия свят, а двете ръце отзад — окото, виждащо във финия свят. Ранните лемурийци вече не могат да преминават през стени, но с помощта на четирите си ръце са в състояние да действат активно във физическия свят. Те пълноценно използват енергията на финия свят (влияние върху гравитацията, психовъздействие върху животни и т.н.), но вече и енергията на физическия свят (мускулна сила, огън, вода и др.). Генетичният апарат при тях достига такова съвършенство, че се разделят на мъже и жени, а децата започват да се раждат. Създава се впечатлението, че ранните лемуриици живеят по времето на динозаврите.

Процесът на уплътняване на тялото продължава, във връзка с което късните лемуриици (лемуро-атлантите) са по-ниски (около 10 метра). Третото задно око се скрива в черепната кутия, но запазва функциите си на орган за настройване на вълните на Онзи свят. Двете задни ръце, обслужващи третото око, изчезват. Късните лемуриици водят полуводен начин на живот, като малки хриле им помагат да дишат под водата. Те изграждат огромни градове, достигат изключително високо равнище в техниката (летателни апарати, усвояване на Космоса и т.н.), създават първокласна наука, лекуват телата си с вътрешна енергия. Продължителността на живота им достига 1000–2000 и повече години.

Късните лемуриици използват всестранно енергията на физическия свят, но технологиите им се базират преди всичко върху законите на финия свят. Всеки лемуриец има връзка с Онзи свят, ползва знания оттам, а дейността му (наука, добри деяния) попълва Отвъдното с нови знания. Те могат сравнително лесно да изпадат в състояние на сомати. Най-напредничавите от късните лемуриици успяват да постигнат дематериализация и материализация. Те усвояват левитацията (преодоляване на гравитацията и издигане на собственото тяло над повърхността) и мигновеното пренасяне в пространството. Постигнати са дори дематериализация и материализация на летателни и други апарати.

Има с какво да се гордее Онзи свят, създал човека. В периода на лемурийската цивилизация той не само усвоява физическия свят и утвърждава физическата форма на живот, но с изследванията и добрите си деяния обогатява с нова информация торзионните полета на Всеобщото информационно пространство. Постигната е целта за създаването на високо жизнено равнище във физическия свят, което да спомага за усъвършенстването и прогреса на живота във финия свят.

Лемурийският период е най-дългият и прогресивен в човешката история. В продължение на милиони години тържествува култът към доброто и знанията, които водят към прогрес и заради които Онзи свят създава човечеството.

Въпреки всичко в недрата на тази цивилизация култът към знанията постепенно се измества от култа към властта, поради което се нарушава великият култ към доброто и се появява злото. Стига се до производство на оръжие, лемурийците се разделят на групи и си отправят взаимни заплахи. Над Земята надвисва негативна психична аура. От лемурийците във Всеобщото информационно пространство вече постъпват не само знания и положителна психична енергия от добри съзидателни дейния, но и отрицателна психична енергия, която действа разрушително върху торзионните полета на Онзи свят. „Базата от данни“ за живота на Земята, създадена за целия период на еволюция на човека и затворена в торзионните полета на Онзи свят, започва да се разрушава.

Защо все пак култът към знанията при лемурийците се сменя от култа към властта? Трудно е да се каже. Можем само да предполагаме, че те, достигнали невиждани висоти и до съвършенство познаващи законите на физическия и финия свят, започват да се изживяват като пълновластни господари на природата. С други думи, извършват огромен грях — чувстват се богове, като забравят, че Бог и управляваният от него Отвъден свят са ги създали. А тъй като от всички лемуриици „Бог“ може да бъде само един, започва борба за власт.

Най-развитите сред лемурийците (владеещите дематериализацията и материализацията, левитацията и пренасянето в пространството) разбират, че Бог няма дълго да допуска разрушителното въздействие на отрицателната психична енергия, която „изтрива базата от данни“ за живота на Земята в торзионните полета на Онзи свят. Те са наясно, че финият и физическият свят възникват от едно начало — Абсолюта, че финият свят прогресира преди физическия и затова може да окаже голямо влияние върху Абсолюта, чийто резултат ще бъде промяна в положението на космическите обекти (планети, астероиди и др.) с последваща глобална катастрофа на Земята.

