Ернст Мулдашев
От кого сме произлезли (24)

Методика за реконструиране на външността на хората от предходните цивилизации

За да възпроизведем хипотетичната външност на хората от предишните цивилизации, се постарахме да използваме комплексни изследвания:

1. Реконструиране облика на човека, чиито очи са изобразени върху тибетските храмове. От една страна, този реконструиран облик вече ни беше помогнал в експедиционните изследвания, понеже можехме да го показваме и да го обсъждаме. От друга, еднотипното изображение на необикновените очи върху всички тибетски и непалски храмове явно не беше случайност — изглежда бяха изобразени очите на прародителя на нашата цивилизация, за какъвто на Изток смятат Бонпо-Буда (или Рама).

2. Показанията на Особените хора, които със собствените си очи са виждали необикновените хора в сомати-пещерите.

3. Описанието на външността на Буда, направено от хора, виждали го със собствените си очи (виж „главата“ „Кой е бил Буда?“). Необикновената външност на Буда, а също така и мнението на Е. П. Блаватская за съпоставимостта на външността му с тази на хората от четвъртата раса, ни карат да мислим, че тук е описан обликът на атлант.

4. Литературните сведения за външността на хората от предишните цивилизации, изложени по-горе.

Прилагайки комплексно тези подходи, се постарахме да отхвърлим противоречивите моменти и да използваме само онези, които логически се съчетаваха при многоплановия анализ.

Известно е, че на Земята са съществували пет цивилизации (раси). Опитвайки се да ги възпроизведем, се сблъскахме с определени трудности при хората от I, II раса и ранните лемурийци поради липса на достатъчно сведения, освен откъслечните при Е. П. Блаватская и Р. Щайнер. Ето защо наблегнахме върху външността на късните лемурийци (лемуро-атлантите) и атлантите.

Външността на лемуро-атлантите

Когато реконструирахме външността на човека, чиито очи са изобразени върху тибетските храмове и получихме неговия необичаен облик с огромни очи, голям череп, „трето око“ и клапановиден нос, пред нас съвсем естествено възникна въпросът — кой е той? Решихме, че така са изглеждали атлантите — хората от предишната цивилизация. Почти през цялото време на експедицията мислехме, че е така, макар да беше груба грешка. Честно казано, по време на експедицията у нас възникнаха някои съмнения. Ламите и Особените хора приемаха човека на рисунката за този, когото те наричаха Той, макар че знаеха за атлантите и ясно разбираха значението на думата атлант.

Един виден московски духовник (той помоли да не споменавам името му) окончателно разсея съмненията ни едва след експедицията. Когато му показах рисунката и я представих като хипотетично изображение на атлант, той ме прекъсна и каза:

— Това не е атлант!

— Какъв е тогава според вас? — попитах аз.

— Лемуриец! — отвърна игуменът.

— Защо мислите така?

— Знам го.

— Откъде имате такива знания? — учудено попитах аз.

— Нямам знания, а ведение — отговори той.

— Какво значи „ведение“?

— От думата водят. Тоест мен като че ли ме развеждат из знанията.

— Вие Посветен ли сте?

— Да.

Лесно се говореше с този човек в черно расо. Едва започвах и той веднага продължаваше мисълта ми. Имах усещането, че сякаш е участвал в нашата експедиция. Бях поразен. Но за него ще разкажа по-подробно в последната част на книгата, в „главата“ за Шамбала. Що се отнася до външността на хората от предишните цивилизации, в разговора с игумена тази тема получи следното продължение:

— Защо смятате, че е лемуриец, а не е атлант? — попитах го аз, като държах в ръка нашата рисунка.

— Атлантите са изглеждали другояче. Приличали са повече на съвременния човек. Сега те съставят основата на Генофонда на човечеството. А този — посочи рисунката ни игуменът — е лемуриец! Какво са атлантите пред лемурийците! Лемурийците са били доста по-развити в сравнение с другите цивилизации! Те представляват основата на страните Шамбала и Агарти.

— Ламите и Особените хора в разговорите за сомати-пещерите постоянно наричаха някого Той. Как смятате — попитах аз, — да не би загадъчният Той да е лемуриец?

— Да.

— Известно е, че е имало ранни (четириръки и триоки) и късни лемурийци. Последните Блаватская нарича лемуро-атланти. Той късен или ранен лемуриец е?

— Късен, това е лемуро-атлант.

— При лемурийците „третото око“ на челото ли е било разположено или е само символ?

— При лемурийците то е било много развито, но се е намирало дълбоко в черепа. А това на челото е само символ — отвърна игуменът.