След като схващат неизбежността на катастрофата, мнозина от лемурийците отиват в пещери, изпадат в състояние на сомати и организират Генофонда на човечеството. Най-развитите сред тях, като използват феномена „дематериализация-материализация“, също слизат под земята и организират Шамбала и Агарти, за да съхранят и развият технологиите на лемурийската цивилизация и да пазят Генофонда на човечеството.

Космическата катастрофа не се забавя, в резултат на което хората на земната повърхност загиват. Такава е цената на смяната на култа към знанията с този към властта. Висшият разум не може да допусне пълното разрушаване на „базата от данни“ за живота на Земята в торзионните полета на Онзи свят. И само Шамбала и Агарти остават като демонстрация на великата лемурийска цивилизация и досега продължават да попълват със знания Онзи свят.

Още преди катастрофата започват да се раждат хора с по-нисък ръст и по-различна външност. Броят им постепенно нараства. Това са първите представители на следващата раса — атлантите. Част от тях оцеляват на земната повърхност^[2] след катастрофата.

Цивилизацията на атлантите

Атлантите по време на лемурийската цивилизация във всичко се опират на знанията и технологиите на „по-големите братя“, които смятат за Синове на Боговете. На тях им е трудно да си представят самостоятелен живот.

След гибелта на лемурийската цивилизация те попадат в трудни условия за оцеляване: непривично се променят условията на живот, липсват и „по-големите братя“. От оцелелите след катастрофата атланти малцина преминават към натурален полудив начин на съществуване. Атлантите, както и лемурииците имат добре развито „трето око“, чрез което могат да се настройват на вълните на Всеобщото информационно пространство и да получават знания. Но лемурийската цивилизация не бърза да разкрива пред тях знанията, „записани“ в торзионните полета на Онзи свят. Затова полудивият етап на Атлантида продължава твърде дълго.

Защо все пак атлантите не са могли да се възползват от знанията на Всеобщото информационно пространство? Съществуват две предположения. Първото е, че мозъкът им е по-слабо развит, отколкото на лемурииците. Затова, дори и включили се към полето на знания, не могат да разберат за какво става дума. Продължителният еволюционен навик за всичко да разчитат на лемурииците не им дава възможност сами да анализират знанията и да ги използват за прогрес в живота. Второто предположение е, че Висшият разум прекъсва връзката на атлантите с Всеобщото информационно пространство (Онзи свят), т.е. въвежда принципа SoHm — реализирай се сам. По-скоро обаче той е въведен още по време на лемурийската цивилизация, когато процъфтяват конфликти и култ към властта, за да се предпазят информационните пространства на Онзи свят от разрушителната отрицателна психична енергия, идваща от Земята. А в началния период на атлантическата цивилизация предпазващият принцип SoHm не е премахнат, защото не съществува увереност, че атлантите ще бъдат източник на положителна психична енергия. Само Шамбала и Агарти, опиращи се на култа към знанията и добрите помисли, остават извън действието на принципа SoHm, блокиращ достъпа до знанията на Онзи свят.

Кое от двете предположения е вярно? Мисля, че е второто, тъй като Висшият разум е трябвало да реагира на отрицателната психична енергия, постъпваща в информационните структури на Онзи свят. Очевидно блокиращият принцип SoHm е не само индивидуален атрибут на нашата цивилизация, но и универсално „оръжие“ на Висшия разум, за да не се разрушават информационните пространства на Онзи свят. В условията на принципа SoHm човечеството остава „само със себе си“, т.е. без знанията на Онзи свят. Той пази преди всичко знанията, получени (и записани в торзионните полета) в прогресивния период на цивилизацията на лемурииците. И само за Шамбала и Агарти те винаги са достъпни.

В религията съществува понятието „Златен век“, когато пред хората ще се открият древните знания. С други думи, това е времето, когато за човечеството ще отпадне блокиращият принцип SoHm и хората ще получат достъп до древните знания на лемурииците.

Цивилизацията на атлантите, която е в условията на „реализирай се сам“, се развива твърде бавно. Хората усвояват някои физически видове енергия (мускулна сила, огън, вода), строят къщи, добиват храната си предимно от морето, водят основно полуводен начин на живот. Шамбала и Агарти, които незабележимо наблюдават атлантите, започват да пускат от Генофонда на човечеството лемурийци в качеството им на пророци. „Синовете на боговете се върнаха!“ — навярно са викали атлантите, в чиято памет все още са запазени легендите за могъщите великани от лемурийския период. Но пророците не бързат да им предават своите технологии и знания, а пропагандират любов и доброта като основа за прогреса на човечеството.

Постепенно с техни усилия добротата и любовта възтържествуват. Започва прогрес. Усвоени са и други видове физическа енергия, градовете стават по-добри и приветливи, популацията се увеличава. Енергията на финия свят обаче все още не е подвластна на атлантите. Шамбала и Агарти, отбелязвайки този прогрес, информират центъра за управление на Всеобщото информационно пространство за възможността да се премахне принципът SoHm, за да се съдейства (чрез овладяване силите на финия свят) за още по-голям напредък. Със знанието на Онзи свят това действително е сторено и за атлантите настъпва „Златен век“. Усвоени са телепатията, психовъздействието върху гравитацията, силата на мантрите (заклинанията) и други видове енергия на финия свят. Градовете започват да се строят, като тежестите се пренасят с поглед, лечението става чрез вътрешна енергия, въздухоплаването се осъществява чрез силата на мантрите. Създадени са огромни градове, над земята се реят летателни апарати — вимана, под водата са създадени прекрасни плантации, огромни монументи (достигнали и до нас) свидетелстват за могъществото на тогавашната цивилизация. Светът живее в червено-пурпурни тонове.

През този период култът към доброто и любовта е основно правило. Култът към знанията обаче не получава пълното си утвърждаване, тъй като атлантите с помощта на „третото око“ се настройват на вълните на Всеобщото информационно пространство и лесно получават по телепатичен път знанията на предишната цивилизация — на лемурийците. Децата на атлантите не учат в училища и институти, а с развитието на мозъка им знанията сами влизат в него.

Знанията на лемурийската цивилизация, записани в торзионните полета на Онзи свят, са толкова необятни, че атлантите не изпитват необходимост интензивно да развиват някаква наука, тъй като и без друго ползват само малка част от лемурийските познания. Настъпва „научна празнота“.

Известно е, че науката е страхотен къртовски труд, упорство на личността за преодоляване на научните трудности и закостенялостта на колегите, самопожертвователност заради знанията, чистота на помислите и духовно възвисяване. Точно така лемурийците постигат невиждани висоти в науката и създават култ към знанията, стимулиращ изследванията. При тях няма готови знания, които биха могли да вземат по телепатичен път от Онзи свят. Обратно, атлантите разполагат с готовия пакет от знания, създаден някога от лемурийците.

„Научната празнота“ на атлантите не може да утвърди култа към знанията, толкова необходим за информационните полета на Онзи свят. В живота на човечеството най-трудно е добиването на нови знания и това е призванието на най-способните и прогресивни хора. При атлантите знания може да получи всеки настроил се на вълните на Всеобщото информационно пространство. Затова те попадат при късогледи тщеславни хора, които не устояват на съблазънта да властват.

Така вместо култът към знанията идва култът към властта. Култът към доброто не може да противостои на отрицателните властолюбиви стремежи. Човешките стремежи са изключително мощна сила, те не могат да се спрат, по-добре е да се насочат по друг път — например към знанията. Ако атлантите са имали култ към знанията, всички човешки стремежи щяха да са насочени към безбрежната и вечна област на познанието, а не към властолюбивите апетити.

Човекът (независимо дали е лемуриец, атлант или съвременник) е организиран така, че винаги да се стреми към нещо. Той е създаден като саморазвиваща се субстанция. Затова стремежите му трябва да се насочват нанякъде. Накъде? Отговорът е прост — към знания и добрини. Култът към доброто плюс култът към знанията е главната ос в прогреса на човечеството. В противен случай ще дойде култът към властта, заедно с него и злото, а след това и гибелта.

Появилият се култ към властта при атлантите прогресира. Те се разделят на враждуващи групи. Знанията на Онзи свят, получени навремето от лемурииците, се използват за създаване на оръжия. Започват безкрайни войни. В торзионните полета на Онзи свят постъпва огромна отрицателна психична енергия.