Тук ще прекъсна диалога, за да споделя собствените си разсъждения за външността на хората от предишните цивилизации. Ще се постарая да обоснова защо обликът на човека, реконструиран по очите, изобразени върху тибетските храмове, е хипотетичен портрет не на атлант, а на късен лемуриец (лемуро-атлант).

Първо, в литературата съществуват преки свидетелства, че Буда е бил атлант (Е.П. Блаватская, т. 2, с. 281), а външността му не съвпада с облика на нашата рисунка.

Второ, в описанието на външността на Буда има достатъчно признаци, свидетелстващи за приспособеността на организма му към полуводен начин на живот: подобни на плавници крака, ципи между пръстите, голям гръден кош и т.н. Ако го сравним обаче с облика, реконструиран по очите от тибетските храмове, в последния забелязваме още по-голяма приспособеност към полуводния начин на живот. Отчасти за това говорят клапановидният нос (характерен за водните животни) и особеният тип очи. Възниква впечатлението, че еволюцията на човека е вървяла по пътя на постепенния преход от полуводен начин на живот към сухоземен. Оттук следва, че обликът на човека, най-добре приспособен към полуводния начин на живот, е по-древен, т.е. той се числи към лемурийците, а не към атлантите.

Трето, върху тибетските храмове най-вероятно са изобразени очите на прародителя на нашата цивилизация. А такъв, доколкото получените сведения ни позволяват да съдим, е Бонпо-Буда (или Рама), спомогнал за възраждането на петата раса преди 18 013 години. Блаватская пише (т. 2, стр. 439), че петата цивилизация при зараждането си се е управлявала от „божествени царе“, които тя, а също и други автори, смятат за късни лемурийци (лемуро-атланти). Според нас лемуро-атлантите — най-високоразвитата цивилизация (суперинтелектуалци), запазили се в състояние на сомати, са управлявали възраждането на петата раса. Затова очите на тези „божествени хора“ са станали символи върху тибетските храмове.

Убедителни ли са тези доказателства или не — ще отсъдя не аз, а читателят. Въпреки това смятам, че обликът на човека, реконструиран по очите, изобразени върху тибетските храмове, принадлежи на лемуро-атлант.

Освен това нашата рисунка претърпя някои изменения след показанията на Особените хора и научния анализ на Венер Гафаров. Те се отнасяха до характеристиките на „третото око“, ушите и отвора на устата. Бяхме принудени да махнем от рисунката „третото око“, изобразено на челото, защото показанията на ламите и на Особените хора свидетелстваха, че то е само символ, показващ голямата роля на „третото око“ в живота на хората от предишните цивилизации. Както стана ясно, „третото око“ се намира вътре в черепа на онова място, където сега е анатомичното образувание, наречено епифиза.

Увеличихме размера на ушите, тъй като Особените хора ни казаха, че при необикновените хора в пещерата те са по-големи.

Що се касае до отвора на устата, нашият специалист по стоматология и челюстно-лицева хирургия Венер Гафаров направи анализ на вертикалното съединяване на костите от лицевата част на черепа в процеса на ембриогенезата. Известно е, че ембрионалното (вътреутробното) развитие на детето повтаря основните етапи от развитието на човека на Земята. При това костите от лицевата част на черепа се формират поотделно от двете страни (отдясно и отляво) и едва тогава се събират в центъра, образувайки костния скелет на лицето. Останали кости на тялото завършват напълно своето развитие към 20-ата година от живота на човека, докато костите от лицевата част на черепа — едва към 25-ата година. С по-бавното развитие на лицевите кости учените стоматолози свързват многобройните аномалии в развитието на устната кухина като „заешка устна“, „вълча уста“, а също и факта, че почти 100% от хората имат кариес и пародонтоза. Дефектите в развитието на лицевите кости на черепа, например „заешката устна“ (цепнатина в горната устна) или „вълчата уста“ (цепнатина по горното небце), се образуват в резултат от задържането в развитието (в ранния етап на ембриогенезата), когато двете половини на лицевите черепни кости все още не са се сраснали и са разделени от цепнатина. Оттук, приемайки, че ембрионалното развитие повтаря еволюцията на човека на Земята, можем да направим извода, че древните хора са имали лица, които не са били напълно сраснали.

Кой от древните хора е могъл да има централна цепнатина на лицето? Имайки предвид, че цепнатината между лицевите кости на черепа е един от най-ранните признаци и че костите в процеса на еволюцията най-напред се появяват при лемурийците (Е. П. Блаватская, т. 2, стр. 208), можем да предположим, че цепнатина на горната устна и на горното небце са имали лемурийците. Нашата хипотеза се потвърждава и от факта, че в тибетските храмове заедно с необикновените очи са изобразени спираловиден нос, чийто разрез се спуска надолу (в областта на горната устна) към отвора на устата.