Предвиждайки настъпването на глобалната катастрофа, най-напредничавите сред атлантите отиват в пещери и изпадат в състояние на сомати, като попълват Генофонда на човечеството. Изпадането в сомати при атлантите изглежда е имало сравнително масов характер и затова дори и сега основната част на Генофонда е от тях.

Шамбала и Агарти не могат да попречат на глобалната катастрофа, тъй като силата на пророците лемурийци не е достатъчна, а Шамбала не може да приложи военни средства поради утвърдените в нея култове към доброто и знанията.

Съмнявам се, че атлантите са попълнили подземната техногенна цивилизация на лемурииците. По-вероятно е те да не са достигнали равнището на феномена „дематериализация-материализация“ на човешкото тяло, толкова необходимо за живот в Шамбала и Агарти.

Катастрофата се разразява преди 850 000 години. Оста на Земята измества положението си, полюсите се разместват, настъпва Всемирен потоп. Отново е въведен блокиращият принцип SoHm.

Цивилизацията на атлантите не загива моментално. Част от тях (жълти атланти) с въздушните си кораби (вимана) успяват да отлетят в района на Хималаите, Тибет и пустинята Гоби — най-високите области на Земята, които преди Всемирния потоп са били северен полюс. Те се настаняват по бреговете и островите на вътрешното море, разположено на мястото на пустинята Гоби, и преживяват още няколко десетки хиляди години. Но изолацията, малката численост и главно липсата на „вълшебната пръчица“, т.е. знанията от Всеобщото информационно пространство, водят до деградация на обществото, подивяване и гибел. Превърналата се в навик „научна празнота“ не позволява на атлантите да оцелеят.

Друга част от атлантите (черните атланти) остават по високите участъци на африканския континент. Твърде бързо обаче поради споменатите причини с тях се случва същото. Според една хипотеза те дават своята лепта за формирането на съвременните негри.

Трета част от атлантите оцеляват на т.нар. остров на Платон, който се намира в Атлантическия океан^[3]. Тази група се оказва най-прогресиращата, успява да запази знанията си въпреки невъзможността да контактува с Всеобщото информационно пространство, организира научни изследвания, съхранява технологиите и подтиква хората да се усъвършенстват в духовно отношение без пряката поддръжка на Онзи свят.

Атлантите от острова на Платон успяват да се утвърдят в новите условия и да преживеят през дългия период от случилото се преди 850 000 години допреди 11 000 години. През това време водата, заляла Земята след Всемирния потоп, постепенно отстъпва, открива се нова суша, на която се разселват хората от петата раса (нашата цивилизация).

Тези нови хора изглеждат на атлантите дребни (само 2–3 метра), агресивни и глупави. С някои от тях воюват, а с други контактуват и са в приятелски връзки. Те обучават древните египтяни на много от технологиите си и заедно с тях построяват пирамидите, използвайки за пренасяне на тежестите (каменните блокове) пси-хоенергийното въздействие върху гравитацията. Пирамидите са изградени пред 75 000–80 000 години. След приключване на строителството част от атлантите, а и някои египтяни слизат в подземните жилища под пирамидите, изпадат в състояние на дълбоко сомати и попълват Генофонда на човечеството.

Преди 11 000 години обаче астрономите на атлантите от острова на Платон предсказват, че върху Земята ще се стовари кометата Тифон. Тя действително пада в Атлантическия океан. Последната обител на атлантите загива, като изчезва в океанските глъбини. Цивилизацията им престава да съществува. Тя е с по-малък период в сравнение с лемурийската и не достига дори и малка част от нейното равнище. „Научната празнота“ погубва атлантите.

Периодът на арийците (хората от нашата цивилизация)

Кой знае защо е прието арийци да се наричат германците. Това не е правилно, тъй като всички древни източници определят хората от нашата цивилизация като арийци.

Арийците се появяват в недрата на атлантическата цивилизация приблизително преди един милион години. В средата на атлантите започват да се раждат хора с по-нисък ръст, без ципи, с големи носове и стъпала. Те са по-приспособени към земния начин на живот, поради което имат някои предимства пред атлантите. Тези необичайни на вид хора са активни й работоспособни, но в духовно отношение и особено в умението да оказват психоенергийно въздействие са много по-слаби от тях. Все пак обаче равнището на духовното им развитие е доста по-високо от това на съвременния човек. Първите арийци се научават от прародителите си атланти да владеят някои видове енергия на финия свят, могат да изпадат в състояние на сомати и да предизвикват телепатични и телекинетични ефекти. Те са гиганти в сравнение с днешните хора и достигат два-три метра височина, но за атлантите са доста дребни.

В крайния етап от цивилизацията на атлантите, когато първите арийци вече са налице, блокиращият принцип SoHm още не действа. Затова и те като атлантите ползват знанията на Онзи свят. Децата на първите арийци също не ходят на училище, тъй като знанията им постъпват от Всеобщото информационно пространство. „Третото око“ на първите арийци е по-добре развито в сравнение със съвременния човек, но е с по-ограничени функционални способности, отколкото при атлантите. Те са и по-материализирани и свързани със сушата.

Началният период в живота на първите арийци съвпада с раздорите, войните и култа към властта при атлантите. От тях приемат култа към властта, който се съхранява и досега в нашата арийска цивилизация. Заедно с атлантите първите арийци участват във войните. Те са по-издръжливи и непретенциозни.

Арийците също осъзнават приближаването на глобалната катастрофа, но култът към властта е по-силен. Малко преди нея мнозина отиват в пещери, изпадат в дълбоко сомати и попълват Гено-фонда на човечеството. Мисля, че арийската част от него се състои предимно от тези първи арийци (преди Всемирния потоп), които преди изпадането в сомати живеят без блокиращия принцип SoHm и затова владеят основните знания на Онзи свят, както и някои психоенергийни ефекти (оживяване, избавяне от болести и т.н.). Пророците с обичайната за нас външност (Исус Христос, Мохамед, Мойсей и др.) според мен са първите арийци, изпаднали в сомати още преди Всемирния потоп. Струва ми се, че те са знаели за Шамбала и Агарти и са почитали лемурийците — Синовете на Боговете.

В навечерието на глобалната катастрофа много от тях изпадат в състояние на сомати не толкова за да попълнят Генофонда на човечеството, а no-скоро за да оцелеят. По време на Всемирния потоп (преди 850 000 години) повечето от първите арийци загиват (също като атлантите). Малцина оцеляват на останалите незалети участъци. Настъпват тежки времена: жилищата, технологиите и апаратите са загубени. Най-тежкото обаче е, че поради въведения блокиращ принцип SoHm хората са отрязани от знанията на Онзи свят. Започват да подивяват, настъпва постепенния преход към по-примитивен начин на живот.

В тези условия арийците водят постоянни войни с останалите атланти. Те се оказват по-приспособени към суровите условия и на много участъци от сушата изтласкват атлантите. Бързо овладяват освобождаващите се от водата участъци и изграждат свои градове и села. Атлантите пък живеят в изолирани колонии и тъй като са малобройни и поради родствените бракове постепенно се израждат.

Обществото на арийците не осъществява прогрес стотици хиляди години. За това има обективни причини: сушата след Всемирния потоп представлява отделни каменисти острови, а изолираността и родствените бракове способстват за деградацията и влошаването на наследствените параметри. Има отделни сведения, че в този период от Генофонда се появяват немалко пророци, но дейността им очевидно не води до успех — дегенеративните процеси при арийците се оказват по-силни. Ръстът им намалява и става около метър и половина, те все повече и повече се превръщат в диви племена.

Създава се впечатлението, че преди 100 000–200 000 години живеят три основни групи арийци — в районите на Тибет, Южна Африка и Средиземно море. Но първите две групи деградират и подивяват и само средиземноморската група бавно тръгва по пътя на прогреса и в крайна сметка се формира древноегипетската цивилизация, за което явно съдействат не само пророците, но и тесните контакти с атлантите от острова на Платон. Египетската цивилизация достига високо равнище на развитие. Очевидно строителството на пирамидите й принадлежи, но съвместно с атлантите от острова на Платон. Кога и защо загива тя? Трудно ми е да кажа. Може да се предположи, че древните египтяни не са преживели последиците от катастрофата след сблъсъка на Земята с кометата Ти-фон (преди 11 000 години) и гибелта на атлантите, чиито знания и умения са ползвали.