Вертикалната цепнатина, съединяваща устния и носовия отвор, е изпълнявала важна функция. Отстрани на вертикалната цепнатина, където при съвременния човек се разполагат горночелюстните синуси, при лемурийците са се намирали малки хриле, които са спомагали кръвта да се обогатява с кислород и са съдействали за по-продължителното пребиваване под водата. Засмукваната от устата вода е преминавала през тези хриле и е излизала през вертикалната цепнатина. Изглежда лемурийци-те са имали също така голям гръден кош за съхраняване на въздух в белите дробове при пребиваването им под водата. По такъв начин при лемурийците са се съчетавали, образно казано, „рибешкият“ и „бозайничес-кият“ елемент. А гор-ночелюстните синуси у съвременните хора Венер Гафаров смята за рудименти на хрил-ните образувания при лемурийците.

Наличието на хриле отстрани на вертикалната цепнатина, съединяваща устата и носа, по законите на анатомията довеждат до това, че гръклянът не е могъл да изпълнява ролята на звуковъзпроизвеждащ апарат. В този случай функцията на звуковъзпроизвеждането е трябвало да се пренесе в областта на носа. Помните ли от първата част на книгата индийският свами Ананта Крипта, който, позовавайки се на древни религиозни източници, ни беше казал, че най-древните хора (изглежда лемурийците) са говорели с носа си, при което звуковъзпроизвеждането обхващало не само диапазона на обикновения глас, а и ултразвуковите, и инфрачервените вълни.

Защо клапановидният звуковъзпроизвеждащ нос на лемурийците еволюционно е бил заменен от обикновения нос, който е бил присъщ, както смятаме, на атлантите, а също и на хората от нашата цивилизация? Разсъждавайки на тази тема, ние с Венер Гафаров стигнахме до заключението, че мекият клапановиден нос на лемурийците лесно е получавал травми, което е нарушавало едновременно функциите и на дишането, и на речта. Рискът да се нарушат толкова важни функции изглежда е подтикнал еволюционното формиране на обикновен, защитен от костни и хрущялни тъкани нос, дори в ущърб на известна загуба на способността за по-продължително престояване под вода във връзка с редукцията на хрилете. Така звуковъзпроизвеждащият апарат се е пренесъл в гръкляна, а кухините на мястото на хрилете (горночелюстните синуси) са започнали да изпълняват ролята на резонатор на звука, докато вертикалната цепнатина между носа и устата постепенно е зараснала.

И така, според нас късните лемурийци (лемуро-атланти) са имали следните характеристики:

— ръст 7–8 метра и повече;

— голям череп;

— големи, с необикновен вид очи, с двойна извивка на горния клепач;

— спираловиден клапаноподобен нос без корен;

— вертикална цепнатина между носа и устата, отстрани на която са били разположени хриле;

— малка, хоризонтално разположена уста;

— малки размери на долната челюст;

— сравнително големи уши;

— мощен врат;

— голям гръден кош;

— сравнително дълги ръце;

— плавникоподобни стъпала на краката;

— ципи между пръстите на ръцете и краката, достигащи до средата на пръстите;

— жълтеникав цвят на кожата.

Сигурно в нещо сме прави, а в друго сме сгрешили. Но изследването на външността на хората от предишните цивилизации, поради оскъдността на фактическия материал, дори при най-строга логика не може да бъде абсолютно точно.

Външността на атлантите

В това свое изследване за база сме взели външните особености на Буда в съчетание с данните, почерпени от литературни източници. Опитахме се логически да осмислим предположението за това, че атлантите са били еволюционно-преходна форма от полуводния към сухоземния начин на живот. За да не затрудняваме читателя с излишно детайлизиран анализ на различните параметри, ще си позволим да посочим накратко основните външни характеристики на атлантите, които според нас са имали:

— ръст 3–5 метра;

— голям череп с кръгла или кулоподобна форма;

— големи, необикновени очи, но двойната извивка на горния клепач е по-слабо изразена, отколкото при лемурийците;

— прав обикновен нос;

— вертикалната цепнатина между носа и устата липсва;

— малка, хоризонтално разположена уста;

— размерите на долната челюст са по-малки от тези на човека от нашата цивилизация;

— сравнително големи уши;

— мощен врат;

— широк гръден кош;

— сравнително дълги ръце, стигащи до коленете;

— плавникоподобни стъпала на краката, но тази характерна черта е застъпена в по-малка степен, отколкото при лемурийците;

— ципи между пръстите на ръцете и краката, стигащи до средата на пръстите;

— скрит полов орган у мъжете;

— цветът на кожата е или жълт, или червен, или кафяв, или черен.