Преди 18013 години в Тибет и Хималаите се появява нов пророк. Едни го наричат Ману, други — Рама, а трети — Бонпо-Буда. Той е с огромен ръст и необичайна външност. Мисля, че именно неговите очи са изобразени на всички тибетски храмове. Както вече отбелязахме, при анализа на тези очи направихме извода, че те са принадлежали на лемуриец.

Впечатлението ми е, че през целия период на арийската раса, като се започне от времето на Всемирния потоп (преди 850 000 години), като пророци от Генофонда на човечеството са излизали само атланти и ранни арийци. Сред тях не е имало лемурийци. Дейността им не води до сериозни успехи, арийската раса все повече и повече деградира. Около периода преди 18 000 години човечеството се състои предимно от диви и полудиви племена, перспективите за развитие рязко намаляват. Само египетската цивилизация изпъква на този фон, но и при нея се проявяват сериозни признаци на регрес.

Шамбала и Агарти най-после решават да използват като пророк лемуриец. Така преди 18013 години на Земята се появява Бонпо-Буда (Рама, Ману). Той започва да действа в района на Тибет, като подбира най-добрите мъже и жени сред арийците, изолира ги от полудивите племена, започва да ги учи как да живеят и съдейства за размножаването и разселването им по земното кълбо. Точно тези хора според нас са имали и имат „средностатистическите очи“ (тибетската раса). Точно те се разпространяват, като изтласкват полудивите племена. Проследихме миграцията им по офталмогео-метричната схема, а съхранилите се полудиви племена, невмества-щи се в тази схема, са си останали на същото равнище. Именно тези хора, осветени от пророка лемуриец, осъществяват постепенен прогрес.

Като по-развити, те печелят конкурентната борба за територии срещу полудивите племена и на повечето места успяват да заменят полудивите арийци. Някъде се смесват с тях (Африка, Индонезия, Австралия), но другаде успяват да съхранят чистотата на расата, тръгнала от Тибет (Европа, Азия), като външността им се променя в зависимост от условията на обитаване. Полудиви изолирани племена се запазват на някои острови от Тихоокеанския регион, джунглите на Амазонка и в Африка. Трябва също да се отбележи, че по данни от офталмогеометричната схема някои групи арийци, потеглили от Тибет, все пак са подивели (Южна Америка, островите на Полинезия).

Независимо от смесването с полудивите племена и отделни случаи на регионално подивяване, арийците, тръгнали от Тибет, успяват да осъществят постепенен прогрес за нашата цивилизация. Пророкът лемуриец преустановява деградиращия път на развитие на арийската раса и затова завинаги остава в паметта на хората, а очите му красят всеки тибетски храм като символ на прогреса.

Арийската раса обаче я очаква сериозно изпитание. След падането на кометата Тифон в Атлантическия океан (преди 11 000 години) Земята е обвита в мъгла, предизвикана от изхвърлянето на огромни маси прах в атмосферата. Някои автори пишат, че тъмнината продължава 1000–2000 години, други назовават значително по-къс срок. Трудно ми е да кажа какви са били условията за живот след катастрофата, но може да се предполага, че са били твърде сурови. В условията на оцеляване предимство имат арийците, излезли от Тибет, тъй като са по-напредничави и способни да строят къщи, да ги отопляват, да шият дрехи, да отглеждат домашни животни, да се занимават със селско стопанство. Много полудиви и диви племена не оцеляват и сякаш очистват Земята и човечеството от регресивното настъпление на дивашината, макар че някои от тях не само оцеляват, но и остават и досега на същото равнище.

След катастрофата, свързана с падането на кометата Тифон, условията на живот на Земята постепенно се нормализират. Но прогресът в развитието на обществото постоянно е възпиран, тъй като разцъфтява култът към властта, а култовете към доброто и знанията отстъпват на заден план. Безкрайните войни водят дори до това, че се създава идеал за човека като воин защитник или воин завоевател.

Трябва веднага да се каже, че блокиращият принцип SoHm, който не позволява да се ползват знанията на Онзи свят, не спомага за развитието на култа към знанията. В резултат хората започват да забравят религията и само „шепотът на кармата“ им подсказва за тяхната духовност. Затова се развиват езичеството, вярата в идоли и т.н. На човечеството явно не му достигат божествени знания.

Шамбала и Агарти не остават безучастни в тази ситуация. Преди 2000 години се появяват група пророци (Буда, Исус Христос, Мохамед, Мойсей, Озоастър и др.), които започват да насаждат на човечеството елементи от знанията на Онзи свят. Успехите са налице — създадени са религиите: будистка, индуистка, християнска, мюсюлманска, юдейска и т.н. Култовете към доброто и знанията се засилват, но не могат да се преборят с култа към властта. Междуособните войни се сменят от религиозни. Започва преразпределяне на териториите по религиозен принцип. Човечеството отново се отклонява от истинската линия на развитие и причината е в култът към властта. Дори и дума не може да става пред арийската цивилизация да се разкриват древните знания на лемурийците.

През XVIII-XIX век обаче в някои части на света (главно в Европа) се появява необичаен култ към знанията, който се основава на изучаването на физическия свят (технически прогрес, дарвинизъм и т.н.), без опити да се осмислят божествените знания. Прогресът тръгва с бързи темпове, независимо от блокиращия принцип SoHm. Арийците сякаш показват, че може да съществува технически прогрес и без знанията на Онзи свят. Но подобен култ към знанията крие последици, тъй като те се придобиват преди всичко в угода на властта. Назрява катастрофа, която не закъснява и се изразява в две световни войни.

След Втората световна война човечеството е под влиянието на разрушителната сила на оръжието, създадено на основата на новите знания. То започва да се замисля над това, че култът към знанията и култът към властта са несъвместими. Броят на войните на планетата намалява.

При все това трябва да се признае, че различните религии, създадени преди около 2000 години, вече са спирачка, тъй като създават прецедент на войни за сфери на религиозно влияние. Досега процъфтяващият култ към властта прави опасно наличието на различни религиозни течения. Хората дори не се замислят, че коренът на религиите е един и същ. Настъпва времето те да се обединят и да се създаде Единна религия. Дали този процес ще мине без войни и катаклизми? Не мога да кажа.

Годината 1999 е край на Кали Юга и начало на Сатия Юга^[4]. Много пророчества свидетелстват за края на света. Нострадамус, Вира Брахмандра и някои други дори писаха, че на 11 август 1999 г. ще има безпрецедентно пълно слънчево затъмнение. Светът ще потъне в тъмнина. Ще последват катастрофални явления, най-страшното от които ще бъде падането на комета или метеорит (кометата „Обущар“). Тя ще се стовари в Атлантическия океан. Огромни вълни ще залеят източното крайбрежие на САЩ и много райони в Европа. Ще има земетресения, урагани и торнадо. Предсказват, че ще загинат две трети от човечеството и едва една трета ще оцелее. Ще дойдат нови пророци (управляващият Шамбала и др.), които ще обединят религиите и ще създадат Единна религия на основата на доброто и любовта. Ще се появят и лъжепророци, изпратени от Антихриста. Постепенно ще настъпва „векът на истината“ и пред човечеството ще се разкриват древните знания.

Някои хора обаче, например Сатия Саи Баба, казват, че са доволни от развитието на човечеството, че няма да настъпи краят на света, а ще се върви непрекъснато към обединяването на всички религии и създаването на Единна религия.

Ще настъпи ли краят на света?

Трудно е да се отговори еднозначно. Хората, които предсказват бъдещето, очевидно се опират на знанията на Всеобщото информационно пространство, където имат способността да влизат. Струва ми се обаче, че бъдещето не е определено като неизбежна верига от предстоящи събития, тъй като би противоречало на основния принцип пресъздаването на човека като саморазвиващо се начало. Мнението ми е, че бъдещето във Всеобщото информационно пространство е представено като положителна и отрицателна прогноза за развитието на човечеството.

Коя от тях ще се окаже вярна? До голяма степен зависи от нас самите. Трябва да помним, че доброто и знанията ще спомагат за положителната прогноза, докато злото и властолюбието могат до доведат до глобални катаклизми, включително и до края на света, или да създадат условия за регресивния фактор на еволюция, водещ до подивяване.