В резултат на нашите изследвания можем да направим извода, че при атлантите и лемурийците има явни признаци, свидетелстващи за полуводен начин на живот: плавникоподобни крака, ципи между пръстите, голям гръден кош, двойна извивка на горния клепач. В същото време при атлантите, за разлика от лемурийците, са се появили вече повече признаци, характерни за сухоземния начин на живот: клапановидният нос е заменен с обикновен прав нос, изчезнала е вертикалната цепнатина между устата и носа с хрилете. В тази връзка сигурно е станало изместването на звуковъзпроизвеждащия апарат от носа към гръкляна. Очевидно е също, че атлантите са могли да прекарват по-малко време под водата, отколкото лемурийците (изчезнали са хрилете).

Характерните за атлантите и лемурийците големи размери на черепа свидетелстват както за степента на развитие на мозъка, така и за ролята на „третото око“, разположено в кухините на черепа. Оттук следва, че атлантите и лемурийците са били хора с висок интелект, често използващи силата на „третото око“ за разрешаването на различни житейски ситуации.

Външността на хората от нашата цивилизация

Разбира се, ние знаем как изглеждаме. След като изучихме литературата по темата, добихме впечатлението, че ранните хора от петата раса (нашата цивилизация), живели в периода, когато е загинала Атлантида, т.е. преди около 850 000 години, са били доста по-високи на ръст и са достигали 3–4 метра. След това те постепенно са се смалили и според мен през X-XVIII век са били най-ниски. Сега се наблюдава увеличение на ръста — акселерация.

Посочените колебания в ръста имат своите определени паралели с монетарния цикъл, по който до неотдавна се подценяваше ролята на духовното и се преувеличаваше ролята на материалното. Сега критичната точка е премината и се обръща по-голямо внимание на духовното. Всичко това навежда на мисълта, че съществува паралел между развитието на материалното начало при човека и ръста му в еволюционен план. Ненапразно лемурийците и атлантите, които са имали по-високо духовно начало и са умеели да използват психичната енергия, са били и доста по-високи на ръст от нас.

Съдейки по външността на човека от нашата цивилизация, еволюционно е настъпил преход от полуводния начин на живот (лемурийци, атланти) към чисто сухоземен. Отчасти за това свидетелстват стъпалата на краката, приспособени повече за ходене, отколкото за плуване, липсата на ципи между пръстите, видът на очите и т.н. Не е изключено площта на континентите във времената на Лемурия и Атлантида да е била по-малка, затова хората от предишните цивилизации в по-голяма степен да са използвали за живот океана.

За съвременния човек е характерна и съществената загуба на „третото око“. Известно е, че то се е запазило като рудимент — епифизата. Очевидно по-добре развитото „трето око“ при атлантите и особено при лемурийците е имало по-голям обем, което е повлияло и на размерите на черепа. Увеличаването изглежда се е дължало и на по-високите интелектуални способности на лемурийците и атлантите.

Защо при хората от нашата цивилизация „третото око“, толкова необходимо като орган, позволяващ да се овладява психичната енергия, постепенно е деградирало? Още по-странно е, че би трябвало да е обратното — да се наблюдава засилване на ролята на „третото око“ и неговото развитие, което би отговаряло на еволюционния смисъл на прехода от една цивилизация към друга. Та нали с помощта на „третото око“ е било възможно да се въздейства на гравитацията, да се осъществява телепатичното пренасяне на мисли и т.н. Причината за деградацията на „третото око“ според нас е последното послание SoHm. To, както читателят вече знае, е прекъснало постоянния контакт между човешкия дух и Всеобщото информационно пространство. При предишните цивилизации „третото око“ е изпълнявало функцията на настройка към честотите на Всеобщото информационно пространство (Онзи свят). Изглежда тя е била основната функция на „третото око“ и прекъсването й заради последното послание SoHm е довело до постепенната му деградация. И само отделни хора от нашата цивилизация са способни да преодолеят „бариерата“ на SoHm.

Тези хора са Посветените. Те притежават знанията на Отвъдното, които са били на разположение на всички лемурийци и атланти без изключение. Откъснати от Висшето духовно начало, хората от нашата цивилизация са се осъществявали предимно във физическия свят, което от своя страна се е отразило върху външния им вид.